Решение по дело №143/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 102

 

гр.Враца,18.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на  04.06.2019г.         в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

  

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Мария Ценова

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N143       по описа за 2018  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

С искова молба вх.№122076 от 25.09.2018 г.по описа на СГС,Г.Б.А.,ЕГН**********,чрез пълномощника си  адв.Й.Д. от САК,е предявила срещу "ЗАД ДАЛЛБОГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.*** иск за сумата 80000лв. -главница , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата,поради  смъртта на А.Б.А./брат на ищцата/причинена при ПТП от 15.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта до окончателното изплащане на обезщетението.

   Сезира съда с искане за присъждане на деловодни разноски по делото ,включително адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете.

   Ищцата твърди,че на 15.11.2016 г., около 05:50 ч., по главен път Е-79, с посо­ка на движението от гр. Мездра към гр. София, А.О.А. управлявал т.а. „Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР **** ВВ.

В същото време, по същия път, с посока на движението от гр. София към гр. Мездра, К.П.К. управлявал т.а. „Мерцедес 1846 ЛС" с peг. № СВ **** АС. Зад т.а. „Мерцедес", в съ­щата посока на движение, М.Х.М. управлявал л.а. „Ланчия Либра" с peг. № ВР **** ВС. При км. 170+100, М. предприел изпреварване на движещия се пред него т.а. „Мерце­дес", независимо от наличието на насрещнодвижещи се МПС. При из­вършване на маневрата, поради липса на опит, изгубил контрол над управлението на л.а "Ланчия", при което навлязъл в десния пътен банкет по посоката си на движение. В опита си да овладее автомоби­ла, същият рязко се отклонил наляво, при което навлязъл в лентата за насрещно движение в момента, в който там се намирал т.а. „Мер­цедес Спринтер" и го ударил в задна лява гума, при което т.а. „Мерцедес Спринтер" се отклонил наляво и настъпил челен, кос удар между т.а. „Мерцедес 1846 ЛС".

При така описаното ПТП пострадали пътниците на предната лява седалка на л.а. „Мерцедес Спринтер" А.Б.А., който, получил тежки, несъвместими с живота травми, от които починал и Ж.А.М., която получила телесни увреждания. По повод на гореописаното ПТП е образувано ДП № 3003М- 371/2016 г. по описа на РУ „Полиция" - гр. Мездра, пр.пр. № 2159/2016 г. по описа на Окръжна Прокуратура Враца. От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, се установява, че и А.А. и М.М. имат вина за настъпва­нето на ПТП, поради което са привлечени като обвиняеми по делото. С обвинителен акт от 15.11.2017 г. преписката е внесена за разг­леждане в Окръжен Съд Враца, като е образувано НОХД № 663/2017г. в първото проведено о.с.з. и двамата подсъдими поискали производс­твото да протече по реда на глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие с пълно признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като с Присъда от същата дата са признати за виновни за това,че на 15.11.2016г., около 05:45 ч., на главен път 1-1 (Е-79), на км. 170+000, между селата Люти Дол и Ребърково, при управление на МПС - л.а. „Ланча Либра" с peг. № ВР **** ВС от страна на М.М. и т.а. „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ" с peг. № ВР **** ВВ от страна на А.А., са нарушили правилата за движение, разписани в ЗДвП, като при условията на не­зависимо съизвършителство предизвикали настъпването на пътнотранс­портно произшествие, в резултат на което, по непредпазливост при­чинили смъртта на А.Б.А. от гр. Бяла Сла­тина и средна телесна повреда на Ж.А.М. - престъп­ление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б", пр. първо, вр. ал. 1,б.„В", вр. чл. 342, ал. 1 НК.

За гореописаното престъпление, на М.М. е нало­жено наказание „лишаване от свобода" за срок от две години и шест месеца, като на осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години, както и наказание „лишаване от право" да управлява МПС за срок от три години, като го призна за невиновен за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП и го оправда за това нарушение.

За гореописаното престъпление, на А. е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от две години, като на осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, както и наказание „лишаване от право" да управлява МПС за срок от две години и шест месеца, като го призна за невино­вен за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП го оправда за това нарушение.

Така постановената присъда е обжалвана, както от частното обвинение, така и от подсъдимите, като е образувано ВНОХД № 518/2018 г. по описа на САС, НО, 4 с-в. С Решение № 292/13.07.2018 г. Присъдата на ОС Враца е изменена, като М.М. е признат за виновен и за извършване на нарушение на чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП, а в останалата й част - потвърдена.

   По делото е постъпила молба вх.№1995 от 28.02.2019 г. подадена от ищцата Г.Б.А.,ЕГН********** , чрез пълномощник  адв.Й.Д. от САК.

   С молбата се представя нововъзникнало доказателство: заверен препис от Решение №274 от 11.02.2019 г. постановено по наказателно дело №971/2018 г.по описа на ВКС,с което е оставено в сила Решение №292/13.07.2018 г. по описа на САС.

   С Определение №224 от 28.02.2019 г. съдът допусна,като доказателство в производството представения заверен препис от решение.

Ищцата се позовава и на влязлата вече в законна сила присъда.

Ищцата твърди,че макар и със собствено семейство и деца, не е изгубила връзката с единствения си брат.Твърди,че били изключи­телно близки, често се виждали, а когато не го правели се чували по телефона или използвали социалните мрежи. Освен на взаимна обич и разбирателство, Г. и А. се радвали на взаимната си подкрепа, помагали си един на друг, празнували заедно всички праз­ници, били сплотени, в радост и в тъга.

Макар да няма паричен еквивалент на загубата й- никой и нищо не е в състояние да утеши мъката й по безвреме отишлия си, на толкова млада възраст, единствен брат,с оглед справедливостта  счита,че следва да бъде обезщетена по някакъв начин за загубата на единствения й брат - загиналият при процесното ПТП А.. 

Като се позовава на разрешенията, дадени с ТР № 1 /21.06.2018 г., постановено по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поддържа да е активно легитимирана да предяви нас­тоящата претенция.

При описания в присъдата механизъм на ПТП, че произшествието е настъпило при независимо съизвършителство от страна на водачите на л.а. „Ланчия Либра" М.М. и на т.а. „Мерцедес Спринтер" А.А.,поддържа,че застрахователите по задължителна отговорност „Гражданска отговорност" на авто­мобилистите следва да покрият отговорността на водачите за причи­нените от тях имуществени и неимуществени вреди.

Твърди,че към датата на ПТП по отношение на л.а. „Ланчия Либ­ра" с peг. № ВР **** ВС е била налице валидна застраховка „Граж­данска отговорност" на автомобилистите, полица № 30115003192747, със срок на действие от 30.12.2015 г. до 29.12.2016 г., сключена със ЗК „ДаллБогг Живот и Здраве" АД,поради което ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по така предявената претен­ция .

С оглед разпоредбите на КЗ,ищцата предявила пред ответника доброволна претенция за заплащане на застраховател­но обезщетение, като по повод на нея, при Дружеството била образува­на щета № С801-001452/2018-01.С писмо изх. № 2771/16.07.2018 г. застрахователят я уведомил, че не са налице основа­ния за ангажиране отговорността му.

С така изложеното е обосновала правен интерес от сезиране на съда с исковете предявени от нея.

Счита,че сума в размер на 80 000 лв.е справедливо да и бъде присъдена,като обезщетение за непоносимата мъка,която из­питва поради смъртта на брат й А.Б.А.,като съдът осъди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ответника да й заплати сумата,ведно със законната лихва върху вземането от датата на деликта-15.11.2016 г.до окончателното изплащане. При уважаване на исковете моли за присъждане на деловодни разноски.

   Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор вх.№9603 от 05.11.2018 г. подаден от "ЗАД ДАЛЛБОГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД,ЕИК***,чрез юрисконсулт Ц.Б..

С отговора ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли съда да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло, като на основание чл.78 от ГПК моли да бъдат присъдени разноските в производството, в това число и за  юрисконсултско възнаграждение.

Алтернативно застъпва становище,че искът не следва да се уважи в заявения размер, тъй като претендираното с исковата молба обезщетени е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и от трета страна, с оглед приноса на починалия за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставяне на обезопасителен колан, шофиране с несъобразена скорост.Признава иска за допустим и няма пречка да бъде приет за разглеждане.

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица сключена със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД относно лек автомобил Ланчия Либра с peг.№ ВР****ВС. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно.

Признава налчието на съвина за настъпване на процесното ПТП между водача на л.а. „Ланчия Либра“ с peг. № ВР **** ВС А.А. и водача на застрахования в ЗАД „Армеец“ АД т.а. „Мерцедес Спринтер 311“ с peг. № ВР **** ВВ, М.М.. Същата е установена с постановения краен акт по воденото за случая наказателно производство.

 Оспорва заявеният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,като го счита за прекомерно завишен. Позовава се на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика и счита,че обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.Позовава се и на Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, като цитира,че обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че  действително са претърпели такива вреди”.

Въвежда възражение,че искът е неоснователен,поради обстоятелството,че служебно известно било на ответника, от други образувани за случая дела, че А. се е преместил и живял дълги години в София с родителите си, тъй като е учил в Свищов, а също и че е живял и работил в чужбина. В тази връзка, били несъстоятелни твърденията на ищцата, че тя и брат й са се виждали често, както и че са празнували всички празници заедно.

Въвежда възражения за  прекомерност на претендираното обезщетение.

Въвежда  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия А., изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137 А от ЗДВП. Нарушението се намира в пряка причинно-следствена връзка с противоправния резултат.Сезира съда с искане при уважаване на исковата претенция определеното от съда за справедливо обезщетение да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на загиналия .

Въвежда възражение,че законна лихва от датата на непозволеното увреждане не следва да бъде присъдена.Позовава се на чл. 429 ал. КЗ ,че лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, се плащат от застрахователя считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1 т.2 КЗ или от датата на уведомяване, или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.Счита,че  в процесния случай това е датата,когато ответникът е получил застрахователната претенция на 26.06.2018г. или ще дължи лихва за забава от 16.07.2018г. - датата на постановяване на окончателното решение от застрахователя,но не и от датата на ПТП - 15.11.2016г.

Счита, че по отношение на настоящата претенция са приложими правилата за предявяване на претенции съгласно новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., тъй като същата е предявена както доброволно, така и по съдебен ред при действието на новия КЗ, създаващ специална уредба за реда и начина на предявяване на застрахователни претенции, както и за началния момент, от който може да се претендира лихва върху застрахователното обезщетение, независимо че застрахователният договор е сключен през 2015г. Аргумент в тази насока е употребения в разпоредбата на параграф 22 от ПРЗ на новия КЗ израз „застрахователни договори”. Съгласно цитираната разпоредба Част IV от отменения КЗ се прилага по отношение на застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на новия кодекс. Т.е. действието на стария кодекс се разпростира само по отношение сключването, съдържанието и тълкуването на застрахователните договори, но не и по отношение на застрахователните претенции, особено, ако те са предявени.

Препис от постъпилия отговор е връчен на ищеца и в срока по чл.372 от ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба вх.№1027 от 01.02.2019 г.С нея ищецът прави допълнение и пояснения към първоначалната искова молба:

Счита, че е неоснователно, голословно и бланкетно оспорването, направено от страна на ответника, на основанието и размера на исковата  претенция.

Счита,че е напълно неоснователно оспорването от ответника основателността на претенцията.

С ог­лед обстоятелството, че към настоящия момент братята и сестрите са част от лицата, имащи право на обезщетение за вреди в следствие на смърт, съобразно разрешенията, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г., пос­тановено по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, счита, че е легитимирана да предяви претенция за заплащане на неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат й - А. А..

Противопоставя се на твърдението на ответника за липса на близост между загиналия А. А. и ищцата. Твърдението, че А. се е преместил и е живял дълги години в София, тъй като е учил в Свищов, а също и че е работил и живял в чужбина ,не било аргумент,че загиналият и неговата сестра не са би­ли в изключително близки отношения. Твърдението, че не са празну­вали всички празници заедно се явява абсолютно неоснователно, тъй като разстоянието не е причина, която да възпрепятства загиналия А. А. и Г. А.а да прекарват празниците си заедно,като това обстоятелство подлежи на доказване в процеса.

Счита, че е неоснователно оспорването разме­ра на исковата ни претенция от страна на процесуалния представител на ответното дружество.Размерът на претенциите за претърпените,поради смъртта на брат й А. неимуществени вреди,поддържа да  не е нито прекомерен, нито зави­шен.Така заявените размери напълно кореспондирали с търпените от ищцата неимуществени вреди, макар да няма паричен еквивалент на това, което Г. е преживяла и продължава да изживява в следствие смъртта на бат си А..

Счита за неоснователно оспорването направено от страна на на ответното дру­жество относно акцесорния иск за законна лихва от датата на не­позволено увреждане. Началният момент, от който започва да тече законната лихва върху дължимото обезщетение е датата на настъпване на деликта, а именно 15.11.2016 г., тъй като застрахователният до­говор е сключен на 30.12.2015 г.

Счита за неоснователно заявеното в отговора на исковата молба възражение на ответната страна за съпричинване на вредоносния резултат от страна на починалия А.. Заявява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за­гиналият  А. е бил с правилно поставен обезопасителен колан.

За неоснователни, голословни и бланкетни счита всички останали оспорвания на твърденията в исковата молба.

Поддържа,да са ангажирани всички необходими доказателства за установяване на изложените в исковата молба твърдения.

Пояснява,че е поискал допускане на двама свидетели,тъй като единият ще установи неимуществените вреди, търпение от Г. А.а, в следствие смъртта на брат й,а вторият,ще установява особено близките отношения между загиналия А. и Г..

Противопоставя се на искането на ответника за изслушване на КСМАТЕ с поставени в писмения отговор въпроси, тъй като счита назначаването й за безпредметно.

Заявява, че поддържа всички доказателствени искания, направени с исковата молба, като същите са насочени именно към провеждането на пълно и главно доказване на исковата претенция.

С оглед факта, че в писмения си отговор ответникът изрично признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Ланчия Либра" с peг. № ВР **** ВС към датата на събитието, то моли в доклада си по делото, съдът да обяви това об­стоятелство като безспорно между страните и ненуждаещо се от до­казване .

Не се противопоставя срещу искането на ответника относ­но отделянето като безпорното обстоятелство за независимо съизвър- шителство между водача на л.а. „Ланчия Либра" с peг. № ВР **** ВС А.А. и водача на т.а. „Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР **** ВВ М.М. за настъпване на процесното ПТП.

Не се противопоставя на искането на ответника за прив­личането на ЗАД"Армеец" АД като трето лице - помагач на негова ст­рана в настоящото производство.

Препис от постъпилата допълнителна искова молба е връчен на ответника и в срока по чл.373 ал.1 ГПК по делото е постъпил допълнителен отговор вх.№2372 от 12.03.2019 г.

Счита,че с допълнителната искова молба ищцата нито е пояснила, нито е допълнила исковата молба. Оспорила е всички твърдения и възражения направени с отговора на исковата молба.

Поддържа всички твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени с първоначалния отговор на исковата молба.

Не възразява да се приеме за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на наличие на валидна ЗЗГОА по отношение собствеността и ползването на процесното МПС към датата на ПТП.

Поддържа всички направени в първоначалния отговор на искова молба доказателствени искания.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/.Искове за заплащане на  застрахователно обезщетение с правно основание чл.226,ал.1/отм/ във вр. с чл.223/отм КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна против надлежна страна.Ищцата е предявила пред застрахователя искане да й бъде заплатено обезщетение и е налице отказ от страна на зстрахователя.

Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.

На основание чл.300 ГПК,съдът прие,че безспорни са обстоятелствата: 15.11.2016 г., около 05:50 ч., по главен път Е-79, с посо­ка на движението от гр. Мездра към гр. София, А.О.А. управлявал т.а. „Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР **** ВВ.

В същото време, по същия път, с посока на движението от гр. София към гр. Мездра, К.П.К. управлявал т.а. „Мерцедес 1846 ЛС" с peг. № СВ **** АС. Зад т.а. „Мерцедес", в съ­щата посока на движение, М.Х.М. управлявал л.а. „Ланчия Либра" с peг. № ВР **** ВС. При км. 170+100, М. предприел изпреварване на движещия се пред него т.а. „Мерце­дес", независимо от наличието на насрещнодвижещи се МПС. При из­вършване на маневрата, поради липса на опит, изгубил контрол над управлението на л.а "Ланчия", при което навлязъл в десния пътен банкет по посоката си на движение. В опита си да овладее автомоби­ла, същият рязко се отклонил наляво, при което навлязъл в лентата за насрещно движение в момента, в който там се намирал. т.а. „Мер­цедес Спринтер" и го ударил в задна лява гума, при което т.а. „Мерцедес Спринтер" се отклонил наляво и настъпил челен, кос удар между т.а. „Мерцедес 1846 ЛС".

При така описаното ПТП пострадали пътниците на предната лява седалка на л.а. „Мерцедес Спринтер" А.Б.А., който, получил тежки, несъвместими с живота травми, от които починал и Ж.А.М., която получила телесни увреждания,наличие на независимо съизвършителство между водача на л.а. „Ланчия Либра" с peг. № ВР **** ВС А.А. и водача на т.а. „Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР **** ВВ М.М. за настъпване на процесното ПТП,както и обстоятелството,признато от ответника- съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица сключена със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД относно лек автомобил Ланчия Либра с peг.№ ВР****ВС, поради което съдът приеа,че тези факти не подлежат на доказване.

Страните спорят,относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия,който по твърдение на ответника е бил без предпазен колан,размера и основателността на иска за присъждане на обезщетение,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване  на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.

Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и останалите си възражения.

С определение № 38/9.1.2019г.,съдът е приел искова молба/обратен иск вх.№9604 от 05.12.2018г./ подадена от "ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.София, бул.*** чрез юрисконсулт Б. срещу ЗАД"АРМЕЕЦ" АД ЕИК*** гр.София,ул.*** за сумата 25 000 лв.предявен като частичен от 80000 лв. ,който е предявен при условията на евентуалност.

Ищецът поддържа,че с влязла в законна сила присъда е прието наличие на независимо съизвършителство между водача на л.а. „Ланчия Либра" с peг. № ВР **** ВС А.А. и водача на т.а. „Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР **** ВВ М.М. за настъпване на процесното ПТП,при което е настъпила смъртта на брата на ищцата,като последната е предявила иск срещу ищеца по обратния иск за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на сумата 80000лв.,ведно с лихва от датата на деликта.

Ищецът се позовава на чл.499,ал.5 от КЗ във вр. с чл.127,ал.2 ЗЗД,които му дават право да получи от другия застраховател 50% от платеното от него обезщетение,когато причинителите отговарят солидарно.

С това е обосновал правния си интерес от иска,с който е сезирал съда.

Сезира съда с искане,под условие ако уважи главния иск на ищцата Г.Б.А. за присъждане на претендираното от нея обезщетение,да бъде осъден  на основание чл.499,ал.7 от КЗ във вр. с чл.127,ал.2 ЗЗД, ЗАД"АРМЕЕЦ" АД ЕИК*** гр.София,ул.*** да заплати на ищеца сумата 25 500 лв.-част от цялата сума в размер на 80000лв.и разноските,които ще бъде осъден да заплати.

При уважаване на обратния иск претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Не заявява доказателствени искания,като посочва ,че ще се ползва от събраните по главни иск.     
        Препис  от исковата молба и приложенията към нея се връчиха на ответника,на когото съдът указа,че в двуседмичен срок от връчване на определението може да подаде писмен отговор със съдържанието посочено в чл.367 ал.2 ГПК,като при неупражняване правото на отговор за него настъпват последиците на чл.370 ГПК,които са посочени в съобщението до него.

По делото е постъпил отговор вх.№1691 от 19.02.2019г. подаден от ответника ЗАД"АРМЕЕЦ" АД ЕИК*** гр.София, ул.*** чрез юрисконсулт Й. по искова молба/обратен иск вх.№9604 от 05.12.2018г./ подаден от  "ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД,ЕИК***,чрез юрисконсулт Б..

Съдът констатира от оформената разписка от длъжностно лице на ответника/стр.63 от делото/,че исковата молба/обратен иск вх.№9604 от 05.12.2018г./му е връчена на 22.01.2019 г.

Отговорът е предаден на куриер на 18.02.2019 г.

С определение №187 от 19.02.2019 г. съдът,приложи  по делото постъпил отговор вх.№1691 от 19.02.2019г. подаден от ответника ЗАД"АРМЕЕЦ" АД ЕИК*** чрез юрисконсулт Й. по искова молба/обратен иск вх.№9604 от 05.12.2018г./ подаден от  "ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД,ЕИК*** но не го прие,като подаден извън преклузивния срок посочен в чл.367 ал.1 ГПК.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на иска,с който е сезиран,че е предявен иск с правно основание чл.219,ал.3 от ГПК във вр. с чл.499,ал.7 от КЗ,във вр. с чл.127,ал.2 от ЗЗД.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна против надлежна страна.

Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявената претенция,то същата се явява допустима.

   На основание чл.300 ГПК,съдът прие,за безспорно наличие на независимо съизвършителство между водача на л.а. „Ланчия Либра" с peг. № ВР **** ВС А.А. и водача на т.а. „Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР **** ВВ М.М. за настъпване на процесното ПТП,както и обстоятелството,признато от ищеца- съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица сключена със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД относно лек автомобил Ланчия Либра с peг.№ ВР****ВС, поради което съдът прие,че тези факти не подлежат на доказване.

От фактическа и правна страна по делото се установява следното:

На основание чл.300 ГПК,съдът прие,за безспорно наличие на независимо съизвършителство между водача на л.а. „Ланчия Либра" с peг. № ВР **** ВС А.А. и водача на т.а. „Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР **** ВВ М.М. за настъпване на процесното ПТП.Доколкото страните в спора не оспорват настъпването на ПТП,както и че е налице съпричиняване и то в съотношение едно към едно/по равно,50% на 50%/от двамата водачи съдът не намери за необходимо да обследва механизма на ПТп,тъй като вината за него и степента на съпричиняване са установени по смисъла на чл.300 от ГПК и не са спорни между страните.Вредоносния резултат-настъпилата смърт също се установява по смисъла на чл.300 от ГПК предвид цитираната по-горе присъда.

Между страните не е спорно,а и се установява по делото, признато от ищеца- съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица сключена със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД относно лек автомобил Ланчия Либра с peг.№ ВР****ВС.

Спорно между страните е обстоятелството,дали починалия е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с оглед възражението на ответника,че е бил без предпазен колан.

За установяване на това обстоятелство беше допусната и назначена комплексна съдебна-автотехническа експертиза,като заключението на вещите лица се оспори от пълномощника на ответника,но съдът прие заключението като обективно и вярно.

От заключението на вещите лица се установява,като изхождат от установения в наказателното производство механизъм на ПТП,че починалото лице е било с предпазен колан и ако е бил без такъв уврежданията са щели да бъдат по-тежки ,особено на главата. Движението на тялото на  А.  е било стопирано от предпазен колан след сблъсъка,тялото е установено на седалката,като уврежданията са настъпили от съприкосновението с деформираните  в посока на местоседенето му части от кабината на автомобила и двигателния отсек.

По смисъла на ТР№1/21.06.2018 г. по т.д.№1 по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица,които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата,посочени в постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

От Удостоверение за родствени връзки №350 от 02.02.2018 г. на Община Бяла Слатина  се установява,че починалия А.Б.А. и ищцата Г.Б.А. са брат и сестра.

За установяване на дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат беше разпитан свидетелят Д.М.А.,в далечна родствена връзка с ищцата.

Свидетелят установи,че познава ищцата и брат й от деца,тъй като живеят в един квартал.Според установеното от него отношенията им били"перфектни".Израснали са и живели в нормално семейство, без да имат пререкания.А. бил студент в Свищов,но с каквото можел помагал на сестра си. Тя имала две деца, неговите племенници. Г. е разведена, сама гледа децата.  Докато бил студент той се прибирал много често,като свидетелят твърди,че го е виждал. Имал кола и возел племенниците.Тя била червено „Ауди“. По празниците те винаги били заедно.Тъй като живеел наблизо виждал, че те са били заедно.Не знае починалият да е бил на работа в чужбина,но установява,че е работил в Мездра, в завода за кабели. Мисли, че работил и по София в един момент,но при първа възможност се прибирал.Когато станала трагедията и А. починал,сестра му преживяла много тежко смъртта на брат си.Вечерта той отишъл до тях и хвърчали линейки, биели й инжекции и тя била на успокоителни. Няма представа точно, но горе долу десетина дни отнело, докато Г.  разбрала какво е станало. В първия момент не знаела какво се случва.Сашо много им липса. Той си имал в къщата негова стая, където племенниците му избягват да влизат все още. Той е като жив сред тях, въпреки изминалото време. Постоянно на всеки един празник Г. го споменава. Той бил добро момче, завършило училище. Погребан е  в гр. Бяла Слатина. Установява,че са българо-мохамедани. Имат си отделни „турски гробища“, така се казват. Там си и имат техни празници и ритуали, като там винаги виждал Г..

Други доказателства не са ангажирани.

От показанията на свидетеля може да се приеме установено само обстоятелството,че са израсли заедно без да имат пререкания.

Съдът приема,че в показанията на свидетеля в останалата им част,липсва каквато и да е конкретика-колко време починалият е бил студент,колко време е работил в Мездра,колко време е работил в гр.София,как са осъществявани контактите между брат и сестра през тези периоди на отсъствие на починалия от гр.Бяла Слатина,в какво се е изразявала привързаността между брат и сестра.

Предвид гореизложеното,съдът приема,че в производството не е установена силна емоционална връзка между загиналия и ищцата,която надхвърля нормалното за тези роднински връзки.Не е установено наличието на трайна и дълбока емоционална връзка,нито ищцата да е претърпяла от смъртта на брат си продължителни болки и страдания,така както изисква  ТР№1/ 21.06.2018 г. по ТД№1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС.

С оглед горното,съдът приема,че иска с който е сезиран като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

При този правен извод такъв е и акцесорния иск за лихва,който също следва да бъде отхвърлен.

С определение № 38/9.1.2019г.,съдът е приел искова молба/обратен иск вх.№9604 от 05.12.2018г./ подадена от "ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.София, бул.*** чрез юрисконсулт Б. срещу ЗАД"АРМЕЕЦ" АД ЕИК*** гр.София,ул.*** за сумата 25 000 лв.предявен като частичен от 80000 лв. ,който е предявен при условията на евентуалност.

При този изход на правния спор съдът не дължи произнасяне по предявения обратен иск.

На ответника  "ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД, ЕИК*** на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 2070 лв. съгласно представения списък с разноски,които ищцата следва да бъде осъдена да заплати.

На ЗАД"Армеец"АД като трето лице помагач в процеса разноски не се дължат.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху отхвърления иск в размер на сумата  от 3200 лв.в полза на съда.

Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Б.А., ЕГН**********,чрез пълномощника й  адв.Й.Д. от САК срещу"ЗАД ДАЛЛБОГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.*** иск за сумата 80 000лв. -главница , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата,поради  смъртта на А.Б.А./брат на ищцата/причинена при ПТП от 15.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта до окончателното изплащане на обезщетението като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Г.Б.А., ЕГН**********,*** да ЗАПЛАТИ на "ЗАД ДАЛЛБОГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.*** деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на сумата 2070лв.

ОСЪЖДА Г.Б.А., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на ОКРЪЖЕН СЪД-гр.Враца в размер на сумата 3 200 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач в процеса ЗАД"АРМЕЕЦ" АД ЕИК*** гр.София, ул. ***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: