Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца,
01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря
Нина Георгиева, като разгледа гр.д. №
295 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по молба от Н.А.Л. ЕГН **********,***, като майка и законен представител на
малолетното дете Р. В. Н.ЕГН **********,***,чрез пълномощник адвокат Л.В.,***,
адрес на кантората: гр.*****. ул.“********“ №******** против В.Н.В. ЕГН **********.***
за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, а именно: упражняването на
родителските права върху детето, местожителството на детето, личните отношения
с родителя, на когото не са предоставени родителските права, както и относно
издръжката на детето, включително и за минал период.
Ищцата твърди, че с ответника нямат
сключен граждански брак, но от съвместното си съжителство имат едно дете - Р.
В. Н.ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Враца. Година и половина след
раждането на детето отношенията между страните станали нетърпими, като причините за това са много и от различен
характер - финансови, битови, неразбирателство и несходство във вижданията и
характерите, зависимост от хазартни игри на ответника и двамата решават да се
разделят. Ответникът се изнесъл от жилището на бул. „****“ и заминал да работи
и живее в гр. ******. Майката и детето останали да живеят в гр.***** на
посочения по-горе адрес, а именно: бул. „*********“ №****, вх.*****, ет.****,
ап.****. От раждането на детето ищцата е тази, която поема грижите по
отглеждането, физическото, психическото, нравственото възпитание и издръжка на
детето. Р. е силно привързана към своята майка, никога не се отделяла от нея за
дълго време и между тях има изградена силна емоционална връзка. Жилището, в
което живее семейството на ищцата е нейна собственост. То е просторно,
обзаведено и с осигурени всички необходими удобства за отглеждане на Р.. Детето
е израсло в жилището в гр. ****, където се чувства щастливо, спокойно, обичано,
напълно обгрижено и има подсигурени всички необходими условия за отглеждането
му. В грижите си за детето ищцата разчита и е подпомагана от родителите и
сестра си, която също има едно момиченце – Д.. Между бабата, дядото и лелята по
майчина линия и детето също е изградена силна емоционална връзка. Всички те
активно, почти ежедневно контактуват с детето и на практика са част от
ежедневието и живота му. Често го водят и вземат от градина, разхождат се,
играят заедно. Почивните дни и ваканциите детето често остава с преспиване при
своите баба и дядо. Р. много обича да играе с братовчедката си Д.. Тя е много
будно и любознателно дете. Бързо и лесно усвоява учебния материал в детската
градина, прилежна, отговорна и много дисциплинирана. Проявява голям интерес към
чуждите езици и много бързо научава и възприема английски език. Посещава части
занимания и уроци по английски език и школа по народни танци. Проявява се като
много добра и прилежна ученичка и танцьорка и има възможност да участва в
редица културни прояви и мероприятия, състезания и конкурси. Всички тези
занимания и дейности са свързани с допълнителни средства за учебни пособия, дрехи,
обувки и пътувания. Бащата не се интересува от детето и не търси контакт с
него. Много рядко го вижда, не се обажда за рождените дни, за празниците и не
му купува подаръци. Майката винаги е упреквала бащата за това му поведение на
незаинтересованост, карала го е многократно да идва, взема, вижда и прекарва
време заедно с Р.. Детето е отчуждено от своя баща, защото той не присъства в
живота му и не се интересува от него. Между Р. и баща й няма изградена
емоционална връзка, тъй като бащата на практика не присъства в живота на детето
след раздялата му с майката и не се интересува от него. Пари за издръжка
ответникът пращал много рядко, когато прецени, след каране и скандали по
телефона.
През 2020г. ответникът не е живял с
детето си и не се е грижил за него, като е давал пари за издръжка само за
конкретизираните в исковата молба месеци. За останалите месеци на 2020 г.
бащата не е заплащал издръжка и не се грижил за малолетната си дъщеря, поради
което същият дължи издръжка за минал период, за месеците януари, февруари,
март, април, септември, ноември и декември на 2020 г. За посочените месеци на
2020 г. социално- икономическите условия в страната не са се променили
значително в сравнение с условията през 2021 г., което обуславя извода, че
детето е имало нужда от издръжка и в този период в размер не по-малко от 200
лева месечно. Издръжка в посочения размер за минал период, несъмнено би
представлявала известно затруднение за ответника, предвид факта, че ще се дължи
наведнъж, но водещи при определяне размера на издръжката са преди всичко
нуждите на детето, което определено е било в затруднено положение предвид
факта, че бащата не му е давал никаква издръжка за този период.
Поради изложеното ищцата счита, че е
по-пригодния родител и моли родителските права над детето да й бъдат
предоставени от съда. Счита, че в интерес на детето ще бъде съдът да определи
първоначално по-ограничен режим на лични отношения между детето и бащата, без
право на преспиване, на територията на град Враца. Посочено е също, че ищцата работи
по трудово правоотношение на длъжност „крупие“ в „Цезар“ ООД , гр. Враца и
получава месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата. Доколкото е запозната, ответникът работи без трудов договор в автокъща
и получава много по-високо възнаграждение. Той няма други деца, които да
издържа и за които да се грижи. Издръжката на Радост се поема изцяло от
майката, бабата и дядото по майчина линия. За 2020г. ответникът е заплатил
издръжка едва месец май в размер на 200 лв., като почти година преди това не е
плащал издръжка за детето. В годините назад също се е случвало дълги периоди да
не плаща издръжка, да не търси и да не се интересува от дъщеря си. Освен
ежемесечните нужди от храна, дрехи, обувки, учебни пособия Р. се нуждае и от специални
екипи и обувки заниманията по народни танци, които струват около 400 лева на
година. Участието и пътуването на детето в състезания и културни мероприятия
също е свързано с разходи, които се поемат изцяло от семействата на децата.
Твърди се, че ответникът разполага с достатъчно финансови възможности да
предоставя месечна издръжка, която да задоволи по-специфичните и високи нужди
на детето. Смята, че издръжка от бащата в размер на 300 лева месечно би
задоволила в най-пълна степен нуждите и потребностите на детето и в същото
време не би представлявала затруднение на бащата да я осигурява.
По изложените съображения и на
основание чл.127, ал. 2 от СК, иска от съда да постанови решение, с което да:
- Предостави упражняването на
родителските права над детето Р. В. Н.ЕГН ********** на майката - Н.А.Л. ЕГН **********.
като постановите същото да живее при нея на настоящия или постоянен адрес на
майката, който в момента е в гр. *****, бул., *****“ №**. вх.***, ет.***, aп. ***;
- Определи режим на лични отношения на
бащата В.Н.В. ЕГН ********** с Р. В. Н.ЕГН **********, всяка първа събота и
неделя от месеца без преспиване, в присъствие на майката, за времето от 11.00
ч. до 18.00 ч.;
- Осъди В.Н.В. ЕГН ********** да
заплаща на детето Р. В. Н. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.А.Л. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване. Ответникът да заплаща дължимата
месечна издръжка до 15-то число на месеца, за който се дължи, а в случай на
частично или пълно просрочие, ведно със законната лихва върху просрочената
сума, считано от деня на забавата да нейното издължаване.
Съдът е сезиран с искане за разрешаване
на въпросите, визирани в чл. 127, ал. 1 СК, по които страните не са постигнали
съгласие, а именно: упражняването на родителските права върху детето,
местожителството на детето, личните отношения с родителя, на когото не са
предоставени родителските права, както и относно издръжката на детето. Искането
представлява спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал.
2 СК вр. чл. 59 СК и чл. 143 СК.
Предявен е и иск за издръжка за минало време
по чл. 149 СК. На основание чл.149 от СК.Поискано е от съда да осъди ответника В.Н.В.
ЕГН ********** да заплати на малолетното дете Р. В. Н.ЕГН ********** издръжка
за минал период за 2020г. в общ размер на 1400 лева, конкретизирана по месеци и
размер, както следва :200 лв. за месец януари 2020г.; 200 лв. за месец февруари
2020г.; 200 лв. за месец март 2020г.; 200 лв. за месец април 2020г.;200 лв. за
месец септември 2020г.; 200 лв. за месец ноември 2020г.; 200 лв. за месец
декември 2020г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
След като обсъди събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните са
родители на детето Р. В. Н., родена на *** г., като същото е родено по време на
съвместното им фактическо съжителство, същите нямат сключен граждански брак,
които факти съдът прие за установени от приетото по делото Удостоверение за
раждане, издадено от Община Враца въз основа на акт за раждане № 0404 /
27.08.2014 г., както и от показанията на разпитания в откритото съдебно
заседание свидетел.
Установи се
от показанията на разпитания по делото свидетел – Н. Б., че страните са във
фактическа раздяла, датираща от около година и половина след раждането на
детето.Тогава страните се разделили и В. заминал за гр.** и оставил детето, не
се грижел за него. Имало
моменти, в които ищцата му водела детето в гр.***, за да го види, но той не
искал да се грижи за детето, което много страдало. Тя му звъняла, но той не
отговарял. В. изпращал някакви пари, но
с много молби и караници по телефона. Молителката му звъняла, че детето има
нужди, ходи на градина, на уроци, на танци, за всичко това трябват средства.
Посочва също така, че детето е по-привързано към майка си, а Влади си работи в
гр. *** и стандарта му е много добър. Последно виждала В. преди две години. Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетеля като логични, последователни и незаинтересовани.
Разпитан в качеството на свидетел по делото е и А. И. –
баща на ищцата. С показанията си същият изяснява, че за
2020 г. не е плащано издръжка за около седем месеца – не е сигурен точно за
месеците.посочва, че и за 2021 г. не е плащано издръжка – от януари до момента.
Детето живее с неговата майка, грижите за него полага основно тя, те също
полагат грижи – той като дядо. Полагат грижи за детето, а и финансово.
Свидетелят не е виждал бащата от две
години. Доколкото знае се срещали миналата година с ищцата. Детето не говори с
баща си, не получава подаръци от него. Детето освен посещението в детска
градина, ходи и на логопед – два пъти седмично, ходи на танци, на английски
език. Месечните разходи по виждане на
свидетеля са над 500,00 лева. Посещенията при логопеда са платени - по 40,00
лева на седмица, т.е по 20,00 лева на посещение. Детето ходи и на танци, има
униформи, ходят по участия, всичко това са разходи. Основно майка й заплаща
тези разходи. Не може да каже колко с точност са тези разходи. Н. се грижи
основно за детето, добра майка е, има си жилище, детето има детска стая. Детето
е привързано към майка си.
Съдът кредитира
с доверие показанията на свидетеля, съобразно нормата на чл.172 ГПК.
От приетия
социален доклад, изх.№ПР/Д-ВР/38-001/03.02.2021 г., изготвен от Дирекция «СП»-
Враца става ясно, че понастоящем детето посещава ЧДГ «Българче»- гр.Враца.
Детето има изградена емоционална връзка със своята майка и се развива нормално
за възрастта си.Жилището в което живеят е обзаведено с всичко необходимо за
едно домакинство, чисто и подредено е.
От представената справка, издадена от ТД на
НАП гр. Плевен се установява, че към момента на изготвянето й, В.В. няма
регистриран сключен трудов договор.
От представената справка, издадена
от ТД на НАП гр. Велико Търново се установява, че към момента на изготвянето й,
Н.А. има регистриран сключен трудов договор с „Цезар“ ООД ,
гр. Враца, с основно брутно месечно възнаграждение в размер на 560.00 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По исканията по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК
При произнасяне по въпроса на
кого от родителите да се предостави
упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от
интересите на децата. Според чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение
и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС №
1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия
Семеен кодекс, в сила от 2009 г. ( Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 829/2010 г., III г. о., ГК). Легално определение на понятието “най-добър
интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва
изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така
ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и
миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата
и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно,
като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след
обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към
развитието и благосъстоянието на детето. Насока при преценката на
обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за
правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. , ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55
от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. ), съставляваща част от вътрешното
право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
При съвкупната оценка на очертания
по-горе най-добър интерес на детето Р. В. Н., съдът прецени, че
непосредственото упражняване на родителските права следва да е от майката на
детето, която разполага с необходимия капацитет за отглеждането му. При
определяне на родителя, който да упражнява родителските права съдът отчете, че
по този въпрос и относно местоживеенето на детето не е налице спор между
страните. Местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето на майката. При
извършване на тази преценка съдът съобрази и обстоятелството, че бащата се е
дезаинтресирал от грижите за детето, както и произтичащата от това липса на
емоционална връзка и близост с него.Следва да се отбележи, че възлагайки
упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи
нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения
между детето Р. В. Н.и неговия баща В.Н.В.
, с когото детето няма да живее, както и по въпроса за издръжката:
Личните отношения между децата и
родителя, при когото те няма да живеят, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата. Съдът намира за
необходимо детето да поддържа връзка и със своя баща.Както бе споменато по –
горе, възлагайки
упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи
нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв. В тази
връзка следва да се посочи още, че производството по спорна съдебна
администрация по чл. 127, ал. 2 от СК, по общо правило, започва и се развива по
молба на някой от двамата родители, когато те не живеят заедно (в състояние на
трайна фактическа раздяла са, независимо от това дали са в брак или не) и не са
постигнали споразумение, утвърдено от съда, относно местоживеенето на
ненавършилите пълнолетие техни деца, упражняването на родителските права,
личните отношения с децата и издръжката им. Именно по същите тези въпроси съдът
следва да се произнесе и с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК – предвид
изричното им изброяване както в ал. 1, така и в ал. 2 на чл. 127 от СК. По
същия комплекс въпроси (и също, освен ако не утвърди споразумение между
родителите по тези въпроси) съдът се произнася служебно и с бракоразводното
решение – чл. 59, ал. 2 от СК, и с решението за унищожаване на брака – чл. 48,
ал. 3 от СК (това разпорежда и процесуалноправната норма на чл. 322, ал. 2,
изр. 2 от ГПК), както и с решението, с което установява произхода на детето –
чл. 70 от СК. Във всички тези случаи (включително и при утвърждаване на
споразумението между родителите) законодателят възлага на съда служебно да
следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, като
изхожда изключително от тези интереси. Също с оглед защитата интересите на
децата, в рамките на посочените спорни съдебни охранителни производства, в
които тези въпроси се разрешават от съда, служебното начало има значителен
превес над диспозитивното начало (в този смисъл – и т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. на ОСГТК на ВКС). Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи
– или със споразумението между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на
спорната съдебна администрация – с охранителното съдебно решение – да бъдат
уредени/разрешени всички тези въпроси – в тяхната съвкупност и цялост, като
единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът не изключва
възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от съда
споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с решение
на съда (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от ТР №
1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС), но и в тези случаи регламентацията им като
краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата. Също съгласно
приетото в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, когато не е постигнато
между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно упражняване на
родителските права (което също следва да е в интерес на детето), е изключена
възможността съдът с решението си да постанови такова съвместно упражняване на
родителските права от двамата родители. Следователно, във всички случаи, когато
липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при развод или
унищожаване на брака (чл. 59 от СК и чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 59 от СК),
както и при установяване по съдебен ред произхода на детето (чл. 70 от СК),
съдът служебно следва да предостави упражняването на родителските права
(полагането на непосредствените ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. – чл.
125 от СК) само на единия родител, при когото (по общо правило – чл. 126 от СК)
следва да определи и местоживеенето на детето, като определи режим на лични
отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата
му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените
грижи за него и не го издържа непосредствено – чл. 143 от СК). Именно предвид и
тази връзка на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса
относно упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе
необходимост от пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, както и
предвид изричното препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по реда
на чл. 127, ал. 2 от СК, при липса на утвърдено споразумение по тези въпроси по
чл. 127, ал. 1 от СК, следва служебно да се произнесе по всички тях – в тяхната
съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на някой от
родителите, които вече не живеят заедно. Единствено в случай, че вече е налице
утвърдено от съда споразумение между родителите или/и постановено съдебно
решение по тези въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал.
9 от СК, по молба на всеки от родителите съдът може да измени само режима на
лични отношения, но и в този случай съдът по своя преценка – ако интересите на
детето налагат това – може служебно да се произнесе с решението си и по
останалите въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки.
При определен режим на лични
отношения с бащата, последният ще може да участва пълноценно в живота му и да
дава своя принос в емоционалното му развитие и възпитанието му. В тази връзка
съдът приема, че режимът на лични контакти между детето и бащата следва да бъде
съобразен с обстоятелството, че ответникът не е полагал преките и
непосредствени грижи за детето, не познава навиците му и дневния му режим. Като
взе предвид тези факти и отчитайки най-вече интереса на детето, съдът намира,
че на бащата следва да бъде определен по – ограничен режим на лични отношения с
детето, като бащата има право да вижда детето всяка първа събота и неделя от
месеца, без преспиване, в присъствие на майката, за времето от 11.00 ч. до
18.00 ч.
Задължението за издържане на децата
до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
децата, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат издръжка независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я
дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че минималния
размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която към момента на постановяване на съдебния акт
е в размер на 560,00 лева. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило
пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя. Издръжката на детето се дължи от двамата
родители, независимо при кого живее, като отглеждащият родител следва да поеме
по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка
в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. От данните по делото се
установява, че детето живее с майка си и тя е тази, която полага ежедневните
грижи за неговото отглеждане и възпитание.Несъмнено е, че родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и
финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето.
Последните имат задължението да осигурят такива условия за развитието на
детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
те живеят в едно домакинство. При съобразяване на размера на дължимата издръжка
съдът съобрази от една страна възрастта на нуждаещото се от издръжка дете,
икономическите условия на живот в страната и протичащите инфлационни процеси, и
от друга - материалните възможности на родителите. С оглед на тези
обстоятелства съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща за в
бъдеще /след предявяване на исковата молба/ сумата от 200,00 лева. При
определяне размера на дължимата издръжка съдът съобрази и факта, че ответникът
няма регистриран трудов договор, като същевременно не се събраха и доказателства
същият да има задължения за издръжка по закон спрямо други лица. Останалата
част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на
детето следва да се поеме от майката, която независимо, че полага
непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, също има задължение
да го издържа. Предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 200.00 лева,
като до пълния предявен размер от 300.00 лева, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Съдът намира, че така определената издръжка за
детето в посочения размер е съобразена с нуждите му и възможностите на
родителите му.
По
иска с правно основание чл. 149 СК
Предявеният иск е за заплащането на
издръжка за период преди завеждането на исковата молба, а именно за 2020г., в
общ размер на 1400 лева, конкретизиран по месеци и размер, както следва: 200
лв. за месец януари 2020г.; 200 лв. за месец февруари 2020г.; 200 лв. за месец
март 2020г.; 200 лв. за месец април 2020г.;200 лв. за месец септември 2020г.;
200 лв. за месец ноември 2020г.; 200 лв. за месец декември 2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащането й. По делото
се установи, че страните са във
фактическа раздяла, датираща от около година и половина след раждането на
детето, като грижите и издръжката за детето през това време са поемани изцяло
от неговата майка Н.А.Л.. Съдът указа на ответника, че носи тежестта да докаже,
че в процесния период е давал издръжка на детето и в какъв размер. По делото не
се представиха доказателства от ответника. Напротив, ищцата проведе насрещно
доказване /насрещното доказване може да не е пълно за разлика от главното/ на
факта, че ответникът не е полагал грижи и не е давал издръжка за процесното
дете в този период /свидетеля И. /. С оглед на гореизложеното се налага извод,
че предявеният иск за издръжка за минало време е основателен. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати издръжка за детето за процесния период в определения
по-горе според нуждите и възможностите размер от 200,00 лв. на месец, или общо за
сумата от 1400,00 лв. за целия период.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски в размер на сумата от 775,00 лв. / държавна такса – 25.00 лева
и адвокатско възнаграждение – 750.00 лева /. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху присъдените
издръжки в размер на 344,00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Враца. На основание чл. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка.
Така мотивиран, Врачанския
районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските
права по отношение на детето
Р. В. Н., ЕГН ********** на неговата майка Н.А.Л., ЕГН **********, като
постановява същото да живее при майката на адрес: Област *******, Община ****, гр.
******, бул. „***“ № ****, вх.**, ет.***, ап.*****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.Н.В.,
ЕГН ********** с детето Р. В. Н., ЕГН **********, като бащата има право да
вижда детето всяка първа събота и неделя от месеца, без преспиване, в
присъствие на майката, за времето от 11.00 ч. до 18.00 ч.
ОСЪЖДА В.Н.В. ЕГН ********** да заплаща на детето Радост
Владиславова Николаева, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.А.Л. ЕГН ********** сумите, както следва:
- на осн. чл. 143, ал. 2 СК месечна
издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 21.01.2021 г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
молбата в частта й за размера на главницата – за горницата над 200,00 лева
до 300,00 лева месечно.
- на осн. чл. 149 СК сумата от 1400,00
лв., представляваща издръжка за минало време за периода: месеците януари, февруари,
март, април, септември, ноември и декември 2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Н.В., ЕГН ********** да заплати на Н.А.Л., ЕГН
********** сумата от 775,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК В.Н.В., ЕГН ********** да заплати държавна такса
върху присъдените издръжки в размер на 344,00 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
на присъдената издръжка.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта по чл. 242 ГПК, имащо характер на определение - с частна жалба пред
Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: