Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 27.06.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия
Радева адм. дело № 383/2022г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 121, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Ц.М.В.
*** е подала Искова молба с вх. № 3571/25.10.2022г. против Българска агенция по
безопасност на храните /БАБХ/ гр. София, с правно основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/ с цена на иска 10 000 лева. Ищцата претендира да бъде осъдена БАБХ да й
заплати обезщетение в размер 10 000 - десет хиляди лева за периода от
05.02.2020г. до 05.08.2020г., дължимо поради прекратяване на служебното й правоотношение
и представляващо размера на заплатата, определена към момента на признаване на
уволнението за незаконно, за цялото време, през което не е заемала държавна
служба, но не за повече от 6 месеца, както и законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2022г.
– датата на признаване на уволнението за незаконно до окончателното й изплащане.
Претендира и да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
В
съдебно заседание, проведено на 02.06.2023г., преди приключване на съдебното
дирене, по искане на процесуалният представител на ищцата – адв. П.П. ***, с
Определение и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК съдът
допусна изменение на размера на предявеният първоначално иск от Ц.М.В. срещу
БАБХ, като постанови същият да се счита предявен за сумата 10 171.12 лева.
В
съдебно заседание ищецът Ц.М.В., редовно призована, се представлява от адв. П.П.
***, който поддържа исковата претенция с допуснатото изменение на размера на
иска, като излага подробни аргументи за основателност и доказаност на иска,
както в съдебно заседание, така и в представена писмена защита. Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът
Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, представлявана от
изпълнителния директор, е представил писмен отговор вх. 4028/05.12.2022г., след
връчване на исковата молба, от главен юрисконсулт П.П., в който е изложено
становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция относно
претендирания размер на обезщетение над сумата 7 086,00 лева до 10 000 лева,
като се прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен над този размер. В
съдебно заседание, БАБХ се представлява от главен юрисконсулт М.С., която моли
съда да постанови решение, с което отхвърли исковата молба в размера от 8
071,12 лева до 10 171,12 лева като неоснователна, необоснована и немотивирана,
като излага подробни аргументи за това както в съдебно заседание, така и в
представена писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура гр. Ловеч, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Съгласно
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл - Когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
По
делото няма спор и се доказва от приложените доказателства, че със Заповед №
НК-2 от 23.01.2020г. на Изпълнителният директор на БАБХ на основание чл. 90,
ал. 1, т. 5 от ЗДСл на Ц.М.В. - „главен
инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ гр. Ловеч е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Със
Заповед № ОСОС-5 от 23.01.2020г. на Изпълнителният директор на БАБХ на
основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с
Ц.М.В..
С Решение № 160 от 22.11.2021г., постановено
по адм. дело № 82/2020г. на Административен съд гр. Ловеч, е отменена като
незаконосъобразна Заповед № ОСОС-5 от 23.01.2020г. на Изпълнителния директор на
БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение с Ц.М.В.. Това решение е
обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение № 7188 от
15.07.2022г., постановено по адм. дело № 2315/2022г. е оставил в сила Решение №
160 от 22.11.2021г. на Административен съд гр. Ловеч.
Със
Заповед № ВР 4 от 02.08.2022г. на Изпълнителният директор на БАБХ, Ц.М.В. е
възстановена на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при
ОДБХ гр. Ловеч с основна месечна заплата 1 450,00 лева.
С
оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира иска за
допустим, като предявен в срок по арг. от чл. 125 от ЗДСл, от процесуално
легитимен субект и пред компетентния да го разгледа съд. Разгледан по същество
в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, пети административен състав намира иска за изцяло
основателен и доказан по следните съображения:
С
отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи
обезщетение за понесените от него вреди. В случая е безспорно, че преди
уволнението й Ц.М.В. е заемала длъжност по служебно правоотношение като
държавен служител, както и че прекратяването на служебното й правоотношение е
признато за незаконосъобразно с влязло в законна сила съдебно решение.
Съгласно
чл. 39 от ЗДСл държавният служител има право на обезщетение в предвидените от
закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвижда обезщетение при
отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на
основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за
незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което
не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на
друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за
друга работа в по-нисък размер, държавният служител има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени на
база основната заплата, съответно основното възнаграждение.
Предвид
изложеното съдът счита, че е налице материалноправната предпоставка за
уважаване на иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл – влязло в сила съдебно решение на
15.07.2022г., с което е отменено незаконното уволнение на ищцата. Напълно
основателно е изложеното в жалбата и в писмената защита от адв. П., че за
ищцата са налице следните три предпоставки, а именно: Заповедта за прекратяване
на служебното й правоотношение е отменена от съда с влязло в законна сила на
15.07.2022г. решение, ищцата е останала без работа за повече от 6 месеца и
същата има право на обезщетение в размер на основната заплата за длъжността,
определена към момента на признаване на уволнението за незаконно за цялото
време, през което не е заемала държавна служба, но не за повече от 6 месеца.
Безспорно е по делото, че ищцата Ц.М.В. има право на обезщетение, като спорът
между страните е по отношение на размера на това обезщетение.
Няма
различие в тезите на страните по делото и съдът намира за безспорно, че датата,
към която следва да бъде изчислен размера на дължимото обезщетение на Ц.М.В. е
15.07.2022г. – датата на която е постановено Решение № 7188 на ВАС, с което е
оставено в сила Решение № 160/22.11.2021г. на Административен съд гр. Ловеч.
Относно
размера на дължимото обезщетение: В хода на съдебното дирене съдът допусна
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.П.И.. От изготвените и поддържани
от вещото лице заключения по поставените задачи се установи, че към
09.03.2023г. в ОДБХ гр. Ловеч работят 18 броя служители на длъжност „главен
инспектор“. Към дата 15.07.2022г. средният размер на основната заплата за
длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ гр. Ловеч, е
била 1 800,00 лева. Бяха извършени изчисления от вещото лице относно размера на
обезщетението в три варианта:
1.
При размер на основната заплата за длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол
на храните“ в ОДБХ гр. Ловеч - 1 800,00 лева – размерът на дължимото
обезщетение за 6 месеца е 10 800,00 лева.
2.
При размер на основната заплата, която ищцата е получавала преди прекратяване
на служебното й правоотношение – 1 181,00 лева – размерът на дължимото
обезщетение за 6 месеца е 7 086,00 лева и
3.
При размер на основната заплата по Заповед № ВР 4 от 02.08.2022г., с която
ищцата е възстановена на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на
храните“ в ОДБХ гр. Ловеч – 1 450,00 лева – дължимото обезщетение за 6 месеца е
8 700,00 лева.
Вещото лице е изчислило, че във всички случаи от
определеното обезщетение следва да бъде приспадната сумата 628,88 лева –
получено от ищцата Ц.М.В. брутно трудово възнаграждение по повод сключено
трудово правоотношение от нея с „Булконто – 2004“ ООД в периода от 11.02.2020г.
до 13.03.2020 година.
Процесуалният представител на ищцата – адв. П.П. счита, че
дължимото обезщетение следва да бъде изчисленото на база основната заплата за
длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ гр. Ловеч към
датата на признаване на уволнението за незаконно – 15.07.2022г. в размер 1 800,00
лева, а процесуалният представител на ответника – главен юрисконсулт М.С.
счита, че следва за основа за изчисление на дължимото обезщетение да бъде взет
размер на основната заплата, на която ищцата е била възстановена на длъжност, а
именно 1 450,00 лева.
Съдът намира за основателни аргументите на адв. П. по
следните съображения: Целта на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е да се
обезщетят вредите, които се търпят от конкретен служител вследствие лишаването
му от получаване на трудово възнаграждение по повод незаконно уволнение и
техният размер се свързва именно с размера на тези пропуснати от него доходи,
които би получил при изпълнение на длъжността. Логиката на законодателят в ЗДСл
да се отклони от правилата на Кодекса
на труда и да посочи като правнозначим момента на признаване на уволнението
за незаконно е, че релевантен е размерът на основната месечна заплата за
конкретната длъжност, за която уволнението е признато за незаконно. Нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че
за да е адекватно обезщетението и да е в състояние да репарира действителната
вреда от незаконното уволнение (в рамките на ограничението от шест месеца),
обезщетението следва да е определено на базата на актуален размер на основната
заплата, такъв какъвто той би бил, ако не беше постановено незаконното
уволнение. Правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е специален вид
обезщетение, определено по вид (парично) и размер (до 6 месечни основни
заплати) за вредите, които конкретно лице (държавен служител) търпи от
незаконосъобразното му уволнение. По този начин законодателят е създал облекчен
режим за обезщетяване, при който се презумира настъпването на вреди от
незаконосъобразното лишаване от трудов доход, но и ограничаването му до шест
месеца и при съобразяване евентуално получено възнаграждение от друга трудова
дейност.
При законосъобразно възстановяване на ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност, на същата следва да бъде определена
индивидуална заплата, при съобразяване на приетите лимити и при съобразяване с
изискванията на Таблицата за минималните и максималните размери на основните
месечни заплати по нива и степени - Приложение
№ 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация,
приета с ПМС № 129/2012г. на
Министерския съвет, чрез които изисквания се съобразяват нивото на заеманата
длъжност, квалификацията и професионалния опит. В конкретният случай, видно от
Заповед № ВР 4 от 02.08.2022г., връчена на ищцата на 04.08.2022г. /л. 16 от
делото/, на Ц.М.В. е определена основна
месечна заплата в размер 1 450,00 лева, при ниво на основната месечна заплата –
20 и степен на основната месечна заплата – 3 /минимум 780 лева и максимум 2800
лева/. Установено е с реализираната съдебно-счетоводна експертиза, че към
датата на признаване на уволнението на ищцата за незаконно – 15.07.2022г.
средният размер на основната месечна заплата за длъжност „главен инспектор“ в отдел
„Контрол на храните“ в ОДБХ гр. Ловеч, е била 1 800,00 лева. Неясно е за съда
какви са били мотивите на Изпълнителният директор на БАБХ да определи на ищцата
Ц.М.В. основна месечна заплата в по-нисък размер от тази, която получават
останалите работещи на същата длъжност в същата дирекция.
Съгласно
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Към дата 15.07.2022г. няма размер на основната месечна
заплата за длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ гр.
Ловеч в размер 1 450,00 лева. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, което не е оспорено от ответника, средният размер на основната заплата
за длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ гр. Ловеч е
била 1 800,00 лева. Основна месечна
заплата на Ц.М.В. в размер 1 450,00 лева е определена на дата 02.08.2022г. със
заповедта за възстановяване на длъжност, която дата е различна и следва датата
на признаване на уволнението за незаконно – 15.07.2022 година. Основателно е
изложеното от адв. П., че справедливото и дължимо обезщетение на ищцата е не
въз основа на по-ниското основно възнаграждение, което й е определено в
сравнение с останалите работещи на същата длъжност, в същата дирекция, което е
дискриминационно отношение, а на база на основната заплата за длъжността,
определена към момента на признаване на уволнението за незаконно.
Предвид
изложеното съдът счита, че размера на дължимото обезщетение възлиза на 10
171,12 лева, която сума е формирана от основната заплата за длъжността „главен
инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ гр. Ловеч за 6 месеца в размер
10 800,00 лева и от която сума е приспаднато полученото от ищцата
възнаграждение при друг работодател в размер 628,88 лева.
Както
беше посочено по-горе, в съдебно заседание на 02.06.2023г. съдът е допуснал с
протоколно определение на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК увеличение на размера на иска от 10 000 на 10 171,12 лева.
Предвид
изложеното съдът счита, че искът е изцяло основателен и доказан до
претендираният от ищцата размер за сумата 10 171,12 лева, представляваща сбора от 6 заплати в размер на
основна месечна заплата от 1 800,00 лева
– определен към момента на признаване на уволнението за незаконно – 15.07.2022г.
– влизане в законна сила на Решение № 160 от 22.11.2021г., постановено по адм. дело
№ 82/2020г. на Административен съд гр. Ловеч, оставено в сила с Решение № 7188
от 15.07.2022г., постановено по адм. дело № 2315/2022г. на ВАС, ведно със
законната лихва върху същата сума, считано от 15.07.2022г. до окончателното й изплащане.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т.
д. № 3/2004 г., при незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. В конкретният случай, началният момент на забавата е 15.07.2022г.
– датата на влизане в законна сила на решението за отмяна на незаконното
уволнение.
Възражението на ответника, че не е бил
поканен да заплати обезщетението на ищцата, съдът намира за неоснователно, тъй
като дължимостта на претенцията за
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не е поставена в зависимост от покана, с
оглед посоченото по-горе относно т. 4 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
При
този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сторените от нея разноски по делото, съгласно представен списък на разноските,
в общ размер 1 140,00 лева, от които 10,00 лева – внесена държавна такса,
300,00 лева – внесен депозит за вещо лице и 830,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие № ********** от
17.10.2022 година.
С
оглед изложеното Административен съд гр. Ловеч, пети административен състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Българска агенция по безопасност на храните, гр. София 1606, бул. „Пенчо
Славейков“ № 15А, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на Ц.М.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата 10 171,12 – десет хиляди сто
седемдесет и един лева и дванадесет стотинки, представляваща дължимо
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл за периода от 05.02.2020г. до 05.08.2020г., която сума е формирана от
основната заплата за длъжността „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“
в ОДБХ гр. Ловеч към дата 15.07.2022г. – датата на признаване на уволнението за
незаконно, за 6 месеца в размер 10 800,00 лева и от която сума е приспаднато
полученото от ищцата възнаграждение при друг работодател в размер 628,88 лева,
ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 15.07.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Българска агенция по безопасност на храните, гр. София 1606, бул. „Пенчо
Славейков“ № 15А, представлявана от изпълнителният директор, да заплати на Ц.М.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата 1 140,00 – хиляда сто
и четиридесет лева, сторени разноски по делото, от които 10,00 лева – внесена
държавна такса, 300,00 лева – внесен депозит за вещо лице и 830,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 17.10.2022 година.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението
до страните.
Да
се изпрати препис от решението на страните и Окръжна прокуратура гр. Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: