Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.09.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 14905 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 16474 от 19.01.2019 г., постановено по гр. дело № 64703/2014
г., Софийският районен съд, I ГО, 46-ти състав, е уважил предявеният от „Х.Ю.“
ЕООД срещу Й.С.К. и К.С.К. иск по чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, като е осъдил
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1466,32 лева,
представляваща обезщетение за извършени от ищеца като наемател поправки на
повреди по отдадена под наем вещ по силата на Договор за наем от 03.08.2012 г.,
изменен с анекс от 19.09.2012 г., а именно: ремонт на охранителна ролетка
(ролетни щори), почистване на комини, уплътняване на дограма, почистване на
дренаж на къщата, обезвъздушаване на радиатори и отстраняване на течове от тях,
отводняване на мазе и закупуване на смесители за баня.
С решението, съдът е отхвърлил предявения от „Х.Ю.“ ЕООД срещу Й.С.К. и К.С.К.,
иск по чл. 12 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 4472,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди
от недобросъвестно при воденето на преговори и сключването на Договор за наем
от 03.08.2012 г., изменен с Анекс от 19.09.2012 г., изразяващи се в разходи за
изготвянето на техническа документация за преустройство на жилищна сграда в
„Дом за стари хора“, за преработка на проекта, за оценка от трудова медицина,
за сградата, за измерване на физични уреди и за медицински транспорт на
пациенти при напускане на сградата.
Отхвърлил е и исковете за солидарно осъждане на ответниците, на основание
чл. 61, ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1от ЗЗД, за заплащане на сумата от 250 лева,
представляваща обезщетение за направени разходи при воденето на чужда работа
без пълномощие, а именно кастрене на черница, находящо се в дворно място, в
което е била разположена сградата, предмет на сключения между страните Договор
за наем от 03.08.2012 г. изменен с Анекс от 19.09.2012 г.
Отхвърлил е и исковете за солидарно осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 200 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди (плащане на неустойка) в
резултат на тяхното недобросъвестно поведение, препятствало го да изпълни
задълженията си при прекратяването на договор с „Б.“.
С решението ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 104, ал. 2 от ЗЗД (по компенсация) сумата от 442,19
лева - разноски по делото.
В законоустановения срок, срещу решението в частта, с която предявените
искове са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от „Х.Ю.“ ЕООД чрез адв. Ю.Т.,
в която прави оплакване, че решението е постановено при неправилно приложен
материален закон, произтичащ от погрешно установена фактическа обстановка. Излага,
че тъй като наетият имот не е отговарял на изискванията за ползване, тъй като
не бил въведен в експлоатация, със съгласието на наемодателите, наемателят е
ангажирал архитект, който в периода 10.09.2012 г. до 28.07.2014 г. следвало да
изготви техническа документация за преустройство на наетия имот, за което
платили общо 3300 лева. Поради невъзможност третият етаж на имота да се ползва,
защото не бил въведен в експлоатация, се наложило да преместят дейността си, за
което заплатили 700 лева. Ето защо, поради неизпълнение на задължението на
ответника да уведоми ищеца, че имотът не е въведен в експлоатация, ищецът е
претърпял вреди, заплащането на които дължи на основание чл. 12 от ЗЗД. По
исковете по чл. 231, ал. 2 от ЗЗД не излага доводи. По иска по чл. 61, ал. 2,
във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, счита че по делото е установено, че черницата
била стара и следвало да бъде отрязана. По отношение на иска по чл. 21, ал. 2
от ЗЗД се установява, че с нотариална покана от 04.08.2014 г. ответниците са
поканени да предоставят достъп до имота на „Б.“ ЕАД за демонтиране на техника,
който те не са осигурили и ищците като потребители на услугата са заплатили
неустойка в размер на 200 лева на доставчика на услугата. С оглед изложеното,
моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено
друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл.
263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемите-ответници Й.С.К. и К.С.К.,
в който оспорват въззивната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение,
а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК, е постъпила и насрещна въззивна жалба
от Й.С.К. и К.С. чрез адв. В.Й. срещу решението, в частта, с която искът по чл.
231, ал. 2 от ЗЗД е уважен. В жалбата са изложени доводи, че решението в
обжалваната част е необосновано, тъй като изводите на първата съдебна инстанция
не почиват на установените по делото факти. Сочат, че липсват доказателства, че
описаните в исковата молба дейности са извършени, както и че ищецът няма
качеството на наемател, защото договорът за наем е сключен с физическо лице,
поради което заплащане на разходите не се дължи. С оглед изложеното, молят
решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл.
263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззивника-ищец „Х.Ю.“ ЕООД
чрез адв. Ю.Т., в който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена
без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
С определение от 07.02.2020 г., в производството по делото на място на
починалия в хода на процеса ответник Й.С.К., на основание чл. 227 от ГПК, като
страни са конституирани наследниците му по закон Т.Й.К. и С.Й.К..
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено
следното:
От представения по делото договор за наем от 03.08.2012 г., сключен между
Й.С.К. и К.С.К. от една страна, в качеството им на наемодатели, и Ю.Н.Т., от
друга, в качеството ѝ на наемател, се установява, че страните са
постигнали съгласие за отдаване под наем на недвижим имот, представляващ жилищна
сграда на три етажа, находяща се гр. София, община „Красно село“, кв.
Лагера, ул. „******, състояща се от два гаража, два жилищни етажа и
магазинно помещение с разрешение за строеж № У-118 от 02.12.2006 г.
Съгласно, чл. 1.1 от договора, видът и състоянието на имота са описани в
приемо-предавателен протокол при предаване на имота. Съгласно чл. 1.2. имотът
ще бъде използван за хоспис, като промяната на функционалното му предназначение
става с писмено съгласие на наемодателя. Договорът е сключен за срок от 5
години.
На 19.09.2012 г, между Й.С.К. и К.С.К. от една страна, в качеството им на
наемодатели, и Ю.Н.Т., от друга, която към този момент е управител на „Х.Ю.“
ЕООД, ЕИК ******, е подписан Анекс към договора за наем от 03.08.2012 г., по
силата на който страните са се споразумели, считано от 19.09.2012 г., страна
и наемател по договора за наем да се счита търговското дружество.
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 001, том IV рег. № 12097, дело № 548/2006 г. от 27.12.2006 г., се
установява, че Й.С.К. и К.С.К. са придобили правото на собственост върху
отдадената под наем впоследствие жилищна сграда, състояща се от два гаража,
складово помещение и абонатна станция, едноетажна пристройка, представляваща
търговски обект (магазин), първи жилищен етаж, втори жилищен етаж, заедно с
мястото, в което е построена сградата УПИ VII-269. В нотариалния акт е
посочено, че в нотариалното производство е представено удостоверение за въвеждане
в експлоатация за строеж № У-118 от 02.12.2006 г., от което е видно, че е
издадено за жилищна сграда на 3 етажа, 2 броя гаражи, два жилищни етажа и
помещение за магазин с външни връзки вода, канал и ел. захранване. Това
удостоверение е описано и в договора за наем.
Според чл. 4.4. от договора, наемодателят е длъжен да заплаща всички
основни ремонти, отнасящи се до повреди в конструкцията на сградата (стени,
подове, покриви, тавани, врати, прозорци) и всички инсталации (водопроводни,
електро и отоплителни), освен ако повредите не са причинени от виновното
поведение на наемателя.
Според чл. 5.3 от Договора, наемателят е длъжен на заплаща виновно
причинените повреди и всички разходи във връзка с обикновеното ползване на
имота - консумативи. Съгласно чл. 5.5. наемателят е длъжен да върне имота във
вида, в който е приет според приемо-предавателния протокол, като се вземе
предвид овехтяването му.
В чл. 8.4. от договора страните са уговорили фактическата власт върху
имота да бъде предадена до 01.09.2012 г., като наемодателят е дал съгласие за
гратисен период от 01.09.2012 г. до 30.09.2012 г. за извършване на освежителен
ремонт и промяна на предназначението на жилищната сграда за хоспис, за което не
дължи наем.
От приемо-предавателния протокол от 03.08.2012 г., подписан между
страните се установява състоянието, в което имотът, описан като сутерен,
магазин, етаж първи, тоалетна, етаж втори, баня, етаж трети, баня и двор, са
предадени на наемателя.
По делото е представена проформа фактура от ЕТ „С.И.“ – Д.П., за
сумата от 3000 лева без ДДС за изготвяне на техническа документация за
преустройство на жилищна сграда в „Дом за стари хора“, която сума е платима по
банков път. По делото не са представени
доказателства, че сумата е платена.
От представената по делото фактура № ********** от 16.09.2012 г. ведно с
касов бон за плащане на посочената сума в брой се установява, че „Х.Ю.“ ЕООД е заплатило сумата от 96,32 лева без ДДС за смесител за баня и душ.
От представения по делото протокол от 21.12.2012 г. подписан от „Л.К.П.“
ЕООД и Ю.Н.Т., който служи и като разписка, се установява, че дружеството е
получило сумата от 180 лева, за ремонт на охранителна
ролетка.
От разписка от Е.С.Н., съставена през месец март 2013 г. се установява,
че същият е получил сумата от 1490 лева за извършване
на ремонтни дейности за „Х.Ю.“ ЕООД в къща, находяща се кв. Лагера, ул. „******.
От представената по делото фактура № ********** от 20.05.2013 г. се установява,
че „Х.Ю.“ ЕООД е направило поръчка за обезвъздушаване на
радиатори за сумата от 272,40 лева без ДДС платими в брой, като
документ за плащане на сумата в брой не се представя.
От заявление с вх. № 9400-1036 от 04.12.2013 г. до Кмета на район Красно
село, се установява, че Й.С.К. е предал в районната администрация 9 папки – 3
екземпляра от чертежи по част „Електро“, „ВиК“ и „Архитектура“ за съгласуване с
цел узаконяване на тавански етаж на къща.
От констативен акт № РД-3400-124-1 от 22.04.2014 г. се установява, че е
констатирано нарушение, изразяващо се в това, че строежът се ползва без да е
въведен в експлоатация по предвидения в ЗУТ ред.
От представения по делото договор от 28.04.2014 г., сключен между „Х.Ю.“
ЕООД и ЕТ „С.И.“ – Д.П., за преработка на техническа документация за
преустройство на жилищна сграда в „Дом за стари хора“, който служи и за
разписка за извършено плащане в брой, се установява, че ищцовото дружество е
платило сумата от 300 лева за описаната услуга.
От представената по делото фактура № ********** от 12.07.2014 г. ведно с
касов бон, удостоверяващ нейното заплащане, се установява, че „Х.Ю.“ ЕООД е
заплатил 700 лева за специализиран транспорт на болни.
От приемо-предавателен протокол от 15.07.2014 г., подписан между страните
се установява, че имотът е предаден ведно с ключовете на посочената дата, във
вида, в който е бил предаден при сключване на договора.
От представеното Удостоверение № 881/02.10.2015 г. на ДНСК за въвеждане в
експлоатация на строеж: преустройство и промяна предназначението на тавански
помещения в жилищни помещения, се установява, че таванските помещения са
преустроени в жилищни през 2015 г., след прекратяване на договора за наем.
От констативен протокол № 3864, том I, рег. № 180 от 25.09.2014 г. на
нотариус С.З., се установява, че при проверка на сайт imot.bg е публикувана
обява за отдаване под наем на недвижим имот, гр. София, ж.к. Лагера, в, която е
отбелязано, че е 3-етажна.
От нотариална покана с рег. № 333, том I, № 144 на нотариус С.З.,
оформена като връчена на адресата Й.С.К. и К.С.К. на 04.08.2014 г. се
установява, че управителя на „Х.Ю.“ ЕООД е поканил ответниците да посетят офис
на Б. в кв. Борово в определен от нея ден, за да поемат задълженията по сключен
договор за телекомуникационна услуга или да осигурят достъп до имота на
служителите на дружеството за демонтаж на техниката. В посочения ден лицата не
са се явили.
От показанията на разпитания по делото свидетел Б.С.Б., преценени
съобразно указанията по чл. 172 от ГПК, се установява, че страните са уведомили
наемодателя, че имотът ще се ползва като хоспис, поради което документите
относно статута на имота следва да са изрядни, в което наемодателят ги уверил.
Когато предприели действия по узаконяване на бизнеса си обаче започнали
множество проверки и налагане на административни наказания във връзка с
неизпълнение на изисквания имота да се ползва като хоспис. Обстоятелството, че
третият етаж на сградата не бил узаконен, което създавало проблеми на
наемателите, се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Ц.Ц.С.преценени
съобразно указанията по чл. 172 от ГПК.
Други релевантни за спора доказателства не са представени и събрани, в
това число и показанията на останалите разпитани по делото свидетели, от които
не се установяват относими към предмета на доказване факти.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите. Настоящият
състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо,
като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и
материалния закон, с оглед на което на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС и в допълнение намира следното:
Както правилно е приел и първоинстанционният
съд, за успешното провеждане на иска по чл. 12 от ЗЗД, уреждащ особена деликтна
отговорност, е необходимо установяването на воденето на преговори за сключване
на договор и недобросъвестното поведение на другата страна, в резултат на което
поведение не е сключен очакваният от добросъвестната страна договор. При
условие, че е сключен валиден договор, неизправната страна по него отговаря на
договорно основание при наличие на неизпълнение.
В настоящия случай, първата съдебна инстанция,
в съответствие със заявеното от процесуалния представител на ищеца, е разгледала
иск по чл. 12 от ЗЗД, след като ищецът е уточнил изложените в исковата молба
фактически твърдения, че страните са били обвързани от договор за наем от
03.08.2012 г., според който ищцовото дружество е наело жилищна сграда на три
етажа, но при промяна на предназначението на наетия имот управителката срещнала
редица трудности като установила, че според документите за собственост на имота
и строителните му книжа, законните жилищни етажи са два. На 22.04.2014 г. била
извършена проверка в имота от отдел „Контрол на строителството“ към община
„Красно село“ и ѝ бил съставен акт, тъй като имотът се ползвал без да е
въведен в експлоатация по предвидения в ЗУТ ред. Със съгласието на
наемодателите предприела действия по изготвяне на техническа документация за
преустройство на жилищната сграда в дом за стари хора, така както било
уговорено и в договора за наем, но преустройството не било възможно. Тъй като
не можела да ползва наетия имот, се наложило да потърси друг такъв, като излага
че наемодателите въвеждайки я в заблуждение ѝ отдали под наем имот, който
не е въведен в експлоатация, като заплащала наем за три етажа, а реално ползвала
два. С оглед изложените фактически твърдения прави искане ответниците да бъдат
осъдени да заплатят солидарно общата сума от 6388,72 лева, представляваща сбор
от разходи за ремонт и поправки, изготвяне на строителни книжа и разходи по
преместване след прекратяване на договора за наем, неустойка платена на трето
лице и разходи във връзка с кастрене на черница, всички описани в исковата
молба по пера.
В първото по делото съдебно заседание при
същите твърдения за факти, процесуалният представител на страната е завил, че
правната квалификация на иска за сумата от 4472,40 лева, представляваща разходи
за изготвяне и преработка на архитектурен проект за преустройство, оценка на
трудова медицина, измерване на физични уреди и медицински транспорт за
преместване на пациенти след прекратяване на договора за наем, е по чл. 12 от ЗЗД, тъй като при преговорите за сключване на договора, наемодателите са
премълчали, че подпокривното пространство на сградата, което е било физически
обособено като етаж, не е с променено предназначение - по делото се установява,
че това е станало след прекратяване на договора за наем, с Удостоверение
№ 881/02.10.2015 г. на ДНСК за въвеждане в експлоатация на строеж:
преустройство и промяна предназначението на тавански помещения в жилищни
помещения.
При тези твърдения, че у ищеца е била налице невярна представа, че обект
на наемния договор е сграда на три етажа, последният от които законен и
преустройството на сградата в хоспис може да се осъществи без административни
пречки, което опорочава сключения договор, съдът е разгледал иска по чл. 12 от ЗЗД и при правилно установени факти го е отхвърлил, защото не се установява
ответниците да са въвели в заблуждение ищеца относно статута на сградата при
преговорите за сключване на договора. Страните са били валидно обвързани от
договор за наем, който не е обявен за нищожен или унищожен по чл. 28, ал. 1 от ЗЗД поради грешка в предмета, поради което преддоговорната отговорност на
наемодателя не може да се ангажира.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му
плати определена цена, а според чл. 230 от ЗЗД, ако не е уговорено друго,
наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на
ползуването, за което е наета. Разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от ЗЗД урежда задължението на наемодателя да предаде вещта в състояние, което
отговаря на ползването, за което е наета, при липса на други уговорки в договора.
С оглед диспозитивния характер на нормата на чл. 230, ал. 1 от ЗЗД няма пречка страните да уговорят нещо друго.
Такова друго, страните са уговорили с клаузата на чл. 8.4 от договора, в която
изрично е посочено, че наемодателят дава съгласието си за гратисен период от
01.09.2012 г. до 30.09.2012 г. за извършване на освежителен ремонт и промяна на
предназначението на жилищната сграда за хоспис, за което наем не се дължи.
Освен това в чл. 1.1. от договора е описано, че жилищната сграда, обект на
договора за наем, се състои от два гаража, два жилищни етажа и магазинно
помещение съгласно разрешение за строеж рег. № 158 от 29.09.1999 г., въз основа
на което е издадено и приложеното по делото удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж с рег. № У-118/04.12.2006 г. Ето защо от представения по
делото договор и строителни книжа може да се направи заключение, че наемателят
е бил запознат с правния статут на имота или поне е имал възможност при
полагане на дължимата грижа да провери строителните му книжа, както и дали въз
основа на тях може да се снабди със съответните разрешения да го преустрои и да
смени предназначението му, така че да се ползва като хоспис.
При тези обстоятелства, въпреки установеното от фактическа страна, че
третия етаж на сградата всъщност до 2015 г. е имал статут на подпокривно
пространство, поради което сградата не е можела да бъде преустроена за
ползването ѝ като хоспис в срока на действие на договора, при договор,
който обвързва страните, не е налице основание за ангажиране на отговорността
на ответниците на посоченото от ищеца основание – чл. 12 от ЗЗД. На първо място
наемателят се е съгласил, че наема сградата със строителните книжа, които са му
предоставени при подписване на договора и изразеното от него съгласие да поеме
за своя сметка разходите за извършване на работите във връзка с преустройството
ѝ за хоспис, и на второ място, при полагане на дължимата грижа е можел да
се осведоми предварително колко са описаните в строителните книжа на обекта
жилищни етажи и налице ли са правни пречки за неговото преустройството за
ползването му съобразно договореното предназначение.
По тези съображения следва да се приеме, че предявеният иск с правно
основание чл. 12, ал. 1
от ЗЗД правилно и обосновано съобразно
събраните по делото доказателства, е бил отхвърлен от първоинстанционния съд
като неоснователен, а мотивите на първата съдебна инстанция относно етажността
на сградата и нейните строителни книжа са обосновани и не следва при липса на обосновани
доводи във въззивните жалби, да се преповтарят.
По иска с правно основание чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, като е осъдил
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1466,32 лева,
представляваща обезщетение за извършени от ищеца като наемател поправки на
повреди по отдадена под наем вещ по силата на Договор за наем от 03.08.2012 г.,
изменен с анекс от 19.09.2012 г., а именно: ремонт на охранителна ролетка
(ролетни щори), почистване на комини, уплътняване на дограма, почистване на
дренаж на къщата, обезвъздушаване на радиатори и отстраняване на течове от тях,
отводняване на мазе и закупуване на смесители за баня, решението е правилно. Изводите
на първата съдебна инстанция относно съществуването на договор за наем и
страните по него са обосновани и кореспондират с писмените доказателства -
Анекс към договора за наем от 03.08.2012 г., по силата на който считано от
19.09.2012 г., страна и наемател по договора за наем се счита търговското
дружество ищец. Действително съгласно чл. 231, ал. 1 от ЗЗД, дребните поправки,
отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като
замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване
на комини и други такива, са за сметка на наемателя. Според ал. 2 на същия
текст поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от
наемателя, са за сметка на наемодателя. В конкретния случай, в чл. 4.3 от Договора,
тълкуван във връзка с чл. 5.3., страните са възложили в тежест на наемателя
единствено комуналните разходи във връзка ползването на имота – електричество,
вода и отопления като всички останали разходи за основни ремонти и ремонти на
инсталациите, освен ако не са причинени умишлено от наемателя, са за сметка на
наемодателя. Заплащането на разходите се установява от представените по делото
доказателства дори в по-висок размер, но при липса на конкретни обосновани
оплаквания във въззивните жалби от процесуалните представители и на двете
страни, различни от доводите завени пред първоинстанционния съд, в това число и
относно солидарното осъждане на ответниците, въззивният съд при спазване на чл.
6, ал. 2 от ГПК, е ограничен от заявените искания.
Настоящият съдебен състав счита, че разгледано
по същество решението е правилно и по иска по чл. 61, ал. 1 във връзка с чл.
60, ал. 1 от ЗЗД относно кастренето на черницата, както и по чл. 21, ал. 2 от ЗЗД за заплатената неустойка в полза на „Б.“. Въззивната жалба, подадена от
процесуалния представител на ищеца и по двата иска е бланкетна, тъй като не
съдържа конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно
решение. Оплакването, че решението на първоинстанционния съд е порочно, поради
което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковите
претенции да бъдат уважени, е общо, а заявеното от страната твърдение, че
заплащането на двата разхода е доказано, не кореспондира с мотивите на съда по
иска по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, а за иска по чл. 21, ал. 1 от ЗЗД е неоснователно
защото в кориците на делото, което е хронологически номерирано, липсват
доказателства за сключен с „Б.“ ЕАД договор, от който ищеца черпи претенцията
си.
Бланкетната въззивна жалба е допустима, но
сезира въззивния съд да извърши проверка само в рамките на служебните му
задължения по чл. 269 от ГПК. При подадена в срок въззивна жалба, в която не са
посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззивната жалба е
редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1, във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 от ГПК, но по нея посочени конкретни и изрични пороци по правилността на
обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на императивна материалноправна норма е недопустимо извършване на
цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение.
Поради това и с оглед правомощията на въззивната инстанция, при подадена
бланкетна въззивна жалба въззивната инстанция следва да се произнесе само по
валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по правилното или
неправилното приложение на императивните материалноправни норми (решение №
246/23.10.2013г. по гр. д. № 3418/2013г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №
216/19.01.2015г. по гр. д. № 2008/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №
172/10.04.2017г. по т. д. № 2312/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 276
от 09.04.2020 г. по гр. дело № 3660/2019 г. на III ГО на ВКС). В конкретния
случай такива пороци на обжалваното решене не се констатират, поради което и на
основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, същото следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изложеното, предвид предмета на проверка въведен с въззивните
жалби, същите са неоснователни, а при съвпадение на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение е правилно
и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По
разноските:
При този изход на спора, разноските
по обжалването следва да останат за страните така както са ги сторили.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 16474 от 19.01.2019 г., постановено по гр. дело № 64703/2014 г.
на Софийския районен съд, I ГО, 46-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.