МОТИВИ към Присъда № 155/08.10.2019г. по НОХД
1562/2019г. по описа на РС-***Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от БРП срещу Г.Г.К. с ЕГН **********, с
който е обвинен в това, че на 19.07.2018г. в гр.***на ул. „***“ №
21 в игрална зала „***“ повредил противозаконно чужда движима вещ - счупил
дисплей /активен екран/ на игрален автомат „Премиер Мулти -5“ тип „EGT-VS8 EGT“
с фабр. № 164377/2018г. на стойност 1710.00 лв. /хиляда седемстотин и десет
лева/ собственост на „***“ ООД с МОЛ - В.П.Д.от гр. София – престъпление по чл.
216, ал.1 от НК.
Пред съда делото протече по общия ред,
като бяха разпитани посочените от страните свидетели и приобщени нужните доказателства
и доказателствен и средства. Подсъдимият се възползва от правото си да не дава
обяснения, въпреки няколкократните покани за това, като от това си право К. се
е възползвал и в хода на досъдебното производство.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита,
че в случая е налице умишлено повредена чужда вещ, като в зависимост от това
дали подсъдимият е бил наясно с неминуемото счупване на дисплея или само го е
допускал – то умисълът може да бъде или пряк или евентуален, но при всички
положения не се касае за непредпазливо деяние. Посочва, че К. е бил предупреден
от крупието да не удря по машинките, защото може да ги счупи, но въпреки това
не се е съобразил с това, а се е държал невъзпитано и невъздържано. Счита, че
на подсъдимия следва да се определи наказание при приложението на чл. 54 НК в
размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66 НК да се отложи с изпитателен срок от три години.
Упълномощеният защитник на подсъдимия -
адв. В.К. – САК също заявява, че фактът на счупване на дисплея от неговия
подзащитен, е установен, но оспорва формата на вина. Счита, че са събрани
достатъчно доказателства за това, че подсъдимият е бил афектиран и именно в
това състояние е ударил машинката, без обаче да е целял нейното повреждане,
чрез счупване на дисплея. Счита, че при тези факти деянието следва да се
квалифицира по ал. 6 на чл. 216 НК, а именно – повреждане на чужда вещ при
непредпазливост. Изтъква многобройните смекчаващи отговорността на неговия
клиент обстоятелства, като стига до извода, че именно наказанието, предвидено в
ал. 6 би постигнало целите по чл. 36 НК. В тази връзка моли съдът за
произнасяне и преквалифициране на деянието.
Подсъдимият Г.К. заявява, че се придържа
към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за
последна дума заявява, че иска престъплението да бъде преквалифицирано, съобразно доводите на
адв. К. - САК.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Г.Г.К. с ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. ***, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен (живее на съпружески начала с Х.М.Т.). К.
е със средно образование и работи като монтажник в „***” ЕООД. Без данни за
противоправни прояви до датата на деянието.
На 19.07.2018г., около 14.00 часа подсъдимият
Г.Г.К. и приятелката му - Х.М.Т. били в
играла зала „***“, намираща се в гр. Бургас, ул. „***“ № 21. Игралната зала се
стопанисвала от „*** ***“ ЕООД, представлявано от управителя И.Х.И.. Салонен
управител на залата бил св. К.П.Я.. По това време на работа в игралната зала
като крупие била само св. П.А.С.. При влизането си К. бил гол до кръста и
заедно с приятелката си седнал да играе на ролетката, намираща се в началото на
игралната зала, веднага след входната врата. Крупието С. ги обслужвала, като освен
игрите двамата консумирали и алкохол. След като поиграли на тази машина за
около десет минути двамата се преместили на други игрални автомати в залата,
като вкарвали в тях малки суми и често сменяли машините. По едно време подс. К.
качил крака си на един от игралните автомати и започнал да натиска бутона за
стартиране с него. Св. С. му направила забележка, при което подсъдимият свалил
крака си. След това К. се преместил на други автомати, но не печелил и в яда си
няколко пъти бутал и удрял по машините. С. няколко пъти му направила забележка,
като дори му казала, че това е игрална зала, а не закусвалня. Тогава К. и Т. се
преместили в друго по-малко помещение на игралната зала, намиращо се вдясно от
входната врата. В това време в игралната зала нямало други хора. В помещението
имало девет игрални автомата. К. седнал на автомат № 13, а Т. седнала на
намиращия се срещу него автомат № 19, с гръб към подсъдимия. Към момента на
сядане на подсъдимия на игралния автомат същият бил в пълна изправност и със
здрав дисплей. Малко по-късно подсъдимият се ядосал на приятелката си и в яда
си ударил с ръка игралния автомат и счупил дисплея му. Това бил дисплей
/активен екран/ на игрален автомат „Премиер Мулти -5“ тип „EGT-VS8 EGT“ с фабр.
№ 164377/2018г. Самият автомат бил собственост на „***“ ООД с МОЛ - В.П.Д., но
бил отдаден под наем на „*** ***“ ЕООД. Шумът от удара бил чут от св. С., която
отишла на място, видяла счупения монитор и констатирала, че в това състояние
автоматът не можел да се ползва по предназначение. Свидетелката попитала кой е счупил
екрана, при което Т. й казала, че К. бил счупил монитора. Самият подсъдим също
потвърдил, че дой е ударил машината, като дори използвал думите: „счупих я и к`во ся“. С. веднага отишла
до бара, натиснала паник-бутона и се обадила на салонния управител на игралната
зала - св. Я.. Малко по-късно в игралната зала пристигнали служителите на
охранителната фирма „***“, които реагирали на подадения сигнал от паник-бутона.
След тях пристигнал и Я. и провел разговор с подсъдимия. К. отново признал, че
той бил счупил дисплея, но не искал да се вика полиция, а поискал да оправят
нещата на място. Я. му предложил да възстанови нанесената щета, но К.
отговорил, че нямал достатъчно пари. Предложил да заплаща разсрочено на
застрахователната компания, в която бил застрахован игралния автомат. Тогава Я.
се обадил на тел. 112 и съобщил за случилото се. Малко след това на място
пристигнали полицейските служители - свидетелите Т.Д.Д. и П.Д.С.. Те видели
счупения игрален автомат и установили самоличността на подсъдимия. В хода на
проведения с полицейските служители разговор К. отново признал за стореното,
като казал, че ударил с ръка екрана, защото се ядосал. Полицейските служители
арестували К., а по случая било образувано досъдебно производство, в хода на
което била назначена съдебно-оценителна експертиза, която излязла със заключение,
че стойността на дисплея възлизала на 1710 лева.
В последствие, подсъдимият, чрез
родителите на приятелката си, направил опит за връзка с управителя на залата, с
цел заплащане на щетите, но в крайна сметка поради липса на финанси не успял да
се издължи. След инцидента подсъдимият посещавал отново игралната зала, като
никога повече не създавал проблеми и изразил съжаление за случилото се и се
извинил на управителя за поведението си.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: К.Я. (л.43 гръб - 44 от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК показания от досъдебното производство (л.
18 от ДП); П. С.(л.44 - 45 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК показания от
досъдебното производство (л. 20-21 от ДП); частично от показанията на П.С. (л. 45 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК показания от досъдебното производство (л.
25 от ДП); частично от показанията на Т.Д.
(л. 45 гръб - 46 от съдебното производство), включително и от приобщените по
реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2
НПК показания от досъдебното производство (л. 24 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 28 от съдебното
производство); разписка (л. 44 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 45
от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 46 от ДП); копие от договор за
наем на игрални съоръжения и анекс към него (л.47-50 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие ведно с
фотоалбум (л.8-13 от ДП)
От експертизите: съдебно-техническа експертиза (л.26-36), включително и от отговорите
на вещото лице в съдебно заседание (л.43 от съдебното производство) и съдебно-оценителна
експертиза (л.38-40 от ДП), включително и от отговорите на вещото лице в
съдебно заседание (л. 43 от съдебното
производство).
От веществените доказателствени средства: диск (ДВД), съдържащ записи от охранителни камери (л.
37 от ДП)
Съдът кредитира в основните им части показанията на
разпитаните по делото свидетели, доколкото
ги намира за логични, последователни и взаимосвързани. Настоящият състав не
намира причина да се съмнява в добросъвестността на тези свидетели, поради
което и взима предвид заявеното от тях при формиране на вътрешното си
убеждение. Показанията и на четиримата свидетели не съдържат съществени
противоречия, като възприятията на свидетелите напълно кореспондират с
писмените и веществени доказателства и доказателствени средства и заключения на
вещите лица, поради което и съдът няма причина да не им даде вяра.
Съдът не кредитира показанията на св. С. и Д. единствено
в частите, в които същите пресъздават информация получена при т.нар, „разузнавателна
беседа” с подсъдимия на местопроизшествието. Настоящият състав счита, че
независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар.
„беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на
веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си
представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има
данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не
са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество
на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване
на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на
следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това
нито има пълния обем от права, гарантирани му
от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за
правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има
стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство.
В този смисъл е и актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., както и
практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Въпреки това фактът на направеното самопризнание от
подсъдимия пред полицейските служители се установява от показанията на св. С.и Я.
(които не са полицейски служители и за които не важат горните принципни положения),
поради което и съдът приема, че при пристигането на полицейските служители
подсъдимият и на тях е заявил, че именно той е счупил игралния дисплей, което
между другото безспорно се установява и подкрепя и от заключението на СТЕ,
придружено от извадки от записа от охранителните камери, които също онагледяват
удара от страна на подсъдимия по игралния автомат.
Съдът кредитира всички приложени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, доколкото са приобщени по предвидения
за това в НПК ред и кореспондират с останалите доказателствени източници.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по
приложената СОЕ и СТЕ. Експертизите са изготвени от вещи лица – специалисти в
съответните области, като заключенията са пълни, изчерпателни и научно
обосновани, поради което и съдът няма причина да не ги вземе предвид при
формиране на вътрешното си убеждение.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК,
за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, посредством
активни действия. Същият е ударил с ръка
(която по своята същност практиката неотклонно приема за твърд предмет)
монитора на процесния игрален автомат, като в следствие на това въздействие
последният се е счупил. Съдебната
практика и теория са категорични, че за да е налице "унищожаване" или
"повреждане", деянието на извършителя трябва да е насочено към
непосредствено физическо въздействие върху материалната субстанция на обекта.
„Унищожаването” е налице, когато чрез непосредствено физическо въздействие
материалната субстанция на обекта се засяга до такава степен, при която той
става негоден напълно и завинаги за използването му съобразно неговото
предназначение. „Повредата” също засяга материалната му субстанция. При нея
само временно или частично се отнема възможността за използването на обекта (Тълкувателно решение № 50/28.12.1989 г. по
н.д. № 18/89 г., ОСНК). В конкретния случай е налице сложна съставна вещ –
игрален автомат. Няма спор, че посредством счупването на монитора деецът е
повредил цялата вещ, доколко същата е престанала да функционира – т.е. станала
е временно негодна за ползване по предназначение, като едва след подмяна на
счупения монитор вещта е възвърнала първоначалната си функционалност. Поради
това съдът приема, че правилно РП-***е квалифицирала деянието като повреждане
на цялата сложна съставна вещ, което е било осъществено чрез счупването на една
отделна част от нея - дисплеят й.
Няма спор, че процесният
игрален автомат е движима вещ по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата
на инкриминираното деяние същата е била „чужда” за подсъдимия, доколкото той не
е бил носител на правото на собственост върху нея.
Извършеното от подсъдимия
деяние не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй
като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда най-вече от размера на причинената щета -
1710 лева, който е над три пъти над минималната работна заплата за страната
(ПМС № 316/20.12.2017 г., определящ размера на МРЗ за страната към датата на
деянието в размер - 510 лева), както и от факта, че деянието е извършено след
няколкократни предупреждения от страна на крупието.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината „евентуален умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като К. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал
е общественоопасните му последици и е допускал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че игралният
автомат е чужда движима вещ, както и че нанасяйки й удар с ръка ще засегне
нейната материална субстанция и това ще доведе до временната й негодност за
използване по предназначение. От волева страна подсъдимият е допускал
настъпването на общественоопасните последици изразяващи се във временното отнемане
на възможността за използването на игралния автомат по предназначение, но
въпреки е действал – т.е. отнесъл се е с безразличие към общественоопасния
резултат.
Във връзка с възраженията на защитата и искането за
преквалифициране на извършеното като престъпление по непредпазливост, което от
своя страна се обвърза с афектното състояние на подсъдимия, съдът следва да
посочи следното. Действително по делото се събраха доказателства, че
подсъдимият е бил ядосан на приятелката си и поради това е ударил игралния
автомат (св. Я.: „… и за да не удари нея
е ударил монитора…“) Настоящият състав счита, обаче че това афектирано,
раздразнено състояние не може самостоятелно да обоснове извод за форма на вина
„непредпазливост“. Следва дълбоко да се подчертае, че т.нар. „физиологичен
афект“, на който се позовава защитата, изначално не трансформира едно умишлено
деяние в непредпазливо (виж. чл. 118 и чл. 132 НК). Престъплението, извършено в
състояние на силно раздразнение, продължава да е умишлено, но законодателят при
определени хипотези (убийства и телесни повреди) е отчел специфичното психологическо
състояние, в което се е намирал извършителят и поради това е предвидил по-леко
наказуем състав за това деяние. При престъплението по чл. 216 НК такъв
привилегирован състав не е предвиден, пори което правилно РП-***е преценила, че
се касае именно за умишлено извършено престъпление. Поради това дори да се
приеме, че К. е бил афектиран – това по никакъв начин не се отразява на формата
на вината, която продължава да е умисъл. На съвсем отделен коментар подлежи
обстоятелството, че за да намери приложение „физиологичния афект“ трябва
раздразнението да е причинено не от кого да е, а от пострадалия (физическо
лице), към когото в последствие да е насочена и агресията на извършителя, което
в случая очевидно не е така, което е и допълнителен довод в подкрепа на
становището, че този институт е неприложим към процесното деяние.
Действително съдът отчита, че целта на подсъдимия не е
била да поврежда игралния автомат, а да излее яда си, „да изпусне
напрежението“, посредством нанасяне на удар по този предмет. Въпреки това всеки
човек с нормална психика е наясно, че нанасянето на удар с юмрук по стъклен
дисплей е действие годно да причини счупване на този дисплей, а от там и
повреждане на автомата. Поради това К. много добре е предвиждал резултатът до който
би се стигнало от действията му, но въпреки това е действал – т.е. примирил се
е, допускал е настъпването на този резултат, въпреки че не го е целил пряко.
Поради това по мнение на настоящия състав безспорно той е действал при форма на
вината – „евентуален умисъл“, което пък води до извода, че правната
квалификация на престъплението следва да е именно по ал. 1 на чл. 216 НК, а не
по тази на ал. 6, както пледира защитата.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до 5 години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление е несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието
приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал.1, т.2, б. „Б” НК. Това е
така, доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че повреденото
имущество, макар и да не е с ниска стойност, все пак не е и на значителна
такава, както и че подсъдимият е оказал съдействие на разследването още от
неговото начало. На следващо място – подсъдимият е в млада възраст, неосъждан,
без каквито и да е данни за противоправни прояви до момента и с коректно
процесуално поведение. Същият е започнал работа и е заживял на съпружески
начала с жена, от която по думите на защитника му – чака дете. Съдът отчита и
че К. се е разкаял за извършеното, както и че след деянието е търсил връзка с
управителя на залата и му се е извинил, както и че е направил опит за заплащане
на щетите. Не следва да се подминава и обстоятелството, че в случая деянието е
извършено при по-леко укоримата от двете форми на умисъла – „евентуален
умисъл“. На последно място, съдът отчита, че се касае само до един единствен
удар, нанесен в състояние на раздразнение, както и че след случая подсъдимият е
продължил да посещава игралната зала, но никога повече не е създавал проблеми. Всичко
това кара съдът да приеме, че подсъдимият е осъзнал стореното, съжалява за него
и вече е коригирал поведението си, което води до извода, че извършеното е
инцидентна проява в живота на подсъдимия, която няма да се повтори.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете факта, че преди да повреди игралния апарат
подсъдимият е бил предупреден от страна на крупието, но не се е съобразил с
това предупреждение, което обаче самостоятелно не е в състояние да наложи извод
за приложение на чл. 54 НК, а следва да се вземе предвид при индивидуализацията
на определеното по реда на чл. 55 НК наказание.
Предвид горното и
доколкото за предвиденото наказание "Лишаване от свобода" законът не
сочи специален минимум, на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. "б" НК,
наказанието „Лишаване от свобода” следва да бъде заменено с наказание
„Пробация” при следните пробационни мерки: - по чл. 42а, ал.2, т.1, вр. с чл. 42б, ал.1 НК – „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”, за срок от ЕДНА ГОДИНА, която да се изпълнява,
чрез явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; - по чл.
42а, ал.2, т.2, вр. с чл. 42б, ал.2 НК – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА и - по чл. 42а, ал.2, т. 6, вр. с
чл. 42б, ал.5 НК – „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100
часа годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Предвид данните за
личността на подс. К. и като взе предвид изтъкнатото по-горе отегчаващо
обстоятелство и фактът, че същият е в трудоспособна възраст и може да полага
общественополезен труд, съдът намира, че така определеното наказание „Пробация”
в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на К. и наред с това ще му
въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото. С наложеното наказание на подсъдимия ще бъде дадена възможност да
преосмисли поведението си, без да се препятства възможността му да упражнява
трудова функция и да се грижи за семейството си ( включително и бъдещото си
дете), като по този начин да бъде пълноценен член на обществото.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да
заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в досъдебната фаза са
сторени разноски в размер на 211,14 лева за изготвени експертизи, поради което
и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
В съдебната фаза са сторени разноски в размер на 40 лева за възнаграждение на
вещи лица, поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по
сметка на РС-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал.2 НПК – за присъдените
разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и
обвиняемият следва да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на
РС-***за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на
страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.