О П Р E Д Е Л Е Н И Е
№…………/…..05.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията Стоянова
ч.търг. дело № 717 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба
вх. №26774/11.04.2019г. от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ №29 срещу
разпореждане №13413/27.03.2019г., постановено по ч.гр. дело №4314/2019г. по
описа на Районен съд – Варна, в частта,
с която е отхвърлено заявление вх. №20735/20.03.2019г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.Н.С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, кв. Западна промишлена зона №38 за сумата от 197.50 лв., представляваща неустойка,
начислена като такса - разходи
за извънсъдебно събиране на задължението и възнаграждение за служител, сумата
от 19.94 лв., представляваща неустойка
за периода 06.02.2018г. до 06.04.2018г., начислена за неизпълнение на
задължението за предоставена на обезпечение чрез поръчителство, всичките суми,
дължими по договор за кредит „Бяла Карта“ №528316/05.01.2018г. и цедирани по
силата на договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. между „Аксес Файнанс“ ООД на заявителя,
ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
В жалбата се
излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че
предвид характера на заповедното производство като факултативно, едностепенно и
строго формално, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и
необходимите реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл въвежда оплакване,
че заповедният съд е превишил своите правомощия като е обсъдил по същество
обстоятелство, което стои извън предмета на проверка в настоящото производство
и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. При служебна констатация за неравноправен характер на договорна
клауза, съдът следва да даде възможност на страните да обсъдят този въпрос при
условията на състезателност, какъвто ред в заповедното производство не е
предвиден. Посочва се, че е не може заповедния съд да преценява наличието на
неравноправни клаузи само въз основа на твърдения в т.12 от заявлението. По
отношение на таксата за разходи се излага, че същата не съставлява неустойка,
както е посочено, а представлява такса за допълнителни услуги по чл.10а, ал.1
от Закона за потребителския кредит.
По изложените
съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени
разпореждането и да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
Частна жалба №26363/10.04.2019г.
е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с
надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Заповедният съд
е бил сезиран с подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Т.Н.С.
за следните суми: сумата от 99.67лв., главница по договор за кредит „Бяла
карта“ №528316/05.01.2018г., сумата от 7.92лв., договорна лихва за периода 08.01.2018г.
и 06.04.2018г., сумата от 19.94лв., неустойка за неизпълнение на задължение за
представяне на обезпечение чрез поръчителство за периода 06.02.2018г. до
06.04.2018г., сумата от 197.50лв. неустойка, начислена като такса разходи за
извънсъдебно събиране на задължението и възнаграждение за служител, сумата от
9.83лв., обезщетение за забава за периода 07.04.2018г. до 13.03.2018г., всичките
вземания цедирани по силата на договор за продажба на
вземания от 16.10.2018г. между „Аксес Файнанс“ ООД и заявителя, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2019г.
Съгласно
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Следователно в
заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими
права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на
закона съдът следи служебно и в заповедното производство в изпълнение на
правомощията си по чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК. С оглед изложеното, релевираните възражения от частния жалбоподател в тази
насока се явява неоснователни, като
съдът няма да превиши правомощията си, навлизайки в преценка по същество
на обстоятелства, които са предмет на бъдещо исково производство.
В изпълнение на
коментираните правомощия съдът констатира, че уговорената мораторна
неустойка за неизпълнение на задължение за представяне в определен срок на
обезпечение чрез поръчителство за периода 06.01.2017г. до 06.04.2018г. е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите
си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
За този си
извод съдът извърши анализ на вида на уговореното договорно задължение. Същото
е непарично, акцесорно и спомагателно такова, което
цели да обезпечи изпълнението на главното задължение за връщане на заемната
сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.
Неговото неизпълнението обаче не влече някакви предполагаеми вреди, което
обуславя извода, че неустоечната клауза не
съответства на своята обезщетителна функция и
приоритетно е насочена само да санкционира заемателя.
На следващо
място посочената клауза е в пълно противоречие с нормата на чл.33 от Закона за
потребителския кредит, който е приложим като материален закон, тъй като
длъжникът има качеството на потребител. В посочената норма законът императивно
определя, че за неизпълнение на главното задължение, връщането на заемната сума
на падежа се дължи единствено и само обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху невърната част. Законът не разрешава начисляването на
неустойки или обезщетения за забава за неизпълнение на други задължения по
договора, в това число и непарични, които са във връзка с главното такова.
По отношение
сумата от 197.50лв., съдът съобразно наведените твърдения намира, че същата има
характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в
договора и в определен размер цели да обезпечи изпълнението в срок на
задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за
извънсъдебно събиране на вземанията, в това число и възнаграждение на служител,
извършващ тази дейност. Наименоването на това
задължение от заявителя като такса, вместо неустойка, съставлява опит да се
представи, същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които
съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит са разрешени.
Дейността обаче по събирането на просрочено задължение не съставлява
предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която
потребителят да дължи възнаграждение.
По същество
така начислената неустойка е в пълно противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК,
тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на
главното задължение от разрешения от закона.
С оглед
изложеното и това, че нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по
тях, съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК, в частта за двата вида
неустойка се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да
бъде потвърден.
Предвид
изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.
По
изложените правни съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №13413/27.03.2019г., постановено
по ч.гр. дело №4314/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлено заявление вх. №20735/20.03.2019г. на „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29 за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.Н.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Западна промишлена зона №38
за сумата от 197.50 лв.,
представляваща неустойка, начислена като такса разходи за извънсъдебно събиране
на задължението и възнаграждение за служител, сумата от 19.94 лв., представляваща неустойка за периода 06.02.2018г. до
06.04.2018г., начислена за неизпълнение на задължението за предоставена на
обезпечение чрез поръчителство, всичките суми, дължими по договор за кредит
„Бяла Карта“ №528316/05.01.2018г. и цедирани по
силата на договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. между „Аксес Файнанс“ ООД на заявителя,
ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.