Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         №      /28.06.2019г.                                                                     гр.Търговище

в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На двадесет и четвърти юни                                                     2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

         ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА

ЙОРДАН И.                                                              

Секретар: Милка Точева

 като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№154 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                    Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството по в.гр.д.№154/2019г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на О.  Т. ЕИК  *********,  със седалище и адрес на управление ***, пл. „Свобода“, представлявана от кмета – д-р Дарин И. Димитров, действащ чрез  процесуалния си представител Л.Ж.- ст. юрисконсулт ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 188/25.03.2019 г. на ТРС, постановено по гр. дело № 1962/2018 г., В ЧАСТТА, в която е била осъдена О.  Т. ДА ЗАПЛАТИ  на   Д.  С.  И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С. ***, сумата от 8500 лв., представляваща обезщетение  

 

 

 

за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,   на осн. чл.52 ЗЗД във вр. чл. 49 ЗЗД и във вр. ЗП, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 15.01.2018г.  до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 84 ал.3 ЗЗД,    както и сумата от  2481.62 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, на осн. чл.49 от ЗЗД, както и сумата от  1314.50 лв., представляваща  основателно направените разноски по делото, с оглед уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.

С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, моли съда да го отмени като такова и да постанови ново, с което да отхвърли исковата молба на Д.С.И.,*** като неоснователна. В случай, че съдът приеме исковата претенция за основателна и решението на Районен съд за правилно, моли, определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено поради прекомерност. Моли, за присъждане на разноски.

В съдебно заседание за въззивника се явява Л.Ж.- ст. юрисконсулт, който поддържа жалбата за отмяна на решението в осъдителната му част, алтернативно за намаляване на присъденото обезщетение на 50%. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия-ищец Д.С.И. ЕГН ********** адрес: ***, действащ чрез процесуалния си представител- адв. Н.С., ТАК е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди постановеното решение на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание се явява процесуалния му представител-адв.Н.С. от ТАК. Оспорва жалбата и моли съда да потвърди постановеното решение, както и да присъди разноски за настоящето производство в размер на 250 лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

 

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове против О.Т. с правно основа-ние чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД от ЗЗД за причинени неиму-ществени и имуществени вреди са обосновани с обстоятелството, че на 15.01.2018г. около 9.15 часа ищецът, движейки се пеша по ул. „Генерал Скобелев“ се подхлъзнал, като единият му крак се усукал, не можал да се задържи изправен и паднал върху заледеното пътно платно. С линейка бил превозен  до „Спешна помощ“-Търговище, където се установило, че има счупена тазобедрена става. На 17.01.2018г. била извършена операция. Болката преди операцията, както и след това била непоносима, като претенцията му е за сумата в размер на 8 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 15.01.2018г. до окон-чателното заплащане на сумите. Ищецът претендира ответникът да му заплати и сумата в размер на 2 598.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди - направени разходи за лечение.

С писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът счита иска за допустим, но неоснователен.   Възразява, че не  е доказано, че вредите се причинени от лице, на което възложителят по чл.49 от ЗЗД- О.Т. е възложил работата. Твърди, че  е завишен размерът на  претендираното обезщетение за неимуществени вреди-не е съобразен с принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 от ЗЗД.  

 

След преценка на събраните по делото доказателства, окръжният съд прие за установено следното:

 Първоинстанционният съд е изложил подробно и точно факти-ческа обстановка по делото, като на основание чл.272 от ГПК настоя-щият състав на съда препраща към мотивите му.

Безспорно е, че на 15.01.2018г. около 9.15 часа ищецът, движейки се пеша по ул. „Генерал Скобелев“ се подхлъзнал, като единият му крак се усукал, не можал да се задържи изправен и паднал върху заледеното пътно платно. Видно от представените писмени доказателства ищецът е приет в „Спешно отделение“ на  „МБАЛ-Търговище“ АД гр. Търговище  на 15.01.2018г. в 9.40 ч. с основна диагноза“ Счупване на бедрена кост“. С направление за хоспитализация е насочен към Ортопедо-травматологично отделение, където е приет от Д-р Зафиров и след клинично обсъждане, е проведено спешно оперативно лечение на 17.01.2018г. Ищецът е изписан на 26.01.2018г. с основна диагноза: “Пертрохантерно счупване в ляво, закрито“. Видно от епикризата, проведени  са две операции на ищеца: Закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация и открито наместване на фрактура  с вътрешна фиксация.

 

Отговорността на общината е ангажирата за причинените неимуществени и имуществени вреди, причинени от падане върху хлъзгав терен, а именно-върху пътната настилка на ул. „Генерал Скобелев“, гр.Търговище, причинени от неизпълнено задължение на Общинско предприятие „БКС-Търговище” гр.Търговище за обезопасяване на пътната настилка, на което О.Т. е възложила поддържането на улиците в гр.Търговище за зимния период на 2017/2018 година.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл.49 ЗЗД.

Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата и чл.48, т.2 от Правилника за прилагането му ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Безспорно установено от събраните доказателства по делото е, че О.Т. не е изпълнила задълженията си по чл. 31 от ЗП. Законът е определил изискуемият се резултат - осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване през цялата година. Ето защо, каквато и организация да е създала Общината като собственик на улицата, ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди тя носи отговорност. Или от всичко изложено дотук се налага изводът, че отговорност за поддържане и в конкретния случай-зимно почистване на ул. „Генерал Скобелев“ в гр.Търговище носи Община Тълговище. Именно с оглед изпълнението на това си задължения Общината е създала с Решение по Протокол №13 от 20.09.2016 година на Общинския съвет Търговище Общинско предприятие „БКС-Търговище” гр.Търговище, на което е възложила поддържането на улиците в гр.Търговище за зимния период на 2017/2018 година.

Във въззивната жалбата е поставен въпросът доколко отговорност за инцидента трябва да носи общината и доколко ищеца, чието задължение като пешеходец било да се движи по тротоара /чл. 108, ал.1 от ЗДвП/, а почистването на тротоарите било възложено на живущите в сградите покрай тях. Задължението пешеходците да се движат по тротоарите е създадено не за да ограничава свободата им на придвижване, а за осигуряване на безопасността на пешеходците и на движещите се автомобили и не може да служи в случая като довод за съпричиняване на резултата. Установено е по делото, че метеороло-гичните  условия са били зимни и неблагоприятни, като е имало снего-валеж и снежна покривка, а най-вече заледяване, като към момента на инцидента, нито тротоара е бил разринат от сняг, нито  улицата  е била почистена от снега, съответно насипана с пясък или луга. Установено е така също, че „тротоарът, доколкото е съществувал там  в едната си част, тъй като  е бил направен в останалата част през есента на 2018г. от „Пътното“, на 15.01.2018г. е бил практически  непроходим – неразринат от сняг и непочистен  т.е. ищецът е бил принуден да се придвижва по пътното платно  близо до бордюра на тротоара.“ Това негово поведение е съобразено с разпоредбата на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Ето защо съдебният състав приема, че е налице от една страна противоправно поведение от страна на общинската фирма, която се е задължила да изпълни снегопочистването и следователно да осигури техника, персонал и материали за това. От друга страна, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД от страна на ищеца, който заплаща данъци, за да му се осигури безпре-пятствено придвижване в града, в конкретния случай да си вземе храна.

По отношение на размера на обезщетението, въззивният съд приема следното:

В нормата на чл.52 от ЗЗД е прогласен общият правен принцип, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справед-ливост, като понятието "справедливост" е свързано с преценката на реди-ца конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.

В разглеждания случай ищецът е претърпяла значителни неиму-ществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като възстановителния период е бил около  осем месеца, но които търпи и до момента при натоварване на крака и при резки температурни колебания-с оглед на напредналата му възраст. Съобразявайки изложеното от първоинстанционният съд, че „Към момента на  злополуката е бил здрав  мъж;  не се е оплаквал за здравословното си състояние; активен и мобилен – самостоятелно се е обслужвал, разхождал се, дори е карал колело; работоспособен и действително работещ – като охранител на обект.“ , явно е, че няма да може да води предишния си начин на живот. Ето защо и като се има предвид, че той  е претърпял две операции, продължава да изпитва и сега страх,  вече  не може да кара колело и няма  тези контакти, както като е ходил на работа, чувства се некомфортно и потиснато, съдът счита, че претендираното от ищеца  обезщетение в размер на  8500 лв. е справедливо.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да се потвърди В ЧАСТТА МУ, в която е били УВАЖЕН предявеният иск за сумата 8500 лв./осем хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания.

По отношение на иска за имуществени вреди разноски по лече-нието, те са доказани по вид и размер, включително необходимостта от извършването им, т.е. те са пряка и непосредствена последица от увреждането. Иска следва да се уважи като основателен и доказан до размер от 2481.62 лв.

При съвпадане изводите на ТРС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО в обжалваната му осъдителна част, като съдът препраща към мотивите му на основание чл.272 от ГПК.

В останалата му необжалвана част решението е влязло в законна сила.

По разноските:

На въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лв.

                       

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

                                   

ПОТВЪРЖДАВА решение №188/25.03.2019г. на ТРС, постанове-но по гр. дело № 1962/2018 г., В ЧАСТТА, в която е била осъдена О.  Т. да заплати  на   Д.  С.  И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С. ***, сумата от 8500 лв., представляваща обезщетение  

 

 

 

за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,   на осн. чл.52 ЗЗД във вр. чл. 49 ЗЗД и във вр. ЗП, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 15.01.2018г.  до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 84 ал.3 ЗЗД,    както и сумата от  2481.62 лв., представляваща обезщетение за имущест-вени вреди, на осн. чл.49 от ЗЗД, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

В останалата  му необжалвана част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА О.  Т. ЕИК  *********,  със седалище и адрес на управление ***, пл. „Свобода“, представлявана от кмета – д-р Дарин И. Димитров  ДА ЗАПЛАТИ  на   Д.  С.  И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С. ***   сумата от  250 лв., представляваща  основателно направените разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му, при наличие на условията по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.

 

                                                                                          1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                             

                                                                                                          2.