Решение по дело №3977/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /….01.2021г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Районен съд - Варна, 10-и състав, на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***

 

                при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 3977 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е образувано по предявена искова молба от Ю.И.Я., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „С.Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в пола на ищеца сумата от 1830,00 лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 359,23 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

    Твърди се в исковата молба следното: През м.12.2019г. ищцата кандидатствала за работна позиция „продавач – консултант“ при ответното дружество. Обявената заплата била в размер на 800,00 лв. месечно. На 23.12.2019г. сключила трудов договор. Назначена била на пълно работно време с месечна заплата от 610,00 лв. В договора бил уговорен еднакъв срок за предизвестие и за двете страни – три месеца. Още в първия ден ищцата установила, че работодателят не спазва уговорените условия. Излага се, че започнала работа на 23.12.2019г., а в трудовия договор било посочено, че е започнала работа на 27.12.2019г. На 07.01.2020г. ищцата подала молба за напускане считано от същия ден. Посочила е, че ако молбата не бъде приета то е налице отправено предизвестие. Работодателят пожелал да бъде спазен срокът на предизвестие, поради което ищцата продължила да работи. На 31.01.2020г. посетила личния си лекар. Бил издаден болничен лист от тази дата за временна нетрудоспособност за периода от 31.01.2020г. до 05.02.2020г. На 01.02.2020г. ищцата помолила лицето ***да представи искане до работодателя й да изплати възнаграждение за м.12.2019г. В следващите дни работодателят не изплатил възнаграждението. На 05.02.2020г. ищцата подала заявление за прекратяване на сключения договор на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Със заповед от 06.02.2020г. трудовото правоотношение било прекратено. С оглед на уговореното тримесечно предизвестие, работодателя дължи сума по реда на чл. 221 КТ, както и трудовото възнаграждение за м.01.2020г.

    В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Посочено е, че исковете са допустими, но неоснователни. Излага се, че считано от 27.12.2019г. ищцата започнала работа при ответника. Трудовият договор бил сключен за неопределен срок, със срок на изпитване от шест месеца в полза на работодателя. Уговореното възнаграждение било в размер на 610,00 лв. През месец декември ищцата работила само 3 дни, като начисленото нетно възнаграждение било 74,74 лв. През м.01.2020г. ищцата работила само 4 дни, като на 07.01.2020г. депозирала до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения. На 08.01.2020г. ищцата не се явила на работа, като уведомила управителя на дружеството, че ще представи болничен лист. На 29.01.2020г. ищцата заявила, че ще бъде на работа на 30.01.2020г. На 30.01.2020г. ответникът поискал от ищцата болничен лист, но такъв не бил представен. Ищцата работила само няколко часа. На 05.02.2020г. приятелят на ищцата представил болничен лист и банкова сметка. ***та за възнаграждение за м.12.2019г. Отново на 05.02.2020г. приятелят на ищцата представил изхождащо от последната заявление за прекратяване на трудовите правоотношения. Поради липсата на болничен лист работодателят изплатил сумата от 114,12 лв., представляваща възнаграждение за четирите работни дни през м.01.2020г. При постъпване на работа ищцата не е посочила банкова сметка. ***а трудовите правоотношения ответникът не признавал, че са налице твърдените в исковата молба обстоятелства.

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                Безспорно е межди страните, а и от представения по делото препис на трудов договор се установява, че на 23.12.2019г. между Ю.И.Я. и „С.Г.Х.“ ЕООД бил сключен трудов договор, по силата на който Ю.Я. била назначена при ответното дружество на длъжност „продавач – консултант“. Установява се, че договорът бил безсрочен и бил уговорен срок на изпитване от шест месеца. Уговорен е срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор, а именно три месеца.

                 Видно от молба от 07.01.2020г. ищцата е отправила искане до управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 07.04.2020г.

                 Представен е заверен препис на искане от ищцата за изплащане на дължимото й трудово възнаграждение за м.12.2019г. Посочена е банкова сметка. ***.02.2020г.

                 Видно от заявление от 05.02.2020г. Ю.Я. е заявила на ответното дружество, че на осн. чл. 327, ал. 1 КТ счита сключения трудов договор за прекратен, поради забавяне на изплащане на трудовото възнаграждение за м. декември 2019г., тъй като същото не било заплатено до края на м. януари 2020г., каквато била уговорката между страните. Отново било поискано възнаграждението за м.12.2019г. да бъде заплатено по банкова сметка. ***. Посочено е, че заявлението е прието на 05.02.2020г. от Надя Николова, продавач в „С.Х.Г.“ ЕООД. Липсва положен подпис от приелото заявлението лице.

                 Безспорно е между страните, а и от представената по делото Заповед с номер 001/06.02.2020г. се установява, че ответникът е прекратил трудовия договор с ищцата на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 06.02.2020г. За причина е посочено – прекратяване от страна на работника без предизвестие.

                 Представени са преписи на отчетни форми за явяване/неявяване на работа за м.12.2019г., м.01.2020г. и м.02.2020г. от страна на ищцата Ю.Я..

                Видно от представените преписи на разчетно-платежните ведомости за м.12.2019г. и м.01.2020г. ищцата не е положила подпис срещу получена сума. Следователно заплатата й за тези месеци не е била предадена на ръка. Установява се от заверения препис на преводно нареждане в полза на ищцата, че заплатата й за м.12.2019г. в размер на 74,74 лв. е била заплатена по банков път на 05.02.2020г., заплатата за м.01.2020г., в размер на 114,12 лв. е била заплатена на 02.03.2020г. отново по банков път. По същият начин е била заплатена и заплатата за м.02.2020г. в размер на 23,67 лв., като датата на превода е 01.04.2020г.

                Представено е копие от трудов книжка на ищцата, както и болничен лист за временна неработоспособност от 06.02.2020г., видно от който за ищцата е предписан отпуск от 06.02.2020г. до 25.02.2020г.

                Установява се от болничен лист с номер Е 20198706935, че за периода от 30.01.2020г. до 05.02.2020г. на ищцата й е предписан болничен, поради необходимостта от домашно - амбулаторно лечение.

                 В открито съдебно заседание е бил разпитан св. ******, живеещ на семейни начала с ищцата. Свидетелят излага следното: „На 20 или 21 декември, Ю. отиде на интервю за „продавачка“ във „***“. На 23 декември започна да работи самостоятелно. Абсолютно всеки ден, в който беше на работа, аз бях там от 7 до 9 часа. Абсолютно всяка нейна смяна съм я карал на работа. Последният й ден на работа беше 30 януари. Аз лично я прибрах от работа. След това Ю. отиде на лекар. Дадоха й медицинско за една седмица. На 31 януари занесох болничния лист на ***. Същият ми каза, че трябвало да има банкова сметка. ***вата сметка лично на ***. На 5 февруари с Ю. отидохме до магазина. Там беше ***. При въпрос кога ще й бъде изплатено възнаграждението за декември месец, неговите думи бяха, че ще говори със счетоводителите си и ако това бъде установено, че трябва да й бъде заплатено, ще й бъде. Това му бяха думите. След това Ю. отиде и подготвиха документ, по който да се освободи от работа, поради неизплатено възнаграждение. На шести февруари занесохме документа. Всеки делничен ден Ю. беше на работа до 30 януари включително.“

                 В подкрепа на твърденията на ответната страна бе разпитан и св. ***, съпруг на ***. Същият заяви следното: „Служителката Ю. си спомням, че започна работа в края на миналата 2019г. Работи няколко дни от новата година и знам, че си подаде документ за предизвестие за напускане. След предизвестието на седми януари знам, че тя спря да идва на работа, тъй като е била болна. Казала е, че ще представи болничен лист, когато оздравее. Докато тя беше болна аз поемах смените й. Аз вземах първа смяна сутринта в магазина, а ***взимаше вторите смени. На пети февруари приятелят на Ю. ми донесе болничен лист, издаден от края на януари до началото на февруари. Ю. си подаде предизвестието на 07.01.2020г. От 8 януари нататък не идваше на работа, като твърдеше, че е болна. На пети февруари, след като вече разполагахме с нейна банкова сметка, ***.декември 2019г.“

                 От заключението на вещото лице по допуснатата ССЧЕ се установява, че ищцата е била назначена на длъжност „продавач – консултант“ при ответното дружество с основно месечно възнаграждение от 610,00 лв., считано от 27.12.2019г. Размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ  за срока на предизвестието, съгласно сключения между страните трудов договор е 1830,00 лв. (за три месеца). За пълен отработен месец януари 2020г. на ищцата се дължи БТВ в размер на 610,00 лв. и нетно възнаграждение в размер на 473,35 лв. Остатъкът от заплатата за м.01.2020г., който се явява незаплатен е в размер на 359,23 лв.

                 С оглед установеното от фактическа страна на спора, съдът намира от правна страна следното:

                 Чл. 327 КТ урежда случаите, при които трудово правоотношение може да бъде прекратено от работника или служителя без предизвестие. В ал. 1, т. 2 е посочено, че една от причините, които могат да освободят работника от подаване на предизвестие е работодателят да забави изплащането на трудовото възнаграждение. От представената по делото Заповед с номер 001 от 06.02.2020г. се установи, че именно това е основанието, въз основа на което процесното трудово правоотношение е било прекратено. От самата заповед се установи, че тя е била издадена по повод подадено от ищцата заявление от 06.02.2020г. Именно от това заявление, приложено по делото на л. 9, се установи, че изявлението на ищцата е било за прекратяване на трудовото правоотношение, поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение за м. декември 2019г. Т.е. самият работодател не само, че не е оспорил твърдението на ищцата за неизплащане в срок на трудовото възнаграждение за м. декември 2019, но е издал заповедта за прекратяването на отношенията с посочване изрично на законовото основание по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Но няма как да се търси отговорност за тези действия на работодателя, тъй като съдебната практика е категорична, че правото на работника или служителя едностранно да прекрати трудовия договор без предизвестие на основанията, посочени в чл. 327 от КТ, се упражнява чрез едностранно волеизявление, което следва да достигне до работодателя. След като работодателят получи волеизявлението, той не може да прекратява трудовия договор на друго основание, тъй като от този момент насетне субективното право на работника или служителя по чл. 327 от КТ вече е упражнено. Това право е произвело своето действие по аргумент от чл. 335, ал. 1, т. 3 от КТ, трудовият договор вече е прекратен и не може отново да се прекратява. Решение № 59 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 3418 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

                 Установи се от приложения трудов договор, че заплащането на основното месечно възнаграждение се извършва еднократно ежемесечно със срок до края на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Следователно дължимото от ответника възнаграждение за м.декември 2019г. е следвало да бъде заплатено до края на м. януари 2020г. Липсва изрична уговорка за начина, по който следва да се изплаща възнаграждението. Видно от банков превод от 05.02.2020г., именно на тази дата е заплатена сумата от 74,74 лв., възнаграждение за м.12.2019г. в полза на ищцата. Т.е. след края на месец януари.

                 Следва ли да се приеме, че работодателят не е изпълнил задължението си, поради обективна невъзможност или не, е спорният по делото въпрос. В молбата на ищцата от 07.01.2020г. липсва посочване на банкова сметка, ***, по който желае да й бъде заплатено възнаграждението. Едва с искането си от 01.02.2020г. ищцата е посочила банкова сметка, ***аждение. Същата сметка е посочена още веднъж в заявлението от 06.02.2020г. Свидетелят ****** изложи пред съда, че последният ден на работа на ищцата бил 30 януари. След това Ю. отишла на лекар. На 31 януари свидетелят занесъл болничния лист на ищцата на ***. Същият му казал, че трябвало да има посочена банкова сметка. ***вата сметка лично на ***. С оглед на изложеното крайната дата, на която е следвало да бъде заплатено трудовото възнаграждение на ищцата било 31 януари. На тази дата обаче самата тя не е била на работа, за да се твърди, че заплатата й е можело да бъде връчена на ръка, след подписване на съответната ведомост. Свидетелят Златев посочи, че ищцата е полагала труд до 30 януари, като след това за периода от 30.01.2020г. до 05.02.2020г. на ищцата й е бил предписан болничен, поради необходимостта от домашно - амбулаторно лечение.

                 Предвид това възнаграждението е било заплатено с преводно нареждане на дата 05.02.2020г. Именно на 05.02.2020г. е било издадено удостоверението от „***“ за банковата сметка на Ю.Я.. В приложеното искане до управителя на дружеството, в което се съдържа банкова сметка, ***, че с него се прилага документ за банкова сметка *** „***“ АД. Такъв документ обаче не се съдържа в доказателствата по делото. Единственият документ е от дата 05.02.2020г. Представената информация за сметка за периода 01.02.2020г. – 11.02.2020г. не съдържа дата на издаване. Нещо повече. При внимателен прочит се вижда, че вече е наредена сумата за м.12.2019г. към момента на разпечатването й, поради което не може да се приеме, че е представена надлежно на работодателя на 01.02.2020г. Освен това следва да се отбележи, че искането е било предадено по думи на свидетеля от самия него. Следователно, доколкото последният не е страна по трудовото правоотношение е било належащо към самото искане да се представи и удостоверение за банкова сметка, ***. Предвид изложеното настоящият съдебен състав достига до извод, че най – ранната дата, на която е можело работодателят да изплати трудовото възнаграждение на ищцата за м. 12.2019г. е била 05.02.2020г., когато именно възнаграждението е изплатено. Следователно, дори да е посочено като основание в Заповедта, не е налице забава на работодателя в изплащане на трудовото възнаграждение в полза на ищцата. Предявеният иск за сумата от 1830,00 лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

                Искът за сумата от 359,23 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2020г. се явява основателен. Това е така, независимо че свидетелските показания си противоречат. Св. ******, живеещ на семейни начала с ищцата, изложи че всеки делничен ден Ю. била на работа до 30 януари включително. В подкрепа на твърденията на ответната страна бе разпитан и св. ***, съпруг на ***. Същият заяви, че след предизвестието на седми януари ищцата спряла да идва на работа, тъй като била болна. Докато била болна свидетелят поемал смените й. Вземал първа смяна сутринта в магазина, а ***вземала вторите смени. Доколкото и двамата свидетели се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 172 ГПК, следва да се кредитират съвкупно с останалите данни по делото. А данните по делото сочат, че със Заповед с номер 001/06.02.2020г. ответникът е прекратил трудовия договор с ищцата на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 06.02.2020г. Освен това от болничен лист с номер Е 20198706935 за временна неработоспособност се установи, че за периода от 30.01.2020г. до 05.02.2020г. на ищцата й е предписан болничен, поради необходимостта от домашно - амбулаторно лечение. Липсват доказателства, които да установят, че за периода от 7.01.2020г. до края на месец януари лице, различно от ищцата, е полагало труд, съответно е вземало смените на ищцата. Представени са преписи на отчетни форми за явяване/неявяване на работа за м.12.2019г., м.01.2020г. и м.02.2020г. от страна на ищцата Ю.Я., но доколкото същите са частни документи, които ползват ответната страна, не следва да се кредитират. В тежест на ответната страна бе да установи, че друго лице, различно от ищцата е полагало съответната трудова дейност. Установяването на това обстоятелство от свидетеля Попов не е достатъчно, доколкото показанията му се кредитират по реда на чл. 172 ГПК. С оглед на изложеното съдът намира, че в действителност до 30.01.2020г. ищцата Я. е полагала труд на обекта на ответното дружество, поради което и искът за изплащане на отработеното възнаграждение се явява основателен. Позовавайки се на заключението на допуснатата ССЧЕ, съдът намира, че следва да уважи претенцията на ищцата в пълен размер.

                 По разноските:

                 С оглед изхода на спора ответното дружество следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса в размер на 50,00 лв. и ½ от възнаграждението на вещото лице в размер на 75,00 лв. Следва да заплати в полза на ищцата сторените от последната разноски в производството в размер на 98,15 лв. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответното дружество сторените от последното разноски в производството в размер на 281,29 лв., съобразно отхвърлената претенция.

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ю.И.Я., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „С.Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца Ю.И.Я., ЕГН **********, сумата от 1830,00 лв. (хиляда осемстотин и тридесет лева), представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал.1 КТ, с оглед прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 327 КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението, поради неоснователност.

 

                ОСЪЖДА „С.Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Ю.И.Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 359,23 лв. (триста петдесет и девет лева и двадесет и три стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2020г., по силата на сключен между страните трудов договор с номер 13/23.12.2019г., прекратен със Заповед номер 001/06.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

 

                ОСЪЖДА Ю.И.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на „С.Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 281,29 лв., представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената искова претенция.

 

                ОСЪЖДА „С.Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Ю.И.Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 98,15 лв., представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената претенция.

                 

                 ОСЪЖДА „С.Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 125,00 лв., представляваща дължима държавна такса и възнаграждение на вещото лице в производството, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................