ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№............ /....................... 2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като разгледа докладваното т.дело №18/2020г. по описа на съда и взе предвид редовно връчено на ответника съобщение, постъпилият отговор, намира, че следва да постанови определение по чл.140 от ГПК, поради което:
Производството е по общия ред на ГПК.
Образувано е по искова молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к. Г.Д. срещу С.П.Н., ЕГН **********,***, за установяване, че последният дължи на банката сумата от 17 885.28 евро, равняващи се на 34 980,57 лева, състояща се от 8 372.13 евро просрочена главница по договор за банков кредит №******. ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 19.02.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 5 860.93 евро просрочени наказателни лихви съгл.раздел II, т.10 от договора за банков кредит, начислени за периода от 19.05.2014г. до 17.02.2019г.вкл.; сумата от 3 652.22 евро просрочена договорна лихва съгласно раздел 111 т.4 от договора за кредит, дължима за периода от 27.03.2014г. до 27.07.2018г. ведно с разноските, сторени в заповедното производство по ЧГД №2636/2019г. Претендират се и сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че по заявление на банката ищец, подадена по реда на чл.417 ГПК било образувано ЧГД №2636/2019г на 39 състав на ВРС, ГО и издадена заповед за незабавно изпълнение за общо сумата от 17 885.28 евро въз основа на договор за банков кредит, състояща се поотделно от: сума в размер на 8 372.13 евро просрочена главница по договор за кредит от 29.07.201 Зг. ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на дълга; сума от 3 652.22 евро просрочена договорна лихва за периода от 27.03.2014г. до 27.07.2018г.; сума от 5 860.93 евро, просрочени наказателни лихви за периода от 19.05.2014г. до 17.02.2019г. ведно с разноските по заповедното производство. Твърди се, че в заповедното производство е постъпило възражение от длъжника С.Н. срещу издадената заповед, поради което съдът указал на заявителя ПИБ АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си съгласно чл.422 ГПК.
Твърди се, че вземането произтича от договор за кредит от 29.07.201 Зг., сключен с ответника за сумата от 8 950 евро при договорен лихвен процент БЛП на банката за евро плюс 10.01 пункта, който БЛП към датата на сключване на договора бил в размер на 7.99 %. Според ищеца, задълженията се заплащат помесечно съгласно погасителен план към договора. Твърди се, че отпуснатия кредит е изцяло усвоен на 29.07.201 Зг. по сметка на С.Н.. Крайният срок за погасяване на задължението по договора е настъпил на 27.07.2018г. Твърди се, че кредитът е обслужван, последно до 19.05.2014г. като към 18.02.2019г. по кредита са просрочени 54 бр. погасителни вноски за главница и 52 бр. за договорна лихва съгласно договора за кредит в размер общо на 17 885.28 евро.
В исковата молба се твърди настъпил краен падеж на договора на 27.07.2018г., поради което и цялото задължение по договора е станало изискуемо и ликвидно. Поради това по заявлението на банката е била издадена заповед за незабавно изпълнение, а въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело №106/2019г. на ЧСИ Ст.Янкова, per №719 в КЧСИ, РС-Варна.
С определение №208/22.01.2020г. съдът, след служебно изискване на ЧГД /заповедното досие/, е направил преценка за допустимост на производството по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК поради наличие на проц.предпоставки за това - издадена заповед за изпълнение на идентични суми, подадено в срок възражение от ответника и упражнено в преклузивния срок право на заявителя на иска по чл.415 вр.чл.422 ГПК.
Съдът е направил преценка, че с оглед характера на спора и новата редакция на чл.113 от ГПК /ДВ,бр.65/2018г., доп. ДВ, бр.100/2019г7 спорът като потребителски подлежи на разглеждане по общия ред, а не по реда на глава XXXII Търговски спорове от ГПК.
В срока за отговор е постъпило становище на ответника, чрез проц.представител адв.П.И. от ВАК, за неоснователност на исковете. Оспорва се ответникът да е страна по предходно правоотношение по договор за банкова карта от 28.01.2008г., за погасяване на задължението по което е отпуснат процесният банков кредит по договор от 29.07.201 Зг. Твърди се, че ответникът лично не е усвоявал сума по втория/процесния/договор. Оспорва се обстоятелството, че ответникът е имал съществуващи от 2008г. задължения към банката въз основа на цит.по-горе договор за банкова кредитна карта от 28.01.2008г. /за рефинансиране/ Поради това се твърди, че договорът се явява лишен от правно основание, съответно се твърди, че е нищожен поради липса на основание, невъзможен предмет и противоречие със закона. Прецизирано е, че нищожността на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД е налице тъй като няма предходен договор, по който ответникът да е имал задължения към банката. Поради тези възражения се твърди и нищожност поради противоречие с чл.430 ТЗ, а така също и поради невъзможен предмет съгласно чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД.
Твърди се освен това изначална недействителност на процесния договор за кредит поради липса на съществените елементи на новацията - за рефинансиране на стар дълг. Тъй като не е налице такъв съществуващ дълг, не е налице една от основните предпоставки за настъпване ефекта на обективната новация.
Твърди се освен това, че договорът не отговаря на изискванията на ЗПК тъй като липсват съществените уговорки и яснота по отношение на претендираните лихви - възнаградителни и наказателни. Ответникът изрично възразява по спазване разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК по отношение на възнаградителната лихва; на чл.11, т.11 от ЗПК и т.12 от същия, тъй като договорът не съдържа задължителната информация и извлечение от сметката си под формата на погасителен план. Съответно не е налице изпълнение и на разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Оспорва се съобразяване на договора с разпоредбите на чл.11, т.20 от ЗПК, т.7, чл.29, ал.4 и ал.6 от същия. Твърди се, че посочените пороци водят до недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК, поради което се твърди, че приложение следва да намери чл.23 от закона като се върне единствено чистата стойност на кредита без лихви и др.разходи.
Ответникът твърди, че договорът не съдържа информация за лихвения процент прилаган при просрочени плащания в противоречие с чл.11, т.15 от ЗПК.
Твърди се, че спрямо този договор съгласно чл.24 от ЗПК приложение намират и разпоредбите на чл.143-144 ЗЗП за неравноправни клаузи в потребителски договори. Твърди се нарушаване на разпоредбите на чл.143, т.11 и т.20 от ЗЗП. Твърди се, че БЛП на банката, а съответно и възнаградителните и наказателни лихви са променлива величина /индекс/, който не почива на обективни фактори, а изцяло на едностранно формираната воля на банката. В договора и ОУ към него не е предвидена Методика за изменение на лихвените проценти нито БЛП е привързан към ясни и точни конкретни променливи фактори. В този смисъл не е спазена разпоредбата на чл.58 от ЗКИ. Твърди се, че разпоредбите на чл.4, чл.10 от договора както и чл.4, чл.6, чл.11 и чл.1, б.м от ОУ са неравноправни и нищожни съгласно чл.146 от ЗЗП. Твърди се, че същите не са индивидуално договорени. Клаузите относно начина на формиране на договорните възнаградителни и наказателни лихви са нищожни по изложените съображения. Конкретно се твърдят като неравноправни разпоредбите на чл.10 от договора и чл.4.8 от ОУ, тъй като въвеждат по изключително несправедлив начин и двете компоненти на нак.лихва /БЛП и надбавка/ въз основа на изцяло субективна преценка на банката. Клаузите са нищожни и на основание чл.143, т.5 от ЗЗП. Клаузите относно възнаградителните и наказателните лихви въвеждат възможност за банката абсолютно произволно да влияе върху стойностите им, поради което са нищожни на осн.чл.146 ЗЗП вр.чл.143, т.Ю и чл.143, т.19 от ЗЗП. В евентуалност се поддържа, че тези клаузи са нищожни и поради противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД. Твърди се и прекомерност на претендираната под формата на нак.лихви неустойка съгласно чл.92, ал.2 ЗЗД.
Договорът е недействителен и на основание чл.22 ЗПК тъй като липсва каквато и да е яснота как се формира и какъв по размер е ГПР.
Същевременно, ответникът прави и възражение за погасяване по давност на част от претенцията, съотв. с изтичане на пет години за главницата, а за лихвите - три години, считано от съответната падежна дата по погасителен план. Твърди се погасяване на всички вземания за главница пет години преди подаване на заявлението, т.е. преди 18.02.2019г. По отношение на договорните възнагр. лихви се твърди, че от вземанията за същите са погасени тези с настъпил падеж до 18.02.2016г., а по отношение на наказателната лихва са погасени всички с настъпил падеж за дните до 18.02.2016г. /тъй като се начисляват за всеки просрочен ден/. Поради това се претендира неоснователност на исковете и отхвърлянето им ведно със законните последици от това. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба и становището на ответника са формулирани доказателствени искания, които съдът намира за допустими и относими към предмета на спора. Водим от горното, съдът на основание чл.140 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявени от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, София искове с правно
основание чл.422 ГПК, срещу ответника С.П.Н., ЕГН **********,***, за
установяване, че последният дължи на банката сумата от общо
17 885.28 евро, равняващи се на 34 980.57 лева, състояща
се от: 8 372.13 евро - просрочена главница по договор за
банков кредит №014LD-R- 002990/29.07.201 Зг. ведно
със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 19.02.2019г. до
окончателното изплащане; сумата от 5 860.93 евро просрочени
наказателни лихви съгл.раздел II, т.10 от договора за банков кредит,
начислени за периода от 19.05.2014г. до 17.02.2019г. вкл.; сумата от 3 652.22
евро - просрочена договорна лихва съгласно раздел 111 т.4 от договора за кредит, дължима за периода от
27.03.2014г. до 27.07.2018г. ведно с разноските, сторени в заповедното
производство по ЧГД №2636/2019г., в което за същите суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК, при твърдения
за настъпил краен падеж на договора за кредит на 27.07.2018г.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл.422 вр.чл.415 ГПК.
НЯМА БЕЗСПОРНИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА: е да установи наличието на валидно основание за възникване на вземането, неговата изискуемост и ликвидност, индивидуалното договаряне условията по договора за кредит от 201 Зг., в частност уговорките за договорна и наказателна лихва и формиране ГПР по договора; наличието на обективни предпоставки от икономически и социален характер, които са повлияли на промяната в БЛП на банката, точния размер на всяко едно от вземанията, формиращи общата претенция; наличието на валидно основание за рефинансиране на дълг от 2008г. с процесния договор за кредит.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи всяко едно от възраженията си срещу исковете, изпълнението на договора чрез плащане или погасяване по друг начин.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА ЧГД №2636/2019г. на ВРС, 39 състав.
ДОПУСКА като доказателства представените с исковата молба, по чието приобщаване съдът ще се произнесе изрично в съдебно заседание.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която вещо лице, след запознаване с доказателствата по делото, справка с кредитното досие на ответника, да даде становище по въпросите, поставени с исковата молба от ищеца, при депозит в размер на 200 лева, вносим по сметка на ВОС в 1 седмичен срок от уведомяването с препис от определение на съда КАКТО вещото лице да отговори на поставените от ответника въпроси в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 200 лева, вносими в същия срок, считано от уведомяване за настоящото определение, по см.на ВОС.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице а.т., която следва да бъде уведомена след авансиране на депозита.
При уведомяване на вещото лице да се укаже на същото отговорността по чл.196, ал.З; чл.197, ал.2; чл.198 и чл.199 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца ПИБ АД да представи препис от пълното кредитно досие по договор за кредитна карта №39РКО-А-3127/28.01.2008г. както и по договор за кредитна карта.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ възможността за постигане доброволно уреждане на спора чрез
спогодба или чрез Центъра за медиация при ВРС. Центърът
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието
на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили
граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от
съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд - Варна.
Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните могат да се
свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362 както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.** ,
НАСРОЧВА производството в съдебно заседание на 06.07.2020г. от 10,30 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ, ищецът - с
препис от постъпилия отговор на адв.П.И.. Да се
уведоми в.л. Торлакова след
внасяне депозита от страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: