№ 633
гр. Варна, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100500620 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 3981/15.12.2022 год., постановено по гр.д. № 5102/2022 год., ВРС – 9
състав, е приел за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр.
чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между
страните, че К. С. К., ЕГН **********, с адрес: ****** дължи на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано” № 5 сумата в размер на 2 433.51 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по застрахователна
полица „Каско“ № 4704180240000224, действаща в периода от 12.02.2021 г. до 12.02.2022 г.,
за л. а. марка „Киа“, модел „Киа“, модификация „СИЙД“, с ДК № ****** в полза на
собственика на застрахованото МПС „Б.Л.Лизинг“ АД, в резултат на настъпило в гр. София,
бул. „А. Йорданов“ на кръстовището на 4-ти км около 15:45 часа на 04.06.2021 г. ПТП по
вина на ответника, който като водач на л. а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. №
****** при нарушение на ЗДвП застига и блъска застрахованото при ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 80.44 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 24.06.2021
г. до 21.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15340/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, 9-ти
1
състав, като е осъдил ответника да заплати на ищеца и разноски по делото.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
решение като неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Конкретните
оплаквания са свързани с недоказаност от страна на ищеца на отстраняване на въпросната
щета. Сочи се, че от представената фактура не става ясно какви дейности са фактурирани,
както и стойността на отделните части по пера, поради което и същата като частен
свидетелстващ документ не би могла да служи като доказателство. Оспорва се и
доказателствената сила на представения протокол за ПТП, който се твърди да е съставен за
нуждите на процеса предвид липсата на посочена година на съставяне. Излага и че от
снимковия материал е видно, че по МПС-то има и други щети, като не е ясно дали същите
са били предмет на отстраняване в предхождащ процесното ПТП период и дали други щети
са били заведени пред застрахователя. Изложеното, както и липсата на индивидуализация на
самите части, обуславя и неправилност на решението. Настоява за отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага, че нито едно от оплакванията във въззивната жалба не
копреспондира със събраните по делото доказателства. По делото са представени не само
протокол за ПТП, но и удостоверение от МВР, както и НП, удостоверяващи твърденията на
ищеца, а снимковия материал е именно този, който е приложен по изплатената претенция.
Излага, че от експертното заключение се установява както че уврежданията са съответни на
описаната схема на ПТП в протокола, така и на действащите към датата на изплащане
пазарни цени, за което свидетелства и представената фактура. Представени са доказателства
и за отремонтиране на автомобила, както и е установен факта, че към датата на ПТП
собственото на ответника МПС не е имало действаща задължителна застраховка по
гражданска отговорност. Настоява се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, не се явява и не се представлява. С писмена молба
поддържа жалбата и моли за уважаването й.
В с.з. по същество, въззиваемия, чрез пълномощника си, моли за потвърждаване на
съдебното решение и присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели и като съобрази, че искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
ГПК е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 15340/2021 год. на ВРС – 14
състав, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявеният пред ВРС главен иск черпи правното си основание в чл.422, ал.1 вр.
чл.415 ГПК вр. чл. чл. 410, ал.1 КЗ, съгласно която норма с плащането на застрахователно
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, основателността на предявения иск, се обуславя от
кумулативното наличие на елементите: договор за имуществена застраховка „Каско”,
плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключеният договор,
деликтна отговорност на ответника.
От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства по делото
се установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ
суброгационното право на ищеца.
Налице е валидно застрахователно правоотношение, възникнало между ищеца и
увреденото лице „Б.Л.Лизинг“ АД въз основа на застрахователна полица „каско стандарт“ №
4704180240000224/4, сключен за л. а. „Киа СИЙД“ с ДК № ****** със срок на действие от
12.02.2021 год. до 12.02.2022 год., като съвкупната преценка на писмените доказателства –
протокол за ПТП, АУАН и НП сочи, че в срока на действие на сключения помежду им
договор за застраховка „каско“, с участието на процесния автомобил на 04.06.2021 год. е
реализирано пътно-транспортно произшествие в гр. София.
Установен е и фактическия състав на деликта, а именно: че на 04.06.2021 год. в гр.
София, около 15:45 часа, ответникът като водач на „Ситроен Джъмпер“, движейки се по бул.
„Асен Йорданов“ с посока на движение от бул. „Шипченски проход“ към кръговото
кръстовище на 4-ти километър застига и удря движещото се пред него МПС „КИА СИЙД“,
рег. № ******, в резултат на което са причинени следните щети по последното МПС,
застраховно по застраховка „каско“ при ищеца. Субективният елемент от състава на
гражданския деликт – вината, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на
ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за
липсата й. Това не е сторено, поради което и презумпцията е необорена.
Пряката причинна връзка между поведението на водача К. К. и увреждането на
застрахования лек автомобил е установена и посредством кредитираното заключение на
автотехническата експертиза, а стойността на вредите, определена от частите и
необходимия труд за привеждане на вещта в състоянието, в което се е намирала преди
сблъсъка, определена по средни пазарни цени възлиза на 3 749.37 лева, съгласно
3
заключението на вещото лице.
Установено по делото е и че към датата на ПТП за процесното МПС с рег. № ******,
управляван от въззивника, не е сключена валидна застраховка "ГО на автомобилистите",
като за регресната си претенция ищецът е представил пред първа инстанция опис на
претенция по щета 50-01600-7582/21 по застрахователна полица № 4704180240000224/4,
възлагателно писмо от 07.06.2021 год. АВТОСЕРВИЗ „Експерт Сервиз София“ фактура №
**********/22.06.2021 год на стойност 2 408.51 лева, приемо-предавателен протокол от
18.06.2021 год. и платежно нареждане от 24.06.2021 год. осъщесвено в полза на „Експерт
Сервиз София“ АД заплащане на сума в размер от 2 408.51 лева, необходима за извършване
на ремонта на застрахованото МПС.
Така представените писмени доказателства обуславят несъмнения извод на съда, че
ищецът /сега въззиваем/, в изпълнение на задължението си по договора, е обезщетил
застрахованото лице за претърпените вреди от настъпил покрит застрахователен риск –
реализирано ПТП, като е престирал застрахователно обезщетение чрез сключване на
договор с трето лице, с предмет отстраняване на щетите на МПС „КИА СИЙД“, рег. №
******. Като страна възложител по договора за авторемонтни услуги, сключен с трето за
спора лице, ищецът е приел изпълнението и заплатил стойността на издадения му първичен
счетоводно-отчетен документ – фактура.
Оплакванията на въззивника относно липсата на доказателства относно
отстраняването на щетата предвид липса на описания по пера на дейностите във фактурата,
липсата на година на протокола и липсата на яснота относно наличието или липсата на
други заведени щети, съдът намира за неоснователни. Представени са доказателства както за
причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил, така и
разходни документи за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне,
който ремонт видно е извършен именно по заведената пред застрахователя щета. Същите,
преценени съвкупно, обуславят несъмнен извод за основателност на претенцията.
Ирелевантно е и наличието на други заведени или не щети по процесния договор,
доколокото плащането е извършено именно по процесната, а с плащането на
застрахователно обезщетение ищецът – застраховател по застраховка „Каско” встъпва в
правата на увреденото лице срещу прекия причинител на щетата до размера на
престираното на увредения/2 408.51 лева/ и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, възлизащи и съобразно заключението на вещото лице в размер на 25 лева.
При липса на други подлежащи на разглеждане оплаквания и след като не се
установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР
№ 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
4
На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на
въззиваемия се дължат деловодни разноски за настоящото производство, възлизащи в
размер на 289.35 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения
списък.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3981/15.12.2022 год., постановено по гр.д. №
5102/2022 год. на ВРС – 9 състав.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати на „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано” № 5, сумата от 289.35 лева, представляваща съдебно деловодни разноски за
настоящата инстанция.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5