Р Е
Ш Е Н
И Е № 423
гр. Бургас, 25 април 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното от
съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 1845 по описа за 2022 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 190 от ЗМВР, вр. чл. 164в от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по жалба, подадена
от И.Й.Ж. *** против Заповед №4068з-788/12.09.2022 г. на директора на РД
„Гранична полиция“ Бургас към ГДГП при МВР, с която е отменена предходна
Заповед №4068з-773/05.09.2022 г. на същия орган за разрешаване ползването на
отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер на два
месеца, считано от 15.09.2022 г. до 15.11.2022 г. включително.
Жалбоподателят счита, че
оспорената заповед, с която му е отказано ползването на отпуск за отглеждане на
дъщеря му, е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправни
разпоредби. Според него, органът неправилно е приел, че щом в чл. 190, ал. 1 от ЗМВР не е изрично предвиден този вид отпуск, бащата няма право да използва
отпуск по чл. 164в от КТ. Сочи, че новата разпоредба на чл. 164в от КТ /обн.
ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г./ не била въведена в ЗМВР.
Въпреки че се явява специална, нормата на чл. 190 от ЗМВР не може да дерогира
общите изисквания на КТ. Според жалбоподателя оспореният акт е издаден при
липса на мотиви, довело до накърняване правото му на защита. Иска се да бъде
отменена заповедта, с която е отказано разрешаване ползването на отпуска по чл.
164в, ал. 1 от КТ, потвърдена със заповедта на директора на ГД „Гранична
полиция“.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и направените с нея
искания. Представя писмена защита, в която излага съображенията си по
съществото на спора (л. 72).
Ответникът, директор на
Регионална дирекция „Гранична полиция“ Бургас при Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт К.И., намира
жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна. Представя
административната преписка по издаване на обжалвания акт. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително аргументира позицията си в
представени по делото писмени бележки (л. 57).
I.ФАКТИТЕ:
На 31.08.2022 г. жалбоподателят И.Й.Ж.,
на длъжност началник на група „Оперативно-издирвателна дейност“ от ГПУ –
Бургас, подал до директора на РД „Гранична полиция“-Бургас заявление (л.21), с
което на основание чл. 190, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 164в, ал. 1 от КТ е
поискал да му бъде разрешено ползването на отпуск за отглеждане на дете до
навършване на 8-годишна възраст в размер на 2 месеца, за период
15.09-15.11.2022г. включително. Към заявлението си Ж. приложил копие на
удостоверение за раждане на дъщеря си Зорница И. Желева (л. 22) и декларация за
обстоятелствата във връзка с ползването на отпуска (л. 23).
Със Заповед №4068з-773/05.09.2022
г. на директора на РД „Гранична полиция“ Бургас към ГДГП при МВР (л. 24) на
жалбоподателя е било разрешено да ползва поискания от него отпуск през заявения
период.
На 12.09.2022 г., до директора на
РДГП – Бургас е постъпило писмено становище (л. 25-26) от главен юрисконсулт К.И.
относно правото на отпуск, заявен за ползване от жалбоподателя И.Ж.. В
становището са били анализирани разпоредбите на чл. 164в КТ и чл. 190 ЗМВР,
като е прието, че отпускът по чл. 164в от КТ не попада в хипотезата на изрично
изброените в чл. 190 ЗМВР видове отпуски. Така бил формиран извод, че
служителят няма право да ползва заявения отпуск, поради което било предложено
на директора на РДГП-Бургас да отмени първоначално издадената заповед за
разрешаване на отпуска.
Въз основа на мотивите, изложени
в цитираното становище, със заповед №4068з-788/12.09.2022 г. (л. 27) директорът
на РД „Гранична полиция“ Бургас е отменил предходната си заповед от 05.09.2022
г., с която на служителя е било разрешено ползването на отпуска по чл. 164в от КТ и е отказал да разреши ползването на такъв.
Недоволен от постановения акт, на
16.09.2022 г. Ж. е депозирал жалба (л. 28-32) до директора на ГД „Гранична
полиция“ към МВР. В изложението на жалбата си служителят уточнил, че с
оспорената заповед неправомерно му е било отнето правото на отпуск по чл. 164в
от КТ. Посочил е как се съотнасят разпоредбите на ЗМВР към тези на КТ относно
реда за ползването на този вид отпуск, включително какви са нормативните
изисквания на правото на ЕС. Представил е данни за кореспонденция между него и
МТСП, с оглед на които е направил извод, че работодателят няма право да отказва
на служителя ползване на поискания отпуск при положение, че са налице условията,
определени от закона. Въз основа на тези съображения жалбоподателят е поискал
от горестоящия административен орган да отмени като незаконосъобразна заповедта
на директора на РДГП Бургас.
В становище от 19.09.2022 г. до
впд директор на ГДГП при МВР (л.34-35) ответникът е изложил доводи за
неоснователност на постъпилата жалба. Посочил е, че отпуските по чл. 190, ал. 1 ЗМВР са изчерпателно посочени от законодателя, като поисканият от Ж. отпуск не
попада в нито една от хипотезите на нормата.
С писмо рег. №328200-19430 от
06.10.2022 г. ст. ком. К. – ЗА директор на ГД „Гранична полиция“ при МВР (л.36)
е уведомил жалбоподателя, че след запознаване с материалите по преписката
приема жалбата му за неоснователна. Посочени били видовете отпуски, на които
имат право държавните служители в МВР, както и заповедта на министъра на
вътрешните работи, с която били регламентирани компетентните органи, които да
разрешават ползването на отпуските, включително и този по чл. 190 от ЗМВР (л.
38). Изложил доводи в насока, че ЗМВР е специален закон, който обосновава
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и отпуските. Горестоящият административен орган приел, че
предвид липсата на законова делегация по отношение на отпуска по чл. 190 от ЗМВР, не е налице правно основание за ползването му от служители със статут по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, какъвто притежава жалбоподателят.
Актът на по-горестоящия орган бил
връчен на жалбоподателя с препоръчано писмо, получено лично от Ж. на
11.10.2022г. (л. 47).
II.ПО
ДОПУСТИМОСТТА:
Въпросът за допустимостта е
разрешен с Определение №3402/31.03.2023г., постановен по адм. дело №2859/2023г.
по описа на Върховния административен съд.
Жалбата е процесуално допустима
за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения
административен акт и в предвидения от закона срок.
Оспорената заповед е издадена при
хипотезата на чл.99 предл. последно, т.1 от АПК, като инициативата за
производството е извършено от администртивния орган и на осн. чл.104 от АПК
подлежи на сопроване по реда на кодекса.
III.ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспореният акт е
издаден в изискуемата писмена форма, от компетентен орган.
В случая правомощията за разрешаване
ползването на платен годишен отпуск по чл. 190, ал. 1 от ЗМВР на държавните
служители от съответното структурно звено са делегирани на директора на
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас с точка 1 от заповед
№3282з-1006/12.04.2021г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР (л. 37).
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Обжалваният акт е издаден в
съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона.
Със Закона за изменение и
допълнение на Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022г.), в сила от
01.08.2022г., е въведено правото на ползване на
отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата
(осиновителя), като така е транспонирана Директива (ЕС) 2019/1158 на
Европейския Парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието
между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и
за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (Директивата).
Съгласно член 5 от посочената
директива държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да
гарантират, че всеки работник има право на родителски отпуск за отглеждане на
дете, който трябва да бъде ползван до навършване на осемгодишна възраст на
детето. Член 20 задължава държавите членки да приемат законовите, подзаконовите
и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата,
не по-късно от 2 август 2022 г.
Според член 288, параграф 3 от
ДФЕС директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден
резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните
власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този
резултат. Следователно, за да породи действие дадена директива на национално
равнище, държавите членки трябва да приемат закон, с който да я транспонират.
В случая, за осигуряване на
съответните мерки за изпълнение на Директива (ЕС) 2019/1158 е приета новата
разпоредба на чл. 164в от Кодекса на труда, според която бащата (осиновителят)
има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в
размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал.
3, чл. 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1 от КТ. Ал. 4 на текста предвижда, че
бащата (осиновителят), който иска да ползва този отпуск следва да уведоми за
това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително.
В специалната разпоредба на чл.
190, ал. 1 от ЗМВР (посл. изм. и доп., ДВ бр. 60 от 2020 г.) за държавните
служители в МВР е регламентирано правото на отпуск за работа при специфични
условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени,
ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на
обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за
бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за
отглеждане на дете до двегодишна възраст, при смърт или тежко заболяване на
родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг и други роднини
по права линия, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, на неплатен
отпуск, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда, с
изключение на отпуска по чл. 160, ал. 2 от Кодекса на труда. Съгласно ал. 6 на
текста редът за ползване на посочените отпуски се определят със заповед по чл.
189, ал. 7 (на министъра на вътрешните работи).
При това положение следва да се
приеме, че правото на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна
възраст не е сред изрично предвидените видове отпуски в нормата на чл. 190 от ЗМВР. Следователно разпоредбите на директивата не са били транспонирани в
националното законодателство, уреждащо правото на отпуск на държавните
служители в МВР.
Директивата е вторичен източник
на правото на Европейския съюз, с оглед на което в рамките на срока за
транспониране държавите членки трябва да приемат съответните вътрешноправни
норми, от които частноправните субекти да могат да черпят правата, които
директивата изисква да бъдат предоставени. В случая обаче това не е сторено в
специалните разпоредби на ЗМВР.
Не се спори между страните, че
жалбоподателят заема длъжността началник на група „Оперативно-издирвателна
дейност“ от ГПУ – Бургас към РДГП – Бургас при ГДГП и като такъв е държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда със
ЗМВР съгласно ал.2 на текста.
Този статут е специфично уреден и
диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните държавни дейности и
изпълнявани различни функции. В този смисъл за държавните служители в МВР са
регламентирани множество задължения, ограничения и права, които са изцяло
неприложими спрямо лицата, работещи по трудово правоотношение.
Ето защо съдът намира, че в
нормите на чл. 189 и чл. 190 от ЗМВР законодателят е уредил изчерпателно
видовете отпуски, на които имат право държавните служители в МВР, сред които не
попада поискания от жалбоподателя отпуск. В конкретния случай не е налице нито
закон, нито акт на МС, с който да се допуска държавните служители в МВР да
ползват отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Не е налице празнота
в нормативната база, която да може да обоснове препращане по аналогия към КТ,
тъй като е налице специална нормативна уредба по отношение на отпуските на
държавните служители в МВР, изключваща общия ред по КТ.
При това положение съдът намира,
че с оглед статута на жалбоподателя (служител на МВР) същият няма право на
отпуска, регламентиран с чл. 164в от Кодекса на труда.
Неоснователно е направеното в
жалбата възражение за липса на мотиви в обжалвания акт, довело до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно постановките на
Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК мотивите могат да се съдържат
в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая фактическите
констатации, обосноваващи наличието на предпоставките за отказ разрешаване
ползването на отпуска по чл. 164в, ал. 1 от КТ могат да бъдат изведени от
становището до компетентния орган относно правото на поискания отпуск от
жалбоподателя, така и от акта на по-горестоящия административен орган, чиито
мотиви се смятат за част от мотивите на административния акт съгласно чл. 97,
ал. 1, изр.2 от АПК. Поради това следва да се приеме, че в случая не е налице
твърдяната от жалбоподателя липса на мотиви.
По тези съображения съдът намира,
че оспорената заповед, с която е отказано разрешаване ползването на отпуска по
чл. 164в, ал. 1 от КТ, е е издадена при правилно приложение на закона. Жалбата
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. На
основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С оглед горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.Ж. *** против Заповед №4068з-788/12.09.2022 г. на директора
на Регионална дирекция „Гранична полиция“ Бургас към ГДГП при МВР, с която е
отменена предходна Заповед №4068з-773/05.09.2022 г. на същия орган за
разрешаване ползването на отпуск за отглеждане на дете до навършване на
8-годишна възраст в размер на два месеца, считано от 15.09.2022 г. до
15.11.2022 г. включително.
ОСЪЖДА И.Й.Ж. да
заплати на Регионална дирекция „Гранична полиция“ Бургас при Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, сума в размер на 100 (сто) лева, представляващи
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: