№ 4389
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110131344 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 310, т. 2 ГПК
от Филмова студия „Време“ ЕООД срещу Сдружение „Независимо историческо дружество“
за опразване на наетото помещение: офис с площ от 43 кв.м., находящ се в гр. София, бул. К
А Д № ,,, на Т, предоставен за ползване по Договор за съвместна дейност № 12 от 3.05.2019г.
Ищецът Филмова студия „Време“ ЕООД твърди, че на 03.05.2019г. със Сдружение
„Независимо историческо дружество“ е сключен Договор за съвместна дейност № 12, по
силата на който е предоставил на ответника за временно и безвъзмездно ползване офис с
площ от 43 кв.м., находящ се в гр. София, бул. К А Д № ,,, на Т. Ответникът се бил задължил
да ремонтира предоставения офис, да предостави на Филмова студия „Време“ ЕООД
компютър за монтаж, да заплаща консумативните разноски за офиса, както и да поддържа,
описва и предоставя целия съвместно придобит и дигитализиран архив, документални кадри
от Втората Световна война и други материали, придобити от дейностите по документалния
проект „Страната на спасените евреи“. Сочи, че договорът бил сключен за срок от 10 години
съгласно чл. 3, ал. 1 от него. Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията на
ответника отправили покана с вх. № 466/11.01.2021г. по описа на ЧСИ Мария Цачева, рег.
№ 840 на КЧСИ, с която по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД го предупредили, че ако не изпълни
задълженията си в 7-дневен срок от получаване на поканата, ще считат договорът за
развален, както и че при разваляне на договора следва незабавно да предаде владението
върху описания имот. Поканата била връчена на сдружението на 09.03.2021г., но същото не
било изпълнило задължението си и до подаване на исковата молба, поради което договорът
за съвместна дейност следвало да се счита за развален, считано от 16.03.2021г. От тази дата
било възникнало и задължението на ответника да предаде владението върху имота. С
1
уточнителна молба от 24.06.2021г. ищецът е посочил, че предвид липсата на изпълнение на
което и да е от посочените задължения по договора са изпратили на 11.01.2021г. чрез ЧСИ
Мария Цачева покана, с която са поканили ответника в седемдневен срок от получаване на
поканата да заплати в касата на Филмова студия „Време“ ЕООД сумата от 604,63 лева,
представляваща дължими режийни разноски за предоставения за ползване офис съгласно чл.
2, ал. 4 от Договора за периода от месец февруари 2020г. до месец декември 2020 вкл.; да
предостави на Филмова студия „Време“ ЕООД подробна информация и съответните
разходооправдателни документи за извършените в предоставения за ползване офис
ремонтни дейности, както и да допусне представител на Филмова студия „Време“ ЕООД в
офиса, за да се запознае със състоянието на имота; да предостави на Филмова студия
„Време“ ЕООД компютър за монтаж съгласно чл. 2, ал. 3; да предостави на Филмова студия
„Време“ ЕООД целия съвместно придобит и дигитализиран архив, документални кадри от
Втората световна война, както и други материали, придобити от дейностите по
документалния проект „Страната на спасените евреи“ съгласно чл. 2, ал. 6 от договора; да
предостави на Филмова студия „Време“ ЕООД подробен отчет за извършените до момента
дейности по документалния проект „Страната на спасените евреи“, както и план, прогнозен
график и бюджет за предстоящите по проекта дейности с оглед преценка възможността и
желанието за участие в същия. В дадения срок, както и към настоящия момент ответникът
не бил изпълнил нито едно от посочените свои задължения, като неизпълнението на всяко
от тях поотделно, както и на всички в съвкупност, било съществено и самостоятелно
основание за прекратяване на договора. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва предявения иск. Считат, че не са дали повод с поведението си за неговото
предявяване, като твърденията в исковата молба не отговарят на обективната истина. Сочат,
че с ищеца е сключен договор за съвместна дейност и работа по проекти, свързани с
кинодокументалистиката, съхраняването и популяризирането на българското киноизкуство,
изследователска и архивна дейност. Поддържат, че след встъпване в длъжност на
настоящия управител на „Време“ цялата работа се извършвала от НИД, а ищецът не
изпълнявал задълженията си и на практика пречел на общата работа. Твърдят, че освен
договора с ищеца бил сключен и анекс, по силата на който били направили общо помещение
за филмов монтаж. Поддържат, че са изпълнили всички поети с договора и анекса
задължения, а именно: били извършили ремонт на ползваното помещение, за което били
заплатили 9040 лева; били предоставили компютър- монтажна станция; били предоставили
компютърна периферия и софтуер; били ангажирали специалист- монтажник, който се
занимавал с работата по общите проекти, но бил изгонен от новия управител на
киностудията; били платили режийни разноски за ползваното помещение в размер на 403
лева. От друга страна ищецът не бил отговарял на изпратените от тях имейли, касаещи
съвместната им работа, нито показвал желание да работи по проектите, не пожелал да
премине обучение, да заяви квалификацията си или поне да прояви любителски интерес към
хода на общия им проект. Сочат, че ищецът бил ликвидирал общото им монтажно студио, с
2
което спрял работата и ги затруднил изключително много. Новият управител се интересувал
единствено от отдаването под наем на сградния фонд на киностудията, а не от извършване
на предмета й на дейност. Поддържат, че изпратената от ЧСИ покана получили
едновременно с исковата молба по делото и нямали представа, че към тях има някакви
претенции. Твърдението, че договорът за съвместна дейност не е съгласуван с принципала-
Министър на културата, не отговаряло на истината. Бил съгласуван на 16.06.2019г. в
присъствието на министър Банов и на зам.министър Румен Димитров. Освен това
Министерство на културата няколкократно ги финансирало по дейности по този договор с
Програма за целево финансиране на проекти от национално значение и висок обществен
интерес. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните релевантни за правния спор
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищците е да установят следните
обстоятелства: сключване на договор за наем с ответника; предаване на имота, прекратяване
на договора за наем; задържане на наетия имот от ответника без съгласие от страна на
наемодателите.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 03.05.2019г.
между Сдружение „Независимо историческо дружество“ и Филмова студия „Време“ е
сключен Договор за съвместна дейност № 12, предоставянето от ищеца на ответника на
офис с площ от 43 кв.м., находящ се в гр. София, бул. К А Д № ,,, на Т, както и че
ответникът е във владение на имота.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху изложените в исковата
молба твърдения за неизпълнение на задълженията на ответника по договора, респективно
възникването на правото на ищеца да развали договора. В тази насока съдът намира
следното.
В теорията и съдебната практика, договорът за съвместна дейност, по силата на който
страните обединяват усилията си за постигане на обща стопанска цел, се разглежда като
договор за гражданско дружество съгласно чл. 357 и сл. от ЗЗД. При анализ на клаузите на
процесния договор, обаче, се установява, че същият няма такъв характер. На първо място
това е така, защото съгласно нормата на чл. 357, ал. 1 ЗЗД, обединението на сили и средства
по силата на договора за дружество е насочено към постигане на стопанска цел и
реализиране на печалба /чл. 361 ЗЗД/. В конкретния случай, съгласно чл. 1 от договора,
страните се съгласяват да обединят усилията си за постигане на нестопанска цел – изготвяне
и реализиране на съвместни проекти, свързани с кинодокументалистиката, съхранението и
популяризирането на българското киноизкуство, изследователската и архивна дейност по
отношение на значими събития и личности от българската и световна култура и история. В
договора не се съдържат уговорки относно реализирането на печалба от съвместната
3
дейност, нито относно нейното разпределение между страните.
На следващо място съдът отчита обстоятелството, че процесният договор не съдържа
клаузи, от които да се установява в какво се изразява участието на всяка страна в
съвместната дейност – какви конкретни действия ще бъдат извършвани от всеки от тях в
областта на българската култура и историческа наука /чл. 1/ и в какво се изразява
съвместната им работа по изследователския проект „Страната на спасените евреи“ /чл. 2, ал.
5/, нито какви дейности ще бъдат извършвани съвместно в рамките на този проект.
Постигнатите конкретни уговорки касаят единствено ползването на имота и
съответстващите на това задължения на ползвателя, докато уговорките за цел имат общ и
абстрактен характер, който разкрива единствено намеренията на договарящите, без да ги
обвързва с предприемането на конкретни действия за тяхното осъществяване.
На последно място, при анализ на клаузите на чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 6 от
договора в тяхната взаимовръзка и в съответствие с останалите договорни клаузи се налага
изводът, че задълженията на страните по договора са взаимно обусловени – срещу
уговореното в чл. 2, ал. 1 от договора задължение на Филмова студия „Време“ ЕООД да
предостави за ползване на Сдружение „Независимо историческо дружество“ процесния
офис са уредени задълженията на Сдружение „Независимо историческо дружество“ да
извърши ремонт на офиса /чл. 2, ал. 2/, да предостави за ползване на Филмова студия
„Време“ ЕООД за срока на договора компютър за монтаж /чл. 2, ал. 3/, както и да поддържа,
описва и предоставя на Филмова студия „Време“ ЕООД целия съвместно придобит и
дигитализиран архив, документални кадри от Втората Световна война, както и други
материали, придобити от дейностите по документалния проект „Страната на спасените
евреи“ /чл. 2, ал. 6/. Този извод се подкрепя от текста на чл. 3, ал. 3 от договора, уреждащ
последиците от прекратяване /разваляне с действие занапред/ на договора поради виновно
неизпълнение на поето задължение от някоя от страните, каквото разваляне е приложимо
единствено при двустранните договори.
Ето защо съдът намира, че уредените в договора права и задължения на страните са
насрещни, а не съвместни, и по силата на процесния Договор за съвместна дейност № 12 от
03.05.2019г. е учредено правоотношение с предмет временното възмездно ползване на офиса
за срока на договора срещу задължението на ползвателя за извършване на посочените в него
дейности. В този смисъл следва да се уточни, че употребеното в чл. 2, ал. 1 от договора
словосъчетание „временно безвъзмездно ползване“ следва да се разбира в смисъл, че
ползвателят не дължи плащане на парична наемна цена, а не в стриктния правен смисъл на
понятието „безвъзмездност“, означаващо липса на насрещно договорно задължение на
ползвателя спрямо предоставилото ползването лице.
Процесното наемно правоотношение подлежи на разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД при
виновно неизпълнение на задълженията на наемателя. В договора за съвместна дейност от
03.05.2019г. не е уговорен срок за изпълнение на задълженията на наемателя, поради което
и на основание чл. 69, ал. 1 ЗЗД задълженията му за извършване на договорените дейности
стават изискуеми след покана. Такава покана е отправена от страна на ищеца до ответника
4
на 11.01.2021г., като с нея е поискано в седемдневен срок от получаването ответникът да
заплати сумата от 604,63 лева за режийни разходи за периода от м.02.2020г. до м.12.2020г.,
да предостави разходооправдателни документи за извършване на уговорения ремонт и да
допусне представител на ищеца за оглед; предостави уговорения компютър за монтаж; да
предостави целия съвместно придобит документиран архив съгласно уговореното, както и
отчет за извършените дейности по документалния проект „Страната на спасените евреи“,
както и план график и бюджет за предстоящите по проекта дейности. В поканата е посочено
изрично, че при неизпълнение на посочените задължения, ищецът ще счита договора за
прекратен поради неизпълнение на поетите от ответника задължения съгласно чл. 3, ал. 3 и
последният следва незабавно да предаде владението върху имота. Поканата е изпратена чрез
ЧСИ Мария Цачева, която е извършила връчване на книжа на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ,
а съгласно препращащата норма на чл. 43 ЗЧСИ, връчването на книжа от служител на
съдебния изпълнител се извършва по реда на чл. 37 – чл. 58 от ГПК. В конкретната
хипотеза, видно от приетия по делото протокол за удостоверяване връчване на книжа от
09.04.2021г., служителят на съдебния изпълнител е посетил адреса на управление на
ответното сдружение в гр. София, бул. „Дондуков“ № ,,,, ет. 2 на 22.01.2021г., 08.02.2021г. и
22.02.2021г. - три пъти в рамките на един месец с интервал между всяко от посещенията от
поне една седмица, като първото посещение е в неприсъствен ден, а при последното е
залепено уведомление по чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47 ГПК. С изтичане на двуседмичния срок за
получаване на книжата от канцеларията на съдебния изпълнител, поканата се счита връчена
на основание чл. 50, ал. 4 ГПК на 09.03.2021г.
Видно от гореизложеното, ответникът е бил надлежно поканен да изпълни своите
договорни задължения.
Относно изпълнението на задължението по чл. 2, ал. 2 от договора ответникът да
извърши ремонт на предоставения офис на стойност до 10 000 лева, който да включва
подмяна на дограми и подова настилка /паркет/, подмяна на тоалетката, шпакловане,
боядисване и др., ответникът е представил опис на извършените работи, състоящи се от
подмяна на дограми, обръщане на прозорци, грундиране, шпакловка и боядисване на тавани
и стени, доставка на ламинат, шлайфане и лакиране на паркет, монтиране на моноблок,
мивка, изграждане на канал, лепене на гранитогрес и обицовка на стени, монтиране на
ключове и контакти, ремонт на електрическата инсталация, както и демонтаж и извозване
на дървена облицовка, чугунени радиатори, дървено дюшеме, тоалетна, мивка и строителни
отпадъци. От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се
установява, че след извършен съвместен оглед на помещението вещото лице е установило,
че посочените в представения от ответника опис дейности са изпълнени на място. След
извършено измерване и остойностяване на дейностите по средни пазарни цени към периода
края на 2019г. – началото на 2020г., вещото лице е установило, че стойността на ремонтните
работи възлиза на 11 048,51 лева. С оглед на това релевираното от ищеца възражение, че
представените с отговора на исковата молба разходооправдателни документи – фактури за
строителни материали и касови бонове – са съставени за целите на процеса, се явяват
5
неоснователни. Що се отнася до твърдението, че ремонтът бил извършен от ищцовото
дружество преди сключване на договора за съвместна дейност, при ангажирани от ответника
доказателства за сторени разходи за ремонтни дейности за периода 2019г. – 2020г., и при
установеното от експертизата реално наличие на посочените в описа ремонтни работи в
имота, ищецът следва да докаже това свое твърдение, като представи доказателства за
извършването им от Филмова студия „Време“ ЕООД, каквито не са ангажирани.
Представеното писмо от 09.05.2019г. от Съюза на българските филмови дейци до ищцовото
дружество, с които се изразява несъгласие със започнати СМР на процесния офис, както и
показанията на св. Николай Акимов Минков не водят до различен извод. На последно място
дори да се приеме, че посочените от вещото лице демонтажни работи на ламперия, мокет,
дюшеме и пр. и извозването им не са осъществени при липса на доказателства такива да са
съществували преди започване на ремонта, извършването на самите СМР се явява
достатъчно за изпълнение на задължението по чл. 2, ал. 2 от договора ответникът да
извърши ремонт на предоставения офис на стойност до 10 000 лева, който да включва
подмяна на дограми и подова настилка /паркет/, подмяна на тоалетката, шпакловане,
боядисване и др. В тази насока следва да се посочи, че сумата от 10 000 лева е уговорена от
страните като максимална стойност на ремонтните работи.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът е доказал изпълнение на
задължението си по чл. 2, ал. 2 от договора за съвместна дейност.
Не се установява, обаче, изпълнение на останалите задължения на ответника по
договора. Единственото наведено доказателство относно предоставянето на компютър за
монтаж и изпълнението на задължението за поддръжка, опис и предоставяне на
дигитализиран архив, са показанията на свидетеля Николай Акимов Минков, който сочи, че
дейността била съвместна с историческото дружество, като последното предоставяло
данните, а свидетелят ги обработвал и бил предоставен компютър за монтаж. Сочи, че
предадените материали били в компютъра, който останал във Филмова студия „Време“
ЕООД, след като свидетелят бил освободен от длъжност като управител. При преценка на
показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че не са налице основания
същите да бъдат кредитирани. Свидетелят е заинтересован от изхода от спора на първо
място с оглед обстоятелството, че същият води дела с ищцовото дружество и по настоящото
дело са налице данни за образувано досъдебно производство срещу него като бивш
управител по сигнал на Филмова студия „Време“ ЕООД, а също така и с оглед
обстоятелството, че свидетелят се намира във фактическо съжителство с управителя на
Сдружение „Независимо историческо дружество“, г-жа Силвия Авдала. Следва да се посочи
също, че показанията не намират подкрепа в събраните писмени доказателства, доколкото
по делото липсват каквито и да било доказателства за извършен отчет относно съвместното
изпълнение на проекта, въпреки наведените от ответника твърдения и показанията на
свидетеля за предоставено субсидиране на дейностите от Министерството на културата,
което е и едноличен собственик на капитала на филмовата студия.
Наред с това, показанията му се опровергават от тези на свидетеля Петя Стефанова
6
Величкова – счетоводител на ищцовото дружество от 2011г., която сочи, че на Филмова
студия „Време“ ЕООД не са предоставяни компютри за монтаж, нито компютърна
периферия и софтуер от страна на ответното сдружение, не е известно филмовата студия
да е участвала в заснемането на филми, организирането на конференции и издаването на
книги съвместно с ответното сдружение. Свидетелят уточнява, че отговаря за постъпленията
на дружеството и е изпращала ежемесечни съобщения до ответника за дължимите от него
консумативни разходи по договора, които обаче не били платени преди образуване на
делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля като добросъвестно дадени и същите се
явяват в съответствие с приетата по делото електронна кореспонденция между страните.
Следва да се посочи още, че именно счетоводителят на ищцовото дружество е лицето, което
следва да бъде уведомено за предоставените на дружеството за ползване активи, ако има
такива.
Представените от ответника писма от управителя на ответното сдружение
представляват по своя характер изходящи от страна по делото документи, поради което
нямат характера на писмени доказателства.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е доказал изпълнението на задълженията си
по чл. 2, ал. 3 и чл. 2, ал. 6 от договора за съвместна дейност от 03.05.2019г. Съществения
характер на неизпълнението с оглед интереса на кредитора следва от изрично уговорените
от страните цели на правоотношението - изготвяне и реализиране на съвместни проекти,
свързани с кинодокументалистиката, съхранението и популяризирането на българското
киноизкуство, изследователската и архивна дейност по отношение на значими събития и
личности от българската и световната култура и история, както и съвместна работа по
изследователски проект „Страната на спасените евреи“. Уговорките относно намеренията на
страните по договора не са част от същественото му съдържание, но когато страните
изрично са ги дефинирали, те следва да бъдат взети предвид при определяне дали
неизпълнението има съществен характер. В случая от текста на цитираните договорни
клаузи следва, че основните задължения на ответника са именно тези за предоставяне на
компютър за монтаж и поддържане на архив са основните по договора, тъй като тяхното
изпълнение способства за осъществяване на декларираните от страните намерения за
постигане на поставените цели. Поставено в този контекст, задължението за ремонт на
имота е второстепенно и е насочено към привеждането на наетото помещение в подходящ за
ползване вид. Следователно неизпълнението на процесните задължения се явява съществено
и представлява основание за разваляне на процесния договор.
Самостоятелно основание за разваляне на договора е и обстоятелството, че
ответникът не е изпълнявал задълженията си по чл. 2, ал. 4 от договора да заплаща редовно
режийните разноски на предоставения за ползване офис. Видно от приетата и неоспорена от
ответника електронна кореспонденция между страните, ищецът е изпращал на ответника
ежемесечни уведомления за размера на тези разходи, които ответникът е приемал, но не е
заплащал. Съобразно исковата молба и поканата от 11.01.2021г. основание за разваляне на
договора е неплащането на сумата от 604,63 лева, представляваща дължими режийни
7
разходи за периода от м.02.2020г. до м.12.2020г. С отговора на исковата молба е
предоставено доказателство за извършен на 29.10.2020г. превод единствено на дължимите
консумативи за месеците 02.2020г. и 03.2020г., който превод не е постъпил по сметката на
ищцовото дружество, видно от представеното извлечение. Сумите за режийни разходи са
платени за първи път в хода на процеса съгласно приетите платежни нареждания от
17.09.2021г.,12.10.2021г., 14.10.2021г., 15.10.2021г. и 18.10.2021г.
Водим от горното съдът намира, че ищцовото дружество е било изправна страна по
отношение на своето задължение и е упражнило надлежно правото си на разваляне на
процесния договор. С настъпване на потестативния ефект на изявлението за разваляне, за
ответника е възникнало задължението по чл. 233, ал. 1 ЗЗД да върне фактическата власт
върху наетия имот, следователно предявеният в тази насока осъдителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е
сторил разноски за държавна такса в размер на общо 400 лева, както и за адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева с включен ДДС, платено изцяло по банков път, или
общо 1120 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Независимо историческо дружество“, с ЕИК: 205241,,,6, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Дондуков“ № 67, ет. 2, на основание чл.
233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, т. 2 ГПК, да освободи и предаде на Филмова студия
„Време“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Дондуков“ № 67, фактическата власт върху следния недвижим имот: офис с площ от 43
кв.м., находящ се в гр. София, бул. „К А Д“ № 67 на Т, предоставен за ползване по Договор
за съвместна дейност № 12 от 03.05.2019г.
ОСЪЖДА Сдружение „Независимо историческо дружество“ да заплати на Филмова
студия „Време“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1120 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от датата на постановяването му /03.12.2021г./, която е обявена на
страните в проведеното открито съдебно заседание.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8