Присъда по дело №3238/2022 на Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда по ВНОХД № 3 238/2022г. по описа на СГС, НО, XІV
въззивен състав

С присъда от 24.11.2021г., постановена по НОХД № 14 884/ 2021г. , Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 12 с-в е признал подсъдимия К. К. К. за
І. ВИНОВЕН в това, че за времето около 15:30 ч. до 15.45 часа на 30.06.2021 г. в
гр. София, Княжевска градина, западно от площад Орлов мост, на разстояние от около
30 метра бул. „Цар Освободител“ и на около 100 метра от бул. „Евлоги Георгиев“,
извършил действия на полово удовлетворение е лице от същия пол -В. И. К., роден на
******* г. /принудил го да стимулира половия му член с ръка, отъркал половия си
член в слабините му и поставил половия си член в устата на К. и го принудил да
извърши фелацио/, като употребил за това заплашване /казвайки му, че ще го намушка
е нож/, явяващо се престъпление по чл. 157, ал.1 от НК, като при условията на чл. 58а,
ал.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание 4 (четири) години и 6 (шест) месеца
„лишаване от свобода” при първоначален СТРОГ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б.“б“ от ЗИНЗС;
ІІ. ВИНОВЕН в това, че за времето около 15:30 ч. до 15.45 часа на 30.06.2021 г.
в гр. София, Княжевска градина, западно от площад Орлов мост, на разстояние от
около 30 метра бул. „Цар Освободител“ и на около 100 метра от бул. „Евлоги
Георгиев“ се заканил е убийство на В. И. К., роден на ******* г. като му казал: „Ще те
наръгам с нож“ и това заканване би могло да възбудило основателен страх за живота у
В. И. К. за осъществяването му, явяващо се престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от
НК, като при условията на чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание 2
(две) години „лишаване от свобода” при първоначален СТРОГ режим на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС
С присъдата СРС, НО, 12 с-в на осн. чл. 23, ал.1 от НК е наложил на подс. К. най
– тежкото от определените наказания, а именно 4 (четири) години и 6 (шест) месеца
„лишаване от свобода” при първоначален СТРОГ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б.“б“ от ЗИНЗС; приспаднал е от наложеното наказание на осн. чл. 59, ал.1 от НК
периода на задържане на подсъдимия К., считано от 30.06.2021г. до влизането на
присъдата в сила и е възложил на осн. чл.190, ал.1 от НПК в тежест на подс. К.
направените в д.п. разноски в размер на 3281.80лв., които да заплати по сметка на
СДВР.
От така постановената присъда е останал недоволен представителят на
държавното обвинение, който в депозиран протест оспорва частта от присъдата, с
което на подс. К. за престъплението по чл. 157, ал.1 от НК му е наложено наказание от
4г. и 6 м. „лишаване от свобода. Прокурорът излага доводи, че наказанието е
занижено, като в тази насока се позовава на завишените степени на обществената
опасност на конкретното деяние и деец, поради което счита, че съответното наказание
за това престъпление следва да бъде 8 (осем) години лишаване от свобода. От съда се
иска да измени присъдата на СРС в посочената част и да увеличи наложеното на подс.
К. наказание на 8 ( осем) години „лишаване от свобода“.
Срещу така депозирания протест е постъпило писмено възражение по реда на
чл. 322 от НПК от адв. К. – служебно назначен защитник на подс. К., в което се
оспорва направеното в протеста искане за увеличаване на наложеното на подзащитния
му наказание и се прави искане протеста да бъде оставен без уважение.

1

В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа протеста, тъй като намира,
че деянието и дееца представляват изключително висока степен на обществена
опасност. Предлага атакуваната присъда да бъде изменена, като на подсъдимия бъде
определено наказание от 8 ( осем) години „ лишаване от свобода“.
Служебно назначеният повереник на частния обвинител В. К. – адв. Т. И.
изразява съгласие с тезата на държавното обвинение, като също намира, че присъдата
следва да бъде изменена като бъде увеличен размера на наказанието.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия К. – адв. Л. К. пледира за
отхвърляне на подадения протест. Намира, че развитата в него теза противоречи на
материалния закон, тъй като не държи сметка за проведената диференцирана
процедура по реда на чл. 371, т.2 от НПК със следващото от нея задължение за
приложение на привилегията, уредена в чл. 58а от НК.
Подсъдимият К. заявява, че поддържа доводите на защитника си, без да излага
собствени аргументи.
В предоставената му последна дума подс. К. не формира изрично искане.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допусне
провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.
Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази
изложените в протеста на Софийска районна прокуратура доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата, счете, че фактическите констатации на
първоинстанционния съд относно съществените обстоятелства, включени в предмета
на делото са направени в съответствие с диференцираната процедура, предвидена в
глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), в хипотезата на чл. 371, т.2 от
НПК, от която се е възползвал подс. К., но неправилно е приложил материалния закон.
Както бе посочено, производството пред в СРС, НО, 12 с-в е протекло по реда на
глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т.2 от
НПК подсъдимият К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по
чл. 372, ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е
приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
от доказателствата, събрани в досъдебното производство и липсват основания за
корекция на този извод на СРС. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно
приема, че в сочената, каквато е и процесната, хипотеза е длъжен да приеме
съществените релевантни факти точно така, както са описани в обвинителния акт. Този
извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността й по точка
втора на чл. 371 НПК. В настоящия казус и въззивният съд прие, че фактите, посочени
в акта на обвинението и признати от подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост
на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.
Извеждайки пред скоби изложеното, въззивната инстанция приема въз основа на
2

самопризнанието на подсъдимия и доказателства, които го подкрепят за установени
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в
мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимият К. К. К. с ЕГН **********, роден на ******* г. в село Долни
Цибър, общ. Вълчедръм , обл. Монтана, неженен, с основно образование, осъждан.
На 30.06.2021 г., около 15:15 часа, в гр. София подс.К. К. се запознал със св. В. К.
на автобусна спирка на автобусна линия номер 75. Двамата се заговорили , като св. К.
се оплакал на подс.К. , че има да дава пари на собственик на рикши, но има само 20
лева. Споделил също, че е сирак и се чувства зле. Подс. К. предложил на св. К. да му
помогне и му показал банкнота от 50 лева, като казал на св. К. да му даде двайсетте
лева, които има. Св. К. му се доверил, давайки му банкнота от двадесет лева с
очакването, че подс. К. ще му даде в замяна банкнотата от 50 лева. Двамата се качили
на автобус 75 и слезли на спирка „Орлов мост“ като св. К. бил убеден, че ще отидат
заедно да развалят банкнота от петдесет лева, собственост на подс. К. и той ще му даде
обещаните пари. Подс. К. К. завел св. К. до градина, западно от площад Орлов Мост,
на около 30 м. от бул.“Цар Освободител“ и на около 100 метра от бул.“Евлоги
Георгиев“ , където му казал , че има нож и ще го намушка. Подс. К. разпоредил на св.
К. да мастурбира, като го заплашил с думите “Ще те намушкам! Ще те убия!“. Св. К.
започнал да мастурбира, изпълнявайки нарежданията на поде. К.. Тъй като наблизо
минала жена, подсъдимият накарал св. К. да отидат на около метър по - навътре в
парка, близо до храсти. Там го накарал да стимулира половия му член с ръка, отъркал
половия си член в слабините му, след което го накарал да лапне члена му и да му
направи фелацио. Под въздействието на така упражнената спрямо него заплаха, св. К.
започнал да прави фелацио на поде. К. К., който не успял да еякулира. След това подс.
К. накарал отново пострадалия да мастурбира и пострадалият еякулирал. Подсъдимият
се разкрещял на пострадалия: „ти педераст ли ще ме правиш, чикии пред мене ще си
биеш“. След това се отдалечил. Св. К., уплашен и объркан от случилото се подал
сигнал на телефон 112.
В хода на въззивното производство страните не са представили, нито пък съдът
служебно е събрал нови доказателствени материали, установяващи различни
фактически обстоятелства, поради което настоящият състав на СГС не намира
основания да преразглежда и внася корекции в правилно изяснената от СРС
фактология. Производството по глава ХХVІІ от НПК пред СРС, НО, 12 с-в е протекло
при стриктно спазване на правилата, гарантиращи осведомеността на подсъдимия за
последиците от направеното от него самопризнание и след негов и на защитника му
избор за участие в посочената диференцирана процедура.
Въз основа на така изложените фактически и доказателствени изводи съдът
намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
При правилно установените факти, проверяваната инстанция в нарушение на
материалния закон е приела, че подс. К. с така описаното по – горе поведение е
осъществил съставите на две престъпления – по чл. 157, ал.1 от НК и по чл. 144, ал.3,
вр. ал.1 от НК.
Според описаните от прокурора факти в обвинителния акт, признати и от подс.
К. и установени по делото, на инкриминираните дата и място подс. К. чрез еднократно
осъществена принуда под формата на заплашване / че ще го наръга с нож/ е извършил
хомосексуални действия спрямо навършилия 14-годишна възраст В. И. К. ( роден на
******* г.), изразяващи се в стимулиране половия член на подсъдимия с ръка, в
3

отъркване половия член на подсъдимия в слабините му и поставяне половия му член в
устата на К. и извършване на фелацио.
При тези факти се налага извод, че подс. К. е осъществил едно престъпление с
насоченост против половата неприкосновеност на пострадалия К. – това по чл. 157,
ал.1 от НК. Този състав на престъпление обявява за наказуеми само такива
хомосексуални действия, които са извършени не по волята на пострадалия - било
защото тя е сломена с чрез принуда или използване на положение на зависимост, било
защото поради невменяемост или малолетие, лицето изобщо не може да формира
валидна воля. Когато волята на пострадалия е сломена чрез използването на принуда,
т.е. когато чрез сила или заплашване деецът принуждава пострадалия да осъществи
хомосексуални действия (т.нар.функционална връзка) се касае до двуактно
престъпление, като изпълнителното деяние включва извършване на полово сношение
или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол навършило 14 – годишна
възраст и то чрез употреба на сила или заплашване, тъй като липсва съгласие от страна
на жертвата. В тази смисъл упражнената принуда спрямо жертвата не се явява
самостоятелно престъпление, а се поглъща от по – тежко наказуемото двуактно такова,
като се явява способ / средство за осъществяването на иначе ненаказуемите
хомосексуални действия с навършило 14-годишна възраст лице. Отнесено към
конкретния случай гореизложеното означава, че посредством заплашването на
пострадалия К., че ще бъде наръган с нож, подс. К. е осъществил действията по полово
удовлетворение, като повторното инкриминиране на това заплашване като състав на
отделно престъпление ( по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК) против волята на К. е в
противоречие с материалния закон, тъй като е налице поглъщане от състава на по –
тежко наказуемото двуактно престъпление против половата неприкосновеност на
жертвата, включващо като елемент от обективната страна именно упражняването на
принуда.
В случаят, видно от приетото във фактическата обстановка, подсъдимият е
извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол ( описани по –горе),
като ги е осъществил против волята на св. К., като е употребил за това принуда под
формата на заплашване, че ще го наръга с нож. Именно по този начин подсъдимият е
сломил явно изразеното несъгласие на жертвата за осъществяването на
хомосексуалните действия, т.е. несъмнено в случая принудата е упражнена с цел да се
извършат хомосексуалните действия, да се сломи съпротивата на жертвата, да се
преодолее нейното несъгласие за осъществяване действията по полово удовлетворение.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк
умисъл - деецът е съзнавал, че извършва действията по полово удовлетворение с лице
от същия пол без съгласието на пострадалия и независимо от неговото нежелание,
както и наложилият се поради това принудителен начин за сломяване на съпротивата
му с цел извършване на хомосексуалните действия. Следователно, деецът е съзнавал
общественооопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят.
В обобщение на изложеното дотук, подс. К. следва да бъде признат за виновен
за извършването на престъпление по чл. 157, ал.1 от НК ( а първоинстанционата
присъда потвърдена в тази й част) и оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК ( съответно атакуваната осъдителна
присъда – отменена за второто престъпление, а оттам и в частта й относно
приложението на чл. 23, ал.1 от НК).

4

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл. 157, ал.1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години. СРС е определил
наказанието над средния и близо до максималния, предвиден в закона размер от 7 (
седем) години, като с оглед на императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК е
приложил привилегията, визирана в чл. 58а от НК, предвиждаща редуцирането му с
1/3. Този подход на СРС е законосъобразен и държи сметка за баланса между
отегчаващите и смекчаващите отговорността на подс. К. обстоятелства – изключително
завишената степен на обществена опасност на деянието, изразена чрез естеството на
хомосексуалните действия, продължителността на осъществяването им, мястото и
времето на извършването им ( на обществено място за отдих през светлата част от
денонощието), насочеността им срещу непълнолетно лице, както и на конкретния деец
– К. е осъждан 19 пъти, вкл. и за престъпление против половата неприкосновеност, на
които отегчаващи обстоятелства се противопоставя като смекчаващо обстоятелство
единствено оказаното от К. съдействие при провеждане на разследването. В този
смисъл индивидуализацията на наказанието на К. е извършена в съответствие с
правилото на чл. 54, ал.2 от НК в размер на над средния и близо до максималния,
предвиден в закона от 7 ( седем) години „ лишаване от свобода“. Законосъобразно
СРС, премирайки дееца за процесуалното му поведение, по реда на чл. 58а, ал.1 от
НК е редуцирал определеното на подсъдимия наказание с 1/3, налагайки му 4 ( четири
) години и 6 ( шест) месеца „лишаване от свобода“, постановявайки първоначален
„строг“ режим, основавайки се на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС. В
този контекст въззивния протест, с който се иска увеличаването на наложеното на
подс. К. наказание, не се явява основателен, като направеното от прокурора искане за
налагането на наказание от 8 ( осем) години „ лишаване от свобода“ обективно не
държи сметка за диференцирания ред за провеждане на съдебното производство по
делото със съответното премиране на дееца.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

В съответствие с правилото на чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подс. К. са
възложени разноските, направени в д.п. и пред СРС по обвинението за извършено
престъпление по чл. 157, ал.1 от НК.

Предвид изложеното и на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК
СГС, НО, ХІV въззивен състав отмени обжалваната присъда от 24.11.2021г. по НОХД
№ 14 884/ 2021г. по описа на СРС, НО, 12 състав в частта, с която подс. К. К. К. е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК и в частта
й относно приложението на чл.23, ал.1 от НК и вместо нея постанови нова, с която
призна подсъдимия К. К. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. В останалата част и на основание чл. 338 от НПК съдът
потвърди атакуваната първоинстанционна присъда.
Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	118
Дата:	26 септември 2022 г.
Съдия:	Андрей Ангелов

Дело:	20221100603238
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 август 2022 г.

Присъда по дело №3238/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите