РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Перник, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. А.иева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. А.иева Административно
наказателно дело № 20251720200218 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от С. М. В. с ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление №23-1920-000237/02.05.2024г., издадено от
началник сектор Първо РУ при ОД на МВР - Перник, с което са наложени
административни наказания: глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ на основание
чл.174, ал.3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, за това, че на 19.11.2023
г., в 02.24 часа, в с. Расник, общ. Перник, ул. *****, като водач на лек
автомобил „Ауди А6”, peг. №*****, собственост на Д.М.С., отказва да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510, фабр. ARМР-0420, и не изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му –
нарушение чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно, като излага възражения, че е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на
материалния закон..
Тази позиция поддържа и в съдебното заседание. Пълномощникът му -
адв. Р.З. излага конкретни доводи в подкрепа на наведените възражения и
1
пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
Претендира и присъждане на жалбоподателя на направените от него разноски
в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 19.11.2023г. свидетелите А. Б. Б. и К. С. В. – служители в Първо РУ при
ОДМВР – Перник изпълнявали служебните си задължения на територията на
с. Расник, общ. Перник във връзка с провеждана специализирана полицейска
акция за противодействие на управлението на МПС след употреба на алкохол
и наркотични вещества. В 02.24 часа се намирали на ул. *****, когато
забелязали лек автомобил Ауди А6” с peг. №*****, движещ се в посока от ул.
Ибровица към ул. Лазур. След подаден С. и звуков сигнал на водача, същият
спрял автомобила. Служителите на МВР установили в него две лица – водачът
С. М. В. и жена, седяща на предна дясна седалка. При проверка на изисканите
и представени от водача документи полицейските служители установили, че
лек автомобил Ауди А6”, peг. №***** , е собственост на друго лице - Д.М.С. с
ЕГН **********.
В хода на проверката доловили силен мирис на алкохол, възприели забавен
говор и неадекватно поведение на водача, поради което го уведомили, че ще
извършат проверка за употреба с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“
с фабричен номер ARМР-0420. С. В. не отказал проверка, но при
осъществяването й, неколкократно не успял да даде качествена проба, тъй
като не подавал достатъчно въздух в апарата. Контролните органи му
разяснили, че е необходимо да поеме дълбоко въздух и да го издиша бавно в
апарата, което В. не правел. Същият не посочил причина, обективно
препятстваща изпълнение на дадените му указания за успешно тестване
/достатъчно продължително издишване на въздух/, включително от
здравословен характер. Въз основа на поведението му и след дадена
възможност за няколко поредни опита контролните органи счели, че налице
отказ за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол в
кръвта, тъй като с неизпълнение на дадените му ясни указания същият
възпрепятствал извършването й.
На място срещу С. В. било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение серия GА, №587979/19.11.2023г., като актосъставителят – свид. А.
Б. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН нарушителят заявил, че няма
възражения, подписал акта и приел връчения препис.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-1920-000138/19.11.07.2023г., спрямо В. била приложена ПАМ по чл.171,
т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
2
от 18 месеца.
С оглед съставения АУАН свидетелят К. В. попълнил и талон за
изследване с №129510, в който отразил отказа на В. за извършване на
проверка с техническо средство. Свидетелят му разяснил възможностите за
алтернативно изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, при което В. заявил, че желае да се извърши медицинско и химическо
изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с негов и на
полицейския служител подпис. Предвид отдалечеността до лечебното
заведение, на същия бил определен срок от 60 минути от връчването на талона
за явяване в СПО при МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби. В
определения срок, а и след него С. В. не се явил в лечебното заведение за
вземане на кръвна проба за изследване. Не се явил и в съответната структура
на МВР за установяване на употребата на алкохол с доказателствен
анализатор.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН.
На 02.05.2024г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на С. В. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид показанията на свидетелите А. Б. Б. и К. С. В., както и приетите
писмени доказателства: АУАН серия GА, №587979/19.11.2023г., талон за
изследване №129510/19.11.2023г., заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1920-000138/19.11.07.2023г., заповед №8121з –
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и спрвака за
нарушител/водач, издадена за С. В..
От правна страна съдът намира следното:
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност
съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на
защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.
Възраженията в тази насока, наведени в жалбата и в съдебно заседание, са
неоснователни.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 1632/2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
3
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви
обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е необходима.
Съдът не констатира несъответствие между обстоятелствата на
нарушението, изложени в акта и в наказателното постановление, и не
установява нарушаване правото на защита на наказания.
Вярно е, че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът за извършване на
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта, както и неизпълнението на предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта, са посочени алтернативно. Тази
алтернативност обаче е свързана със самия начин /ред/ за установяване
употребата на алкохол, тъй като всеки от трите способа - използване на
техническо средство, доказателствен анализатор или лабораторно химическо
изследване на кръвта на водача, е допустим съгласно НАРЕДБА №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към който ред
препраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. По същество в нормата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач,
който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието
на алкохол. Самата проверка обаче, може да бъде извършена по посочените
алтернативни начини - или чрез техническо средство, или чрез доказателствен
анализатор или чрез медицинско и химическо изследване. Затова в случаите, в
които е избрал един от тях и се е подложил на съответна проверка/изследване,
то употребата/концентрацията на алкохол в кръвта ще бъде установена по
надлежния ред, следователно, ще отсъства основание за наказване за отказ по
чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Тъй като процедурата по установяване употребата на алкохол започва
на мястото на проверката спрямо водача, всеки от случаите на отказ за
проверка с техническо средство е достатъчно основание контролните органи
да упражнят дискреционната си власт да образуват
административнонаказателно със съставяне на АУАН, въпреки
възможностите за последващо алтернативно изследване. Това е така, защото в
същия момент не могат да съобразят и предвидят следващите действия на
водача като част от процедурата, свързана с другите два методи за
установяване употребата на алкохол, а именно ще изпълни ли предписанието
в талона или не, ще се яви ли за изследване с доказателствен анализатор или в
лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно
медицинско изследване. Последващо изпълнение на предписанието за
изследване в талона би имало значение при формиране на крайния извод
извършено ли е вмененото нарушение, което е въпрос по същество.
В контекста на изложеното, допълнителната констатация в
обстоятелствената част на акта, че жалбоподателят не е изпълнил и
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско и
химическо лаборатороно изследване, дори към момента на съставяне на акта
да е преждевременно формирана, има значение само за крайния извод относно
4
осъществяването на състава на чл.174, ал.3 ЗДвП.
В хипотезата на едновременен отказ за проверка с техническо средство
и за изследване с доказателствен анализатор, респ. химическо лабораторно
изследване не се касае за отделни нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП. Налице е
отказ на лицето, чрез който и да е от допустимите методи да се установи
правно значим факт относно поведението му като водач на МПС, т.е.,
нарушението е едно, макар и осъществено чрез различните форми на
изпълнителното деяние. Противоположното разбиране, застъпено от
процесуалния представител на жалбоподателя, би означавало при конкретните
обстоятелства последният да бъде наказан три пъти с три отделни
кумулативни санкции - глоба и лишаване от право да управлява МПС, за едно
и също деяние – отказ да се установи в качеството на водач на МПС употребил
ли е алкохол или не – последица, напълно лишена от законова опора.
В този смисъл, посочването и в НП на трите форми на изпълнителното
деяние на нарушението нито нарушава принципа в чл.18 от ЗАНН, нито внася
противоречие или неяснота в описанието на нарушението, а го допълва и
детайлизира с излагане на всички обстоятелствата, свързани с нарушението.
При произнасянето си по преписката АНО е взел предвид всички събрани
доказателства за релевантните факти и е квалифицирал нарушението
законосъобразно, тъй като последните са относими именно към елементите от
състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на
обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество.
Не е допуснато и твърдяното нарушение по чл.57, ал.2 от ЗАНН – че
наказателното постановление не е подписано от длъжностното лице, което го
е издало.
Възражението се основава на връчения на жалбоподателя дигитален
образ на наказателното постановление, в който подпис на АНО не се съдржа.
В съдържанието на приложения към жалбата документ изрично е
отразено, че представлява дигитален образ, връчен по реда в чл.186а, ал.3 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба „чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да
се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна
система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон,
съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания, с изключение на
подписа на длъжностното лице, което го е издало. Отпечатаният дигитален
образ на документа се връчва на проверяваното лице и върху него се
отбелязват датата и часът на връчването. Контролният орган и лицето се
подписват върху отпечатания дигитален образ, като от този момент
документът се счита за връчен“. Следователно, липсата на подпис във
връчения на жалбоподателя дигитален образ на НП не означава, че същото не
е подписано.
По делото е изискан и приложен препис на обжалвания акт по чл.58д,
т.1 ЗАНН, съдържащ подпис на длъжностното лице, което го е издало,
съгласно изискването в чл.57, ал.2 от ЗАНН.
По същество:
5
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото
съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението,
вменено във вина на С. В..
Релевантните фактически обстоятелства, относими към елементите от
състава му, са безспорни по делото.
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата
и час спрямо него, в качеството му на водача на МПС, е извършена проверка
от служители на Първо РУ - към ОД МВР - Перник. Не се оспорва, че в
резултат на същата проверка му е съставен АУАН за това, че като водач на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
/Алкотест Дрегер 7510, фабр. ARМР-0420/ за установяване употребата на
алкохол в кръвта, както и че не е изпълнил предписанието на контролния
орган в издадения талон за изследване. Не е спорно, че не се е явил в
посоченото в талона лечебно заведение в определения срок, а и след него, за
медицинско изследване и за вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване. Не е упражнена и възможността за изследване с
доказателствен анализатор, въпреки означения в талона избор за алтернативно
изследване.
Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от
изготвените документи: АУАН серия GА, №587979/19.11.2023г.., талон за
изследване от същата дата, ЗППАМ. Други доказателства, установяващи
различна фактическа обстановка или внасящи противоречия, не са
ангажирани.
Свидетелите А. Б. и К. В., които в качеството си на полицейски
служители са предприели проверка спрямо жалбоподателя, са очевидци на
действията по управление на превозното средство непосредствено преди
спирането му, както и на следващото поведение на нарушителя. Съдът дава
вяра на показанията им, като намира, че излагат възприятията си обективно и
правдиво, без противоречия, с необходимата изчерпателност и конкретика
относно фактите от значение за делото, без данни за заинтересованост и
проявена тенденциозност. Свидетелите са изпълнявали рутинните си
служебни задължения, изявленията им са логични, последователни и
кореспондират на писмените доказателства по делото, поради което съдът
приема, че интерпретират случилото се напълно достоверно. Двамата
установяват, че при гореизложените обстоятелства непосредствено са
възприели жалбоподателя като водач на превозното средство в момент на
движение на територията на с. Расник, общ. Перник, дават сведения за
състоянието и поведението му – съобщават, че са доловили силен мирис на
алкохол, забавен говор, неадекватна комуникация, което им дало основание за
предприемане на проверка за установяване употребата на алкохол с
техническо средство. Свидетелите еднопосочно изясняват и поведението на В.
при тестването, който безпричинно не изпълнявал даваните му указания за
начина на подаване на въздух, при това след неколкократно давани
възможности за осъществяване на качествена проба. В този аспект обосновано
свидетелите са приели, че нарушителят целенасочено възпрепятства
извършването на проверката, което законът приравнява на отказ на лицето да
6
му бъде извършена такава, съгласно изричната норма на чл.2, ал.2, вр. ал.1 от
НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Еднопосочни и кореспондиращи на писмените доказателства са
показанията на свидетелите и относно избора на В. за извършване на
алтернативно изследване,отразен в издадения талон за изследване.
Съдът не констатира нарушения при съставянето му, ограничили
правото на защита на наказания, каквито възражения навежда
пълномощникът. Отразеният в талона час - 02.10 ч., не е часа на връчване на
талона, а часа, в който проверката е започнала. Видно е, че талонът е връчен
на С. В. в 03.05 минути, като е определено време от 60 минути за явяване в
лечебното заведение. Предвид така означените времеви рамки на проверката,
то посоченият в акта и наказателното постановление час на извършване на
нарушението - 02.24ч. е отразен коректно, тъй като обективната страна на
нарушението включва и отказ за проверка за употреба на алкохол, с което
съставът се явява довършен. Следва да се посочи, че разпоредбите на чл.42,
ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват единствено посочване датата на
извършване на нарушението, не и на точния час, което само по себе си е
достатъчно за отхвърляне на възражението.
На следващо място, доказателствата по делото са еднопосочни, че
жалбоподателят не се е явил в лечебното заведение за вземане на биологични
проби. Този факт е потвърден като безспорен от него и от пълномощника му в
съдебното заседание.
Следователно, В. сам се е лишил от възможността концентрацията на
алкохол в кръвта му да се установи по предвиден в закона алтернативен
способ, избран от него самия – чрез химическо лабораторно изследване на
взети в лечебно заведение биологични проби /кръв/.
Фактическият състав на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП включва
отказ за извършване на проверка с техническо средство и неизпълнение на
предписание за изследване – в случая химическо лабораторно изследване.
Неизпълнението на предписанието за изследване за установяване употреба на
алкохол от своя страна може да се прояви в три форми, установени
алтернативно: отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване; неявяване в определения срок на посоченото място или отказ за
даване на проби за изследване. Логично е, че последната форма - отказ за
даване на кръв за изследване, е възможна само в случай на явяване на лицето
в лечебното заведение и представяне на екземпляра от издадения талон .
В конкретния случай между страните не е спорно и доказателствата по
делото категорично го установяват, че В. е подписал и получил талона за
изследване, но не се е явил в лечебното заведение, което поведение реализира
обективния признак от състава на административнонаказателната норма
неизпълнение на предписанието за изследване.
Неотразяването на конкретното проявление на неизпълнението не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Изложеният от С. В. мотив за неявяване: „По принцип не мога да
7
давам кръв, защото имам диабет. Затова не отидох в лечебното заведение“, не
е причина за неизпълнение на предписанието за изследване, което при това е
дадено въз основа на направения от него избор. При соченото заболяване е
възможно да се приеме за нежелателно кръводаряване, не и вземане на проби
кръв, необходими за изследване. Във всички случаи преценката е медицинска
и се извършва от медицинския специалист по чл.12, ал.1 от Наредба №1/2017г.
въз основа на непосредствено установеното състояние на изследването лице,
на събраните от него анамнестични данни за налични заболявания, за
приетите лекарствени продукти, които обстоятелства подлежат на вписване в
протокола за медицинско изследване /приложение №4 към чл.14, ал.2 от
Наредбата/.
В контекста на изложеното съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са
оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от
събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод,
че С. В. виновно е извършил вмененото му нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП. Същият е имал особеното качество на субекта на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП – „водач“ на МПС, възведено в дефинитивната норма на
§ 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, поради което законосъобразно и обосновано е
ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта или неизпълнение на
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта,
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда кумулативно лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 2 години и глоба в размер 2000 лв.
Административните санкции са определени в абсолютен размер и
обвързват административнонаказващия орган при наказване на нарушителя,
като изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27,
ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на
жалбоподателя за установеното нарушение и предвид законосъобразното им
определяне, обжалваното наказателно постановление се потвърждава изцяло.
Намаляване на наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на разноски
на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1920-
000237/02.05.2024г., издадено от началник сектор Първо РУ при ОД на МВР -
Перник, с което на С. М. В. с ЕГН **********, с адрес с*****, са наложени
административни наказания: глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/, за нарушение на
чл.174, ал.3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, извършено на
19.11.2023 г., в с. Расник, общ. Перник.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд — гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9