РЕШЕНИЕ
№ 3182
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110142542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 23.08.2023 г.,
подадена от „Т С ЕАД срещу В. Й. П., Й. С. П., В. В. В., В. В. В., М. Г. П. и
С. Н. В., с която при условията на пасивно субективно съединяване са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
твърди наличието на облигационно правоотношение с ответниците,
възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на договорните
си задължения, в периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., е доставил
топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „ притежаван
в съсобственост от ответниците, при квоти, както следва: В. Й. П. – 10/16
ид.ч., Й. С. П. – 2/16 ид.ч., В. В. В. – 1/16 ид.ч., В. В. В. – 1/16 ид.ч., М. Г. П. –
1/16 ид.ч., С. Н. В. – 1/16 ид.ч. Доставената топлинна енергия в процесния
период възлизала на обща стойност от 873,66 лева, като същата не била
заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно общите условия към договора,
купувачите са длъжни да заплащат цената за доставената топлинна енергия в
45 – дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. В тази връзка,
сочи че за дружеството са налице основания за претендиране на мораторно
обезщетение в размер на 217,90 лева, начислено за периода 15.09.2020 г. –
18.07.2023 г. Излага доводи, че в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот било извършвано разпределение на топлинната енергия
по система за дялово разпределение, осъществявано от „Т С ЕАД, поради
което ответниците му дължали и цената на услугата за дялово разпределение,
на стойност 5,45 лева, за периода от 01.06.2020 г. до 01.10.2020 г., както и
лихва за забава върху посоченото главно вземане, в размер на 1,65 лева,
1
начислена за периода 15.08.2020 г. – 18.07.2023 г. Поддържа, че ответниците
са използвали доставената от дружеството топлинна енергия в рамките на
процесния период, както и че не са погасили задълженията си във връзка с
посоченото обстоятелство. Ето защо моли съда да осъди ответниците да му
заплатят процесните вземания, при условията на разделна отговорност, при
квоти както следва:
1) В. Й. П. - 10/16 от стойността на общия дълг, а именно: 546,01 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.11.2020 г. - м.04.2021 г., 136,17 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 18.07.2023 г., както и сума за
дялово разпределение от м.06.2020 г. до м. 10.2020 г., в размер на 3,41 лв., и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, в размер на 1,00
лв., за периода 15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на депозиране исковата молба до
окончателното изплащане на сумите;
2) Й. С. П. - 2/16 от стойността на общия дълг, а именно: 109,21 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.
11.2020 г. - м.04.2021 г., 27,25 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 18.07.2023 г., както и сума за
дялово разпределение от м.06.2020 г. до м. 10.2020 г., в размер на 0,68 лв., и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, в размер на 0,21
лв., за периода 15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на депозиране исковата молба до
окончателното изплащане на сумите;
3) В. В. В. - 1/16 от стойността на общия дълг, а именно: 54,61 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.
11.2020 г. - м.04.2021 г., 13,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. - 18.07.2023 г., както и сума за
дялово разпределение от м.06.2020 г. до м. 10.2020 г., в размер на 0,34 лв., и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, в размер на 0,11
лв., за периода 15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на депозиране исковата молба до
окончателното изплащане на сумите;
4) В. В. В. - 1/16 от стойността на общия дълг, а именно: 54,61 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.
11.2020 г. - м.04.2021 г., 13,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. -18.07.2023 г., както и сума за
дялово разпределение от м.06.2020 г. до м.10.2020 г., в размер на 0,34 лв., и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, в размер на 0,11
лв., за периода 15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на депозиране исковата молба до
окончателното изплащане на сумите;
5) М. Г. П. - 1/16 от стойността на общия дълг, а именно: 54,61 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.
11.2020 г. - м.04.2021 г., 13,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. -18.07.2023 г., както и сума за
дялово разпределение от м.06.2020 г. до м.10.2020 г., в размер на 0,34 лв., и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, в размер на 0,11
лв., за периода 15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на депозиране исковата молба до
2
окончателното изплащане на сумите;
6) С. Н. В. - 1/16 от стойността на общия дълг, а именно: 54,61 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.11.2020 г. - м.04.2021 г., 13,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. - 18.07.2023 г., както и сума за
дялово разпределение от м.06.2020 г. до м.10.2020 г., в размер на 0,34 лв., и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, в размер на 0,11
лв., за периода 15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на депозиране исковата молба до
окончателното изплащане на сумите;
Обективира искане за присъждане на сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Г. П. е подала отговор на
исковата молба. Взема становище за неоснователност на исковете. Оспорва
наличието на облигационна връзка между нея и ищеца, както и реалната
доставка на топлинна енергия и стойността на претенциите на дружеството.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Останалите ответниците не са подали отговор на исковата молба.
В хода на производството, с писмена молба с вх. № 355811 от
11.12.2023 г., ответникът В. В. В. излага доводи, че е собственик на част от
имота, в качеството му на наследник на Ц. В., като твърди, че е погасил
вземанията си към дружеството, което удостоверява с приложено по делото
преводно нареждане.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения, следва че
в доказателствената тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на
валидно облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на
сключен договор за продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който е
доставил топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в твърдените
количества, вследствие на което за ответниците е възникнало задължение за
заплащане на уговорената цена в търсения размер.
По отношение на претенциите на ищеца за цената на услугата за дялово
разпределение, в негова тежест е да докаже, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се
намира и процесният топлоснабден имот, са възложили извършаването на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на „Топлофикация
София“ ЕАД, поради което ответниците следва да заплащат цената на
посочената услуга в полза на дружеството.
По отношение на исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главни изискуеми вземания,
съответно изпадането на купувачите в забава, както и стойността на
претендираните мораторни обезщетения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ
3
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.“
За установяване на потребителското качество на ответниците по делото
е прието като писмено доказателство Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, с предмет
процесният недвижим имот, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“,
бл.100, вх. „Д“, ет. 2, ап. 111, с купувач – Стефан Николов П.. От приложения
по делото заверен препис от посочения договор не се установява с
4
категоричност годината на неговото сключване, като съгласно т. 6 от
съдържанието на същия е видно, че влиза в сила и поражда правните си
последици, считано от 27.02.1991 г. Като писмено доказателство е приета и
представена от ищеца справка от НБД „Население“, от данните на която е
видно, че Стефан Николов П. е починал, като е отразено, че същият е оставил
като законни наследници В. Й. П. (съпруга), Н. С. П. (син), Й. С. П. (син) и Ц.
С. В. (дъщеря). Следва да бъде обърнато внимание на обстоятелството, че
приложената справка не е служебно изискана по реда на Наредба № 14 от
18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на
съдебната власт до национална база данни „Население“ вр. чл. 186 ГПК, като
липсват данни за датата на издаването й, както и дали същата е изготвена от
компетентно лице в кръга на служебните му задължения. По делото не е
представено удостоверение за наследниците на Стефан Николов П., като
липсват данни и относно датата на смъртта му. Като писмено доказателства е
прието Удостоверение за наследници с изх. № РПД23-ТД26-846 от 16.08.2023
г., от което се установява, че Н. С. П. е починал на 23.11.2022 г., като е
оставил законни наследници в лицето на М. Г. П. (съпруга) и С. Н. В.
(дъщеря). От приложеното по делото Удостоверение за наследици с изх. №
РНД23-УФ01-1034/3 от 17.08.2023 г. се установява, че Ц. С. В. е починала на
07.08.2013 г., като нейни законни наследници са В. В. В. (съпруг) и В. В.
(син). При анализа на посочените писмени доказателства не се установява по
безспорен начин, че ответниците са законни наследници на С Н П., който е
титуляр на правото на собственост по отношение на процесното жилище.
Предвид липсата на ангажирани писмени доказателства, по – конкретно акт за
сключен граждански брак с ответницата В. П., не се потвърждават и данните,
изложени в представената справка, че същата е съпруга на Стефан П..
Липсата на доказателства относно наличието на сключен граждански брак с
В. П. препятства възможността на съда да извърши преценка относно
обстоятелството дали процесният недвижим имот е придобит по време на
брака, съответно дали същият представлява съпружеска имуществена
общност, което е от значение за определяне квотите в съсобствеността на
всеки от ответниците, в качеството им на законни наследници на Стефан П.,
съответно за отговорността им за погасяването на общия дълг. За
установяване на твърдението, че ответниците са съсобственици на процесния
имот като писмени доказателства са приети и данъчни декларации относно
притежавани недвижими имоти, подадени от С. В. и В. В., като в графа
„Собственици. Таблица 1“ В. В. е посочил като собственици на процесния
имот В. П., Н. П., Й. П., В. В. и В. В.. От приложените по делото данъчни
декларации не може да се направи еднозначен и несъмнен извод, че през
процесния период ответниците са били съсобственици на процесния имот,
респективно че е било налице облигационно отношение между страните по
делото. Данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за
придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот
– в този смисъл: Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4266/2008 г., IV г. о., ГК. Декларирането на един имот като собствен или
съсобствен пред данъчните власти има само административноправно
значение, но няма гражданскоправни последици и не оказва влияние върху
правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква по
силата на предвидените в закона способи и се доказва със съответните
документи, удостоверяващи тези способи. От изложените писмени
доказателства не се установява с категоричност настъпилото наследствено
5
правоприемство в полза на ответниците от страна на общия им наследодател
– Стефан П.. По делото не е представено и заявление – декларация за
откриване на партида при топлофикационното дружество, от което да се
направи извод, че ответниците са направили искане за встъпване в
облигационно правоотношение с ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че по делото не е доказано при
условията на пълно и главно доказване, че през процесния период е
съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до
процесния имот с ответниците В. Й. П., Й. С. П., В. В. В., М. Г. П., С. Н. В..
Съгласно депозираната в хода на процеса писмена молба от ответника
В. В., същият е посочил, че е собственик на част от имота, като не владее и
ползва съответните идеални части. Твърди, че е погасил размера на търсеното
от него вземане, за което е приложил като писмено доказателство платежно
нареждане от 08.12.2023 г., от съдържанието на което се установява, че в
полза на топлофикационното дружество е изплатена сумата от 71,62 лева, с
основание – настоящото производство. Настоящият съдебен състав е
докладвал посочената молба в съдебно заседание, проведено на 11.12.2023 г.,
като същата е била приета по делото като неоспорена от страна на ищеца.
Изложените обстоятелства навеждат на извода, че ответникът В. В. е признал
основателността на търсените от него вземания, като доколкото ищецът не е
оспорил постъпилото плащане следва, че предявения иск срещу него следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
При съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства,
след анализ на изложените фактически твърдения от страните, съдът намира
че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната
страна има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. В
настоящия случай от ответниците не са извършени разходи в процеса, поради
което съдът не дължи произнасяне с осъдителен диспозитив на посоченото
основание.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК срещу В. Й. П., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на
ответницата за сумите, както следва: 546,01 лв., представляващи главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2020 г. - м.04.2021 г., 136,17
лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 18.07.2023 г., както и сума за дялово разпределение от
м.06.2020 г. до м. 10.2020 г., в размер на 3,41 лв., и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, в размер на 1,00 лв., за периода
15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т„Т С ЕАД, ЕИК, срещу Й. С. П., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на
ответника за сумите, както следва: 109,21 лв., представляващи главница за
6
незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2020 г. - м.04.2021 г., 27,25
лв.- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 18.07.2023 г., както и сума за дялово разпределение от
м.06.2020 г. до м. 10.2020 г., в размер на 0,68 лв., и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, в размер на 0,21 лв., за периода
15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „„Т С ЕАД, ЕИКсрещу В. В. В., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на
ответника за сумите, както следва: 54,61 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2020 г. - м.04.2021 г., 13,62 лв.
- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. - 18.07.2023 г., както и сума за дялово разпределение от
м.06.2020 г. до м. 10.2020 г. в размер на 0,34 лв. и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0,11 лв. за периода
15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „„Т С ЕАД, ЕИК срещу В. В. В., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на
ответника за сумите, както следва: 54,61 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2020 г. - м.04.2021 г., 13,62 лв.
- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. -18.07.2023 г., както и сума за дялово разпределение от
м.06.2020 г. до м.10.2020 г., в размер на 0,34 лв., и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, в размер на 0,11 лв., за периода
15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „„Т С ЕАД, ЕИК срещу М. Г. П., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на
ответницата за сумите, както следва: 54,61 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2020 г. - м.04.2021 г., 13.62 лв.
- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. -18.07.2023 г., както и сума за дялово разпределение от
м.06.2020 г. до м.10.2020 г., в размер на 0.34 лв., и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, в размер на 0,11 лв., за периода
15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „„Т С ЕАД, ЕИК срещу С. Н. В., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на
ответницата за сумите, както следва: 54,61 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2020 г. - м.04.2021 г., 13,62 лв.
- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. - 18.07.2023 г., както и сума за дялово разпределение от
м.06.2020 г. до м.10.2020 г., в размер на 0,34 лв., и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, в размер на 0,11 лв., за периода
15.08.2020 г. - 18.07.2023 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8