Решение по дело №393/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4942
Дата: 25 ноември 2014 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20141200600393
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

19.11.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

11.19

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Николай Грънчаров

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров

дело

номер

20101200100315

по описа за

2010

година

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозиран пред съда иск от „. ХОЛДИНГ- ДОВЕРИЕ” , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С. – 1527, район О., бул.”К. А. Д.” № 82, представлявано от Изпълнителният член Б. А. Б., чрез адвокат М. А. от АК Б., на съдебен адрес: град Б., ул. “Т. А.” № 47, етаж 3, офис 3, срещу М. В. Г., с ЕГН – *, с постоянен адрес: град Б., ул. „. Х. Т. № 36, вход А, етаж 2, ап. 4 и С. М. М., с ЕГН – *, с постоянен адрес: град Б., ул.”. Х. Т. № 38, В. А, . 2.

Предявеният иск е с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с който се иска от съда да обяви за недействителен спрямо ищцовото дружество, договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 116, том І, рег. № 2024, дело № 104/2010г. на нотариуса с рег. № 415, с район на действие БлРС, с който първият ответник – М. В. Г. е надарил втория ответник – С. М. М., негова майка, с описания в нотариалния акт недвижим имот. Искането се основава на твърдението, че тъй като ищеца е кредитор на първия ответник по вземане предхождащо извършването на разпоредителното действие с недвижимия имот – договор за кредит от 29.09.2004г., анексиран съответно с анекси, подписани на 31.10.2008г. и 31.12.2009г., с общ размер на дължимата сума – 557 193.72лв., то дарителят чрез извършеното дарение на 19.04.2010г. е намалил имуществото си, като по този начин уврежда интересите на кредитора си и препятства изпълнението на задължението си по вземането към него по договора за кредит, като се стреми да осуети и предприемане на принудително изпълнение за дължимите суми срещу него. Твърди се в исковата молба още, че след като сделката е безвъзмездна, знанието за увреждането от страна на надарената приобритателка и майка на първия ответник – С. М. М. е без правно значение за предявения иск, тъй като дори и да е добросъвестна, законът в този случай е дал приоритет за защита интересите на кредитора, пред третото лице получило имуществото безвъзмездно.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо „. ХОЛДИНГ- ДОВЕРИЕ” , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: град С., договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № 116, том І, рег. № 2024, дело № 104/2010г. на нотариуса с рег. № 415, с район на действие БлРС, с който първият ответник – М. В. Г. е надарил втория ответник – С. М. М., негова майка, с описания в нотариалния акт недвижим имот, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят сторените по делото разноски.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответниците да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответната страна по делото не е постъпил.

Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:

Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се основават, изведени са правните съображения и е посочен коректно предявения иск и неговото правно основание. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата във връзка с предявените обективно съединени искове държавна такса.

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД/Павлов иск/, като израз на упражненото потестативно право на кредитора за постигане на правна промяна – обявяване на един сключен договор за относително недействителен спрямо ищеца – кредитор, поради това че чрез намаляването на имуществото на длъжника, това правно действие цели да осуети удолвелтворяването на интересите на кедитора.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание счита същия са процесуално допустим. Интереса от успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобритателят и не е изпълнил задълженията си към ищеца кредитор. Налице са и основаните процесуални предпоставка във връзка с неговата допустимост – безспорно е от събраните доказателства по делото, че ищеца има качеството на кредитор спрямо първия ответник по силата на сключените договори за кредит, като вземането по тях е станало изискуемо и дължимо преди сключването на договора, материализиран в Нотариален акт № 116, том І, рег. № 2024, дело № 104/2010г. на нотариуса с рег. № 415, с район на действие БлРС, с който първият ответник – М. В. Г. е надарил втория ответник – С. М. М., негова майка, с описания в нотариалния акт недвижим имот. Атакувано като частично недействително по отношение на кредитора е извършено правно действие – сключване на договор за дарение на недвижим имот, а не само някакво фактическо действие с което да се увреждат интересите на кредитора. Доколкото с извършеното безвъзмездно разпореждане от първия ответник в полза на втората ответница с недвижим имот, собственост на първия ответник, то имуществото му е намалено, поради което се презюмира, че извършеното правно действие уврежда интересите на кредитора по вземането, доколкото същият ще бъде затруднен, а може да се окаже и невъзможно да удовлетвори вземането си чрез насочване на принудително изпълнение, тъй като може да се окаже че длъжника няма друго имущество.

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, ищецът е длъжен да установи фактите на които основава своите фактически твърдения в исковата молба по делото, като върху него е доказателствената тежест за доказване чрез допустимите по ГПК доказателствени средства на - качеството му на кредитора спрямо длъжника/първия ответник по делото/, че вземането му е изискуемо и дължимо и че същото предхожда извършването на правното действие което се атакува с предявения иск, извършено от ответниците по делото. Доколкото е налице хипотезата на чл. 135 ал.2 от ГПК, ищецът не е длъжен да доказва знанието на третото лице по сделката, като съществува създадената от закона оборима презумпция че това знание се предполага. Ако ответната страна оспорва знанието за увреждане от страна на втората ответница по делото, то върху оспорващия тежи задължението да представи доказателства и обори установената от закона презумпция. В тежест на ответната страна съобразно чл. 154 ал. 1 от ГПК в случай на оспорване е и доказване на липсата на увреждане на кредитора от атакуваното с предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД правно действие – в случая безвъзмездно разпореждане с недвижим имот в полза на трето лице роднина. Това увреждане обаче се предполага, до доказване че длъжника разполага с достатъчно имущество за да удовлетвори вземането на кредитора и извършената правна сделка не може да осуети или да направи невъзможно насочването на принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника.

Съдът след като анализира представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба по делото, счита че тези доказателства са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните факти които следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати и приети като доказателства с настоящото определение.

Следва на основание чл. 157 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 140 ал.1 от ГПК, да бъде допуснато събирането на гласни доказателства и от двете страни при режим на довеждане на свидетелите.

Следва на основание чл. 186 от ГПК да бъде отказано издаването на поисканото от ищцовата страна с исковата молба по делото съдебно удостоверение, тъй като по делото е представена данъчна оценка на недвижимия имот предмет на договора за дарение.

Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото определение, като следва страните по делото да бъдат задължени в едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 118.01.2011г. от 14.30 часа, за която дата страните да бъдат редовно призовани.

Водимо от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си проект за доклад на страните по настоящото дело.

ПРИЕМА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от ищеца с исковата молба –1. Договор за кредит от 29.09.2004г., анексиран с анекси от 31.10.2008г. и 31.12.2009г.; 2. Справка за задълженията на М. Г. по договора за кредит от 29.09.2004г.; 3. Нотариален акт № 116, том І, рег. № 2024, дело № 104/2010г. на нотариуса с рег. № 415, с район на действие БлРС; 4. Удостоверение за данъчната оценка от 07.04.2010г., издадено от Община Б.; 5. Схема № 5473/06.04.2010г., издадена от службата по картография и геодезия – Б.; 6. Удостоверение за извадка от търговския регистър за актуалното правно състояние на ищеца и 7. Справка по лице от Службата по вписвания – София, Б. и Д.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства и за двете страни, при режим на довеждане на свидетелите.

ОТКАЗВА да издаде на основание чл. 186 от ГПК на “ИНДУСТРИАЛЕН ХОЛДИНГ- ДОВЕРИЕ” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С. – 1527, район О., бул.”К. А.Д.” № 82, представлявано от Изпълнителният член Б. А.Б., чрез адвокат М.А. от АК Б., поисканото съдебно удостоверение, което да послужи пред Община Б., за снабдяване с друго такова за данъчната оценка на имота, предмет на атакувания договор за дарение, тъй като такава вече е представена по делото.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно уреждане на отношенията във връзка със сключения договор.

НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 18.01.2011г. от 14.30 часа, за която дата страните да бъдат редовно призовани.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: