№ 823
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110208370 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.” ЕООД, ЕИК (НОМЕР), срещу Наказателно
постановление № К-040741 от 25.02.2021 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с
което за нарушение на чл.72 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на
дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 5000 лева на основание чл.212 от ЗЗП.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
дружеството е изпълнило своите задължения и се претендира маловажност на случая
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
атакуваното НП. Претендира разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата. Счита, че
нарушението било доказано по категоричен начин, а в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
1
нарушения на материалния или процесуалния закон. Твърди, че случаят не бил
маловажен. Пледира за потвърждаване на атакуваното НП и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на разноските
поискани от другата страна.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 06.10.2020 г. служители на КЗП РД–София, сред които и свидетелката А.М.,
извършили проверка в обект център за ранно детско развитие „...“, находящ се в гр.
София, ул. ..., стопанисван от дружеството-жалбоподател „А.” ЕООД. Проверяващите
установили, че в обекта се извършвали услугите „игри и занимания за деца до 3
годишна възраст и организиране на семейни партита“. Отвън на входната врата била
поставена табела с надпис: „Само за семейни партита“. Обектът бил разположен на
открита и закрита търговска площ, като в закритата се помещавало кафе-бар, състоящ
се от три помещения. В едното били разположени две масички за деца 4-5 деца с
къщичка с пързалка по проект „...“ - за ранно детско развитие и те не представлявали
детски съоръжения по Наредба № 1 за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра. В другите две помещения били разположени 3
маси до 12 места за сядане за родители. Откритата търговска площ в момента на
проверката не функционирала и се състояла от едно съоръжение „Корабче с пързалка“.
Именно относно това съоръжение „Корабче с пързалка“ проверяващите изискали от
дружеството-жалбоподател да представи доклад от първи годишен контрол от орган за
контрол и доклад от годишен контрол на площадката за игра, относно нейната
безопасност.
След като изисканите документи не били представени по време на проверката,
то на управителя на фирмата било изпратено писмо-покана да се яви в КЗП на
30.10.2020 г. и да ги представи. На 26.10.2020 г. били представени следните документи:
техническа характеристика от производителя „...“ ЕООД на детското съоръжение
„Корабче с пързалка DK 100“; декларация за съответствие № 087/26.08.2017 г.
издадена от производителя и протокол за извършен контрол на детски съоръжения
издаден от производителя „...“ ЕООД на 03.06.2020 г. за обект: детска площадка „...“,
ул. ....
Понеже сред постъпилите документи липсвали изисканите доклад от първи
годишен контрол от орган за контрол и доклад от годишен контрол на площадката за
2
игра, относно нейната безопасност, проверяващите достигнали до заключението, че
търговецът е нарушил чл.72 от ЗЗП, тъй като предоставял услугите „игри и занимания
на деца до 3 годишна възраст и организиране на семейни партита“, чрез използване на
съоръжение за игри без да са извършени дейности по оценяване и удостоверяване на
съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност, съгласно
Наредба № 1/12.01.2009 г.
Срещу „А.” ЕООД бил съставен АУАН № К-040741 от 30.12.2020 г. за
нарушение на чл.72 от ЗЗП. Актът бил съставен в отсъствие на представляващ
дружеството, тъй като представител на нарушителя не се явил на посочената дата за
съставяне на акта, а преди това на 23.12.2020 г. в телефонен разговор представител на
„А.“ ЕООД потвърдил, че е получил писмо-покана за явяване в КЗП на 30.12.2020 г.
Съставеният АУАН бил връчен на представляващ нарушителя на 06.01.2021 г. и бил
подписан без възражения. Съставният акт бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели.
Наказващият орган приел за категорично доказана описаната в акта фактическа
обстановка и въз основа на него издал обжалваното понастоящем Наказателно
постановление № К-040741 от 25.02.2021 г., с което за нарушение на чл.72 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 5000 лева на
основание чл.212 от ЗЗП.
По делото беше разпитана в качеството й на свидетел актосъставителката А.М.,
като същата подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Тя
дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.
Показанията й са логични, последователни, непротиворечиви и напълно кореспондират
с описаното в констативния протокол, в съставения АУАН и в обстоятелствената част
на наказателното постановление, поради което съдът ги кредитира изцяло. Изложената
фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз основа на гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелката М., както и от приложените
по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
процесуално нарушение, касаещо неяснота в описанието на твърдяното нарушение,
което ограничава правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на
атакувания акт. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление
3
трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. Посочената като нарушена разпоредба на чл.72 от ЗЗП гласи, че:
„производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги
на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на
съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за
оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на
стоки и лицата, предоставящи услуги“. Следователно това е една бланкетна
разпоредба, която въвежда общо правило за поведение, но не посочва по какъв начин и
в какъв срок производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, трябва да
извършат дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с
нормативно установените изисквания за безопасност. Начинът и срокът за това са
указани в Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра. Според чл.68, ал.4 от Наредбата: „стопанинът на
площадката за игра веднъж на 12 месеца възлага на орган за контрол извършването на
годишен контрол на площадка за игра. Годишният контрол се извършва с оглед пълна
и подробна проверка на общото ниво на безопасност на площадката за игра спрямо
изискванията на наредбата. За съоръженията за игра и за положените настилки
контролът се извършва в пълно съответствие с инструкциите на производителите им и
с изискванията на съответните стандарти от приложение № 7“. В алинея 5 на същия
член пък е посочено, че: „първият годишен контрол на нова или основно обновена
площадка за игра се извършва в срок до 12 месеца след въвеждането й в експлоатация“.
В конкретния случай, от така даденото описание на нарушението в издаденото НП,
нито за съда, нито за нарушителя става ясно, в какво точно се изразява самото
нарушение – дали за неизвършен последващ годишен контрол по смисъла на чл.68,
ал.4 от Наредбата или за неизвършен първи годишен контрол на нова или основно
обновена площадка за игра по смисъла на чл.68, ал.5 от Наредбата. Това е от
съществено значение, тъй като в единия случай срокът за извършване на последващия
контрол е 12 месеца от предходната проверка и се указва в самия документ за
извършения контрол до кога следва да бъде направена следващата проверка. В другия
случай срокът за проверката е 12 месеца след въвеждането в експлоатация на нова или
основно обновена площадка за игра, а в тази хипотеза трябва ясно да бъде посочено,
кога площадката за игра е била въведена в експлоатация, за да се прецени, дали към
момента на проверката от КЗП са изтекли тези 12 месеца за извършването на първия
годишен контрол. Тази липса на посочване на датата на въвеждане в експлоатация на
площадката води до невъзможност съдът да прецени, дали са правилни изводите на
АНО за извършено нарушение, тъй като, ако въвеждането в експлоатация е станало по-
малко от 12 месеца преди проверката, то не би било налице нарушение, защото не е
изтекъл предвиденият в чл.68, ал.5 от Наредбата срок за извършване на проверката.
4
Казано по друг начин, при така даденото описание не става ясно, дали не е била
извършена първоначалната проверка по смисъла на чл.68, ал.5 от Наредбата или
последващата ежегодна проверка по смисъла на чл.68, ал.4 от Наредбата. Дори да се
приеме, че след като не са били представени никакви документи за извършен контрол,
то явно не е била извършвана въобще първоначална проверка по чл.68, ал.5 от
Наредбата, то отново трябва ясно да е посочена датата, на която детската площадка е
била въведена в експлоатация, защото тази дата е релевантна за извода, дали е налице
осъществено нарушение към момента на проверката – 06.10.2020 г. Такова нарушение
би имало, само ако площадката е била въведена в експлоатация преди 06.10.2019 г.,
тъй като в този случай ще са изминали предвидените в чл.68, ал.5 от Наредбата 12
месеца за първия годишен контрол, но ако въвеждането в експлоатация е станало след
06.10.2019 г., то не би било налице нарушение от обективна страна. В тази връзка
непосочването на датата, на която площадката е въведена в експлоатация, препятства
възможността на съда да извърши правна преценка, дали е налице извършено
нарушение, а от там препятства и възможността на наказаното лице да разбере за какво
точно нарушение е била ангажирана отговорността му – за неизвършен първоначален
или последващ контрол. Липсата на всички правно релевантни факти ограничава и
правото на защита на наказаното лице, тъй като то не знае от кой момент наказващият
орган е приел, че започва да тече срокът за извършване на контрол относно
безопасността на детската площадка.
Тази семплост на наказателното постановление по отношение на релевантните
факти, изразяваща се в тяхната липса, препятства акта да изпълни една от своите
функции – да визира волята на АНО относно конкретно извършеното нарушение и
респективно възприетите от наказващия орган факти, които съответно да станат ясни
за самия нарушител и за съда. Нарушението трябва да е конкретно, ясно и точно
описано, за да знае жалбоподателят за какво точно е бил наказан и по какви факти
следва да се защитава пред съда. Трябва да е напълно ясно липсата на последваща или
първоначална проверка твърди АНО, а такава яснота липсва в обжалваното НП. В
посочения смисъл е и Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. №
2/2002 г. на ОСНК, което би следвало да намери приложение не само в наказателното,
но и в административнонаказателното производство, а в него са посочени ясно
изискванията към обвинението (дори то да е административнонаказателно) и
характеристиките на понятието отстранимо съществено процесуално нарушение. В
наказателното постановление АНО задължително трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на нарушителя в
осъществяването му. Към тях се отнасят времето, мястото и начинът на извършване на
нарушението, а в конкретния случай липсва ясно описание. Това води до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, който има право да научи точно за какво
административно нарушение е наказан и с кои свои действия или бездействия се
5
твърди да го е извършил, за да може адекватно да организира защитата си пред съда.
Освен това, както вече беше споменато по-горе и за съда не става ясен твърденият от
АНО начин на извършване на нарушението, което препятства въззивната инстанция да
отсъди правилно и да се произнесе по съставомерността на деянието. Констатираното
нарушение представлява съществено такова и води до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя. То не може да бъде отстранено от съда във фазата на съдебното
производство, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
В случая липсва и ясна правна квалификация на извършеното нарушение,
защото както беше посочено, разпоредбата на чл.72 от ЗЗП е бланкетна и тя трябва да
бъде попълнена с конкретен текст от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда
за устройството и безопасността на площадките за игра, но в случая не става ясно дали
бланкетната норма се попълва с разпоредбата на чл.68, ал.4 от Наредбата или с текста
на чл.68, ал.5 от Наредбата и това също е основание за отмяна на издаденото НП.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според
ал.4 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. В съдебно заседание представителят на наказващия орган направи
възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Според цитираната
нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2
от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от
580 лева. Въз основа на представените доказателства става ясно, че дружеството-
жалбоподател е заплатило по банков път на адвокат Кристина Пенкова сумата от 600
лева за процесуално представителство във връзка с обжалването на издаденото НП,
като това е станало на 25.05.2021 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира
размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, което с оглед
представените доказателства досежно реалното му заплащане, надхвърля само с 20
лева размера на минималното възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за
минималния размер на адвокатските възнаграждения. В случая при преценката
относно прекомерност следва да се има предвид видът и характерът на производството.
Видно е, че защитникът е участвал в проведеното открито заседание, а преди това е
изготвил и въззивната жалба. Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на
жалбоподателя възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед
6
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК в
полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно представените
доказателствата за реалното им заплащане.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1, пред.3 и ал.3 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-040741 от 25.02.2021 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите, с което за нарушение на чл.72 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) на „А.” ЕООД, ЕИК (НОМЕР) е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.212 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите да заплати на „А.” ЕООД, ЕИК (НОМЕР) сумата от 600 /шестстотин/
лева, представляваща сторените от дружеството разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7