№ 273
гр. Велико Търново, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20244110200462 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Т. Д. К. с ЕГН **********, жив. ******,
подадена чрез адв. К. И. А. от АК – Х., против Наказателно постановление №
35- 0002583 от 13.02.2024 г., издадено от и.д. директора на РД „АА“ – Плевен,
с което за извършено от К. нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 год. на МТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Със жалбата се
излагат доводи относно незаконосъобразността на атакуваното НП, като се
моли пълната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. К. А. от АК Х. - редовно упълномощена. Същата не
представя нови доказателства и няма доказателствени искания. По същество
адв. А. поддържа жалбата, като счита, че К. е санкциониран неправилно и
излага доводи в тази насока. Претендира разноски.
Въззиваемата страна и.д. директор на РД "АА" – Плевен – редовно
призована, не се явява и не се представлява. Не представя допълнителни
1
доказателства и не заема становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 10.01.2024 год. екип от контролни органи при РД "АА" - Плевен в
състав С. Д. Д. - инспектор и В. А. М., са извършвали контрол на Главен път
Е85 в района на местност „Дервент“. При това същите спрели за проверка
движещото се в посока В. Търново МПС „МАН ТГХ“ с peг. № **** с
прикачено към него полуремарке „КРОНЕ СД“ с peг. № ******, управлявано
от жалбоподателя Т. Д. К. с ЕГН **********, жив. в гр. П.. При извършената
проверка контролните органи установили, че водача извършва обществен
превоз на товар, с дестинация в момента на проверката Русе – София, което
било видно от представената от К. товарителница. При поискване на други
документи за извършвания превоз, К. не представил пътен лист.
При така установеното св. С. Д. в присъствието на св. В. М., както и в
присъствието на Т. К., съставил на последния АУАН № 00835 от 10.01.2024
год., затова, че на 10.01.2024 год., на гл. път Е 85 местност „Дервент“ посока
В. Търново, извършва обществен превоз на товар, с дестинация в момента на
проверката Русе-София с МПС „МАН ТГХ“ с peг. № **** от кат. N3 с
прикачено към него полуремарке „КРОНЕ СД“ с peг. № ****** от кат. 04,
при което е установено следното:
1. При извършване на гореописаният превоз водача не представя пътен
лист по образец (приложение № 11).
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 89, т. 2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България
АУАН е бил връчен на К. по съответния ред, който го е подписал
доброволно. В графата за възражения същия саморъчно е записал: "Не“.
В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН, пред наказващия орган не
са били депозирани допълнителни писмени възражения от К..
Въз основа на описания АУАН от и.д. директор на РД "АА" - гр. Плевен
е издадено и атакуваното наказателно постановление № 35- 0002583 от
13.02.2024 г., с което за извършено от Т. Д. К. с ЕГН **********, жив.
******, нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТС,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
2
превози (ЗАвПр), му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 2 000 (две хиляди) лева.. НП е било връчено лично на Кънчев на
17.05.2019 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
При така установеното от фактическа срана, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от активно-легитимирано лице и в
законоустановения срок по чл. 59 от ЗАНН.
По същество същата се явява основателна по следните причини:
От доказателствените материали по делото се установява категорично,
че за извършвания от жалбоподателя Т. К. обществен превоз на товари е
имало издаден редовен пътен лист по образец, но при проверката на
10.01.2024 г. не го е представил на служителите от автомобилната
администрация. Видно е от представеното копие на този пътен лист №
********** (л. 20 от делото), че датата на издаването му (10.01.2024 г.)
съвпада с датата на съставянето на АУАН (10.01.2024 г.), т. е. вече е бил
издаден. От фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП не става
ясно дали на жалбоподателя Т. К. е вменено нарушение, защото не е имал
въобще издаден пътен лист (което не съответствало на обективната
действителност), или, защото не го е носел със себе си за представяне при
поискване от контролния орган, както е описано в АУАН и процесното НП.
Наред с посоченото дотук, настоящият съдебен състав счита, че е
налице и неправилно прилагане на материалния закон, довело до напълно
незаконосъобразно ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя по различна от приложимата в случая
санкционна разпоредба, което е посочено и в подадената жалба на наказаното
лице, като съображенията за това се заключават в ясната и недвусмислена
разлика между санкционните разпоредби на чл. 93, ал.1 и ал. 2 от ЗАвтП и
уредените в тях самостоятелни състави на административни нарушения –
когато водачите на МПС, извършващи обществен или превоз за собствена
сметка въобще нямат издаден нормативно изискуем документ (чл. 93, ал. 1 от
ЗАвтП), или когато имат издаден такъв документ, но при проверката не го
представят (чл. 93, ла. 2 от ЗАвтП).
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, която наказващият орган е
3
приложил, въвежда административно наказание за водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, т. е. въведена е административно-наказателна
отговорност за водачите на МПС, извършващи посочените превози, ако те
въобще нямат издадени изискуеми документи. От представения по делото
пътен лист № ********** е видно, че към датата на съставяне на АУАН
(10.01.2024 г.) и на издаване на НП (13.02.2024 г.) е бил издаден изискуемият
от подзаконовия акт по прилагане на закона (ЗАвтП) документ, но К. не го е
носел със себе си.
Установеното по делото обстоятелство за наличието на валидно издаден
документ, който не е бил носен и представен при проверката на служителите
от автомобилната администрация, представлява нарушение на чл. 93, ал. 2 от
ЗАвтП, която предвижда отговорност за водач на МПС, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения документ (лиценз, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му), но този факт не е взет предвид нито от актосъставителя,
нито от наказващия административен орган.
Независимо от обстоятелството, че административното нарушение по
чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП вр. чл. 89, т. 2 от Наредба № ЗЗ/03.11.1999 г. на МТ,
каквото доказателствените материали установяват по настоящото дело, се
явява "по-леко наказуемо" от административното нарушение по чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП вр. чл. 89, т., 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, както и от
възможността настоящият съдебен състав да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, този състав на съда в настоящото
производство не може да преквалифицира деянието, като приложи
материален закон за по-леко наказуемото нарушение, защото не е имало
обвинение за това нарушение в предходната фаза на административно-
наказателното производство при така описаното фактически нарушение (арг.
чл. 336, ал.1, т.1 вр. чл. 337, ал.1, т.2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), и защото са
4
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
основание за отмяна на НП (арг. чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 335, ал. 1, т. 1 от
НПК).
При допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до засягане на правото на защита на наказаното лице, при неправилно
прилагане на материалния закон, и въпреки категоричната установеност на
друго административно нарушение с неговия автор, процесното НП следва да
бъде изцяло отменено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева с
ДДС. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено
възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на
разноските. Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с
особена фактическа и правна сложност, като по същото е проведено само едно
съдебно заседание, поради което посочения размер на разноски се явява
прекомерен и следва да бъде намален към минималния предвиден за подобен
казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото,
а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят
на жалбоподателят направени от него разноски в размер на 500.00
(петстотин) лева с ДДС.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0002583 от 13.02.2024 г.,
5
издадено от и.д. директор на РД „АА“ – Плевен, с което за извършено от Т. Д.
К. с ЕГН **********, жив. ******, нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 год. на МТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Плевен да заплати на Т. Д. К. с ЕГН **********, жив.
******, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща направени от него
разноски за процесуален представител.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6