Р Е Ш
Е Н И Е №
260078
гр. Пловдив , 14.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, в закрито заседание
на 14.09.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
разгледа докладваното от съдията
Михова гр.д. № 1762 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано по жалба
с вх.№ 6696 от 10.07.2020г., подадена от Д. Р.С., с ЕГН:**********, чрез процесуалния й представител адв. М.Б., със съдебен адрес:***,
в качеството й на длъжник в изпълнителното производство против Постановление №972/01.07.2020г. по изп.д.№20198230400355 по описа на ЧСИ
Мариана Кирова, в рег.№823 с район на
действие ПОС, с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнителното дело
на основание чл.433 ал.2 ГПК. Твърди се,
че отказа е незаконосъобразен по
съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от съда да се отмени
обжалвания отказ на съдебния изпълнител и да постанови прекратяване на изпълнителното производство, спрямо
жалбоподателката и вдигане на наложената възбрана върху идеална част от
съсобствения и имот.В случай, че съдът прецени , че са налице основанията за отказ да се прекрати изпълнителното
производство, се иска от съда да отмени
постановлението в частта, с която
е отказано намаляване на таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ и да даде
указания на ЧСИ да посочи какви точно такси, на какво
основание и в какъв размер се дължат. Поискано е от съда да постанови и спиране
на изпълнението, като бъде дадена възможност
на жалбоподателката да реализира правата си по съответния предвиден от
ГПК ред.
Ответниците по жалбата, взискатели в
изпълнителното производство М.Г. К. и З.Г. К., представлявани от процесуалния
им представител адв. С.М. оспорват жалбата като неоснователна, молят същата да
се остави без уважение, по съображения изложени в депозираното възражение.
Постъпили са мотиви от
ЧСИ Мариана Кирова, в които
е изразено становище, относно
допустимостта, но неоснователността на жалбата.
Пловдивският
окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства намира жалбата за допустима,
доколкото е депозирана в срок, от лице
имащо правен интерес и срещу акт
подлежащ на съдебен контрол, а по същество за неоснователна.
На 27.05.2020г. от Д. Р.С., с ЕГН:**********, длъжник по изп.д.№20198230400355 по описа на ЧСИ Мариана Кирова, е
подадена молба / възражение/ с вх.№4671, с която се оспорва размерът на
таксите по изпълнителното производство и се иска неговото прекратяване.
На 01.07.2020г. съдебният изпълнител е
издал обжалваното постановление №972, с
което е отказал да намали размера на дължимите от длъжника
такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, намалил е размера
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя М.К. до размер на 160 лева и размера на пропорционалната такса върху него на 19,20 лева с ДДС , както и
размера на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на взискателя З.К. до размер на 160 лева и на пропорционалната
такса върху него на 19,20 лева с ДДС. Видно е от
обжалваното постановление, че липсва изричен диспозитив , обективиращ отказ за
прекратяване на изпълнителното производство, като в мотивите си съдебният
изпълнител е изложил съображения, че по
искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство вече се е произнесъл с Постановление №625/11.05.2020г.,
потвърдено от ОС-Пловдив с решение №705/ 10.07.2020г. по в.гр.д.№1321/2020г.,като до 01.07.2020г. няма настъпили промени в правната сфера и фактическата обстановка в производството , което да
предпоставя ново произнасяне по същия въпрос.
Настоящият
състав на съда приема , че извършването на изпълнителни действия от ЧСИ след датата на връчване на Постановление
№972/01.07.2020г. и с оглед
изложените в него правни съображения , безспорно е налице отказ да
бъде прекратено изпълнението,
който макар да не е обективиран в изричен
диспозитив, подлежи на обжалване по реда
на чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Същевременно мотивите на съдебният изпълнител
да откаже да прекрати изпълнението са
правилни и се споделят от решаващият състав на съда. По предходното искане
на длъжника от 11.05.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.2 от ГПК , съдебният изпълнител се е
произнесъл с Постановление №625/11.05.2020г., потвърдено от ОС-Пловдив с решение №705/10.07.2020г. по в.гр.д.№1321/2020г. За краткия времеви период от
11.05.2020г. до 27.05.2020г., когато длъжникът депозира новото си искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнението
няма настъпили промени в правната сфера
и фактическата обстановка в
производството , което да предпоставя нова преценка на предпоставките на
чл.433,ал.2 от ГПК и произнасяне по
същия въпрос. Релевираните в жалбата
оплаквания, че лицето срещу което е
постановено съдебното решение и е издаден изпълнителния лист е различно от длъжника , не могат да бъдат
разглеждани в настоящето контролно –отменително производство. Както съдът, в
настоящето производство, така и съдебният изпълнител не могат да извършват
проверка досежно правилността на съдебното решение , станало повод за издаване
на изпълнителния лист и образуване на
изпълнително производство.Липсват и данни
изпълнителният лист да е
обезсилен, не е поискано спиране или прекратяване на изпълнението от страна на
взискателя, като липсва такова постановено и от съда. Затова съдебният
изпълнител е задължен да продължи изпълнителното производство съгласно
представения изпълнителен лист , който
по същността си е официален документ, издаден от съда, с който се удостоверява, че посоченият
в него кредитор може да иска принудително изпълнение на посоченото изпълняемо
право срещу посочения длъжник.
Неоснователно е
и оплакването в жалбата, че липсва яснота в обжалваното постановление досежно
размера и основанието за начисляване на дължимите от длъжника такси по
изпълнението. Във връчената на длъжника ПДИ изрично е посочено, че дължимите от
него такси по ТТР към ЗЧСИ са в размер
от 239,10 лева към 15.11.2019г. В обжалваното постановление от съдебния изпълнител изрично е посочено, че в тази сума са
включени следните такси и разноски по
ТТР към ЗЧСИ: т.1 за образуване на производството, т.3- 2 бр. извършени
справки в АВп. и ГРАО за длъжника, т.5 за връчване на ПДИ,т.31-5,70 лв. допълнителни
разноски за ДТ за АВ Пловдив, както и дължимата пропорционална такса по т.26
изчислена върху цялото вземане.Няма правно основание , което да освобождава
длъжника от заплащане на горепосочените такси и разноски.Съгласно нормата на
чл.79 от ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в изрично изброените случаи, какъвто
настоящият не е .Длъжникът не е изпълнил
доброволно задължението си, след като се е
запознал с решението на съда , поради което с поведението си е станал
причина взискателят да се снабди с изпълнителен лист и образува изпълнително
производство срещу него.Начислените и
заплатени от взискателя авансови такси не надвишават размерите предвидени в ТТР
към ЗЧСИ, нито са за неприложени способи.Поради тази причина съдебният
изпълнител правилно е отказал да ги намали, с издаденото на 01.07.2020г. Постановление №972 .
Що се касае до направеното искане за
спиране на производството по делото, в случай че съдът приеме, че не са налице
основанията за прекратяване на изпълнителното производство: Съгласно
разпоредбата на чл.438 ГПК, в правомощията на съда е да спре производството по
изпълнителното дело до произнасяне по постъпилата жалба. В конкретният
случай жалбата е неоснователна, поради което не са налице основанията за
спиране на изпълнението.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 6696 от 10.07.2020г., подадено от Д. Р.С., с ЕГН:
**********, чрез процесуалния й представител адв. М.Б., със съдебен адрес:***, против Постановление
№972/01.07.2020г. по изп.д.№20198230400355 по описа на ЧСИ
Мариана Кирова, в рег.№823 с район на
действие ПОС, с което е отказано да бъде
прекратено производството по изпълнителното дело и да бъде намален размера на дължимите от
длъжника такси по ТТР към ЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Р.С., с ЕГН **********, по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/