РЕШЕНИЕ
№ 20139
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110172973 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове с
правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. В. Й. и
Й. В. Й., с която са предявени два осъдителни иска по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу М. А. А.
за заплащането на сумата от по 2352,00 лева на всекиго от ищците, представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползване от дела на ищците в имот,
представляващ апартамент № 21, находящ се в град София, район „Люлин“, ж.к. „ за
периода от 24.11.2022 г. до 24.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищците твърдят, че с ответницата М. А. А. са съсобственици по наследяване от
техния общ наследодател Б **********, починала на 31.12.2015 г., която е баба на
ищците и майка на ответницата на посочения по-горе недвижим имот. Сочат, че са
съсобственици при следните квоти:
-1/4 идеални части за А. В. Й.;
-1/4 идеални части за Й. В. Й. и
-1/2 идеални части за М. А. А..
Така посочените квоти се твърдят, че са определени с решение № 20035370 от
08.02.2022 г., постановено от СРС, 156-ти гр. състав по гражданско дело № 32594 по
описа за 2020 г., което решение в тази му част не е обжалвано, съответно е влязло в
сила. Твърди се в исковата молба, че след смъртта на общата наследодателка Б
процесният имот се владее единствено от ответницата М. А. А., като ищците са
лишени от правото им на ползване на имота. Сочат, че с нотариална покана № г. на
нотариус В регистъра на НК, получена от ответницата лично на 24.11.2022 г., ищците
са поканили ответницата да се яви на 10.01.2023 г. или на 17.01.2023 г. в кантората на
1
нотариус В и да им предаде комплект ключове за достъп до имота. При условията на
алтернативност, в случай, че не им предаде комплект от ключове за имота и
препятства достъпа им до него, респективно ги лишава от правото им на ползване,
ответницата била поканена да им заплаща по 98,00 лева на всекиго от тях обезщетение
за лишаването им правото да ползват имота съобразно квотите им в съсобствеността.
Поддържат, че ответницата не се е явила на нито една от посочените дати в
кантората на нотариус В, не предоставила на ищците достъп до имота и към
настоящия момент не им е заплатила никакви суми. Поради тези и останалите
изложени съображения молят съда да уважи предявените искове.
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва предявените искове. Сочи, че
ищците не са били лишавани от правото да ползват имота в процесния период.
Поддържа, че тя на свой ред също не е обитавала имота, нито го е отдавала под наем.
Същата притежава друго жилище, което използвала за живеене. Намира, че ищците по
всяко време във процесния период са имали възможност да ползват имота, както и да
го отдават под наем. Поради факта, че ответницата е възрастна жена, както и поради
лична трагедия, свързана със загубата на нейния син, същата не се е отзовала на
поканата от ищците да се яви в нотариалната кантора. Отделно сочи, че на 29.05.2023
г. М. А. е прехвърлила на Емил В. Начев собствената си ½ част от процесния имот
срещу поето от приобрeтателя задължение за издръжка и гледане. Ето защо, считано
от момента на прехвърляне на имота, тя намира, че не е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по процесните искове. На следващо място оспорва
претендирания размер от по 98,00 лева на месец като завишен. Прави възражение за
изтекъл период на погасителна давност, доколкото приема, че претендираните
вземания са за периодични платежи, респективно се погасяват по давност с изтичането
на срок от три години. Алтернативно прави възражение за изтекъл 5-годишен
давностен срок. В условията на евентуалност, ако съдът счете исковете за основателни,
счита, че начална дата на присъдената сума за лишаване от правото на ползване следва
да е 17.01.2023 г., на която дата ответницата е била поканена да се яви в кантората на
посочения нотариус. Претендира разноски.
С влязло в сила определение от 24.03.2025 г., производството по делото е
прекратено в частта на предявените от всекиго от ищците А. В. Й. и Й. В. Й.
осъдителни искове против ответницата М. А. А. за заплащане на сумата от по 3528,00
лева по отношение на всекиго от ищците за периода от 24.11.2019 г. до 23.11.2022 г.,
дължима въз основа на наемно правоотношение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 34950/22.08.2025
г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 23.10.2025 г., без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото са отделени фактите: 1) че с решение №
20035370 от 08.02.2022 г., постановено от СРС, 156-ти гр. състав по гражданско дело
№ 32594 по описа за 2020 г. е определена съсобствеността на имота между страните
при следните квоти: 1/4 идеални части за А. В. Й.; 1/4 идеални части за Й. В. Й. и 1/2
идеални части за М. А. А., като в тази част решението е влязло в законна сила; 2)
както и че преди образуване на настоящото производство ответницата е получила
писмена покана за изпълнение на задължението си.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от събраните по
делото доказателства. Видно е от представеното по делото Решение от 08.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 32594/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 156-ти
2
състав. /л. 9 и сл. от делото/, че страните по настоящото производство са
съсобственици на апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. Л, състоящ се от една
стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60,43 кв.м., при
съседи: коридор, апартамент № 20, апартамент № 22, двор, заедно с избено помещение
№ 21, при съседи: коридор, двор, мазе № 23 и заедно с 0,971 ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот е нанесен в кадастралната
карта, одобрена със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор , находящ се на
ет. 5 в сграда с идентификатор , с предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор с предназначение
самостоятелен обект – жилище, апартамент, брой нива – 1 , площ от 60,43 кв.м. с
прилежащо избено помещение № 2, с площ от 2,50 кв.м. и 0,971 ид. ч. от общите части
на сградата, при съседи самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж под
обекта – , над обекта – при следните квоти: 1/4 идеални части за А. В. Й.; 1/4
идеални части за Й. В. Й. и 1/2 идеални части за М. А. А., като решението е влязло в
законна сила.
С решение от 18.03.2022 г., постановено по гр.д. № 32594/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 156-ти състав съдът е постановил на основание чл. 348 ГПК
посоченият имот да бъде изнесен на публична продан, като същото е потвърдено с
решение № 6075/06.11.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 7555/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, III-В състав.
По делото е представена и приета като доказателство нотариална покана рег.
№ И peг. № изпратена от ищците по делото до М. А., връчена чрез нотариус В, с
която ищците са поканили ответницата да се яви на 10.01.2023 г. в 16 часа в кантората
на посочения нотариус и да им предаде комплект ключове за достъп до апартамента. В
случай на несвоевременно получаване на поканата, е определена втора дата за явяване
в кантората на същия нотариус – 17.01.2023 г. в 16 часа. В случай че достъпът до
апартамента бъде препятстван, следва ответницата да заплати на ищците месечен наем
за ползването на тяхната част от имота в размер на 98,00 лева месечно за всеки от тях,
считано от датата на получаване на поканата. На 24.11.2022 г. нотариус В е
удостоверила връчването на екземпляр от нотариалната покана на адресата М. А. на
23.11.2022 г. Съставен е констативен протокол акт № от 10.01.2023 г., видно от който
на 10.01.2023 г. от 16.00 до 16.30 часа в нотариалната кантора не се явила нито М. А.,
нито друго упълномощено от нея лице. Удостоверено е, че на служебния телефон на
нотариалната кантора е проведен разговор с лицето А., която е заявила, че няма
възможност да се яви поради влошено здравословно състояние, като е упълномощила
адвокат да се яви вместо нея, който от своя страна помолил срещата да се измести за
12.01.2023 г. Представен по делото е и констатитвен протокол акт № от 17.01.2023 г.,
видно от който на 17.01.2023 г. от 16.00 до 16.30 часа в нотариалната кантора не се е
явила нито М. А., нито друго упълномощено от нея лице.
Видно от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане , с район на действие СРС, вписан под
№ г., М. А. е прехвърлила на лицето в собствената си, придобита по наследство, ½
ид.ч. от гореописания недвижим имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в
гр. София, район Люлин, ж.к. „
По делото е допуснато изготвянето и прието заключението на съдебно-
оценителна експертиза, от която се установява, че средната наемната цена на
процесния недвижим имот за периода от 24.11.2022 г. до 24.11.2024 г. е в общ размер
на 11 124,00 лева, или съобразно идеалните части на всяка от страните: на А. В. Й. с ¼
ид.ч. – 2 781,00 лева, на Й. В. Й. с ¼ ид. ч. – 2 781,00 лева; на М. А. А. с ½ ид. ч. -
3
5562,00 лева. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно
изготвено.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита двама
свидетели. От показанията на свидетелката В Й.а – майка на ищците, се установява, че
синовете й имали собственост от наследство в кв. Люлин, като никога не са имали
ключове от имота. Освен това отказали да подпишат отказ от наследство.
Свидетелства, че ответницата владее апартамента, като тя има ключове от него.
Видно от показанията на втория разпитан по делото свидетел Е, се установява,
че същият познава ответницата, тъй като е майка най-добрият му приятел И Ц. (син на
ответницата), който е починал. Посочва, че е полагал грижи за ответницата, като през
месец май 2023 г. същата му е прехвърлила собствеността на притежаваната от нея ½
част от апартамент, находящ се в . Свидетелства, че М. е живяла в апартамента преди
смъртта на И през 2022 г., докато последният е правел ремонт в друго жилище. След
смъртта му, ответницата не е ползвала апартамента и са нямали достъп до него. Сочи,
че от смъртта на И до юни 2023 г. никой не е обитавал имота и никой не е влизал. След
като ответницата е прехвърлила идеалните си части от апартамента на свидетеля,
същият е извикал ключар, тъй като А. не е имала ключ за апартамента. Същата не
знаела къде починалият й син И е оставил ключовете за същия. Излага твърдения, че
никой не е искал достъп и никой не е обитавал имота, след като се сдобил с ключ от
юни 2023 г. Сочи, че имотът не е даван под наем. Наскоро имотът бил продаден на
публична продан, като съсобствениците си разпределили получената сума съобразно
притежаваните ид. части.
Доколкото свидетелските показания на двамата свидетели кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, съдът ги кредитира като достоверни,
отчитайки вероятната заинтересованост на свидетеля Й.а по смисъла на чл. 172 ГПК.
Не следва да се кредитират показанията на свидетелката Й.а в частта, в която сочи, че
М. А. владее апартамента и има ключове от него, като същото ще бъде обсъдено при
разглеждане на отделните елементи от спорния фактически състав на предявения иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС:
В тежест на ищците по предявените искове е да докажат при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе
си последици, a именно: 1) че имотът е съсобствен с ответника; 2) че ответникът е
ползвал имота в процесния период; 3) че ответникът е получил писмена покана за
изпълнение на задължението си, както и 4) че сочената сума отговаря на средния
пазарен наем за процесния период.
При доказване на горното, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила
задължението си.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва
лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от
възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта съсобственик
дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след
отправянето на покана за заплащането му. Размерът на обезщетението поначало се
определя в съответствие с наемното възнаграждение - средномесечно за такава вещ -
движими или недвижима, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която
неползващият съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който ползващият
4
имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се избегне неоснователното обогатяване
на един съсобственик за сметка на друг/и. За възникването му не е необходимо да има
противоправно действие от ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да
ползва вещта в обем, който надвишава неговите собствени права върху нея, без да е
нужно с действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта.
По отношение на първия правопораждащ юридически факт, че процесният
имот е съсобствен с ответника, съдът намира следното:
Като безспорен между страните е отделен фактът, че с решение № 20035370 от
08.02.2022 г., постановено от СРС, 156-ти гр. състав по гражданско дело № 32594 по
описа за 2020 г. е определена съсобствеността на имота между страните при следните
квоти: 1/4 идеални части за А. В. Й.; 1/4 идеални части за Й. В. Й. и 1/2 идеални части
за М. А. А., като в тази част решението е влязло в законна сила. Видно от представения
по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № в НК, на 29.05.2023 г. М. А. е прехвърлила на Е собствената си,
придобита по наследство ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот, находящ се в гр.
София, район Люлин, ж.к. „Л
С оглед на изложеното, по делото се установява, че ищците са били
съсобственици на процесния недвижим имот, заедно с ответницата М. А., до
29.05.2023 г. По тези съображения, може да се приеме за установено, че след тази дата,
ищците са се намирали в отношения на съсобственост с приобретателя Е, който от
този момент е притежавал ½ ид. ч. от недвижимия имот, на основание сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
който има вещнопрехвърлителен ефект, като приобретателят е станал собственик на
идеалната част на праводателя си. Ето защо, след като ответницата в настоящото
производство не е била съсобственик на ищците след 29.05.2023 г. на процесния
апартамент, то тя не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените
осъдителни искове за периода след извършеното прехвърляне до края на процесния
период /от 29.05.2023 г. до 24.11.2024 г./. Пасивната материалноправна легитимация е
едно от условията за основателността на исковете.
По отношение на втория правопораждащ юридически факт, а именно, че
ответникът е ползвал имота в процесния период (24.11.2022 г. – 24.11.2024 г.), съдът
намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение от 02.11.20212 г. по ТД № 7/2012 на ОСГК на
ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик
си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от
член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на
другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Според посоченото тълкувателно решение размерът на дължимото обезщетение
се равнява на средната пазарна наемна цена за процесната вещ, припадащ се на
правата на лишения от ползване собственик в съсобствената вещ, считано от датата на
получаване на поканата за заплащането му. Обезщетение не се дължи, само ако се
установи, че съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване
5
от ползване, а нежелание да се ползва.
Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не
е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия, или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. Предявената от ищците претенция
касае периода 22.11.2022 г. - 24.11.2024 г., като твърденията са, че през този период са
били лишени от правото на ползване на собствените си ид.ч. от имота, за което
претендират обезщетение. Както се посочи по-горе, за част от периода /от 29.05.2023 г.
до 24.11.2024 г./ ответницата не е имала право на собственост по отношение на
процесния имот, поради което не е пасивно материалноправно легитимирана да
отговаря.
При съобразяване на втория елемент от фактически състав за възникване на
правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да се изясни въпросът дали
ответницата е ползвала имота в останалата част от процесния период, в който е имала
качеството на съсобственик /22.11.2022 г. до 28.05.2023 г./, и ако това е така – дали е
преустановила ползването на целия имот след получаването на нотариалната покана.
За установяване на този елемент от фактическия състав на спорното право в
производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Й.а, не се
установява ответницата да е ползвала процесния недвижим имот в посочения период.
Единствено, същата е посочила, че М. А. е владее апартамента, от което не може да
бъде направен обоснован извод, че същата ползва имота по смисъла на посоченото по-
горе тълкувателно решение. Свидетелката освен това не сочи и конкретен период, в
който А. е владяла имота и е разполагала ключ от него. Следва да се посочи, че
показанията на свидетелката не могат да се кредитират в частта, в която същата сочи,
че ответницата „владее имота и има ключове от апартамента“, визирайки не минал, а
настоящия момент. Видно от данните по делото, на 29.05.2023 г. ответницата е
отчуждила притежаваните от нея ид. части от имота, а впоследствие същият е бил
продаден на публична продан. Ето защо, съдът намира, че показанията на
свидетелката в тази им част са недостоверни.
От показанията на свидетеля Н се установява, че след смъртта на И. (син на
ответницата) никой не е живял в имота. Сочи, че ответницата живяла в имота преди
смъртта на нейния син, докато последният правил ремонт в другото жилище, където
ответницата живее и понастоящем /кв. Н/. Свидетлества обаче, че още преди смъртта
на нейния син, ответницата се върнала да живее в жилището в кв. надежда, където
живее и понастоящем. След като придобил ½ част от апартамента от М. А., свидетелят
е използвал услугите на ключар, за да може да влезе в имота и да се снабди с ключ за
същия. Косвено доказателство в подкрепа на показанията на свидетеля, че ответницата
живее в кв. Н е и фактът, че след служебно извършена справка в регистрите на
населението, се установи, че М. А. е с адресна регистрация в район надежда, считано
от 1980 г. по отношение на нейния настоящ адрес, и считано от 2001 г. по отношение
на постоянния й адрес.
От събраните в настоящото производство доказателства не се установява в
условията на пълно и главно доказване ответницата да е ползвала апартамента в
процесния период по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, нито се доказва да го е използвала по
начин, с който да е възпрепятствала ищците от лично ползване или да ги е
ограничавала по някакъв начин да ползват общата вещ съобразно правата им. По
делото не се установи и в процесния период ответницата да е отстъпила безвъзмездно
апартамента на трето лице.
Съсобственик започва да пречи, едва след като му е отправено искане от
6
другия съсобственик да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и
той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва заедно с него. Препятстването на ползването на
другите съсобственици предполага лично ползване, каквото по делото не се установи.
Съдът приема, че тези факти не могат да обосноват извод, че ищците са лишени от
достъп до имота.
По делото не се установи в условията на пълно и главно доказване втората
предпоставка за уважаване на предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно, че през
исковия период процесният недвижим имот е бил ползван лично от ответника
съсобственик, без да зачита конкурентните права на другите съсобственици. Напротив,
от доказателствата по делото, в това число и показанията на свидетеля Н които съдът
кредитира като ясни, последователни и убедителни, се установява, че М. А. не е имала
ключ от процесния апартамент и не е живяла в него през процесния период.
Уважаването на заявената претенция предполага установяване на факти, сочещи
лишаване на ищеца от възможността да ползва имота, съобразно притежаваните от
него права и ползването на същия от ответника. Тъй като се касае за недвижим имот,
жилище, което е с ограничен достъп, поради заключването му, за да се уважи иска е
необходимо да бъде установено от ищците, че ответницата е имала достъп до имота.
По делото не се установи в условията на пълно и главно доказване, че ответницата е
разполагала с ключ за имота през процесния период.
Следва да се отбележи и че правото на обезщетение се дължи само за времето,
през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела
му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този
случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва (в този смисъл и Решение
№ 5466 от 23.07.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 18546/2014 г.).
За пълнота на изложеното, по отношение на третия правопораждащ
юридически факт следва да се отбележи, че изпратената нотариална покана, има
значение за пораждане правото на обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, като
има действие занапред. Обезщетението се дължи едва, след като другият съсобственик
е поканен да предостави възможност за служене и след поканата той бездейства, от
този момент едва възниква правото на лишения от ползване да получи обезщетение.
Предвид изложеното поканата до ответницата, връчена на 23.11.2022 г., би имала
действие занапред и би довела до възникване на отговорността на ответницата до
момента, в който тя е съсобственик на веща – а именно до 29.05.2023 г. Следва обаче
да е налице лично служене с вещта, който факт не се установи по делото.
С оглед посоченото по-горе, настоящият съдебен състав приема, че ищците не
са били лишени от ответницата от възможността да си служат с общата вещ съобразно
своя дял. Не се установява ответникът да е ползвал процесния имот по начин, който
възпрепятствал ищците от лично ползване, поради което предявените искове по чл. 31,
ал. 2 ЗС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Поради това и не следва да
бъде обсъждано направеното от ответната страна в условията на евентуалност
възражение за погасителна давност.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответницата. Същата е представила доказателства за сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 780,00 лв., което е било заплатено в брой при
подписване на представения по делото договор за правна защита и съдействие от
7
08.08.2025 г., който служи за разписка, поради което следва да бъде присъдено. Всеки
от ищците следва да бъде осъден да заплати сумата от по 390,00 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. В. Й., ЕГН **********
срещу М. А. А., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС
за осъждане на ответнизата да заплати на ищеца сумата от 2352,00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване от дела на ищеца в
имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в град София, район „Люлин“, ж.к.
„ за периода от 24.11.2022 г. до 24.11.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. В. Й., ЕГН ********** срещу М. А. А., ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 2352,00 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от право на ползване от дела на ищеца в имот, представляващ апартамент
№, находящ се в град София, район „Люлин“, ж.к. „, заедно с избено помещение № за
периода от 24.11.2022 г. до 24.11.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. В. Й., ЕГН ********** да заплати
на М. А. А., ЕГН ********** сумата в размер на 390,00 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й. В. Й., ЕГН ********** да заплати
на М. А. А., ЕГН ********** сумата в размер на 390,00 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8