РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. гр. Д.град, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100686 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД- за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Ищецът Г. Д. Т. твърди в искова молба, че със споразумение от 31.07.2021г. по
НОХД №112/2020г. по описа на ОС-Хасково ответникът В. В. В. бил признат за виновен в
извършване на две отделни престъпления на 01.0.2019г.- по чл.354а ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 и
т.5 от НК, както и по чл.131 ал.2 т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК. Второто
престъпно деяние, извършено от ответника се състояло в това, че на 01.08.2019г., в Д.град,
чрез хващане и извиване на пети пръст на лявата ръка и чрез нанасяне на удари с крак в
областта на коляното на десния крак, причинил на ищеца Г.Т., средна телесна повреда,
изразяваща се в разкъсване на сухожилна връзка на пети пръст на лявата ръка, с което било
причинено трайно /за повече от 30 дни/ затрудняване на движението на лявата ръка и болка,
при изпълнение на службата му. За така извършеното престъпление по чл.131 ал.2 т.2
вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК на В. В. със горепосоченото споразумение било
наложено наказание „Пробация“. По този начин, той бил признат за виновен и
санкциониран от съда за причиняване на средна телесна повреда на полицейски служител,
при изпълнение на служебните му задължения. Поддържа, че на 01.08.2019г., при
полицейска операция, ищецът опитал да задържи ответника, който буйствал и не се
подчинявал на полицейските команди. Оказвайки съпротива, последният хванал петия пръст
на лявата ръка на Т. и го извил силно. В следствие на това, ищецът изпитал изключително
остра болка, непозволяваща му да задържи В. без помощта на своите колеги.
Непосредствено след инцидента Т. посетил Спешно отделение при МБАЛ-Хасково,
1
откъдето го изпратили да направи рентгенова снимка на пострадалия му пръст, тъй като
имало съмнения, че той е счупен. След направената такава било установено разкъсване на
отдалечена връзка на пети пръст на лявата ръка. На Т. била направена репонация, като
ръката му била фиксирана с Киршнирови игли за 35-40 дни. След извършване на съдебно
медицинска експертиза било установено, че на пострадалия е причинено трайно
затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на разкъсването на сухожилната
връзка на пети пръст на ръката, налагащо принудителна имобилизация за повече от 30 дни.
Посочено било, че са налице и болки в коляното на ищеца. Твърди,че обикаляйки и
търсейки спешна помощ от специалисти в областта, ищецът изживял сериозен стрес и
безпокойство относно здравословното си състояние. Той бил изключително разтревожен и
за своята работа, тъй като не бил наясно дали въобще ще може да продължи да практикува
пълноценно професията на полицейски служител към отдел „Криминална полиция“, нито
пък за какъв период ще отсъства от работа. Същият се чувствал депресиран, тъжен и
неуверен в себе си. Бил обект и на подигравки от страна на колеги и приятели, че
непълнолетно лице му е счупило пръста, което сериозно рефлектирало върху
самочувствието му. Травмата била нанесена пред колеги на ищеца, което допълнително
предизвикало чувство на унижение, възмущение и срам. Към настоящия момент той
избягвал да говори за случилото се със свои приятели и колеги, тъй като се опасявал, че
отново ще бъде обект на подигравки и насмешки. Наред с това, към този момент Т. очаквал
дете, тъй като жена му била бременна. Това повлияло върху негативните мисли и
тревожността на ищеца, досежно възможността му да продължи своята работа пълноценно,
за да осигурява материалната обезпеченост на семейството си, както и да бъде полезен в
грижите си за новороденото дете. След инцидента, той не бил в състояние да помага
пълноценно на жена си в домакинството, нито да я води с колата си за обичайните прегледи
в болнично заведение. Неестественото положение на петия пръст на ръката на Т. било
видимо и към настоящия момент, като може би щяло да остане завинаги. Необходимият за
възстановяване срок от травмата бил около 4 месеца. През първият месец в пръста му били
поставени игли, а след това още един месец носел шина за обездвижването му. Два месеца
след това, той посещавал различни специалисти в областта на рехабилитацията, но и към
настоящия момент пръста му стоял в неестествено положение. Към болките и страданията
трябвало да се отчетат и тези, които ищецът изпитал и в коляното. Макар, че те преминали
сравнително по-бързо от травмата в ръката, допълнително допринесли за застоя на
пострадалия в дома му и за силния стрес, който той изпитал от това неприемливо,
неморално и фриволно поведение на ответника.
На следващо място, ищецът поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗЗД,
родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Към момента
на извършване на престъпното деяние ответникът бил непълнолетен и живеел при
родителите си ответниците К. М. С. и В. В. Х., които били длъжни да упражняват контрол
върху детето си и да не допускат извършването на такива фриволни и противообществени
прояви. Отговорността по чл.48 от ЗЗД се определяла към момента на извършване на
2
деянието, като същата не отпадала, когато прекия причинител на вредата навърши
пълнолетие, след като вече е нанесъл вредите като непълнолетен. Безспорно било
установено, че към момента на извършване на престъпното деяние В. В. бил непълнолетен,
както и че до навършване на пълнолетие живеел заедно със своите родители. Поради това те
отговаряли солидарно с него за обезщетяване на пострадалия на лично основание,
изразяващо се в неупражняване на достатъчно ефикасен контрол върху поведението на
непълнолетния си син. Въпросната отговорност била лична на родителите за неупражнен
контрол и недостатъчно възпитание на децата, в резултат на което те са причинили вреди
другиму.
Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди тримата
ответници, в условията на солидарност, да заплатят на ищеца сумата от 12000 лева-
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от деня на
увреждането- 01.08.2019г. до окончателното заплащане на главницата. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
Ответниците В. В. В., В. В. Х. и К. М. С., чрез своя процесуален представител-
адв.П., депозират отговори на исковата молба, като поддържат, че оспорват предявения иск
по основание и размер. Поддържат, че В. В. се е признал за виновен в наказателното
производство, като е сключил споразумение с прокуратурата. Това негово поведение сочело,
че се е разкаял и съжалява за извършеното от него в т.ч. и досежно причинения вредоносен
резултат. Твърдят, че ответниците В. Х. и К. С. действително са родители на първия
ответник, но към момента на извършване на престъпното деяние той е бил на възраст близка
до навършване на пълнолетие, поради което те не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите. Нямало данни, че ответниците, като родители, не са изпълнявали
ролята си да формират възгледи, убеждения и привички за поведението на своя син и да го
подготвят за живота в обществото. Нямало данни те да не са полагали необходимите грижи
и контрол по доброто възпитание на детето, нито да са били безотговорни родители и да са
игнорирали изцяло родителските си задължения. Съществували били други външни
фактори, които повлияли на поведението на първия ответник. От друга страна считат, че
нанесената от ответника В. В. травма не е довела до морални вреди в сочения от ищеца
размер. От представените от последния писмени доказателства е видно, че той не е
постъпвал в болнично заведение, което води до извода, че травмата му не е била особено
тежка и не е налагала дълъг престой в болнично заведение. Нямало данни и за оперативна
интервенция. Увреждането било признато за трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от
КСО, което предполагало, че ищеца е получил обезщетение като служител на МВР, а
получената сума трябвало да се приспадне от обезщетението. Наред с това, ищецът се бил
възстановил след около 35-40 дни, което обстоятелство също сочело, че получените от него
увреждания не били сериозни. Нямало данни той да се е нуждаел от медикаментозно
лечение, нито да са му били изписвани лекарства. Поради това считат, че ищеца не е
претърпял множество болки и страдания, за които твърди и още по-малко такива, които ще
продължат дълго време. Предвид това считат, че исканото обезщетение трябва да бъде
3
намалено до един разумен размер. Претендират присъждане на разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото Определение №33/31.07.2020г. по
НОХД №112/2020г. по описа на ОС-Хасково, съдът е одобрил постигнато между ОП-
Хасково и подс.В. В. В. споразумение, като е признал последния за виновен в извършване на
01.08.2019г. в Д.град на две престъпления от общ характер, второто от които по чл.131 ал.2
т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, изразяващо се в това, че подсъдимия чрез хващане
и извиване на пети пръст на лявата ръка и чрез нанасяне на удари с крак в областта на
коляното на десния крак, причинил на Г. Д. Т. – служител в РУ-Д.град към ОД на МВР-
Хасково, средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сухожилна връзка на пети
пръст на лявата ръка, с което е причинено трайно /за повече от 30 дни/ затрудняване на
движението на лявата ръка и болка при изпълнение на службата му, като макар и
непълнолетен разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи
постъпките си, поради което и на основание чл.131 ал.2 т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3
вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му определя наказание „Пробация“, изразяващо се в следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 1
година и периодичност на явяване и подписване два пъти седмично; Задължителни
периодични срещи с пробационен служител с продължителност 1 година.
От приложените към исковата молба 4бр.Болнични листи се установява, че ищецът е
бил в болнични от 02.08.2019г. до 20.10.2019г., като се е лекувал в домашни условия от
травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан.
Съгласно заключението на назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза,
оздравителния период на Г. Т. във връзка с контузията на пети пръст на лявата ръка, е
продължил около 80 дни, за което време той е ползвал болнични. Болките са продължили
около пет месеца, след което интензивността е намаляла. В момента ищецът не може да
изправя крайната фаланга на пети пръст на ръката. При изпънат пръст фалангата остава да
„виси“ под ъгъл около 30 градуса. Пострадалият не може да самостоятелно да изправя
крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка. Няма изгледи същия да започне
самостоятелно да изправя крайната фаланга на контузения пръст. Изпитвал е болки с
променлива интензивност. Най-силни са били в началото на травмата и до петия месец, след
което постепенно са затихнали. В устния си доклад по делото вещото лице поддържа, че
интервенцията с горепосочените игли представлявала малка операция, като се правела под
местна упойка. Разкъсано било сухожилие на кутрето, което налагало обездвижването му с
игли за определен срок, който в случая е бил 35-40 дни. Налице било затруднение в
движението на ръката, като с нея не можело да се работи 35-40 дни. След изтичане на
временната нетрудоспособност пострадалия се бил възстановил , като са снети шините и той
ходел на работа. Имал лек дефект във финните движения едва ли би му попречило да си
служи с ръката по време на работа.
4
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца съдът допусна до
разпит свидетелите Х. С. Х.нов и Й.К. Г.ев.
В своите показания свид.Х.нов посочва, че работи в РУ-Д.град в група „Криминална
полиция“. Участвал заедно с ищеца при задържането на В. В., като заедно с тях имало още
един полицай. Твърди, че Г. Т. имал разкъсано сухожилие на кутрето, което се случило при
задържането на ответника В.. Пръстът на ищеца стоял в неестествена поза. Поддържа, че
след инцидента ищецът бил тъжен и подтиснат. Излезнал за дълго време в болничен, като
през това време заплатата му намаляла. На няколко пъти искал пари от свидетеля на заем,
тъй като по същото време жена му била бременна. Тъй като Т. не можел да шофира,
свидетелят на няколко пъти ги карал с колата си на прегледи. Твърди, че колеги подмятали
на ищеца, че не можал да се справи със задържането на един непълнолетен. Т. посещавал
рехабилитатори след инцидента. Бил левичар, като пострадала била силната му ръка. Това
му пречело да изпълнява задълженията си на баща и съпруг. Продължително време пръста
му бил превързан, като първо имал поставена игла, а след това и шина. Въпреки това той не
успял да се върне в естественото си положение. Ищецът и към момента се оплаквал, че
чувства болки, като приемал болкоуспокояващи. Преди инцидента Т. активно спортувал, но
след това тези му занимания били вече невъзможни.
Според свид.Г.ев, той научил за травмата на ищеца от самия него. Разказал му, че е
станал инцидент по време на работа, като ръката му била превързана. Не се чувствал добре,
тъй като към този момент приятелката му била бременна и той не можел да й помага
пълноценно в къщи. Превръзки на ръката си носел няколко месеца, като отсъствал от работа
и ходел на рехабилитация. Към момента вече можел да шофира и отново ходел на работа.
На основание чл.176 от ГПК, по искане на пълномощника на ответниците, съдът
постави въпроси на ищеца, на които той отговори, че докато е бил в болнични не е
получавал заплата, а обезщетение, което било в размер на 80% от трудовото му
възнаграждение. За причинената му средна телесна повреда получил и обезщетение в размер
на 7251,48 лева, което се равнявало на 6 месечни заплати.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Между страните не се спори, че с влязло в сила Определение №33/31.07.2020г. по
НОХД №112/2020г. на ОС-Хасково, съдът е одобрил постигнато между ОП-Хасково и
подс.В. В. В. споразумение, като е признал последния за виновен в извършване на
01.08.2019г. в Д.град на две престъпления от общ характер, второто от които по чл.131 ал.2
т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“.
Няма спори и относно това, че с това второ престъпно деяние ответникът е причинил на
ищеца Г. Д. Т. служител в РУ-Д.град към ОД на МВР-Хасково, средна телесна повреда,
изразяваща се в разкъсване на сухожилна връзка на пети пръст на лявата ръка, с което е
причинено трайно затрудняване на движението на лявата ръка и болка при изпълнение на
службата му. Безспорно установено е, че към момента на извършване на престъплението-
01.08.2019г., ответникът В. е бил непълнолетен, като пълнолетие е навършил през
5
м.ноември на същата 2019г. На последно място, между страните няма спор, че родители на
ответника В. В. В. са ответниците К. М. С. и В. В. Х..
Спорно по делото е какъв трябва да е размера на обезщетението, което се дължи на
ищеца за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
следствие на причинената му по непредпазливост на 01.08.2019г. средна телесна повреда.
Също така, спорно по делото е били ли са в състояние родителите на ответника К. М. С. и В.
В. Х. да предотвратят настъпването на вредите и отговарят ли солидарно със сина си за тях.
Съгласно разпоредбата на чл.413 ал.2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е
дееца и наказуемо ли е деянието. Поради това и съдът не следва да обсъжда в настоящото
производство горните обстоятелства, а трябва да приеме, че ответника В. В. В. виновно е
извършил престъпното деяние по чл.131 ал.2 т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, за
което му е било наложено наказание „Пробация“ по НОХД №112/2020г. на ОС-Хасково.
С оглед изложеното съдът счита, че са напълно доказани деянието, в следствие на
което са причинени вредите- претърпените и твърдени болки и страдания, както и
причинната връзка между деянието и вредите, а също така, че вредоносния резултат е пряка
и непосредствена последица от поведението на ответника В.. С оглед на това, той следва да
заплати обезщетение на ищеца Т. за нанесените му неимуществени вреди, което съдът на
основание чл.52 от ЗЗД определя по справедливост.
Видно от събраните по делото доказателства е, че средната телесна повреда е била
причинена от ответника на ищеца по непредпазливост, тъй като същия не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Според от заключението на съдебно-медицинската експертиза, на ищеца е
било причинено трайно затруднение в движението на лявата ръка, като с нея не можело да
се работи 35-40 дни, което по смисъла на чл.129 от НК съставлявало средна телесна
повреда.
Болките са продължили около пет месеца, след което интензивността е намаляла. В
момента ищецът не можел да изправя крайната фаланга на пети пръст на ръката. При
изпънат пръст фалангата остава да „виси“ под ъгъл около 30 градуса. Няма изгледи същия
да започне самостоятелно да изправя крайната фаланга на контузения пръст. Пострадалият
изпитвал болки с променлива интензивност. Най-силни са били в началото на травмата и до
петия месец, след което постепенно затихнали. Направената на Т. медицинска интервенция
представлявала малка операция, която се правела под местна упойка. Разкъсано било
сухожилие на кутрето, което налагало обездвижването му с игли за определен срок, който в
случая е бил 35-40 дни. След изтичане на временната нетрудоспособност пострадалия имал
лек дефект във финните движения, което не следвало да му пречи да си служи с ръката по
време на работа. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че пострадалият
е левичар, което допълнително възпрепятствало извършваната от него ежедневна дейност.
През така установения период за възстановяване , около 5 месеца,увреждането е причинило
съществен дискомфорт в живота на Т., което съдът установи от показанията на разпитаните
6
по делото свидетели, ангажирани от ищеца. След причинената му средна телесна повреда,
лявата му ръка е била обездвижена, като на петия пръст на същата първоначално са били
поставени специални медицински игли за период от 35-40 дни, а след това и шини. През
този период ищецът е търпял болки и страдания, свързани с причинената му травма. Същият
не е могъл да ходи на работа, тъй като обездвижването на пръстите на лявата ръка и
търпените болки са му пречели да изпълнява задълженията си на полицейски служител.
Следва да се има предвид и че към този момент Т. е очаквал раждането на дете, тъй като
жена му е била в напреднала бременност. В резултат на получената травма той не е могъл да
й помага пълноценно в домакинството, като извършва рутинни домакински неща. Тъй като
не е можел да шофира, поради травмата на ръката, ищеца е бил принуден да търси
съдействието на свои приятели, когато било необходимо жена му да бъде водена на
медицински консултации. Неестественото положение напетия пръст на лявата ръка
продължава и към настоящия момент, като според заключението на съдебно-медицинската
експертиза ще остане завинаги и няма да се върне в нормалната си позиция.
Същевременно, при определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се има предвид, че съгласно заключението на съдебно-
медицинската експертиза болките и страданията, които ищеца е търпял са отшумели
напълно за един не особено продължителен период от време, като най-силни те са били през
първия месец от причиняване на травмата. По отношение на Т. е била извършена
сравнително лека операция с местна упойка, като предвид разкъсаното сухожилие на петия
пръст на лявата ръка е поставена фиксация с медицински игли, които били свалени след
около 40 дни. Според заключението на вещото лице, увреждането не представлява пречка
при стрелба с огнестрелно оръжие, дори ако се приеме, че пострадалия е левичар. На
следващо място, съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че пострадалият не е постъпвал за лечение на травмата в болнично заведение,
който факт сам по себе си също води до извод, че тя не е била особено тежка. Няма данни
ищецът да се е нуждаел и от медикаментозно лечение. От друга страна, съдът намира за
недостоверни и не кредитира твърденията на разпитаните свидетели, че в следствие на
причинените му увреждания Т. е бил обект на подигравки от страна на своите колеги, а за
възникналия с него инцидент в града научили около 2000 човека, което уронило авторитета
му на полицейски служител.
По отношение на твърдението от страна на ищеца за причинени му от първия
ответник неимуществени вреди и в следствие на нанесени с крак удари в коляното на
десния крак, съдът намира, че в настоящото производство не се установиха доказателства за
такива. Не се събраха доказателства за продължителността на евентуалните болки и
страдания от тези удари, нито пък ищецът поиска произнасяне във връзка с тях от
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. С оглед на това, при определяне
размера на обезщетението съдът взе предвид единствено претърпените от Г. Т.
неимуществени вреди в следствие на причинената му от страна на В. В. средна телесна
повреда.
7
На последно място, съдът намира възражението на ответниците К. М. С. и В. В. Х.,
че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, причинени от сина им и
съответно не отговарят солидарно с него за тях, за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.48 ал.1 от ЗЗД, родителите и осиновителите, които
упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им които не са
навършили пълнолетие и живеят при тях.
В тази връзка следва да се има предвид, че родителите носят отговорност и за това, че
в един по-дълъг период преди деликта не са осъществили правилно своя дълг по
възпитанието на своето дете. Временното отделяне на непълнолетния не освобождава
родителите от отговорност за заплащане на причинените от него вреди. Обстоятелството, че
синът на К. М. С. и В. В. Х. не се е намирал при тях по време на извършване на
престъплението, не означава, че те не следва да носят отговорност за причинените от него
вреди, тъй като не са могли да предотвратят настъпването им. Непълнолетният към
01.08.2019г. В. В. все още се е намирал под родителската власт и грижи за възпитание на
своите родители и след като те не са положили необходимите грижи за правилното му
възпитание, следва да носят отговорност за причинените от него вреди. В тази връзка следва
да се има предвид, че родителите на непълнолетния извършител на деликт отговарят за
уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинили. Родителите имат
задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведението на детето и да
го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и
да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие.
Отговорността им по чл.48 от ЗЗД е лична- за неупражнен родителски контрол и за
недостатъчно възпитание на детето. Съгласно ал.3 на чл.48 от ЗЗД, те се освобождават от
отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се
предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родителя
или неполагане на грижи за доброто възпитание на детето- извършител на деликта.
Обективните причини трябва да са от такова естество, че родителят да е бил в невъзможност
да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена
изобщо възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на
деликта родитеилят да не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на
непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл.48 ал.3 от ЗЗД, ако в периода
преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто
възпитание не се презумира ши ако непълнолетния извърши противоправно деяние, което е
инкриминирано като престъпление, то от това следва извод, че усилията на родителите не са
дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора не са изпълнени. В този
смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система
са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика
демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността на други
правни субекти. Важни в този смисъл са не намеренията и субективните усещания на
родителите във възпитателния процес, а резултата от същия.
8
Предвид това, съдът счита, че ответниците К. М. С. и В. В. Х. са солидарно
отговорни заедно с ответника В. В. В. за причинените на ищеца неимуществени вреди от
извършеното престъпление на 01.08.2019г.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че на основание чл.52 от ЗЗД,
справедливия размер на обезщетението което ответниците следва солидарно да заплатят на
ищеца за причинената му по непредпазливост средна телесна повреда и съпътстващите
същата болки и страдания през въстановителния период, следва да бъде в размер на 3000
лева. В останалата му част, за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лева иска се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Върху така определения размер на обезщетението за причинени на ищеца
неимуществени вреди следва да бъде присъдена законна лихва, която трябва да бъде
начислявана от датата на увреждането- 01.08.2019г.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски във връзка с предявения от него иск за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Видно от представените по
делото Договор за предоставяне на правни услуги от 07.12.2022г. и Списък на разноските,
представени от пълномощника на ищеца, на същия е заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1500 лева. От страна на пълномощника на ответниците е направено възражение
за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Настоящото дело е образувано на 01.06.2022г. при действието на Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от
31.07.2020г. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за така предявения иск с
интерес от 12000 лева минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 890 лева.
Същевременно, на 04.11.2022г. са приети изменения на горепосочената Наредба, като чл.7
ал.2 т.3 от същата предвижда, че за иск с интерес от 12000 лева минималното адвокатско
възнаграждение е 1480 лева. В този смисъл и в двата случая ищецът е заплатил на своя
процесуален представител възнаграждение над предвидения в горепосочената наредба
минимален размер. Съдът обаче счита, че доколкото адвокатското пълномощно е подписано
от ищеца преди или най-късно на 31.05.2022г., когато исковата молба на Г. Т. е депозирана в
РС-Д.град, размера на адвокатското възнаграждение е следвало да бъде определен по реда и
в размера, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в действащата й към този момент редакция от 31.07.2020г. Предвид това,
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1500 лева е прекомерно завишено, като
следва да бъде намалено до минималния предвиден размер от 890 лева, доколкото спора по
делото не беше от изключителна фактическа и правна сложност, а по същото бяха
проведени само две съдебни заседания. В този смисъл и съобразно уважената част от иска, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 222,50 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответниците К. М. С. и В. В. Х. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска. От
представеното по делото адвокатски пълномощни е видно, че тримата ответници са
9
упълномощили адв.Г.П. да ги представлява по делото, като за това К. М. С. и В. В. Х. са
заплатили възнаграждение в размер на 1000 лева. От страна на пълномощника на ищеца не
беше направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Предвид това, съдът счита, че съобразно отхвърлената част от иска в полза на
горепосочените двама ответници ищеца следва да бъде осъден да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Държавата по сметка на
РС-Д.град държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от
предявения иск в размер на 182,50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. В., с ЕГН **********, от Д.град, ул.“Х. Ботев“ 37Б-А-6, К. М. С., с
ЕГН **********, и В. В. Х., с ЕГН **********, последните двама със съдебен адрес в
гр.Хасково, ул.“Враня“ №2, адв.Г. П., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Г. Д. Т., с ЕГН
**********, от гр.Хасково, ул.“А.П.“ № **, сумата от 3000 лева /три хиляди хиляди лева/-
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл.131 ал.2 т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, за което В. В. В. е
признат за виновен, съгласно споразумение, одобрено от съда с Определение
№33/31.07.2020г. по НОХД №112/2020г. на ОС-Хасково, ведно със законната лихва, считано
от дата на увреждането – 01.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 12000 лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. В. В., с ЕГН **********, К. М. С., с ЕГН **********, и В. В. Х., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Г. Д. Т., с ЕГН **********, направените по
делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 222,50 лева /двеста двадесет
и два лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Г. Д. Т., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. В., с ЕГН **********,
К. М. С., с ЕГН **********, и В. В. Х., с ЕГН **********, направените по делото разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА В. В. В., с ЕГН **********, К. М. С., с ЕГН **********, и В. В. Х., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на Държавата, по сметка на РС-Д.град
държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 182,50 лева /сто осемдесет и два
лева и петдесет стотинки/.
10
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
11