№ 32111
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110123451 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от М. А. Ч. срещу „Сити Кеш“ установителни искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен
заем „Кредирект“ № 862850 от 16.05.2023 г. – поради противоречие със закона и заобикаляне
на закона, евентуално съединени с установителни искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и
предл. 3 ЗЗД, вр чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 ЗЗП за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 6.2 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер от
6677,84 лева при неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение -
поради противоречието й с добрите нрави и като неравноправна.
Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и ответника „Сити
Кеш“ ООД, в качеството му на кредитор е сключен договор за паричен заем „Кредирект“ №
862850 от 16.05.2023 г. за предоставяне в полза на М. Ч. на паричен кредит в размер на
сумата от 3300 лева срещу задължението за връщане на сума в общ размер от 11 303 лева на
18 вноски, съгласно погасителен план към договора. Посочва, че съгласно клаузите му
годишният процент на разходите по кредита (ГПР) възлиза на 47,91 %, а годишният лихвен
процент (ГЛП) в размер на 40,05 %. Излага, че съгласно клаузата на чл. 6.2 от договора при
непредставяне от страна на кредитополучателя на договорно обезпечение по чл. 6.1.,
същият дължи неустойка в размер на сумата от 6677,84 лева. Поддържа се, че такава
неустойка в посочения размер е начислена на ищцата, чрез разпределянето й на 18 вноски,
чрез добавяне на сумата към дължимите главница и лихва по договора, при което общият
размер на месечната погасителна вноска възлиза на 628 лева. С исковата молба ищцата
оспорва процесния договор за кредит с твърдения за нищожността му. Конкретно твърди, че
същият е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора
липсва посочване на условията за прилагане на лихвения процент, дали същият е фиксиран
за целия срок на договора или е променлив такъв. Изтъква се, че нито в договора, нито в
погасителния план се съдържа информация за общия размер на дължимата възнаградителна
лихва. Поддържа се, че договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
относно ГПР. Сочи се, че в случая този компонент е посочен в договора като абсолютна
стойност, но липсва яснота относно формирането му – кои конкретно компонентни са
включени при определянето му. Не е ясно и дали неустойката по договора е част от ГПР.
Налице е и несъблюдаване на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като при включване на
неустойката в размер от 6677,84 лева в ГПР, то действителният размер би нараснал двойно.
Намира, че неустойката следва да се включи при определяне на ГПР, тъй като представлява
1
разход, част от дейността по управление на кредита. Налице е заобикаляне на изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид невключване на неустойката в размера на ГПР, то последният
не отговора на действително прилагания от кредитора в процесното правоотношение, което
подвежда потребителя относно спазване на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява
да прецени икономическите последици от сключване на договора. Ищцата оспорва като
нищожна и клаузата на чл. 6.2 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на
неустойка, като противоречаща на добрите нрави. Конкретно излага, че е налице значителна
нееквивалентност на насрещните престации на страните. Намира същата и за неравноправна
по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП, доколкото размерът на неустойката надвишава с 200 % сумата на
отпуснатия кредит, което води до нарушаване на принципа на добросъвестност и
справедливост, както и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащането на
неустойка, с необосновано висок размер. Счита, че с клаузата на чл. 6.2 от договора в полза
на кредитора се уговаря допълнително обезпечение за неизпълнението на акцесорно по
характера си задължение. Поддържа се, че по същество неустойката е добавък към
възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за кредитора. С тези
съображения ищцата М. Ч. отправя искане за прогласяване нищожността на договора за
паричен заем „Кредирект“ № 862850 от 16.05.2023 г. поради противоречието му със закона и
заобикаляне на закона, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2 от
договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 6677,84 лева при
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение - поради
противоречието й с добрите нрави и като неравноправна. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Сити Кеш“
ООД, чрез пълномощника си адв. Х. М., оспорва предявените искови претенции като
неоснователни с довод, че процесният договор за кредит е действителен такъв, предвид
валидното уговаряне на основните му параметри – главница и лихви в изискуемата от закона
форма. Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна договорна
клауза – в случая на неустоечната такава, не обуславя недействителност на целия договор,
тъй като същият може да се прилага и без нея, доколкото същата не е част от съществените
параметри на договора. Излага, че всички условия по договора, в частност и плащането на
неустойка са индивидуално договорени с потребителя. Оспорват се твърденията на ищцата
за допуснато нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, предвид ясното посочване в договора на
лихвения процент и условията за прилагането му. Излага, че лихвата е уговорена във
фиксиран размер от 35 % за целия срок на договора, като в последния е посочен размерът на
фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва да бъде
изплатена на кредитора. С отговора ответникът възразява срещу изложените твърдения за
допуснато нарушение при формиране на ГПР, както и за твърдяното заобикаляне на чл. 19,
ал. 4 ЗПК с довод, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка сочи,
че уговорената между страните неустойка при неосигуряване от страна на
кредитополучателя на обезпечение на главното вземане, е дължима след сключване на
договора при неизпълнение на това задължение, поради което не може да бъде взета предвид
при определяне на ГПР. Оспорва последната да представлява добавък към
възнаградителната лихва. Твърди се, че неустойката е уговорена като санкция за
неизпълнение на поето с договора задължение от кредитополучателя за представяне на
договорно обезпечение, като ищцата е имала възможността да се съгласи или не с клаузите
на договора, разполагала е с правото на отказ от същия, както и за поиска удължаване на 3-
дневния срок за представяне на обезпечение, от които същата не се е възползвала. С
отговора на исковата молба ответното дружество посочва, че не е налице хипотеза на чл. 143
ЗЗП, като клаузите на договора не е са във вреда на потребителя, като за ищцата е
съществувала яснота за разходите по кредита, размера на договорната лихва, на ГПР и на
неустойката. Твърди се, че в случая е направена проверка на кредитоспособността на
2
потребителя при отправяне на искането за отпускане на кредит, като липсата на такава
проверка обуславя единствено ангажиране на административнонаказателна отговорност за
кредитора, но не и нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа се, че в периода
06.07.2018 г. – 13.11.2013 г. между ищцата и ответното дружество са сключени общо 31
договора, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредставяне на
обезпечение по кредита, поради което при сключване на всеки следващ договор за ищцата е
била налице яснота относно условията за предоставяне на обезпечение и за заплащане на
неустойка при неосигуряване на такова. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски. В отговора на
исковата молба са изложени подробни съображения, поради които ответникът счита, че
правото на иск е упражнено от ищцата в условията на злоупотреба с права. Посочва се, че
срещу „Сити Кеш“ ООД е подадена и друга искова молба от ищцата, с която също е
оспорена клауза за неустойка по друг договор и въз основа на която е образувано гр. дело №
26017/2024 г. по описа на СРС, като целта е в тежест на ответника да се възложи
заплащането на разноски в прекомерен размер. Ето защо, се отправя искане при успешен за
ищцата изход от делото в полза на същата да не се присъждат разноски за повече от едно
производство.
В депозирания по делото писмен отговор е обективирана насрещна искова молба с
предявен насрещен иск срещу М. А. Ч. за заплащане на сумата от 1210 лева – част от сумата
от 3300 лева, представляваща неизплатена главница по договора за паричен заем №
862850/16.05.2023 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от подаване на
насрещната искова молба – 20.06.2024 г. до окончателното й плащане.
В насрещната искова молба „Сити Кеш“ ООД посочва, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР, по силата на който дружеството е
предоставило на ответницата сумата от 3300 лева, срещу задължението за връщането й при
фиксиран лихвен % от 40,05 % на 18 месечни вноски в периода 16.06.2023 г. - 18.11.2024 г.
Сочи се, че след подписване на договора и получаване на заемната сума М. Ч. не е
изпълнила задължението си да представи обезпечение съгласно условията на чл. 6.1.,
поради което и на основание чл. 6.2. е активирана договорна неустойка. Поддържа се, че от
ответницата са налице плащания по договора в общ размер от 2090 лева, с която са погасени
изцяло първите три вноски. Излага се, че към 19.06.2023 г. кредитополучателят е в
просрочие на 10 вноски по договора с падежи в периода 18.09.2023 г. – 17.06.2024 г., поради
което и на основание чл. 26, т. 4 от ОУ към договора дружеството-кредитор обявява кредита
за предсрочно изискуем. Посочва се, че общата неплатена сума по договора възлиза на
8867,30 лева, от която главница в размер от 3300 лева, от която в настоящото производство
се претендира сумата от 1210 лева. Посочва се, че приложение към насрещната искова молба
е уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, което да бъде връчено
на насрещната страна. С тези доводи се отправя искане за уважаване на исковата претенция.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова
молба ответницата М. Ч., чрез пълномощника си адв. М., оспорва предявения насрещен иск
като неоснователен. Не оспорва, че платената от нея сума по договора възлиза на 2090 лева,
поради което и на основание чл. 23 ЗПК същата дължи сумата от 1210 лева като главница,
но не като част от сумата от 3300 лева. Излага, че процесният договор за кредит е нищожен,
тъй като сумата, претендирана като неустойка не е включена при формиране на ГПР, което е
в нарушение на чл. 11, ал. 1 ,т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в случая не е налице
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, доколкото нищожната клауза на
договора относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителни
норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен при невключване
в същия на клаузата, определяща ГПР. Предвид това, нищожността на клаузата относно ГПР
обуславя недействителността на целия договор. С тези доводи се отправя искане за
отхвърляне на иска.
3
При извършената по реда на чл. 129 ГПК проверка за редовността на насрещната
искова молба и допустимостта на предявеното със същата искане, с оглед депозираното
уточнение, обективирано в молба от 08.10.2024 г. съдът намира, че същата е редовна и
допустима. Същевременно насрещният иск е родово подсъден на районния съд като първа
инстанция и е налице е връзка с първоначалния иск, обусловена от едно спорно
правоотношение.
Ето защо, насрещната искова молба и предявената със същата осъдителна претенция
следва да бъде приета за съвместно разглеждане в процеса с първоначалната искова молба.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По първоначалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД
и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5
и т. 19 ЗЗП:
В тежест на ищцата е да установи сключването между нея и ответното дружество на
процесния договор за паричен заем „Кредирект“ № 862850 от 16.05.2023 г. и неговото
конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на
ответника на процесното неустоечно вземане.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
оспорената договорна клауза – съответствието им със законовите разпоредби и с добрите
нрави, както и индивидуалното уговаряне на оспорените клаузи.
По насрещния осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответницата по договор
за потребителски кредит от разстояние, както и, че е получил съгласието на ответницата за
сключване на договора с обективирана именно от нея воля за предоставяне на заемната сума,
по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане,
изискуемостта на вземането, в т.ч. наличието на предпоставките за предсрочната
изискуемост и довеждането й до знанието на кредитополучателя, и размера на
претендираните вземания.
При установяване на тези факти, в тежест на ответницата е да установи погасяване на
вземанията, в случай, че твърди това.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че между ищцата М. Ч., като кредитополучател и ответника „Сити Кеш“ ООД, като
кредитор, е сключен договор за паричен заем „Кредирект“ № 862850 от 16.05.2023 г.;
предоставянето от кредитора, респ. получаване от кредитополучателя на заемната сума от
3300 лева; че в клаузата на чл. 6.2 от договора е предвидено задължение за ищцата за
заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по чл. 6.1.от договора; че
размерът на погасените чрез плащания от ищцата суми по договора възлиза на сумата от
2090 лева.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
С оглед изложените твърдения в отговора на исковата молба служебно следва да бъде
изискана информация относно страните, предмета и етапа на който се намира
4
производството по гр. дело № 26017/2024 г. по описа на СРС, а при постановен краен
съдебен акт и препис от същия.
Делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело с
първоначалната искова молба и предявените със същата искове от М. А. Ч. срещу „Сити
Кеш“ за прогласяване нищожността на договор за паричен заем „Кредирект“ № 862850 от
16.05.2023 г. – поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, евентуално
съединени с искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2 от договора,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 6677,84 лева при неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение - поради противоречието й с добрите
нрави и като неравноправна, насрещната искова молба, обективирана в писмен отговор от
20.06.2024 г., уточнена с молба от 08.10.2024 г. с предявения със същата иск за осъждане на
М. А. Ч. да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 1210 лева – част от сумата от 3300 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 862850/16.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху същата, считано от подаване на насрещната искова молба –
20.06.2024 г. до окончателното й плащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2025 г. от
10:25 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца по
насрещния иск и препис от депозирания писмен отговор на насрещния иск.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА информация от Софийски районен съд, ГО, 128-ми състав относно
страните, предмета и етапа, на който се намира производството по гр. дело № 26017/2024 г.
по описа му, а при постановен по делото краен съдебен акт и препис от същия.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
5
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6