№ 63
гр. Луковит, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осми март през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20204320200295 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Ч. б., ул. „Т.
П.“ № *, ет. *, ап. **, против Наказателно постановление № *********** от 21.10.2020 г.
издадено от Началник РУ МВР гр.Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че постановеният административен акт е неправилен и
незаконосъобразен, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е неправилен
и необоснован.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява. Явява се
адв. Р.М. – процесуален представител на жалбоподателя.
В представените писмени бележки излага доводи, че в района на произшествието Д.
се движи с скорост, съобразена с предписанията, както и с атмосферните условия, защото е
валял дъжд, но при разминаване с няколко тежкотоварни автомобила - тирове, в зоната на
завоя един от тях бил навлязъл в платното на жалбоподателя, който предприел правилни
действия като натиснал спирачка за да спре, предприемайки спасителна маневра,
автомобилът му се занесъл и попаднал в канавката в насрещното платно за движение.
Твърди се, че водачът е направил всичко възможно за да избегне ПТП с насрещно движещ се
камион, който бил навлязъл в самия завой в платното за движение на жалбоподателя, който
1
бил в обективна невъзможност да избегне по друг начин удара. Излага становище, че се
касае маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, с оглед личност на жалбоподателя, множеството
му заболявания, които са били повод за конкретното пътуване, незначителността на
вредните последици, които са единствено по неговия автомобил и пълното съдействие на
полицейските органи. Сочи, че една парична санкция по-скоро ще е пагубна за един болен
пенсионер, чиито средства от пенсия са предназначени за лекарства и отопление.
Въззиваемата страна – Началникът на РУ Луковит, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание, както и не изразява писмено становище.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Жалбоподателят Д. П. Д. притежава свидетелство за управление на МПС №
*********, издадено на 20.02.2012 г. от ОД МВР Плевен, с правоспособност категории: В,
М, АМ. От представената по делото справка за нарушител/водач се установява, че в периода
от 1999 г. до 2020 г. на жалбоподателя са налагани 10 административни наказания за
извършени нарушения по ЗДвП, както и осе броя фишове.
На 08.10.2020 г. около 12.20 часа в землището на Община Луковит, по първокласен
път I-3, в посока от с. Петревене към гр. Луковит, жалбоподателят управлявал собствения си
лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № ********, движейки се с несъобразена скорост с
пътните условия, с мокър път, в района на десен завой, като при разминаване с
тежкотоварен автомобил с ремарке, възприел навлизане на същия в неговата пътна лента за
движение, при което загубил контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което
МПС излязло вляво извън пътното платно и се реализира пътно-транспортно произшествие
с материални щети и леко пострадал водач и пътник.
След произшествието двамата полицейски служители при РУ МВР Луковит М. С. М.
и Г. В. Й. получили сигнал за настъпилото ПТП. Отишли на място и заварили лекия
автомобил управляван от жалбоподателя в канавката, който бил обърнат по таван. До
автомобила имало две лица, единият бил жалбоподателят Д. П. Д. като водач на лекия
автомобил „Опел Вектра“ с peг. № ********, а другият Ст. Огн. к. като пътник возещ се на
предна дясна седалка. След проведени беседи с двамата водачи и като взели предвид
обективните дадености в района произшествието, разположението на автомобилите и
следите оставени от тях, полицейските служители приели за най-вероятен следният
механизъм на произшествието, несъобразяването от страна на водача на скоростта на
управляваното от него МПС с пътните условия, мокрият път, в района на десен завой, при
което е загубил контрол над управляваното от него МПС. Полицейските служители
установили, че вследствие на реализираното пътно-транспортно произшествие са причинени
материални щети и леко пострадал водач и пътник. Пътникът в автомобила управляван от
2
жалбоподателя бил закаран с линейка за преглеждане от ФСМП в гр. Луковит, където след
преглед се установило, че има причинени телесни наранявания.
Свидетелят младши автоконтрольор М. С. М. съставил констативен протокол за ПТП
№ 41 от дата 08.10.2020 г. с пострадали лица, както и изготвил скица на пътно
транспортното произшествие.
За установеното нарушение актосъставителят М. С. М. съставил АУАН, серия GA,
бл. № ***** от 08.10.2020 г. срещу жалбоподателя, за това, че на 08.10.2020 г. около 12:20
часа в Община Луковит, на първокласен път I-3, км. 143+950, в посока гр. Луковит,
управлява собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № ********, като нарушава: 1.
При движение с несъобразена скорост с пътните условия, на мокър път, на десен завой, губи
контрол над МПС и излиза вляво извън пътното платно, и излиза вляво извън платното
платно, като реализира ПТП с материални щети и леко пострадал водач и пътник.
Нарушението е квалифицирано по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят Д. не направил възражения, подписал акта и му бил връчен препис
от него.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, от страна на Иво
Рабаджиев на длъжност Началник на РУ МВР гр.Луковит, било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗААН вр с чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 200 лева, за това, че на 08.10.2020 г. в
12.20 часа в община Луковит, на път „Първи клас № 3“ като водач на лек автомобил, при
обстоятелства: На ПП-1-З км 143+950, посока гр. Луковит, управлява собствения си лек
автомобил „Опел Вектра“, зелен, с рег. № ********, като нарушава: 1. При движение с
несъобразена скорост с пътните условия, на мокър път, на десен завой, губи контрол над
МПС и излиза вляво извън пътното платно, като реализира ПТП с материални щети и леко
пострадал водач и пътник. Деянието е квалифицирано по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като АНО е
приел, че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензивност на движение и други обстоятелства, за да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, при което реализирал
ПТП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на
акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
разпитаните полицейски служители М. С. М. и Г. В. Й.. Анализът на събраните гласни
доказателства, води до следните изводи:
3
От свидетелските показания на полицейските служители М. С. М. и Г. В. Й., които са
еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло, се установява датата и
мястото на нарушението, обстоятелствата при които е настъпило ПТП с участник
жалбоподателят като водач на лек автомобил „Опел Вектра“, противоправното поведение на
жалбоподателя при шофиране със несъобразена скорост, както и обстоятелствата, при които
е съставен АУАН. Установява се, че на 08.10.2020 г. двамата полицейски служители
получили сигнал за възникнало произшествие в посока с. Петревене на големия завой. На
место след беседа с двамата – водач и пътник и вземайки предвид обективните дадености в
района на произшествието, оставените следи от автомобила и разположението му, двамата
установили причините за настъпилото произшествието. Установили, че водачът на лекия
автомобил е в добро състояние и е нямал оплаквания към настоящия момент. Пътникът е
бил ударил ръката/гърба и бил откаран за преглед във ФСМП с линейка. След провеждане
на прегледа е установено, че той няма причинена средна телесна повреда.
Съдът допусна разпит в качеството на свидетел Ст. Огн. к.. В съдебно заседание
свидетелят заяви, че заедно с жалбоподателя Д. пътували заедно от с. Петревене на път за
болницата в гр. Луковит. По време на пътя към града валяло дъжд, вследствие, на което
ТИР с ремарке е минал покрай тях. Д. се опитал да заобиколи, от което лекият автомобил се
бил поднесъл и те се ударили в канавката. Свидетелят С.к. твърди, че е успял да излезе през
прозореца на колата. Помогнал е на водача на лекия автомобил, след което двамата са се
отправили към болницата в гр. Луковит, където к. оставен на лечение в хирургията.
Съдът кредитира показанията на свидетеля к. относно твърденията му, че
поведението на друг водач е причина за настъпилото автопроизшествие, тъй като твърдения
не са оборени от другите събрани доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, подадена е на дата 04.12.2020 г.,
а оспореното НП е връчено на жалбоподателя на 30.11.2020 г., то ест подадена е в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията затова са
следните:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Иво Рабаджиев на длъжност Началник на РУ МВР гр.Луковит, който
към дата 08.10.2020 г. е бил назначен на тази длъжност, видно от приложеното
удостоверение издадено от Директора на ОД МВР – Ловеч /стр. 8/, както е бил и
4
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед рег. № 8121з-515/ 14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи /т. 2.9 от същата заповед/.
АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – М. С. М., на
длъжност младши автоконтрольор II степен - удостоверение на стр. 17 и Заповед рег. №
8121з-825/ 19.07.2019 г., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото наказателно
постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа
на който се издава. В настоящият случай съдът счита, че е налице съответствие както
досежно текстовото описание на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация.
Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита
на жалбодателя. Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на
жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, след което се предявява на нарушителя. Следователно, за да е
законосъобразно съставен акта, той следва да е подписан от един свидетел, поради което
непосочването на друг свидетел не може да се счете за съществено процесуално нарушение.
Липсата на вписан втори свидетел на установяване на нарушението или при съставяне на
акта не води до ограничаване правата на жалбоподателя в производството.
Горните съждения са в контекста на това, че в разглеждания случай нарушението е
установено по-късно, след настъпилото вече ПТП, и са констатирани в хода на проверката
извършена от контролните органи, които най-често действат в екип от две лица, едното от
които е актосъставител, а другото - свидетел по акта. В такива случаи следва да се допусне
актът да се състави в присъствието на свидетел при извършване и/или установяване на
нарушението и на още един свидетел, бил той и само на съставяне на акта. Съставянето на
акта с присъствието само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата по
съставяне на акта, когато обосноваността на констатациите, съдържащи се в акта, се
подкрепят в съдебната фаза на производството от показанията на единствения свидетел,
ведно с тези на актосъставителя – когато са единни, взаимно се допълват, безпротиворечиви
са и позволяват на съда да формира категорични изводи по фактите – при което не е налице
съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН при съставяне на акта.
С оглед приетата фактическа обстановка, по отношение на визираното в процесното
НП, съдът приема, че в нарушение на правилата визирани в ЗДвП, жалбодателят при
5
управление МПС на дата 08.10.2020 г. в землището на община Луковит, на първокласен път
1-З, км 143+950, в посока гр. Луковит, управлявал собствения си лек автомобил „Опел
Вектра“, зелен, с рег. № ********, като при движение с несъобразена скорост с пътните
условия, на мокър път, на десен завой, и след разминаване с товарен автомобил с прикачено
ремарке, който възприел, че навлиза в неговата лента за движение, изгубил контрол над
МПС и излязъл вляво извън пътното платно, реализирайки ПТП с материални щети и леко
пострадал водач и пътник.
Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му нарушение, съставомерно по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран по чл. 179, ал. 2, предл. 1-во от ЗДвП с налагане на
административно наказание глоба в размер на 200 лева – според която санкционна
разпоредба: „Който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление“. Независимо, че същият възприел насрещно движещ се товарен автомобил да
навлиза в неговата лента за движение, очевидно поради напредналата възраст и
несъобразената скорост на движение с която се движел неговият автомобил, Д. се успял да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.
В подкрепа на горния извод по делото се събраха гласни доказателства, от които се
установява, че в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП жалбоподателят управлявайки лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********, е допуснал настъпването на ПТП, но това
негово поведение е вследствие и на неизпълнението на задължението му като водач на ППС
непрекъснато да контролира превозното средство, което управлява. Очевидно е, че същият е
управлявал собствения автомобил в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, но
такова обвинение не му е вменено в хода на административно-наказателното производство.
Съдът намира, че в конкретния казус следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН – „Маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Констатираното нарушение представлява маловажен
случай, тъй като не се отличава с висока обществена опасност. От деянието не е възникнала
опасност за движението на останалите участници в движението, а от произшествието са
настъпили щети само по собствения на жалбоподателя автомобил.
Налице са смекчаващи обстоятелства характеризиращи деянието и дееца с по-ниска
степен на обществена опасност. Съдът споделя становището на процесуалния представител
6
на жалбоподателя, че се касае маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, с оглед личност на
жалбоподателя, множеството му заболявания, които са били повод за конкретното пътуване,
незначителността на вредните последици, които са единствено по неговия автомобил и
пълното съдействие на полицейските органи – и най-вече, че една парична санкция по-скоро
ще е пагубна за един болен пенсионер, чиито средства от пенсия са предназначени за
лекарства и отопление.
Ето защо съдът намира, че налагането на глоба в размер от 200 лева, се явяват
несъразмерно тежка наказание, спрямо степента на обществената опасност на деянието и
дееца и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *********** от 21.10.2020 г. издадено от
Началник РУ МВР гр.Луковит, с което на Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Ч. б., ул.
„Т. П.“ № *, ет. *, ап. **, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му на страните пред Административен съд гр.Ловеч по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
7