РЕШЕНИЕ
№ 1129
гр. Пловдив, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело №
20245300100169 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на В. М. М., ЕГН ********** от
гр.*****, ул.”*****”№***** против Община Пловдив.
Ищцата твърди, че на ******г. около **** часа излязла от ТД”Държавен
архив” - **** на ул.”****”№**. Непосредствено след изхода десният й крак
попаднал в изпъкнала плочка на тротоара, заради която стъпила накриво,
попаднала в дупка, образувана от хлътналите плочки и паднала на земята.
След падането не можела да се изправи и да се движи и тъй като изпитвала
силни болки била закарана в болница, където било установено, че има
фрактури на литерален малеол и заден малеол на тибията. Поставена й била
гипсова имобилизация. В продължение на 2 месеца не можела да стъпва на
крака си и изпитвала огромни болки. През м.декември състоянието й се
влошило и лекарят установил, че има хипотрофична подбедрена мускулатура
вдясно с болезнени и ограничени движения в долната част на тибията.
Назначена била физиотерапия, след която подобрение не последвало. Провела
още една физиотерапия с последващо лечение. Впоследствие била установена
оточност на дясната подбедрица, глезен и ходило и ограничен обем движения
1
в глезенната става, куцаща походка, налагаща ползване на патерица.
Продължена била физиотерапията.
Ищцата твърди, че до настоящия момент състоянието й не се е
подобрило, тъй като: не може да стъпва на десния крак, да си обуе обувки
заради отока, използва патерица за придвижване и куца; изпитва болки и не
знае дали ще се възстанови напълно. Инцидентът коренно променил живота й
– станала тъжна и затворена, не можела да се грижи сама за себе си и за
останалите членове на семейството и била зависима от чужда помощ; не може
да излиза от дома си, да пазарува, да ходи на работа, да се вижда с приятели;
изпитала е голям психически стрес, не можела да спи, болките не стихват.
Твърди, че причина за понесените от нея вреди е противоправното
бездействие на служителите на Община Пловдив, които не са сторили
необходимото, за да поддържат тротоарната настилка в добро състояние, без
неравности, дупки и издатини.
Сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лева,
претенидирани частично от 60 000,00 лева. Главницата се претендира ведно
със законна лихва, считано от ******г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
юрисконсулт К. и юрисконсулт К., с който предявения иск се оспорва като
неоснователен. Ответникът счита, че искът е недопустим, тъй като
отговорност за терена носи възложителя и собственик на сградата – Държавна
агенция „Архиви”, както и че като служител в Държавен архив ***** ищцата
е пострадала на излизане от работното й място, поради което отговорност за
обезвреда на трудовата злополука носи нейният работодател.
По същество оспорва изцяло твърдените в исковата молба
обстоятелства; оспорва вредите да са настъпили в причинно-следствена
връзка с действията/бездействията на общината; евентуално заявява
възражение, че тротоарната настилка няма значими неравности, които могат
да причинят инцидента, както и че компрометирането на плочките е следствие
от неправомерни действия на трети лица с тежкотоварни камиони и техника;
счита, че ако е внимавала, ищцата не би понесла описаните травми, поради
което прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на М., доколкото не е съобразила обстановката, не е проявила достатъчно
2
внимание, не е предприела необходимото лечение. Искът се оспорва и по
размер, като търсеното обезщетение се счита за необосновано завишено.
Държавна агенция „Архиви“ – гр.***** в качеството на трето лице
помагач на ответника, чрез процесуалния си представител по делото счита
исковата молба за допустима и основателна. Възразява срещу доводите на
ответника, като оспорва твърдението за наличие на трудова злополука и
твърдението, че инцидентът е настъпил на място, прилежащо към стълбище
на сградата на държавната агенция, поради което същата като собственик на
тази сграда отговаря за настъпилите вреди. Отрича агенцията да е извършвала
ремонтни дейности с тежкотоварна техника и по този начин да е увредила
тротоарните плочки. Счита, че собственик на въпросния тротоар е Община
Пловдив, на която нормативно е вменено задължението да се грижи за него
като добър стопанин и единствено тя носи отговорност за вредите, произлезли
от инцидента с ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Представената медицинска документация /образно-диагностично
изследване от ******г., лист за преглед на пациент от същата дата,
амбулаторни и болнични листове/ установява, че на ******г. ищцата В. М. е
претърпяла инцидент – стъпила накриво с десния крак и получила фрактура
на ставата. Н.К. е била свидетел на случилото се и работи заедно с ищцата в
**************. Разпитана по делото, тя обяснява, че на посочената дата
двете с ищцата излезли от сградата на Държавна агенция „Архиви“ на
ул.“****“№** в гр.***** и докато се движели вече по тротоара в близост до
стълбите към сградата в посока на ул.“**************“, М. изведнъж се
свлякла на земята, тъй като десният й крак попаднал във вдлъбнатина на
тротоарната настилка, образувана от разместени плочки, които се клатят.
Кракът започнал да се подува и тя не можела да стъпи на него. Съпругът й
дошъл на място и с колата си и я закарал в болница. През следващите три
месеца М. била в болнични и впечатленията на свидетелката са, че била в
много лошо състояние. След връщането й на работа кракът продължавал да се
подува и да я боли; имала нужда да бъде придържана, докато се движи.
Д. М. /дъщеря на ищцата/ с показанията си потвърждава, че след
травмата ищцата изглеждала много зле, не можела да се движи и да се грижи
3
за нормалните си ежедневни нужди; кракът бил гипсиран, но продължавал да
е подут. На третия ден сменили гипсовата превръзка, тъй като поставеният
гипс в спешното отделение не фиксирал добре глезена и се наложило да се
направи по-стегнато. През двата месеца с гипс М. имала нужда постоянно от
помощ, изглеждала отчаяна. Консултирала се с различни лекари, за да избере
най-правилното лечение за себе си и избрала консервативното лечение с гипс.
Според свидетелката и до сега ищцата не се е възстановила напълно – има
постоянни болки и дискомфорт, има нужда от човек до себе си, когато е
навън. Показанията на свидетелката се кредитират на основание чл.172 от
ГПК като последователни и без противоречия с останалите доказателства по
делото.
Според експертизата на вещото лице Д.М., която съдът кредитира като
компетентно изготвена, след падане на посочената дата ищцата е получила
следните увреждания: счупване на външния израстък на дясна глезенна става
в областта на малкия пищял и счупване на задния ръб на големия пищял на
същата става. Механизма при такъв вид увреда е стъпване на криво и
абнормено отвеждане на стъпалото спрямо подбедрицата навън и назад, т.е.
механизма на получените счупвания напълно съвпада с описания от ищцата в
исковата молба. Според вещото лице при това счупване има голям риск от
разместване по време на лечение на фрактурата, което довежда след себе си
задължително оперативно лечение, но при по-голям риск. В случая ищцата е
отказала да бъде оперирана и затова е приложено консервативно лечение –
гипсова имобилизация за 60 дни. И в двата случая /операция и гипсова
имобилизация/ оздравителния процес е с продължителност 60 дни, но
възстановителния период протича различно дълго, тъй като при оперативния
метод рехабилитацията започва по-рано. В случая възстановителния период
при ищцата продължава повече от 6 месеца. При разглеждане на експертизата
в съдебно заседание вещото лице уточнява, че при оперативно лечение
възстановителният период продължава приблизително толкова дълго, колкото
и оздравителния, т.е. 60 дни; при консервативното лечение рисковете са много
по-големи, отколкото при оперативното и за това се поемат от самия пациент,
респективно от решението му да не се оперира. Видно от експертизата е още,
че в повечето случаи след такова вътреставно увреждане, лицата се оплакват
от болки и някаква степен на ограничение на движенията в ставата при
продължително натоварване и при промяна на времето. Травмата е била
4
съпътствана с болки със силно изразен в началото характер, като същите са
намалявали бавно с времето.
Приетата техническа експертиза на вещото лице Р.К. установява, че при
оглед на мястото на *****г. в близост до входа на сградата на Държавна
агенция „Архиви“/до стъпалата/ отляво се констатират неравности в
тротоарната настилка – настилката е неравна, тротоарните плочи са
изкривени. Тези неравности добре са онагледени с фото изображения в самата
експертиза. С помощта на Google.maps вещото лице е документирало
изображения на същото място на тротоара към м.юли 2018г. и към
м.септември 2022г., като и в двата случая е видно, че
разместването/хлътването/ на тротоарните плочи е било такова, каквото и към
датата на огледа от вещото лице. При това положение може да се направи
извод, че и към датата на инцидента с ищцата същите неравности са били
налице.
Предвид обсъдените доказателства съдът приема за доказано, че на
******г. на мястото на разместените тротоарни плочки на ул.“****“
непосредствено до входа на сградата на Държавна агенция „Архиви“, което е
онагледено с техническата експертиза и описано от свидетеля Н.К. /доколкото
не се установи да има в близост до входа в посока към ул.“**************“
друго такова разместване и неравности на тротоара/, ищцата е стъпила на
криво, при което е получила описаната в медицинската експертиза травма.
Във връзка с това е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания,
продължили повече от 6 месеца, като в началото същите са били със силно
изразен характер и са намалявали с времето. Оздравителният период е бил
съпътстван с проблеми при придвижването, обслужването и осигуряването на
хигиенен режим, нужда от помощта на близките. Голяма е вероятността
дискомфорта в ставата да я съпътства и занапред при определени
обстоятелства като претоварване и промяна на времето.
Разместените /хлътналите/ плочки, които са станали причина за
травмата на ищцата са част от тротоарната настилка и от ул.“****“ в гр.*****
и съгласно разпоредбата на пар.7, т.4 от ЗМСМА са собственост на Община
Пловдив. Същата на основание чл.30, ал.3 от ЗП и чл.48, т.2, б.“б“ от ППЗП
има задължение да ремонтира и поддържа тротоарите, а съгласно чл.11 от
ЗОбС следва да стопанисва и управлява имотите общинска собственост с
5
грижата на добър стопанин. Предвид така съществуващите задължения на
ответника, съдът приема, че компрометираното състояние на въпросните
тротоарни плочки съставлява неизпълнение на тези задължения. Не се доказа
възражението на ответната страна, че въпросния участък от тротоара е
собственост на третото лице помагач като собственик на сградата, пред входа
на която се намира този участък. Недоказани останаха и възраженията, че
трети лица с тежкотоварни камиони и техника са нарушили целостта на
тротоарната настилка, но дори и да е така, това не освобождава от
отговорност общината като собственик. Не се установи, че инцидента е приет
за трудова злополука, в който случай обезщетението за вреди се дължи от
работодателя.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В настоящия случай се доказва наличието на
противоправно бездействие от страна на работниците/служителите, на които
ответникът е възложил работа по поддържане на тротоара, в причинна връзка
с което са претърпените от ищцата неимуществени вреди. Налице са
предпоставките за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност
на ответника като възложител на работата, на основание чл.49 във вр. с чл.45
ЗЗД. Ето защо искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по
основание.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Като
има предвид вида, интензитета и продължителността на преживените от
ищцата болки и страдания, съдът намира, че справедливото обезщетение
следва да се определи в размер на 50 000,00 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване, поради
това, че ищцата не е проявила достатъчно внимание и не се е съобразила с
обстановката. Гражданите нямат нормативно определени задължения като
пешеходци, движещи се по тротоара, да се съобразяват с лоша и
неподдържана инфраструктура. Задълженията за поддръжката на тротоара в
добро състояние и съответно отговорността за обезвреда при понесени вреди
от неизпълнение на това задължение е изцяло за общината.
Доколкото се установи, че с отказа да се лекува оперативно ищцата сама
6
е способствала да бъде удължен възстановителния период от четири месеца
/какъвто според вещото лице М. обичайно е периода на оздравяване и
възстановяване при предприето оперативно лечение/ до повече от шест
месеца, съдът приема, че е налице 30% съпричиняване на вредоносния
резултат от нейна страна, което налага редуциране на дължимото обезщетение
до размер на 35 000,00 лева, до който размер искът ще се уважи. За разликата
над 35 000,00 лева до пълния предявен размер от 50 000,00 лева искът ще се
отхвърли като неоснователен. Сумата ще се присъди ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането – ********г. до окончателното изплащане.
Ищцата не е направила разноски по делото, тъй като е била освободена
от това задължение. Съгласно представения договор за правна помощ нейният
пълномощник адв.М. Б. е осъществила процесуално представителство по
делото безплатно на основание чл.38 от ЗА. На основание чл.38, ал.2 от ЗА в
полза на адв.Б. следва да се присъди възнаграждение, платимо от ответника.
Минималния размер, предвиден съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 3450,00 лева. Като взе предвид размера на уважената част от иска,
както и активното участие на адвоката при извършване на процесуалните
действия по делото /присъствие и защита в пет съдебни заседания, разпит на
свидетели и две вещи лица/, съдът счита, че ответникът следва да заплати на
адв.Б. възнаграждение в посочения размер – 3450,00 лева. Няма основание
този размер да бъде редуциран.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ ищцата следва да заплати на
ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200,00 лева, както и
разноски за вещи лица съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
100,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на съда дължимата държавна такса за уважената част от иска в размер на
1400,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на В. М. М., ЕГН ********** от
гр.*****, ул.”*****”№***** сумата 35 000,00/тридесет и пет хиляди/ лева,
претендирана частично от общо 60 000,00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени при инцидент на
******г. в гр.*****, пред сградата на Държавна агенция „Архиви“ на
ул.“****“№**, при който при стъпване в участък с пропаднали и разместени
тротоарни плочки ищцата е паднала и е получила следното увреждане:
счупване на външния израстък на дясна глезенна става в областта на малкия
пищял и счупване на задния ръб на големия пищял на същата става, ВЕДНО
със законна лихва върху главницата, считано от ******г. до окончателното
изплащане.
Сумата може да бъде заплатена по следната банкова сметка:
***************** с титуляр адвокат М. Б. /специална клиентска сметка/.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35 000,00 лева до пълния предявен
размер от 50 000,00 лева.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН ********** от гр.*****, ул.”*****”№***** да
заплати на Община Пловдив сумата 200,00 лева – възнаграждение за
юрисконсулт, както и 100,00 лева – разноски за вещи лица, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на адв.М. И. Б., вписана в
Адвокатска колегия – *****, с личен номер **********, БУЛСТАТ *******,
със служебен адрес: гр.*****, бул.“**********“№***, ет.*, офис * адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3450,00 лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати по сметка на Окръжен съд –
Пловдив сумата 1400,00 лева – държавна такса.
Решението е постановено при участието на Държавна агенция „Архиви“
– гр.*****, ул.“********“№* в качеството на трето лице помагач на ответника
Община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9