РЕШЕНИЕ
№ 6349
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110146104 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу ответниците
В. И. М., ЕГН **********, с адрес: ******, ап. 4 и Н. В. М., ЕГН **********, с адрес:
******, ап. 4, обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5171/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в,
с които същите са се обогатили неоснователно: при условията на разделна
отговорност, както следва: срещу ответника В. И. М. за сумата 220,44 лв. главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до имот,
представляващ Магазин № 1, находящ се в сградата на *****, гр. София, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.01.2024 г. до окончателното плащане, 41,19 лв. обезщетение за забава
от 01.07.2021 г. до 22.01.2024 г., а срещу ответника Н. В. М. за сумата 220,43 лв.
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до
имот, представляващ Магазин № 1, находящ се в сградата на *****, гр. София, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.01.2024 г. до окончателното плащане, 41,19 лв. обезщетение за забава
от 01.07.2021 г. до 22.01.2024 г.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че собственици на процесния
недвижим имот – магазин № 1, находящ се в сградата на *****, гр. София, са
ответниците В. И. М. и Н. В. М.. Твърди, че между страните не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия на стопански потребител, въпреки изпратените от
ищеца до ответниците покани в този смисъл. Поддържа, че е доставил за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 топлинна енергия до собствения на ответниците
топлоснабден имот, като същите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена, съобразно квотите им съсобствеността, поради което претендира от
1
ответника В. И. М. сума в размер на 220,44 лв., а от Н. В. М. сума в размер на 220,43
лв., с които са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца. Сочи, че след
отправена до ответнизите покана за доброволно плащане, такова не е последвало,
поради което последните са изпаднали в забава и претендира мораторна лихва,
изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ в размер на по 41,19 лв. от всеки ответник
за периода от 01.07.2021 г. до 22.01.2024 г., както и законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответниците В. И. М. и Н. В. М., в срока по чл. 131 от ГПК, са подали общ
отговор на исковата молба, чрез адв. И. И., с който не оспорват притежаваното право
на собственост върху топлоснабдения имот и признават, че между страните не е
сключен договор за доставка на топлинна енергия. Оспорват обаче да е доставено
реално количеството топлинна енергия в заявения период, за които ищецът претендира
неговата цена, както и по отношение на качеството при доводи, че не е осигуряван
стандартния минимум на топлинна енергия. Молят за отхвърляне на предявените
искове.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Директ” ООД не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответниците В. И. и М. и Н. В. М. са собственици на
недвижим имот, представвялаващ Магазин № 1, находящ се в сградата на *****, гр.
София, при равни квоти. Това обстоятелство се установява и от приложените по
делото Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство № * том *, рег. № ****, дело № **** от 25.02.2005 г. и Разрешение за
ползване № **** г. на РДНСК.
По делото е представен Акт за разпределение на кубатурата за процесния имот
(л. 63 от делото).
Представените е Договор от 04.07.2017 г., сключен между ищеца и третото лице
– помагач „Директ“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на ***** г.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София, както и за битови
клиенти.
Като доказателства по делото са приети и покани за плащане до ответниците
заедно с обратни разписки, видно от които същите не са връчени с отбелязване, като
непотърсени пратки.
По делото са представени справка за дължимите суми за процесния период в
това число за услуга дялово разпределение, както и индивидуални справки за
използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач
„Директ“ ООД, справка за показанията на измервателните уреди в отоплявания имот и
сертификат на топлоразпределител.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, за процесния период абонатът е осигурил достъп до имота и
2
главните отчети от дата 31.03.2022 г. и от 9.06.2023 г. са подписани. Според главните
отчети и изравнителните сметки на ФДР процесният имот не е свързан към
отоплителната инсталация на сградата, няма монтиран апартаментен топломер, не
ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. Топлинната енергия за битово гореща вода в процесния имот се начислява по
показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Вещото лице е установило, че
пълния отопляем обем на обекта е 168,50 куб.м. Установило е също така топломерите,
въз основа на които е отчитано доставеното количество топлинна енергия са били
изправни. Вещото лице е установило, че за процесния период е доставена топлинна
енергия за обекта на стойност 408,65 лв. и същите са начислени от ищеца в
съответствие с изискванията на действалата към онзи момент Наредба ****г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи, че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа; потребената от ответника топлоенергия в определеното
количество и стойностите през исковия период; че по отношение на сграда е
извършвана услуга дялово разпределение, за която се дължи претендираното
възнаграждение, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на
разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период топлинна
енергия и извършваната услуга дялово разпределение.
В тежест на ответниците е да докажат, че са платили претендираните суми,
както наведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочената
норма е обща и важи, както за потребителите на топлинна енергия за битови нужди,
така и за потребителите на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).
По отношение на небитовите клиенти, разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда
допълнително изискване за наличието на облигационна връзка, а именно наличието на
сключен писмен договор при общи условия. Относима към казуса е и разпоредбата на
чл. 33а от ДР на ЗЕ, съгласно която небитов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
С оглед становищата на страните, съдът с доклада по делото е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са
собственици на недвижим имот, представвялаващ Магазин № 1, находящ се в сградата
на *****, гр. София, при равни квоти, за който е открита партида за топлоснабдяване
при ищцовото дружество с аб. № ****.
Не е спорно и обстоятелството, че между страните не е сключен писмен договор
за доставяне на топлинна енергия за небитови нужди, съобразно изискването на
посочената разпоредба.
При тези факти съдът намира, че отношенията следва да се уредят на основата
3
на извъндоговорните източници – чрез института на неоснователното обогатяване.
Между страните не е спорно, а и въз основа на представения по делото
нотариален акт и удостоверение за въвеждане в експлоатация, може да се обоснове
извод, че през процесния период ответниците са били собственици на топлоснабдения
имот при равни квоти. За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответниците за
заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се
установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се
докаже, че е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената
от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи, като
доказателствената тежест за това е на ищеца. В този смисъл и като съобрази
доказателствата по делото и становището на ответниците, съдът намира, че по делото
беше доказано, че именно ответниците, като собственици са ползвали имота. В този
смисъл съдът изходи от същността на правото на собственост, което включва и правото
на ползване, и доколкото ответниците не твърдят ползването на имота да е
предоставено на трето лице, а и липсата на доказателства в този смисъл, следва да се
приеме, че именно собствениците на имота са упражнявали правото на ползване за
периода.
От заключението на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза, което
съдът възприема като обективно, пълно и професионално изготвено, се доказа, че до
имота на ответниците за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е доставена топлинна
енергия на стойност 408,64 лв. Съдът съобрази констатациите на вещото лице, че
отчитането и начисляването на топлинната енергия е извършено от ищеца в
съответствие с изискванията на действалата към онзи момент Наредба Е-РД 04-
1/12.03.2020 г., както и, че вещото лице е изследвало представените от третото лице-
помагач документи (документи за отчет и изравнителни сметки), които са послужили
на ищеца за изготвянето на изравнителните фактури, респективно, установена е
реалност на доставката до размера на установените със заключението количества.
Ответниците не твърдят, а по делото не се доказа претендираните суми да са
заплатени. Ето защо, съдът намира, че ответниците са използвали топлинна енергия за
процесния имот на стойност 408,64 лв., с която стойност същите са се обогатили, а
ищецът е обеднял. С оглед разделната отговорност на ответниците, всеки от тях
отговаря за половината от стойността на доставената в периода топлинна енергия или
за сумата от 204,32 лв., до който размер се явява основателна претенцията срещу всеки
от ответниците, а за горницата над тази сума, исковете подлежат на отхвърляне.
По предявения иск с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД: Задължението на
ответниците е парично и за периода на забава същите дължат заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД. При вземания за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от
деня на разместване на благата, но не е обвързано със срок. С оглед това и на
основание чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на задължението
веднага. Ето защо вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия
фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от
деня на забавата на длъжника, която при липса на определен срок и на основание чл.
84, ал. 2 ЗЗД настъпва след отправянето на покана от страна на кредитора. Ищецът не
е представил доказателства за изпадането на ответника в забава, тъй като липсват
доказателства за връчване на покана за плащане – същите не са стигнали до знанието
на ответниците. Ето защо съдът намира, че по делото не се установява ответнизите да
са изпаднали в забава за плащане на главниците, с оглед което исковете за обезщетение
за забава са неоснователни.
По разноските:
4
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 58,56 лв., които следва да се разпределят
между ответниците по равно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно уважената
част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 25 лв. държавна такса, 400 лв.
депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 410
лв., които следва да се разпределят между ответниците по равно.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Същите
са сторили разноски в това производство в размер на 400 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, от които следва да се присъди сумата от 87,62 лв., или на всеки от тях
по 43,81 лв. Разноски за заповедното производство на длъжника не се присъждат в
случай на развило се исково производство по реда на чл. 422 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че В. И. М., ЕГН **********, с адрес: ******, ап. *** ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 204,32 лв. главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до имот, представляващ Магазин
№ 1, находящ се в сградата на *****, гр. София, с която ответникът се е обогатил, а
ищецът обеднял, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2024 г. до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №5171/2024 г. по описа на СРС по описа на СРС, 157 с-в, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 204,32 лв. до пълния предявен размер 220,44 лева
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и
за сумата 41,19 лв. обезщетение за забава от 01.07.2021 г. до 22.01.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №5171/2024 г. по описа на СРС по описа на СРС, 157 с-в, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
5
1 ЗЗД, че Н. В. М., ЕГН **********, с адрес: ******, ап. 4 ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 204,32 лв. главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до имот, представляващ Магазин
№ 1, находящ се в сградата на *****, гр. София, с която ответникът се е обогатил, а
ищецът обеднял, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2024 г. до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №5171/2024 г. по описа на СРС по описа на СРС, 157 с-в, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 204,32 лв. до пълния предявен размер 220,43 лева
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и
за сумата 41,19 лв. обезщетение за забава от 01.07.2021 г. до 22.01.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №5171/2024 г. по описа на СРС по описа на СРС, 157 с-в, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, с адрес: ******, ап. 4 ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 29,28 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 205 лв.– разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН **********, с адрес: ******, ап. 4 ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 29,28 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 205 лв.– разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА В. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: ******, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
43,81 лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА Н. В. М.,
ЕГН **********, с адрес: ******, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
43,81 лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Директ“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6