Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
24.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на oсми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 213 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба
на „Перун 89“ ЕООД гр.Пловдив срещу „Те-Строй 2011“ ООД гр.Кърджали, по осъдителен иск
за сумата 16 184.16 лв., с формулирано искане /петитум/ сумата да е дължима по
фактура N 5207/30.04.2018г., ведно
със законната лихва от подаване
на исковата молба.След дадените
от съда указания и изпълнението им от ищеца относно индивидуализиране на претендираното
парично вземане, съдът прие, че
е предявен от „Перун 89“ ЕООД гр.Пловдив срещу „Те-Строй 2011“ ООД гр.Кърджали осъдителен иск за сумата 16 184.16 лв., представляваща неплатен паричен наем на строителен
инвентар по договор за наем N 40 от 14.04.2017г., за период
от 13.07.2017г. до
11.08.2017г./за 30 календарни дни/,
за конкретно посочени в исковата молба вещи, за който наем е издадена фактура N 5207/30.04.2018г., при твърдение на ищеца,
че е платима до 01.05.2018г., като главницата от 16 184.16 лв. се претендира
със законна лихва от 02.02.2021г. – дата на предявяване
на иска и до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него като
наемодател и ответника като наемател е сключен договор за наем на строителен
инвентар с N 040/14.04.2017г.
срещу наемна цена от 16 184.16лв. с ДДС, за срок на договора, който е 30 календарни дни, считано от
датата на подписване на договора и до 12.05.2017г., с уговорена месечна наемна
цена от 16 184 лв. за предадения на 14.04.2017г. строителен инвентар с приемо-предавателен протокол, като наемната цена е дължима
авансово и първата вноска е платима в деня на подписване на договора. Поради
отправено от наемателя искане за продължаване на срока на договора и ползване
на наетия строителен инвентар до месец февруари 2018г., не е платено задължение от 16 184.16лв. с ДДС по Фактура N 5207/30.04.2018г., като ищецът
излага и твърдения, че наемателят чрез управителя си заявява, че след
продължаването на договора за наем ще плаща наем чрез друго търговско дружество
– „Апартс БГ“ ЕООД с ЕИК ********* и общо дължимата
сума от последното е 153 761.14лв. за наем, изгубено, брак и ремонт.
В съдебно заседание ищецът чрез
упълномощен адвокат поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът с отговор на исковата
молба оспорва иска като неоснователен и отрича, че дължи
исковата сума, тъй като представената към исковата молба фактура е с получател
„Апартс Бг“ ЕООД, а не ответникът, като не оспорва,
че на 14.04.2017г. между ищеца и ответника е сключен посочения в исковата молба
договор за наем на строителен инвентар, и сочи, че същият е сключен за срок от
30 календарни дни, а именно за периода от 14.04.2017г. до 12.05.2017г. и
съгласно т.7.2 от този договор, действието му се продължава само при изрично
желание на наемателя и подписване на допълнително споразумение към договора за
наем, като ответникът не е изразявал такова желание и не е подписвал анекс с
ищеца за продължаване срока на договора. Възразява, че за процесния
период от 13.07.2017г. до 11.08.2017г. между страните съществува наемно
правоотношение и за този период ответникът не ползва процесния
строителен инвентар, аргумент за което сочи, че са представените към исковата
молба писмени доказателства – фактура от 30.04.2017г., издадена на „Апартс Бг“ ЕООД и уведомително писмо – покана за доброволно
плащане до „Апартс БГ“ ЕООД, която фактура не е
осчетоводена от ответника.Възразява, че паричното вземане, предмет на иска, е
погасено по давност в негова полза, с оглед на твърдението на ищеца, че наемът
е следвало да се заплаща авансово, при което същият е бил изискуем още на
13.07.2017г. и погасяването му по давност е настъпило на 14.07.2020г.
В съдебно заседание ответникът
чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Предявеният иск е по чл.232, вр. чл.228 от ЗЗД и по него страните не спорят, че сключват
договор за наем N 040/14.04.2017г..Спорно
е дали срокът на действие на договора е продължен и дали за процесния
период между управителя на ответника и управителя на ищеца е договорено, че
дължимият наем по договора за наем наместо от ответника, ще се заплаща от трето
неучастващо по делото лице, а именно „Апартс Бг“
ЕООД, на което е издадена като получател процесната
фактура.
С договор за наем N 040/14.04.2017г. ищецът отдава на ответника за
временно и възмездно ползване строителен инвентар, описан в Приложение N 1 към договора, което, както и
договора, са подписани за страните по него на 14.04.2017г.Ползването на
инвентара е уговорено срещу наемна цена от 16 184.16 лв. с ДДС, платими по
проформа
фактура N 752/11.05.2017г., за срок на наема
от 30 календарни дни, „считано от 14.04.2017г. до 12.05.2017г. - от датата на
приемно-предавателния протокол до окончателното връщане на Инвентара“/т.2 от
договора/, като наемните вноски се заплащат авансово от наемателя на
наемодателя и първата е платима в деня на подписване на договора за наем.Уговорено
е предаване и приемане на инвентара и неговото състояние при сключване и
прекратяване на договора да се удостоверява с приемно-предавателни
протоколи/т.4.1/, при връщане на инвентара преди изтичане на наемния срок наемодателят
да не дължи „нищо“/т.6.10/, при забава за връщането му след наемния срок
наемателят да заплаща наем за всеки просрочен ден, пропорционален на дължимия
наем/т.6.12/, а в случай на противопоставяне от страна на наемодателя,
наемателят да дължи обезщетение и да изпълнява всички задължения, произтичащи
от прекратения наемен договор/т.7.6/.Същевременно с т.7.2 е постигнато
съгласие, че действието на договора може да бъде продължено, ако в еднодневен
срок преди изтичането му наемателят изяви изрично писмено желание за това и
страните подпишат допълнително споразумение/анекс/ към договора за наем.
От ищеца е издадена фактура N
*********7/30.04.2018г. за сумата 16 184.16 лв. с
ДДС, с която е фактуриран наем на рамково фасадно скеле, куки и жабки, за
период от 13.07.2017г. до 11.08.2017г., получател по която е „Апартс БГ“ ЕООД гр.Кърджали, с управител Т.Т., който е управител и на ответника, и който според
показанията на св.Д.постигнал съгласие с управителя на ищеца наемните вноски по
договора за наем да се плащат от „Апартс БГ“ ЕООД,
което именно плащало същите от м.юни 2017г., тъй като договорът бил продължен с
устна уговорка на двамата управители и ищцовото
дружество не се противопоставило да се продължи ползването на отдадения под
наем инвентар, но г-н Тенев имал финансови затруднения и искал отсрочка за
плащане на наема, след което обещавал, че ще върне инвентара, който стоял
безстопанствен пред обект на ответника в гр.Карлово, поради което ищецът го
вдигнал на свои разноски.
С оглед на
съдържанието на договора за наем, съдът приема, че същият е сключен за
посочения в него срок, с начална дата –датата на договора и действието му
продължава до посочения като дата краен срок на договора, ако до изтичането на
същия наетите вещи бъдат върнати, или до връщането на вещите, за което следва
да се състави приемо-предавателен протокол.С оглед на
това, за процесния период претендираният
наем е дължим на основание договора за наем, при липса на възражение, че в този
срок инвентарът е върнат от ответника на ищеца и за това обстоятелство е съставен
приемо-предавателен протокол, независимо от това на
кой получател е издадена фактура за стойността на наема, защото фактурата е
счетоводен документ, а не факт, от който произтича твърдяното от ищеца
правоотношение за сключен между ищеца и ответника договор за наем, по който
ответникът не е изпълнил задължението си. Обстоятелството кой е получател на
фактурата подлежи на преценка по същество и то е засвидетелствано от св. П.Д.,
а именно, че между управителите на ищеца и ответника е постигнато неформално
съгласие за поемане на изпълнението на задължението за плащане на уговорения
месечен наем от трето на делото лице, който договор не е забранен от закона
съгласно чл.9 от ЗЗД, но надлежното му доказване изисква писмена форма съгласно
чл.164, ал.1 т.3 предл.2-ро и т.5 от ГПК, че договори
на стойност по - голяма от 5 000 лв. и изменение на писмени съглашения
между страните не се установяват със свидетелски показания.Независимо от това, с
оглед доказания правопораждащ факт и липсата на
доказателства, а и твърдения наемателят да е върнал инвентара преди или в
границите на процесния период, искът макар и
основателен, е погасен по давност по възражението на
ответника, основано на приложението на чл.111 б „в“ предл.1-во
от ЗЗД, че вземанията за наем се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Искът е предявен на 02.02.2021г., с п.кл.01.02.2021г., а наемът се претендира за период от
13.07.2017г. до 11.08.2017г., при което независимо дали изискуемостта му е от
началото на периода, с оглед уговорката в договора, че наемът е дължим авансово
от наемателя, или изискуемостта се приеме да е от изтичането на наемния период,
давността е изтекла преди предявяване на иска, защото издаването на фактура не
поражда задължението за плащане на наема, а удостоверява същото като дължимо за
период преди издаването й. Признанието на ответника чрез управителя, че наемът
е дължим от трето на делото лице, засвидетелствано от св.Д., каквото е твърдението
на ищеца, установено и от издадената от самия него фактура, не прекъсва
давността по отношение на ответника съгласно чл.116 б „а“ от ЗЗД, защото
признанието не изхожда от и за длъжника, а е от законния представител на
третото лице – получател на фактурата, което обуславя правомощие на съда да
отхвърли иска като погасен по давност.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма право на разноски и в негова тежест на основание чл.78, ал.3 от ГПК са направените от ответника, каквито той претендира, но не доказва реално
да е направил, тъй като адвокатското възнаграждение е уговореното при условията
на чл.38, ал.2 от ЗА, които са относими единствено за
физически лица, каквото лице не е ответникът/арг. от
чл.38, ал.1 от ЗА, чл.24 т.3 от ЗПП и чл.96, ал.1 т.2 от ГПК/.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Перун-89“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.Карловска N 34А, с управител А.З.П., срещу „Те – Строй 2011“ ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Одеса N 1, вх.Б, ет.2, ап.13, с управител
Тенчо Георгиев Тенев, осъдителен иск за сумата 16 184.16 лв., представляваща
неплатен паричен наем на строителен инвентар по договор за наем N 040 от 14.04.2017г., за периода от
13.07.2017г. до 11.08.2017г./за 30 календарни дни/, ведно със законната лихва
от 02.02.2021г. – дата на предявяване на иска и до
окончателното изплащане на сумата.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: