Р Е Ш
Е Н И Е№
гр.Добрич, 07.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ, на девети декември, през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2538 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 430, ал. 1,2 ТЗ вр. с чл. 432, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 79, 99 и чл. 86 от ЗЗД от „**** ***, седалище и адрес на управление: ****,
против П.Г.П. с ЕГН **********о***, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 450лева, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № ***, сключен на
01.07.2015г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР между „4финанс" ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под тьрговската си марка „Вивус" и П.П., както
и законна лихва върху главницата от 16.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се съдебните разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
-„Вивус" и
П.П. сключили договор за кредит от разстояние на 01.07.2015г. В заявката П.П. заявява желание да и бъде отпусната сума
в размер 450,00лева, като заявява допълнителна услуга за експресно разглеждане
на заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата -
31.07.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е
отпусната на кредитополучателя по банков път на посочената от него банкова
сметка *** „ЦКБ” АД на същия ден- 01.07.2015г. Съгласно условията по кредита,
на падежа кредитополучателя следвало да върне главницата, заедно със сумата от
70,34лв. такса експресно разглеждане и 15,16лв. договорна лихва, начислена за
периода на отпускане на кредита.
-С настьпване
на падежа по договора - 31.07.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите
суми и и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите
условия, от 01.08.2015г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започнало да начислява
наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, опредлен от
БНБ-10,01% към договорния лихвен процент /общо 40,99%/.
-На
01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „**** ***,
в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедента прехвърля на цесионера
вземанията по Договор № ***, както следва: главница - 450,00 лева; 7034лв.
такса за експресно разглеждане на заявка за кредит, 15,16лв. -договорна лихва и
407,08лв. наказателна лихва. Посочените вземания били подробно описани в
Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
„4финанс" ЕООД предоставят на „**** ***„Потвърждение за прехвърляне на
вземания" от 01.06.2018г.
-По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „**** ***изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана
пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка
„Непотърсена".
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не депозира отговор.
С
депозираното си становище с вх.рег. № 20267/11.10.2019г. процесуалният
представител на ищцовото дрнужество юриск. Г. К., взема подробно становище по
реда на чл.143 от ГПК относно изясняване фактическата страна на спора. Сочи, че между страните е сключен договор за кредит в
електронна форма по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар, а съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята спазена със
съставянето на електронен документ, съдържащ електронно изявление. С
предоставяне на договора и приложимите Общи условия на кредитополучателя на
подсигурен PDF формат е спазено изискването на чл. 10,
ал. 1 от ЗПФУР, доколкото предоставянето на условията на договора на PDF формат представлява “траен носител“ по смисъла на § 1, т.З от
Допълнителните разпоредби на ЗПФУР. Задължението на кредитодателя за
предоставяне на информация на потребителя на финансови услуги от разстояние по
чл. 18, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 8 от ЗПФУР е изпълнено с предоставения
договор и приложените към него Общи условия, приети от потребителя на финансови
услуги от разстояние, като посочените документи са приложени като доказателства
към исковата молба. С предоставяне на договора № приложимите Общи условия на-
кредитополучателя на подсигурен PDF формат е спазено
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР, доколкото предоставянето на условията на
договора на PDF формат представлява “траен носител“ по
смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПФУР. В достатъчна степен
приложените към исковата молба електронни документи съдържат индивидуализиращи
белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техния автор, какво е
тяхното съдържание, и каква е била целта да бъдат отправени, за да се приеме за
доказано сключването на процесния договор за кредит. Към исковата молба е приложено платежно нареждане от 01.07.2015г.,
с която заемната сума е преведена по банкова сметка *** „Централна кооперативна
банка“. Като описание на платежното са посочени трите имена на ответницата,
ведно с ЕГН й, както и номерът на договора за кредит.
Ответницата П. се явява в открито съдебно заседание. Не оспорва, че страните са обвързани с договор, но оспорва иска по размер, като сочи, че е направила вноска от 200,00 лева, която не е взета предвид от кредитора. Във връзка с това представя извлечение от Изи Пей, видно от което има преведна погасителна сума в размер на 200,00 лева, по микросметка към Вивус. Г-жа П. не оспорва, че договора е сключен онлайн и че и е предоставена сума от 450лв.
Съдът е дал възможност на ищеца в срок до следващото съдебно заседание да се запознае с представеното от ответницата в предходно съдебно заседание писмено доказателство за плащане и да вземе становище по същото, както и указал на ищеца да уточни има ли задължение по други договори ответницата П.Г.П. към „4 Финанс“ ЕООД (VIVUS) за този период, ако има изрично да посочи размера и основанието им или да направи доказателствени искания относно събиране на тази информация.
С депозираното си становище с вх.рег. № 24499/29.11.2019г. процесуалният представител на ищцовото дружество юриск. Г. К. излага следните доводи: Поддържат предходното си становище и исковата молба, като внасят следното уточнение по представеното от ответника доказателство. На 09.05.2016г. ответникът П.Г.П. извършва плащане в размер на 200,00 лева, с което са погасени таксите за изпратени писма в размер на 30,00 лева и натрупаната до момента на плащането наказателна лихва за период от 01.08.2015г. до 08.05.2016г. Извършеното погашение се явява частично и погасява посочената част от задълженията, която г-жа П.П. е имала към цедента – „4финанс“ ЕООД („Вивус“). В тази връзка ответникът не е имал друг договор за кредит с цедента към онзи момент.
Ответницата П. оспорва да дължи такси за допълнителни услуги на ищеца, счита тези уговорки за нищожни. Признава, че получила съобщение с писмо, че вземането ще бъде прехвърлено на „****“. Счита, че дължи връщане само на уговорената главница и лихви и настоява от задълженето и да се приспадне плащането на сумата от 200,00 лева.
Добричкият районен съд, след преценка и
анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената разпечатка на
хартиен носител на специалните условия на договор за кредит се установява, че
страни по него са „4 финанс“ ЕООД и К.Б.К.. Предмет на договора е
предоставянето на сумата от 450,00 лв. за срок от 30 дни, с датата на
получаване 01.07.2015 г. и връщане 31.07.2015 г., при ГПР 49,6%, като тя следва
да се изплати безкасово от сметка на „4 финанс“ ЕООД по сметка на К.Б.К..
Неразделна част от договор са общите условия, които са получени и приети от
г-жа П., а договора е изготвен в два еднообразни екземпляра, подписани
електронно в съответствие с процедура, разписана в Общите условия.
Според ангажираните по делото
общи условия за получаването на кредита кредитополучателят се регистрира на
страницата на кредитора www.vivus.bg, като създава личен профил и приема Общите
условия. Кредит се отпуска въз основа на искане по образец в страницата на
кредитора. След регистрацията на началната страница се предоставя проект за
договор, като след прочитането и съгласие с него кредитополучателят следва да
го подпише електронно, натискайки бутона „Подпиши“. Натискайки бутона
кредитополучателят подписва всяка от страниците на договора и потвърждава, че е
приема Общите условия и стандартния европейски формуляр, като се съгласява
сумата да му бъде преведена преди изтичането на 14-дневния срок за отказ от
договора. Отговор на искане за предоставяне на кредит кредитора предоставя в
7-дневен срок от получаването му. Според общите условия договора се счита
сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването му по електронна поща и
извършването на паричен превод, който кредитополучателят е приел предварително
на началната страница. След сключване на договора кредитора превежда незабавно
сумата по сметка на кредитополучателя, а срока на договора започва да тече от
дата на превода. Кредитополучателят има право да се откаже от договора, без да
е нужно да обуславя причините за това, в 14-дневен срок от сключване на
договора. Той трябва да възстанови отпуснатия му кредит до датата на
погасяване, посочена в специалните условия, като има право да удължи срока за
връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни, като правото на удължаване
се счита упражнено след заплащането на такса. При забава в заплащането на сума
по кредита кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва в размер на
законната лихва върху незаплатената сума за периода на просрочие, като към
датата на сключване на договора тя възлиза на 10,03 % и се променя при промяна
на основния лихвен процент на БНБ. Сключения договор за кредит се съхранява на PDF формат в базата данни на кредитора минимум
пет години след прекратяването му.
На 01.07.2015 г. „4 финанс“ ЕООД
е наредил на „Юробанк “ АД, клон София да плати по сметка на П.Г.П. сумата от 450,00
лв., което се установява от ангажирано по делото преводно нареждане, неоспорено
от кредитополучателя.
Между „4 финанс“ ЕООД и ищецът е
постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първият продава
на втория вземания, описания в приложение към него. В приложението към договора
е посочено вземане по договор за кредит № ***/01.07.2015 г., със срок за
издължаване 30 дни, падеж 31.07.2015 г.,
с длъжник ответницата П., с непогасена сума към датата на прехвърлянето
по главница – 450лв., договорна лихва 15,16лв., такса експресно разглеждане
70,34лв., 407,08лв. наказателни лихви. Прехвърлянето на вземанията, предмет на
договора за цесия, е потвърдено от управителя на ищеца.
„4 финанс“ ЕООД е овластил ищеца
- “**** ***с правата да уведоми
длъжниците по прехвърлените вземания, предмет на договора за цесия, като
изготви и изпрати съобщения и уведомления до тях и техните представители, което
се установява от ангажирано по делото пълномощно с нотариална заверка подписа
на издателя му от 02.02.2018 г.
“**** България“ ЕООД, като пълномощник на „4 финанс“ ЕООД, е направил изявление, адресирано доП.Г.П., че задълженията и към „4 финанс“ ЕООД, в размер на 942,58лв. към 01.02.2018 г., са прехвърлени в полза на “**** България“ ЕООД. Ответната страна не оспорва, че получила уведомление за извършената цесия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.6
от ЗПФУР и чл.99 ЗЗД.
Той е
допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по
правилата на родовата и на местната подсъдност. Искът подлежи на разглеждане по
правилата на общия исков процес.
Легалната дефиниция на понятието
„договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6
ЗПФУР, според който : това е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да
бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от
разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – чл. 10 от
ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и правата на потребителя
да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, като съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазването на
срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1
ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора, а
при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор, а според ал. 2 на цитираната норма
за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 от Търговския закон,
а за електронните изявления - Законът за електронния документ и
електронния подпис.
Безспорно между ответникът и „4 финанс“ ЕООД е постигнато съгласие за
сключване на договор за потребителски кредит. Договорът е сключен чрез средства за
комуникация от разстояние,
поради което попада под режима на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно т. 1 от ДР на
ЗПФУР този ред за сключване на договор е приложим по отношение на финансови
услуги като кредитирането. Комуникацията между страните е осъществена
посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал
искане за получаване на кредит, предоставила е необходимата информация и се е
съгласила да получи такъв. Изискуемата от ЗПК писмена форма за сключването на
договора за кредит е спазена, тъй като за нея е съставен електронен документ,
като по делото той е представен в разпечатка. Той съдържа индивидуализиращи
белези и данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното
съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. В хода на
производството тези изявления не са оспорени от ответника.
По договорната връзка „4 финанс“ ЕООД е предложил
изпълнение като е превел договорената сума от 450,00 лв. по посочена от
ответника сметка. С получаването на сумата за
ответника е възникнало задължение за връщане на сумата съгласно уговорките по
договор – в срок от тридесет дни /на 31.07.2015г./. В кориците на делото няма
доказателства за отправяни искания от ответника за удължаване срока на договора,
при което следва да се приеме, че срока за връщане на сумата по кредита е 31.07.2015
г.
С договор за цесия вземанията
по договора са прехвърлени в полза на ищеца. За цесията длъжникът е уведомен
Ответникът е ангажирал доказателства за извършено от него плащане на сумата от 200лева. Ищцовата страна не оспорва това плащане на 09.05.2016г., но сочи че със сумата са погасени таксите за изпратени писма в размер на 30,00 лева и натрупаната до момента на плащането наказателна лихва за период от 01.08.2015г. до 08.05.2016г.
На първо място, след като съдът е уведомил страните за служебното си
задължение да следи за нищожни и неравноправни клаузи в процесния договор,
следва да отбележи, че такса разходи за
принудително събиране на задълженията и такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кедит противоречат на закона и на добрите нрави. По
този въпрос е налице обилна съдебна практика. Относно параметрите на основанието за събиране на такса разходи- тази сума
се събира за да се покрият разходите на кредитора по провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и ел. съобщения до длъжника с цел
доброволно събиране на вземането. Налага се изводът, че е извършена предварителна оценка на вредите,
които биха настъпили от неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
вреди, изразяващи се в изпращане на писмена и електронна кореспонденция,
провеждане на телефонни разговори. Налага се изводът, че процесното
вземане разкрива характеристиките на неустойка за неизпълнение. В чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с Договора за
паричен заем клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение,
разходи и такси за покани и събиране, при определени условия след настъпване на
падеж на главните задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл.33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от
неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи
от конкретните разноски, направени поради неизпълнението.
Уговорената с договора такса
за експресно разглеждане на документи е в противоречие с понятието „добри
нрави”. Уговорения размер не дава яснота в какво се изразява насрещната
престация, която получава длъжника. В случая не се касае до дейност, която
генерира особено големи разходи за ищеца, като кредитор. Той има интерес бързо
да обслужва клиента, още повече, че предмета му на дейност е такава и
предоставя бързи кредити онлайн, да го проучи с оглед реалната конкуренция на
пазара, да му предостави бърз отговор дали ще бъде кредитиран. За това му
задължение не следва да бъде товарен кредитополучателя.
В чл.13.3а от Общите условия към договора е уговорена наказателна лихва при забава в плащането, формирана чрез надбавка в размер на ОЛП определен от БНБ -10,01%, към договорения лихвен процент, или възлизаща на 51%. Страните се уговорили, че стандартната лихва до забавата ще продължи да се начислява и след изпадане на длъжника в забава. Макар да няма възражение, съдът, който е задължен служебно да следи за нищожност намира, че клаузите, с които са договорени размерът на наказателна лихва са нищожни на основание чл.26,ал.1 пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабият субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. В този случай се дължи само размерът на законната лихва. /вж.Определение № 901/10.07.2015 г. по д. № 6295/2014 на ВКС, ГК, четвърто г.о/. Размерът на законната лихва за 2015 година 10 пункта над ОЛП на БНБ , или 10,01 %. Следователно ответницата дължи на ищцовото дружество наказателна лихва за забава върху главница от 450лв. за периода от 01.08.2015г. до 08.05.2016г. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най- после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос в ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС– от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна.
Изчислена с лихвен калкулатор на НАП
наказателната лихвата за този период възлиза на 35,30лева. Именно тази сума следва да се счита погасена
с извършеното плащане на 09.05.2016г., както и възнаградителната лихва в размер
на 15,16лева, прехвърлена с договора за цесия. Остатъкът от внесената на
09.05.2016г. сума в размер на 149,54лева следва да се приеме като погашение на
част от главницата. При това непогасеният остатък от главното задължение
възлиза на 300,46лв. До този размер искът на ищеца се явява основателен и
доказан по размер. На осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главното задължение се дължи
законната лихва за забава, начиная от подаване на исковата молба- 16.07.2019г.
до окончателното му изплащане. За горницата ад така установеното главно
задължение, до претендирания размер от 450лева, поради неоснователност, искът
следва да се отхвърли.
Отговорност за разноски: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК съдът следва да присъди в тежест на ответното дружество сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представените писмени доказателства ищцовата страна е заплатила 50лв. държавна такса. На осн.чл.78 ал.8 от ГПК и доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт, съдът следва да определи дължимото му юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.37 от ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразно извършената работа съдът определя в случая юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. Съразмерно уважената част от исковата претенция ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер на 133,53лв.
При гореизложените мотиви, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.Г.П. с ЕГН **********
***, да заплати на „**** ***, седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 300,46лева, представляваща незаплатена
главница по Договор за кредит № ***,
сключен на 01.07.2015г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР, ведно със законна лихва върху
главницата от 16.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендираната от 450лева.
ОСЪЖДА П.Г.П. с ЕГН **********
***, да заплати на „**** ***, седалище и адрес на управление: ***сторените
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 133,53лв.
Ищецът посочва следната банкова
сметка ***оложително решение: IBAN: ***, BIC: *** "Банка ДСК" ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................