Решение по дело №458/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от Н. А. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Т. Г., срещу Решение № 21/ 26.07.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/ 23.05.2024 г. на Р. П. осигуряване (ПО) в ТП на НОИ – Добрич относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на изискуемия от закона 15 години действителен осигурителен стаж, а има 13 г., 08 м. и 14 дни.

В жалбата се излагат съображения, че според записите в трудовата книжка сборът от положения трудов и осигурителен стаж надхвърля 15 години, а именно 15 г., 10 м. и 0 дни. Възразява се против заключението на органа във връзка с констатираните пропуски и несъответствия на длъжностите лица при оформянето на трудовата книжка на оспорващия. Така трудовият стаж на работника при СД „Хранителни стоки“ в трудовата книжка, която се счита за надлежно оформена, е отразен 01 г., 05 м. и 07 дни, а в изисканото Удостоверение обр. УП-13 трудовият стаж е 01 г., 03 м. и 14 дни. Противопоставя се и против незачитане периода на майчинството от 27.12.1975 г. до 27.12.1976 г. като действителен осигурителен стаж, т.к. според пенсионните органи жалбоподателката е неработеща майка. Изразява се съмнение периодите на майчинство за трите деца да не са отразени правилно и в съответствие с действащите тогава нормативни актове.

Атакуваното решение се намира за неправилно и незаконосъобразно, и като резултат се настоява да бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че от работните дни, посочени в УП, издадени от архива в Силистра, следва да се извадят периодите на майчинство, а полученият резултат е този в Разпореждане № **********/ 23.05.2024 г. (л.138). Излага се позиция, че дори да се зачете майчинството за първото дете от 27.12.1975 г. до 27.12.1976 г. като действителен осигурителен стаж, общият действителен осигурителен стаж на жалбоподателката няма да е достатъчен, за да покрие фактическия състав на нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО, защото същият ще е в размер от 13 г., 08 м. и 14 дни. В писмена защита се прецизира, че разликата между претендирания от лицето стаж (15 г., 10 м. и 0дни) и зачетения от пенсионния орган обхваща периодите при тримата работодатели: ОЗ „Добрич“, СД клон „Жакард“ и СД „Хранителни стоки“.

Осигурителният стаж в ОЗ „Добрич“ е зачетен по Удостоверение обр. УП-13 с изх. №5507-18-2530/ 08.11.2023 г. и изх. №5507-18-2531/ 08.11.2023 г., като за периодите м.април – м. декември 1975 г., за 1976 г. и за м. април 1977 г. в осигурителния архив на НОИ липсва информация за жалбоподателката, а за м. юни 1976 г. тя фигурира само с име. Посочва се, че осигурителният стаж за периода 01.09.1972 – 01.02.1979 г. е 05 г., 05 м. и 15 дни, а не 06 г., 03 м. и 22 дни (по трудова книжка).

Твърди се, че ненадлежното приключване на стажа на лицето съгласно изискванията на чл. 6 от НТКТС в СД „Жакард“ – клон Толбухин от 19.03.1979 г. до 01.02.1982 г., е мотивирало органа да зачете стажа според удостоверенията – с продължителност 02 г., 08 м. и 28 дни вместо 02 г., 10 м. и 12 дни. По същия начин е работено и със стажа в СД „Хранителни стоки“, където въз основа на издаденото от осигурителя УП-2, разбито по месеци в работни дни, въз основа на разчетно-платежни ведомости, пенсионният орган е приел действителен осигурителен стаж – 01 г., 03 м. и 14 дни.

При тези аргументи се прави предложение жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение.

Административен съд – Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административното производството е инициирано въз основа на подадено Заявление с вх. № 2113-24-582/ 25.04.2024 г. (л.32) в ТП на НОИ – Добрич за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Пенсионният орган след анализ на заявлението, приложената от лицето и допълнително изискана относима информация установява, че действителният осигурителен стаж на Н. К. е 13 г., 08 м. и 14 дни, т.е. по-малко от законоустановения от 15 години, поради което с Разпореждане № **********/ 23.05.2024 г. (л. 50) отказва отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждането е отразено, че заявителката е родена на [дата]. и към датата на заявлението има навършена възраст от 67 години, 8 месеца и 25 дни, съответно придобит осигурителен стаж от първа категория от 00 г., 00 м. и 00 дни; втора категория от 02 г., 08 м. и 28 дни и трета категория от 11 г., 11 м. и 16 дни, сбор осигурителен стаж – 14 години, 08 месеца и 14 дни. Последният включва действителен осигурителен стаж 13 г., 08 м. и 14 дни и майчинство 01 г., 00 м. и 00 дни. Прието е, че госпожа К. няма право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 13 години, 8 месеца и 14 дни.

По делото е приложен Опис на осигурителен стаж (л. 48-49), съгласно който заявителката има 11 години, 11 месеца и 16 дни осигурителен стаж от трета категория и 02 години, 08 месеца и 28 дни стаж от втора категория, или действителен осигурителен стаж 13 г., 08 м. и 14 дни.

Разпореждане № **********/ 23.05.2024 г. е обжалвано по административен ред. Според органите на НОИ три периода в трудовата книжка не са надлежно приключени съгласно чл. 6 от НТКТС, т.к. липсва подпис на счетоводител/издател:

● 01.09.1972 – 11.01.1979 г. във ОЗ „Добрич“;

● 19.03.1979 г. – 01.02.1982 г. в СД клон „Жакард“ – Толбухин и

● 10.03.1982 – 03.12.1984 г. в К КООП-90.

По тази причина осигурителният стаж на оспорващия през тези периоди е зачетен според броя на работните дни по приобщените към преписката удостоверения обр. УП-13. Периодът 12.04.1985 – 08.10.1987 г. в СДП клон „Обществено хранене“ е приключен според нормативните изисквания и е зачетен съгласно записа в трудовата книжка, а именно 02 г., 05 м. и 26 дни.

Последният период с осигурителен стаж по трудовата книжка 08.01.1988 – 15.06.1989 като управител в СД „Хранителни стоки“ е признат за надлежно приключен. От осигурителя е изискано удостоверение обр. УП-2, разбито по месеци и работни дни и суми. Установена е разлика в Удостоверение обр. УП-2 №39/ 23.10.2023 г., издадено от „И. – Хранителни стоки“ ООД и записа в трудовата книжка, при което информацията по УП-2 е приета за по-актуална, защото е извлечена от разчетно-платежните ведомости. По тази причина е приет 01 г., 03 м. и 14 дни като осигурителен стаж за този период.

В обжалвания акт периодът 27.12.1975 г. – 27.12.1976 г. не е зачетен за действителен осигурителен стаж, т.к. заявителката е била неработеща майка. Констатациите относно общо зачетения осигурителен стаж и действителния осигурителен стаж в разпореждането по периоди са възприети и в оспореното решение. След като действителният осигурителен е стаж 13 г., 08 м. и 14 дни, е изведено, че на жалбоподателката правилно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, дори и при навършване на изискуемата за 2024 г. възраст.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок и от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да направи този извод съдът съобрази следното:

Спорът се свежда до въпроса положен ли е от заявителя действителен осигурителен стаж в размер на 15 и повече години.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно нормите на чл. 117, ал. 2 от КСО, при спазване на изискванията за писмена форма с всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му.

В жалбата до съда не се посочват конкретни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспореното решение, а служебната проверка на настоящия състав не установи наличие на такива. Няма оплаквания и не се констатира упражняване на властнически правомощия в несъответствие с целта на закона.

По отношение прилагането на материалния закон:

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, те придобиват право на пенсия при достигане на [възраст] възраст и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има навършени 67 години, 7 месеца и 25 дни.

По делото не е спорно, че Н. А. К., Н. А. М. и Н. А. А. са имена на едно и също лице, както и че жалбоподателката има три деца, родени съответно на: 10.02.1976 г., 13.05.1977 г. и 04.04.1980 г., за което пред пенсионния орган е представила Удостоверение за родените от майката деца с изх. №5174/ 09.10.2023 г., издадено от община [населено място] (л.17). Не се спори и обстоятелството, че към момента на раждане на първото дете, тя е неработеща майка.

Изводите на пенсионните органи по тълкуване и прилагане на закона по отношение на периода на първото майчинство са неправилни. Определението на понятието „действителен стаж“ е дадена в § 1, т. 12 от ДР на КСО и съгласно нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

В своята съдебна практика (Решение № 6744/22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г. на ВАС, VІ отделение) Върховният административен съд е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените в разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО хипотези не правят разлика при изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и, ал. 2 КСО и чл. 68, ал. 3 КСО.

В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Застъпената обратна теза от органите на НОИ - да не се зачита за действителен осигурителен стаж времето, през което оспорващата е в отпуск по първото майчинство, съдът намира, че противоречи на специалните разпоредби на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България.

Според материалноправната норма, която е действала по времето на първото майчинство и е регулирала отношенията, свързани с видовете отпуск по майчинство - чл. 80 ППЗП (отм.), отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, при което следва извод, че незаконосъобразно е отказано от пенсионните органи да признаят периода на отпуск по майчинство на Н. К. от 27.12.1975 г . – 27.12.1976 г. за действителен осигурителен стаж. При признаването му в доказания размер от 1 година, жалбоподателката има установени и доказани 14 години, 07 месеца и 18 дни действителен осигурителен стаж, като по този начин не покрива законоустановения минимум от 15 години. Този извод следва ри съобразяване с установения осигурителен стаж от вещото лице в СД „Хранителни стоки“ за периода от 01.01.1988 г. до 15.06.1989 г. в УП – 13, данните от УП за другите периоди, както и от размера на трудовия стаж, за които има надлежно оформени вписвания в трудовата книжка.

Официалната удостоверителна сила на трудовата книжка относно вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, е разколебана от нейното неправилно оформяне – отсъствие на задължителни подписи на счетоводителя и лицето, което е изготвено вписването, поради което правилно пенсионният орган е взел под внимание за спорния период при постановяване на своя акт събраните по преписката УП, издадени при съобразяване с чл. 40, ал. 3 от НПОС.

Майчинството на жалбоподателката за второто и третото дете се припокрива с положения трудов/осигурителен стаж на осигурената по предоставените УП, поради което е включен в него и не следва да се добавя към получения по-горе сбор.

По делото не е установено полагането на друг действителен осигурителен стаж. В този смисъл са констатациите и на вещото лице по назначената съдебна експертиза.

При тези изводи, съдът приема, че при издаване на обжалваното решение материалният закон е правилно приложен и като последица оспорването следва да се отхвърли.

Процесуалният представител на ответната страна не претендира сторените по делото разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 21/ 26.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № **********/ 23.05.2024 г. на Р. П. осигуряване в ТП на НОИ – Добрич, с което на Н. А. К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.