РЕШЕНИЕ № 260082
гр. Враца, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря М. Ценова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Колева в. гр.
дело № 536 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на И.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу решение № 161 от 17.08.2020 г. по гр. д. № 1226/2019 г. по
описа на Районен съд - Козлодуй в частта му, с която е признато за установено,
че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Враца сумата над 254,26 лева
до пълния предявен и уважен размер от 6182,33 лева, представляваща вземане за
главница, и сумата над 65,08 лева до пълния предявен и уважен размер от 503,18
лева, представляваща вземане за лихва върху посочената главница за периода от
01.11.2018 г. до 20.08.2019 г., присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. №
1042/2019 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, дължими съгласно
споразумителен протокол от 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 27.08.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането. С обжалваното решение съдът е възложил в
тежест на жалбоподателя и направените разноски.
Според жалбоподателя атакуваното решение е неоснователно,
незаконосъобразно и некореспондиращо със събраните по делото доказателства. В
подкрепа на това си становище твърди, че претендираното вземане е погасено по
давност в периода 01.06.2006 г. - 27.08.2016 г. Посочва, че макар вземането да
се претендира на основание споразумителен протокол от 22.02.2018 г., то с него
не се прекъсва давността, след като последният не съдържа означение по кои
фактури е задължението и за кой период. Счита, че липсата на подобна
индивидуализация на вземането не обуславя отказ от изтекла погасителна давност
по смисъла на чл. 113 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, цитирайки и
съдебна практика в този смисъл. В допълнение посочва, че тълкуването на
направеното в споразумителния протокол волеизявление също не може да се
определи като отказ от изтекла погасителна давност или признание на дълга,
доколкото това не следва от неговото конкретно съдържание. Твърди, че тези
изводи се подкрепят и от обстоятелството, че с последващи плащания през 2018 г.
са погасени задължения за периода 2011-2012 г., вместо по-старите такива.
Излага съображения, че от характера и съдържанието на споразумителния протокол
не може да се изведе и наличието на новация, след като с него само се
разсрочват задълженията, като се позовава и на съдебна практика. Оспорва
качеството си на потребител, като твърди, че споразумителния протокол няма
действие спрямо него за периода 01.06.2004 г. - 11.11.2010 г., тъй като към
този момент не е бил нито собственик, нито ползвател на имота, а е станал такъв
едва на 11.11.2010 г., когато го е закупил. Посочва, че и от доказателствата по
делото не може да се направи извод кой е бил собственик или ползвател на имота
за периода на задълженията през 01.06.2004 г. - 11.11.2010 г. Оспорва
качеството си на потребител и с довода, че по делото не е представен договор
между лицата, който да удостовери наличието на облигационна връзка между тях,
както и документ, с който титуляря на партидата е променен. Прави възражение,
че по делото не са представени доказателства относно начина на определяне
ползваното количество вода, в това число не са представени карнетите, което от
своя страна обуславяло невъзможност да се установи правилно ли е определен
размерът на задължението.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да
бъдат присъдени направените за двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемата страна - „Водоснабдяване и канализация“ ООД
- Враца, чрез юрк. А. Й., в срок депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал
процесуални нарушения, обсъдил е всички доказателства по делото и е стигнал до
обоснован и верен извод за решаването на спора, прилагайки правилно и относимия
материален закон. Посочва, че направените във въззивната жалба оплаквания са
били предмет на задълбочен анализ от първоинстанционният съд, който счита за
правилен. Твърди, че с посочения споразумителен протокол въззивникът е поел
задължение да плати определената сума, представляваща задължение, натрупано по
партида на името на М. П. В., от когото е закупен водоснабдения имот, без да е
заявена промяна на партидата. Излага съображения, че споразумителния протокол
има характер на встъпване в дълг, а задълженията по размер и период са описани
в него. Отделно твърди, че с този протокол се прекъсва давността, тъй като
представлява и извънседебно признание на задължението и фактите, на които то се
основава. При тези доводи оспорва довода за изтекла погасителна давност на
претендираното вземане.
Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено и да
се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание по делото
въззивникът, редовно уведомен, се представлява от процесуалния си представител,
който поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, също редовно уведомена, не се представлява
в откритото съдебно заседание по делото. От същата е постъпила писмена молба, с
която се поддържат доводите и исканията, направени в отговора на въззивната
жалба. В дадения срок за писмена защита е постъпила такава, в която са изложени
доводи за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност и за
характера на сключеното споразумение като договор за извънсъдебна спогодба.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред районния съд е било депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД -
Враца срещу И.И.Т., за парично вземане за неизплатени ВиК услуги по партида на М.
П. В.в в имот на адрес гр. ***, в размер на 6182,33 лева - главница, включваща
сумата от 6102,72 лева за потребление през периода 01.06.2004 г. - 01.02.2018
г. и сумата от 79,51 лева - направени съдебни разноски съгласно споразумителен
протокол; 503,18 лева - мораторна лихва върху главницата за периода 01.11.2018
г. - 20.08.2019 г., законна лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 233,71 лева. В
заявлението е посочено, че задълженията произтичат от сключен на 22.02.2018 г.
между „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Враца и И.И.Т. споразумителен
протокол, съгласно който последната е признала като свои задълженията за
потребени ВиК услуги по партида на М. П. В.в в имот на адрес гр. ***, възлизащи
в общ размер на 5978,06 лева, и се е задължила да ги изплати на равни месечни
вноски при условията на протокола. Описват, че съгласно т. 5 и т. 6 от
протокола при неплащане на две месечни вноски цялото останало задължение става
изискуемо и кредиторът може да предяви вземането си по съдебен ред. Заявяват,
че длъжникът е платил само малка част от задължението си, като остатъкът,
заедно с допълнително фактурираната лихва върху главницата в общ размер на
6182,33 лева им се дължи. Отбелязват, че от 01.11.2018 г. длъжникът е изпаднал
в забава и от този период до 20.08.2019 г. им се дължи обезщетение за това в размер
на 503,18 лева, както и разноските по производството.
За посоченото вземане, ведно с разноските, Районен съд - Козлодуй
е издал заповед № 632 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.09.2019
г. по ч.гр. дело № 1042/2019 г. по описа на същия съд. Последната е изпратена
за връчване и получена от длъжника на 10.09.2019 г., от който, в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, е депозирано писмено възражение. Съобразно текста на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да установи вземането
си чрез предявяване на иск в законовия срок, като представи доказателства за
това, посочвайки му и последиците от неговото бездействие. Заявителят е бил
уведомен за разпореждането на съда. В законовия срок са били представени
доказателства за подаването на искова молба срещу длъжника И.И.Т. с искане да
бъде признато за установено, че последната му дължи сумата от 6182,33 лева -
главница и 503,18 лева - лихва, заедно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 27.08.2019 г., до окончателното й
изплащане. Претендирани са и направените разноски в заповедното и съдебното
производство. Като основание за предявяване на иска в обстоятелствената част на
исковата молба са посочили наличието на възражение срещу заповедта и обстоятелствата,
от които произтича вземането на кредитора, идентични с тези, изложени и в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Ответникът, чрез процесуалния си представител - адв. С.,
в срок е депозирал писмен отговор, с който е оспорил претенцията като
неоснователна. Като основание за недължимост на претендираните суми е заявил,
че същите се основават на споразумение от 22.02.2018 г., което не
индивидуализира в достатъчна степен вземането по основание, размер и период,
поради което същото не може да се приеме като признание на дълга и отказ от
изтекла погасителна давност. Позовавайки се на това, е направил възражение за погасяване
на задълженията за доставяна питейна вода и канал с настъпил падеж три години
преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 03.09.2019 г.,
а именно за периода 01.06.2004 г. - 03.09.2016 г., както и обезщетението за
забавено плащане, по давност. Изразено е становище, че посоченото споразумение
не следва да се приема и като договор за новация с доводите, че способите за
преструктуриране на едно парично задължение не са индиция за неговото
подновяване по смисъла на закона и съдебната практика, а и такава воля не може
да се изведе от съдържанието му. Направено е възражение, че длъжникът няма
качеството потребител, тъй като за периода 01.06.2004 г. - 11.11.2010 г. не е
бил нито собственик, нито ползвател на имота, а е станал такъв едва при
сключването на договора за покупко-продажба на 11.11.2010 г. Оспорвало се е
наличието на облигационна обвързаност между страните с довода, че липсва
договор между тях за предоставяне на ВиК услуги. Релевирано е оплакване, че по
делото не са представени карнетите, по които да се установи дали посоченото в споразумението количество
вода отразява действително доставеното.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД за
съществуване на вземане за консумирани ВиК услуги. По тяхната основателност се
е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, като е уважил претенциите и е
присъдил направените разноски.
За да постанови този резултат, решаващият състав е приел
от фактическа страна, че между страните има сключен споразумителен протокол от
22.02.2018 г., по силата на който ответницата е поела за своя сметка всички
задължения за ВиК потребление за имот в гр. *** за периода 01.06.2004 г. -
01.02.2018 г. в размер на 5978,06 лева главница и 79,51 лева съдебни такси, или
общо 6057,57 лева, и допълнително натрупаните лихви през периода на действие на
протокола и се е задължила да изплаща това задължение на равни вноски от по
60,00 лева в продължение на 100 месеца, дължими в края на всеки календарен
месец, считано от 05.03.2018 г. до 30.06.2026 г. Приел е, че ответницата е
собственик на водоснабдения имот в гр. *** по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 40, том IX, дело № 723 от 11.11.2010 г.
При така установената фактическа обстановка, решаващият
състав е приел от правна страна, че ищецът е оператор на ВиК услуги, а
ответницата съгласно чл. 8 и чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ има качеството потребител на тези услуги
от 11.11.2010 г., когато е станала собственик на процесния имот, а между
страните съществува облигационна връзка, произтичаща от Общите условия на
ищеца, както е счел, че отделен договор с потребителя не е необходим, макар
като титуляр на партидата е посочено лицето М. П. В.в и заявление за промяна в
тази насока да не е подавано. Заключил е, че с представения по делото
споразумителен протокол, който не е оспорен като нищожен или унищожаем,
ответницата признава неизгодни за себе си факти относно съществуващите за имота
задължения за ВиК услуги за периода 2004 г. - 2018 г., поради което същият се
ползва с материална доказателствена сила относно тях и обвързва съда с
направеното за тези факти признание, като съдържа имплицитно и декларация, че
именно ответницата е задължено лице по партидата за имота, поради което
последната се явява задължено лице към ищеца, без значение какви са отношенията
й с предходния собственик и титуляр на партидата. Ценейки споразумителния
протокола като обстоятелство, с което се признава неизгоден факт, е заключил,
че със сключването му три годишната давност по отношение на претендираните
вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и до продаване на
заявлението нова давност не е изтекла. При така приетата фактическа и правна
страна на спора е приел, че са налице предпоставките за уважаване на
предявените искове в пълен размер, присъждайки и направените в заповедното и
съдебното производство разноски.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на
въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, основавайки се на
своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства, а и не е спорно
между страните, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Враца е оператор на
водоснабдителни и канализационни услуги и
като такъв доставя тези услуги на потребителите на територията на гр. Враца при
публично известни общи условия.
От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че на лицето М. П. В.в има открита партида при въззиваемата
страна за доставяни ВиК услуги, свързани с имот - жилище, намиращо се в гр. ***.
От представения по делото нотариален акт е видно, че
въззивникът е придобил собствеността върху това жилище от М. П. В.в и О. П. В. на
11.11.2010 г., като след тази дата не е отразена промяна в името, на което се
води партидата на имота за доставяни ВиК услуги при въззиваемата страна.
Съобразно приетите по делото писмени доказателства, в
частност споразумителен протокол от 22.02.2018 г., се установява, че
въззиваемата, като реален потребител на Вик услуги по партида на М. П. В.в, е
поела за своя сметка всички задължения за ВиК потребление за имот в гр. *** за
периода 01.06.2004 г. - 01.02.2018 г. в размер на 5978,06 лева /главница и
лихва/, включително 79,51 лева съдебни такси, и се е задължила да изплаща това
задължение на равни вноски от по 60,00 лева в продължение на 100 месеца,
дължими в края на всеки календарен месец, считано от 05.03.2018 г. до
30.06.2026 г. Съгласно т. 5 и т. 6 от това споразумение при неплащане на две
месечни вноски цялото останало задължение става изискуемо и кредиторът може да
предяви вземането си по съдебен ред. Посоченият споразумителен протокол следва
да бъде взет предвид от съда като доказателство по делото, на което последният
да основе мотивите си, доколкото по своя характер той представлява частен
диспозитивен документ, съдържащ подписи на страните по него, не е оспорен, и не
съдържа поправки в съдържанието си, поради което се ползва съгласно чл. 180 ГПК
с формална доказателствена сила относно неговото авторство, а съдържанието и
характера на направеното с него волеизявление следва да се преценя, след като
се вземат предвид и останалите доказателства по делото и се тълкува волята на
страните, сключили го.
Изслушаното по делото основно заключение на съдебно-счетоводната
експертиза дава основание да се приеме, че по отношение на посочения имот,
воден с партида на името на М. П. В.в, в счетоводството на въззиваемата страна
е осчетоводено вземане по издадени 189 броя фактури за периода от 01.06.2004 г.
до 01.02.2018 г. за сума в размер на 6182,07 лева, от които главница в размер
на 3871,92 лева и лихва от 2310,15 лева. Осчетоводени са плащания от въззивника
в изпълнение на задължение по споразумителен протокол от 22.02.2018 г. по 15
броя фактури, възлизащи на сума в размер на 357,85 лева, от които главница от
241,09 лева и лихва в размер на 116,76 лева. С допълнително заключение вещото
лице е посочило задълженията за процесния период в табличен вид чрез означение
на техния вид, период, падеж. В допълнителното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза задължението е посочено в общ размер на 6080,38
лева, от които главницата 3810,23 лева и лихва от 2270,15 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането
на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими. Обжалваното
решение е частично неправилно, а въззивната жалба е основателна в една част, по
следните съображения:
Предмет на проверка пред настоящата съдебна инстанция е
посоченото по-горе съдебно решение в частта му, с която е признато за
установено, че въззивникът дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Враца
сумата над 254,26 лева до пълния предявен и уважен размер от 6182,33 лева,
представляваща вземане за главница, и сумата над 65,08 лева до пълния предявен
и уважен размер от 503,18 лева, представляваща вземане за лихва върху
посочената главница за периода от 01.11.2018 г. до 20.08.2019 г., присъдени в
заповедно производство по ч.гр.д. № 1042/2019 г. по описа на Районен съд -
Козлодуй, дължими съгласно споразумителен протокол от 22.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
27.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Основният въпрос по делото се свежда до това какъв е
характерът на сключения между страните споразумителен протокол от 22.02.2018 г.
За да се установи неговият характер следва по тълкувателен път да бъде изведена
действителната воля на страните, като за по-точното му определяне съдът счита
за нужно да направи разграничение между периодите и задълженията, за които е
сключено това споразумение, и след уточнението на това обстоятелство да
пристъпи към обсъждане на характера на споразумението.
На първо място следва да се разгледа споразумението,
обхващащо задължения за потребени ВиК услуги по посочената по-горе партида и
имот за периода от 01.06.2004 г. - 11.11.2010 г. Това разграничение се обуславя
от обстоятелството, че чак към датата 11.11.2010 г. въззивникът е придобил
право на собственост върху водоснабдения имот. До този момент, видно от
събраните по делото доказателства, въззивникът не е бил потребител за този имот
по смисъла на закона и общите условия на доставчика. От тук следва да се обсъди
съдържанието на самия протокол. Последният предвижда, че И.И.Т., като реален
потребител на ВиК услуги по партида на М. П. В.в, поема за своя сметка всички
задължения за ВиК потребление за имот в гр. *** за периода 01.06.2004 г. - 01.02.2018
г. в размер на 5978,06 лева /главница и лихва/, включително 79,51 лева съдебни
такси, и се е задължила да изплаща това задължение на равни вноски от по 60,00
лева в продължение на 100 месеца, дължими в края на всеки календарен месец,
считано от 05.03.2018 г. до 30.06.2026 г. Като се има предвид използвания в
изявлението глагол „поема“ и се съобрази качеството на лицето към този момент, може
да се заключи, че споразумението има характера на договор за поемане на дълг от
вида заместване в дълг. Подобен извод е в съответствие с разпоредбата на чл.
102 ЗЗД, според която трето лице може да замести длъжника само с изрично
съгласие на кредитора. Отнесено към конкретния казус въззивникът е трето за
правоотношението лице, което в споразумение с кредитора, поема изцяло
задължението на стария длъжник М. П. В.в, който престава да отговаря за него.
Законът предвижда обаче в този случай, че новият длъжник може да противопостави
на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото
правоотношение. Именно по тази причина тук е мястото да бъде обсъдено
направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
задълженията за този период, възлизащи, съобразно приетата по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която дава изражение на
задълженията по фактури в табличен вид и която въззивният съд приема като
обективно и компетентно дадена, в размер на 304,74 лева главница и 417,25 лева
лихва за периода 10.04.2006 г. - 15.12.2007 г. Падежът на последното задължение
е настъпил на 02.02.2008 г. Задълженията имат периодичен характер, който следва
както от разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, така и от постановките на тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че задълженията се
погасяват с изтичането на три години от изискуемостта им. Доколкото по делото
не се съдържат доказателства за прекъсване или спиране на давността за тези
задължения, които обстоятелства са в тежест на възизваемия, то следва да се
приеме, че този срок за всички задължения е изтекъл още на 02.02.2011 г., т.е.
много преди предявяване на иска, поради което правото на иск по отношение на
събирането им е погасено по давност.
На следващо място е необходимо да се разгледа
споразумението, обхващащо задължения за потребени ВиК услуги по посочената
по-горе партида и имот за периода след 11.11.2010 г. до 01.02.2018 г.
В този период въззивникът е бил собственик на
водоснабдения имот и по силата на закона и Общите условия има качеството на
потребител, съответно е налице облигационна обвързаност между страните, без да
е необходимо сключването на отделен договор между тях. Този извод не се
разколебава от липсата на промяна на партидата на имота, водена при
въззиваемата страна, доколкото облигационната връзка следва по силата на закона
/чл. 3 от Наредбата/ и в този смисъл направеното от въззивника възражение е
неоснователно.
За този период, видно от доказателствата по делото, са
натрупани задължения за доставяни водоснабдителни услуги, които не са били
платени. Със сключване на споразумението, видно от съдържанието му, страните са
уредили начина на погасяването на тези задължения, макар към този момент
давностният срок за някои от тях да е бил изтекъл. Подобно разсрочване на
задължението не може в конкретния случай да се счете за признание на дълга
и/или отказ от изтекла погасителна давност.
За прекъсването на давността е необходимо тя да не е все
още изтекла, за признаването на вземането, обаче, законът не поставя такова
изискване. Едно вземане винаги може да бъде признато, включително след
изтичането на давностния срок. Нещо повече - по аргумент за по-силното
основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и след изтичането на
давността и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл
да стори и по-малкото - да признае вземането, т.е. своето задължение. Това
признание представлява всъщност отказ от позоваване на вече изтекла давност.
Стриктно погледнато, щом по аргумент от чл. 113 ЗЗД, е валиден само отказът от
вече изтекла давност, то няма пречка признанието да бъде направено след
изтичане на давностния срок. Всъщност ако длъжникът признае вземане, като е
знаел или е могъл да узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази за
изтекла давност, но не се е позовал на нея, е направил пълен отказ от цялата
вече изтекла давност. За което, както бе казано по-горе, не съществува срок.
В този смисъл е съдебна практика на ВКС, формирана с
Решение № 65/03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г., І т.о. на ВКС. Според
разпоредбата на чл.113 ЗЗД, валиден отказ от правото на погасителна давност
може да се направи само след изтичането й. Относно формата на едностранното
волеизявление за отказ от субективното право на погасителна давност, с Решение
№ 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2011 г., ІV г.о., е прието, че няма
форма за действителност. Прието е още, че отказът може да бъде изричен или
мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи
извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната
давност – относно цялото парично задължение или част от него, а също и че
паричното задължение следва да бъде индивидуализирано.
Казаното дава основание да се приеме, че процесното
споразумение и в тази си част няма характер на признание на дълга и на отказ от
изтекла погасителна давност. Това е така, защото самото волеизявление не
съдържа ясно и категорично, а и тълкувайки го не може да се стигне до извод, че
страната, направила го, е признала задължението или се е отказала от изтеклия в
нейна полза давностен срок. Отделно споразумението не индивидуализира в
достатъчна степен паричното задължение - посочено е в общ размер главница и
лихва; не е направено разграничение за размера на задълженията преди и след
въззивника да стане собственик на имота; ръкописно е добавено задължение от
79,51 лева съдебни такси, което не става ясно от къде произхожда и защо е в
обхвата на това споразумение. Не може да се приеме паричното задължение за индивидуализирано,
защото видно от изслушаното и прието по делото допълнително заключение по ССЧ,
даващо задълженията по период, падеж и размер, за процесния период, включително
този от 01.06.2004 г. - 11.11.2010 г., не включва всички задължения за него, както
е посочено в споразумението. Това обстоятелство обуславя липса на достатъчна
индивидуализация на вземането и изключва възможността споразумителния протокол,
дори в неговата цялост, да се цени като отказ от правото на погасителна давност.
Признанието на вземането като основание за прекъсване на
давността може да бъде направено само до изтичане на давностния срок. В
разглеждания случаи този срок за част от задълженията за периода 11.11.2010 г.
- 01.02.2018 г. е изтекъл към датата на сключване на споразумението -
22.02.2018 г. Въззиваемата страна към този момент е имала главно вземане и
акцесорно вземане. Доколкото обаче не е налице надлежна индивидуализация на
вземането, то следва да се приеме, че няма валиден отказ от погасителна
давност. Липсва също изричен и мълчалив отказ по изложените по-горе съображения
- не може по несъмнен начин да се направи извод точно относно кои парични
задължения - главно или допълнително, изцяло или отчасти за всяко едно от тях,
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност.
По изложените съображения следва да бъде уважено
направеното от въззивника възражение за изтекла погасителна давност и по
отношение на задълженията за периода след 11.11.2010 г. до 27.08.2016 г.
Падежът на първото задължение в този период, оброявайки три години назад от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /27.08.2019 г./ е настъпил на
01.08.2016 г. Задълженията имат периодичен характер, който следва както от
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, така и от постановките на тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, според които
задълженията се погасяват с изтичането на три години от изискуемостта им.
Доколкото по делото не се съдържат доказателства за прекъсване или спиране на
давността за тези задължения, които обстоятелства са в тежест на възизваемия,
то следва да се приеме, че този срок за последното от тези от задълженията е
изтекъл още на 02.08.2019 г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 29.08.2019 г., поради което правото на иск по отношение на
събирането на всички задължения за този период е погасено по давност. За да
определи размера на задълженията, правото на иск за които е погасено по
давност, съдът се позова на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза основно и допълнително заключение. Макар да има разминаване между
тях по отношение на крайния размер на задълженията, то съдът счита, че същото е
отстранено с допълнителното заключение. Последното съдържа в табличен вид
задълженията, посочвайки техния период, размер, в това число поотделно лихва и
главница, и падеж, при което проследявайки ги може да се изведе и размера на
погасените по давност задължения, а именно главница в размер на 2949,90 лева
главница и 1707,71 лева лихва.
Извън обхвата на погасителната давност обаче остават
задължения за потребени ВиК услуги за периода 11.11.2010 г. - 01.02.2018 г. в
размер на 555,59 лева главница и 145,17 лева лихва за периода след 27.08.2016 г.
Съдът констатира, а и това обстоятелство се доказва от експертното заключение,
че въззивникът е извършвал плащания по споразумителния протокол за задължения в
периода 11.11.2010 г. - 01.02.2018 г. Част от тези задължения попадат в периода
на изтеклата погасителна давност, но друга част от тях - тези за 2018 г., не
попадат в този обхват. По тази причина, чрез извършените плащания те се считат
погасени. С оглед на това размерът следва да бъде намален с този на плащанията,
а именно за сумата от 59,09 лева главница и 0,54 лева лихва, т.е. остават
задължения в размер на разликата от 496,50 лева главница и 144,63 лева лихва.
По изложените съображения и доколкото се атакува
първоинстанционния съдебен акт в негова част - за сумата над 254,26 лева
главница и за сумата над 65,08 лева лихва, за които суми, като необжалвано, решението
е влязло в сила, то в останалата обжалвана част решението следва да бъде
отменено, а именно за сумата над 496,50 лева до пълния размер от 6182,33 лева,
представляваща вземане за главница, и сумата над 144,63 лева до пълния размер
от 503,18 лева, представляваща вземане за лихва върху посочената главница за
периода от 01.11.2018 г. до 20.08.2019 г., присъдени в заповедно производство
по ч.гр.д. № 1042/2019 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, дължими съгласно
споразумителен протокол от 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 27.08.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, като искът за разликата от тези суми,
възлизащи на 5685,83 лева главница и 358,55 лева лихва бъде отхвърлен. В
останалата обжалвана част, а именно за сумата над 254,26 лева до 496,50 лева
главница и за сумата над 65,08 лева до 144,63 лева лихва, решението следва да
бъде потвърдено.
Не може да бъде споделено възражението, че
непредставените по делото карнети препятстват възможността да бъде установен
размера на задълженията. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от въззиваемата страна, се уреждат от Наредбата и
съгласно публично оповестени общи условия,
предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. По отношение
на общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и
канализация" ООД гр. Враца, извлечение от които е приложено по делото, при
извършената служебна справка на общодостъпната интернет страница на
въззиваемата страна е видно, че е публикуван пълния текст на общите условия,
одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006 г. Предвид констатацията, че общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК" ООД
гр. Враца са общоизвестни и
публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.
30 - чл. 40 от Наредбата и в
общите условия. Съобразно чл. 21 и чл. 30, ал. 1 ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба №
4/14.09.2004 г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва
чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода,
отчетено от съответния индивидуален водомер. За да се установи въпросното количеството
вода, отчетено от съответния индивидуален водомер, се извършват периодични
проверки от служителите на оператора, за контрол на показанията и състоянието
на водомерите. На основание чл. 5 и чл. 24, ал. 1 ОУ на ВиК и чл. 43 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до
индивидуалните водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни
обекти, за целите на проверките. Доколкото
отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно
посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то
следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден
документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена
дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. На
основание чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от общите условия при
невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на
негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от
последното отчитане. При липсата на данни
в този смисъл съдът приема, че въззивникът не е възразил срещу
начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е
отразено в представения по делото
споразумителен протокол. Ето защо съдът не възприема
изложените от процесуалния представител доводи относно
верността на посочените суми за потребени ВиК услуги в месеците през процесния
период. Нещо повече, по делото е
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена не само на
база представените по делото документи, но и след посещение в дружеството за
комунални услуги, къде са проверени наличните документи, относими по случая.
Според настоящия съдебен състав процесното споразумение
не може да има характер на извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт
и на спогодба. Това заключение е обусловено както от самото изразяване на волеизявлението,
неговото тълкуване и липсата на достатъчно индивидуализация, така и до
обстоятелството, че до един период лицето не е имало качеството потребител /по
което, но не само, настоящият случай се различава от цитирания в писмената
защита/.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете
страни. Въззивникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Последната в срок е заявила претенцията си за присъждането им и е представила
доказателства за реалното им извършване. Съобразно отхвърлената част от иска /6044,38
лева/ и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД -
Враца следва да бъде осъдена да заплати на И.И.Т., сумата от 785,50 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Въззиваемата страна също в
срок е направил искане за присъждане на разноски, като съобразно уважената част
от иска /321,79 лева/ и на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 1 ГПК
следва да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивния съд в размер на 5,05 лева.
Изхода на делото налага преразглеждане на разноските,
присъдени пред първоинстанционния съд. Въззивникът пред пъвоинстанционния съд
своевременно е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред
този съд и в заповедното производство, както и разноски за депозит за вещо
лице, като тези разноски са поискани и пред въззивния съд. Представени са по
делото доказателства и за реалното и заплащане. Своевременно пред
първоинстанционния съд обаче е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивника, което обаче е неоснователно. Размера
на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред районния
съд е уговорено в близък до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разликата от 35,00 лева, както бе казано по-горе е минимална, и
на предвид правната сложност на делото е оправдана. По изложените съображения и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като се взе предвид и размера на отхвърлената
част от иска /6044,38 лева/ и общия материален интерес по делото /6685,51 лева/
на въззивника следва да бъде присъдена сумата от 723,28 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение пред районния съд и депозит за вещо лице.
Не се дължат обаче разноски на въззивника за мотивиране
на възражение по чл. 414 ГПК. Същото не се постановява в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното
право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва
да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което
и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била
напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също
нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на мотивиране на
възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва да
бъде упражнявано без злоупотреба /чл. 3 ГПК/, каквото би съставлявало
възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на
възражение по чл. 414 ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете
възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в
производството по чл. 422 ГПК. Освобождавайки длъжника от задължение за
мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението.То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни
последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора
не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право. В този смисъл определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. №
3074 / 2018 г. по описа на ВКС и определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020
г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. При тези мотиви и изхождайки от вида на
процесуалното действие приложима се оказва разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а дължимото адвокатско възнаграждение, съобразено с текста на
чл. 78, ал. 3 ГПК, възлиза на 45,20 лева.
Въззиваемата страна - „Водоснабдяване и канализация“ ООД
- Враца също своевременно е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред този съд и в заповедното производство, както и разноски за държавна
такса в двете производства и за депозит за вещо лице, като тези разноски са
поискани и пред въззивния съд. Съобразно уважената част от иска /641,13 лева/ и
на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 1 ГПК И.И.Т. следва да бъде осъдена
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Враца сумата от 59,20 лева,
представляваща направени разноски пред районния съд в исковото и заповедното
производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо
лице.
За да се присъдят тези разноски, решението в частта
му за разноските следва първо да бъде
отменено.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 161 от 17.08.2020 г. по гр. д. № 1226/2019
г. по описа на Районен съд - Козлодуй В
ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено, че И.И.Т., ЕГН **********,
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Враца сумата над 496,50 лева до
пълния размер от 6182,33 лева, представляваща вземане за главница, и сумата над
144,63 лева до пълния размер от 503,18 лева, представляваща вземане за лихва
върху посочената главница за периода от 01.11.2018 г. до 20.08.2019 г.,
присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 1042/2019 г. по описа на
Районен съд - Козлодуй, дължими съгласно споразумителен протокол от 22.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 27.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която И.И.Т.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД -
Враца направените в заповедното и
исковото производство разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Водоснабдяване и канализация“ ООД - Враца, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, представлявано от А. Ц. П., против И.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, за признаване за установено спрямо последната съществуване
вземането му в размер над 496,50 лева до пълния размер от 6182,33 лева,
представляваща вземане за главница, и сумата над 144,63 лева до пълния размер
от 503,18 лева, представляваща вземане за лихва върху посочената главница за
периода от 01.11.2018 г. до 20.08.2019 г., присъдени в заповедно производство
по ч.гр.д. № 1042/2019 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, дължими съгласно
споразумителен протокол от 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 27.08.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация“ ООД - Враца, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А. Ц. П., да
заплати на И.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 768,48 /седемстотин шестдесет
и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща направените в
заповедното и исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице.
ОСЪЖДА И.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Водоснабдяване и канализация“ ООД -
Враца, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А.
Ц. П., сумата от 59,20 /петдесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща
направени разноски пред районния съд в исковото и заповедното производство за
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
Водоснабдяване и канализация“ ООД - Враца, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от А. Ц. П., да заплати на И.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 785,50 /седемстотин осемдесет и пет лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА И.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Водоснабдяване и канализация“ ООД -
Враца, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А.
Ц. П., сумата от 5,05 /пет лева и пет стотинки/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
ПОТВЪРЖДАВА
решението е останалата му обжалвана част.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в
сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове:1
2