Решение по дело №875/2020 на Районен съд - Троян

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260010

Гр.Троян, 28.11.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова

 

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 875 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на М.П.М. ***, чрез адв.К.Н. от ЛАК, против  К.Т.Я. ***,  Г.Т.В. ***, Ц.Д.П. *** и К.Д.П. ***, в качеството им на наследници на Ц.П.К., б.ж. на с.***, община Троян и срещу Община гр.Троян, представлявана от Кмета Донка Михайлова, с която е предявен иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, а при условия на евентуалност – положителен установителен иск по чл.124 ГПК, вр.чл. 79 от Закона за собствеността.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия едномесечен срок от К.Т.Я. ***,  Г.Т.В. ***, Ц.Д. *** и К.Д.П. *** са представени писмени отговори, в които изразяват становище, че предявения иск е допустим, но е неоснователен и недоказан.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК е представен отговор от Община Троян, в която се поддържа становище за допустимост на ИМ, а по същество за основателност, при наличие на законови предпоставки за уважаване на претенцията.

Ищцата твърди в исковата си молба, че  е наследник на П.М.Ш., б.ж.на с.***, а ответниците са наследници на Ц.П.К.-б.ж.на с.Г.Ж.. Сочи, че при образуване на ТКЗС в с.Г.Ж. наследодателят и е влязъл и с ОВОЩНА ГРАДИНА от 2,5 дка местност „***" / т.8 от емлячния регистър на с.*** -том 2 парт.№547/. Излага, че имота е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ със заявление 356ГЖ/07.01.1992г.                                             

Твърди, че с Решение № 7907/05.04.1994г. Поземлена комисия Троян с т.н."първично решение" е признал правото на наследодателя и да си възстанови имоти в землището на с.Г.Желязна, като в т.4 фигурира: "Овощна градина от 2.500 дка, местност „***" при съседи-Ц.К., М. Б., Д.Б. и път, заявен с пореден №8 от заявлението и установен с емлячен регистър том 2 стр.547". Твърди, че  след влизане в сила на ЗСПЗЗ започнали да владеят  бившите имоти, включително и гореописания, в старите им реални граници. Излага, че  Поземлена комисия Троян издава окончателно Решение №11609/02.11.1995г. по заявлението на наследодателя и, в което решение гореописания имот не фигурира, което ищцата установила след смъртта на своята майка.

Сочи, че при извършена проверка от геодезист се установило, че по-голямата част от имота попада в имот № 10964 по КВС на с.***, възстановен на наследници на съседа и Ц.К.  и малка част-в имот 109060-стопанисван от Община Троян. Излага, че  започнала процедура по изготвяне на скица-проект / №ф281133/16.02.2005г./ , като твърди, че наследниците на Ц.К.-Д.Ц.П.и Д.Ц.П. и заверили нотариално декларация / №61 от 30.03.2007г./ , че част от възстановеният им имот №109064  от 2,591 дка. не е техен, а на наследниците на  П.М.Ш.. Твърди, че била инициирана процедура по поправка на КВС и включване на този имот в нейното решение, че тя продължила  да си обработва имота, но през 2019г.  лицето П. С. предявил претенции, че има сключен договор за аренда и за обработвания от нея имот. Установила, че процедурата в ПК не е довършена когато роднини на наследниците на Ц.К. се опитали да изгонят работниците и, които берели сливите. Твърди, че част от имота-от около 2,3 дка. попада в  имот, възстановен на н-ци на Ц.К. -наследодател на ответниците, а друга част от имота и – от около 0,3 дка  попада в Поземлен имот 15703.109.60, област Ловеч, община Троян, с. ***, п.к. 5670, м. ***, вид собств. Стопанисвано от Община-Троян, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Овощна градина, площ 4072 кв. м, стар номер 109060.

Излага, че при образуване на ТКЗС в с.Г.Ж. през 1957г.-1958г., тя била  14-15г. и помагала на своите родители да обработват имотите си, като сочи, че знае старите граници. Твърди, че процесния имот е закупен от нейният баща, като първоначално бил нива, а в последствие  засадил овошки и го направил овощна градина.  Сочи, че  по време на ТКЗС, сливите били  изкоренени  и  били направени малинови насаждения.  Твърди, че след 1992г. -до 1999г. докато починала майка и го ползвали като ливада и косели тревата, а след 2000г. ищцата го оградила и насадила сливови дръвчета. Излага, че имота има трайна ограда от четирите страни, че от 1992г.  до 2019г. само тя и майка и са го ползвали . Посочва границите на имота при образуване на ТКЗС, а именно: Ц.К.,М. Б., Д.Б. и път.

Сочи, че към настоящият момент съседните имоти се владеят и обработват от  наследниците на  Ц.К. ; наследниците  на М. Б., и наследниците на Д.Б., а четвъртата граница е път.

       С оглед изложеното по-горе ищцата е обосновала правният си интерес от водене на иска с правно основание чл.14 , ал.4 ЗСПЗЗ, както и заявеният при условия на евентуалност иск по чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС, като моли да бъде признато за установено по отношение на К.Т.Я. -ЕГН:**********, Г.Т.В. -ЕГН:**********, Ц.Д.П. -ЕГН:********** и К.Д.П., ЕГН**********,  в качеството им на наследници на Ц.П.К.-б.ж.на с.Г.Ж., че притежават овощна градина от около 2,3 дка, обозначена с букви А-Б-В-Г на приложената „Скица на имота по съществуваща ограда на място", представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор №15703.109.64, област Ловеч, община Троян, с. ***, п.к. 5670, м. ***, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Овощна градина, площ 7.535 кв. м, стар номер 109064 ; възстановен на н-ци Ц.К. -наследодател на ответниците,  както и да бъде признато за установено по + Община Троян, че около 0,3 дка, представляваща реална част от имот № 15703.109.60, стопанисва Община Троян-обозначен с букви Г-Д-Е на скицата, към момента на образуване на ТКЗС в с.***, обл.Ловешка /1957-1958г./ е бил собственост на П.М.Ш., б.ж.на с.***.

При условията на евентуалност моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че на основание давностно владение и наследство, продължило от 1992г. до сега, е собственик на описания по-горе имот.

       В съдебно заседание, ищцата, редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник -адвокат К.Н. от ЛАК, който поддържа становището си за основателност на исковата претенция на посоченото в молбата основание. Аргументите си излага в хода на производството, по съществото на делото и в представена писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Ц.Д.П.,  чрез пълномощника си адв.Ц.А., с който изразява становище Действително праводателите на ищцата са имали имот, който граничи с нашия имот, като общата ни граница е наша северна, а на ищцата - южна.

Твърди се, че имотът на  ищцата и техният  имот по Картата на възстановената собственост /КВС/ били заснети като два съседни имота  с обща граница между тях -техният с № 109064, а имотът на ищцата с № 109059, като в този  обем били възстановени правата на ищцата, които не засягали тяхното право на собственост. Сочи, че след изготвянето на КВС реално владели имота съобразно неговото положение и граници, отразени в картата.

        Твърди, че при изготвянето на КККР на с. ***, техният имот запазил местоположението и площта си и бил заснет като имот с идентификатор 15703.109.64. Излага, че северната граница почти съвпада с границата по КВС с изключение на един малък триъгълник в западната част, който е записан като общински имот с идентификатор 15703.109.60. Сочи, че имотът на ищцата от КВС по КККР попада в имоти с идентификатор 15703.109.131 и 15703.109.130, които са записани на други лица неизвестно по какви причини, но твърди, че не е по тяхна вина и в този смисъл намира, че претенцията на ищцата следва да бъде насочена към собствениците на описаните по-горе имоти. Заявява, че е невярно твърдението, че ищцата узнала едва след смъртта на майка си,  че процесният имот не е бил включен в окончателното решение, тъй като според  ответницата, цялата процедура се е водела лично от ищцата по делото.

Сочи, че правото на собственост на ищцата към минали момент- внасяне в ТКЗС не е доказан и искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е неоснователен, тъй като  наследодателят на ищцата не е придобил имота по деривативен способ, чрез валидна правна сделка. Излага, че съобразно действащият Закон за собствеността към твърдяното придобиване - около 1948 г., придобивната давност за непокрити недвижими имоти е била 20- годишна, т.е., ищцата следва да установи, че праводателите й са владели имота в продължение на повече от 20 години до момента на внасяне на земята в ТКЗС през 1957-58 год. или  съответно 10 г., след влизане в сила на Закона за собствеността.      

Сочи, че техният  праводател към момента на ТКЗС е притежавал нива от 6.2 дка. в м. *** и граничеща с нея овощна градина от 2.0 дка., което е представлявало един общ имот от 8.2 дка. и по тази причина е извършена реституция на имота им по ЗСПЗЗ като овощна градина от 7.535 кв.м., заснет по КВС като имот с № 109064, заснет и по КККР като имот с идентификатор № 15703.109.64. Твърди, че и по отношение на ищцата има завършена реституция с нанасяне на имота в КВС под № 109059, като отново заявява, че двата  имота са съседни, но не се покриват нито изцяло, нито частично.                                                           

По отношение на заявената при условия на евентуалност претенция счита същата за неоснователна, като твърди, че имотът винаги са го владели и ползвали, а през 2000г. прехвърлили собствеността върху имота на Т.Я.. Сочи, че от 2010год. имотът се отдава под наем, като от 2011 год. Договорите за наем се вписват и регистрират в Общинска служба по земеделие гр. Троян. От 2019 г. по отношение на имота е вписан Договор за аренда в Служба вписвания и регистриран в ОСЗ Троян. Твърди се, че имотът, който притежават са  го отдавали под наем и под аренда по документи, като не са ходили на място да установят какво в действителност получава наемателя, а и никой не е предявявал претенции към имота.  Твърди се,  че ищцата притежава имот, който граничи на север с техния, но никога не е  манифестирала пред тях, че ще ползва имота като свой нито е  оспорвала правото им на собственост. Заявяват, че имотът, който се претендира от ищцата никога не е съществувал като такъв в КВС и преди това. Едва през 2019г. за първи път ищцата е изразила претенции с лицето, в чиято полза е отдаден целият имот под аренда като заявила, че имотът вече бил неин, тъй като тя го била владяла.

         Моли заявените искови претенции като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.

         В срока по реда на чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от К.Т.Я., Г.Т.В. и К.Д.П., чрез адв. Ц.А. ***. Излагат, че са наследници на Ц.П.К., който  е бил собственик на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС.  Сочи се, че към момента на ТКЗС е притежавал нива от 6.2 дка. в м. *** и граничеща с нея овощна градина от 2.0 дка., което е представлявало един общ имот от 8.2 дка. По тази причина е извършен реституция на имота ни по ЗСПЗЗ на като овощна градина от 7.535 кв.м., заснет по КВС като имот с № 109064, заснет и по КККР като имот с идентификатор № 15703.109.64. Твърди се, че има и завършена реституция в полза на ищцата с нанасяне на имота в КВС под № 109059, като се сочи, че имотът на праводателите на ищцата е бил съседен, но не се покриват нито изцяло, нито частично.

Излагат, че имотът на ищцата и техният имот по Картата на възстановената собственост /КВС/ били заснети като два съседни с обща граница между тях –имотът на ответниците с № 109064, а имотът на ищцата с №109059, в който обем са възстановени правата на ищцата, които не засягат правото им на собственост. Твърди се, че след изготвянето на КВС реално владеели имота съобразно неговото положение и граници, отразени в картата.

Твърди, че при изготвянето на КККР на с. *** техният имот запазил местоположението и площта си и бил заснет като имот с идентификатор 15703.109.64. Излага, че северната граница почти съвпада с границата по КВС с изключение на един малък триъгълник в западната част, който е записан като общински имот с идентификатор 15703.109.60. Сочи, че имотът на ищцата от КВС по КККР попада в имоти с идентификатор 15703.109.131 и 15703.109.130, които са записани на други лица неизвестно по какви причини, но твърди, че не е по тяхна вина и в този смисъл намира, че претенцията на ищцата следва да бъде насочена към собствениците на описаните по-горе имоти. Заявява, че е невярно твърдението, че ищцата узнала едва след смъртта на майка си,  че процесният имот не е бил включен в окончателното решение, тъй като тя е инициирала процедурата пред ПК – Троян /сега ОСЗ-Троян./

По отношение на заявената при условия на евентуалност претенция считат същата за неоснователна, като твърдят, че имотът винаги са го владели и ползвали, а през 2000г. прехвърлили собствеността върху имота на Т.Я.. Сочат, че от 2010год. имотът се отдава под наем, като от 2011 год. Договорите за наем се вписват и регистрират в Общинска служба по земеделие гр. Троян. От 2019 г. по отношение на имота е вписан Договор за аренда в Служба вписвания и регистриран в ОСЗ Троян. Твърди се, че имотът, който притежават са  го отдавали под наем и под аренда по документи, като не са ходили на място да установят какво в действителност получава наемателя, а и никой не е предявявал претенции към имота.  Твърди се,  че ищцата притежава имот, който граничи на север с техния, но никога не е  манифестирала пред тях, че ще ползва имота като свой, нито е  оспорвала правото им на собственост. Заявяват, че имотът, който се претендира от ищцата никога не е съществувал като такъв в КВС и преди това.Едва през 2019г. за първи път ищцата е изразила претенции с лицето, в чиято полза е отдаден целият имот под аренда като заявила, че имотът вече бил неин, тъй като тя го била владяла.

         Молят заявените искови претенции като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.

В предвиденият едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответната страна – Община Троян  е представила писмен отговор, от който се установява, че с протоколно решение по чл.45В, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 15.01.2013г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрена със Заповед №РД-12-10/16.01.2013г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Ловеч, ПИ с идентификатор №15703.109.60 по КК на с.***, общ.Троян, чиято част от правото на собственост претендира ищцата, е предадена в собственост на Община Троян.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетели, допусната и реализирана е СТЕ и оглед на недв.имот.

       СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства- по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

       От представеното към ИМ у-ние за наследници /л.12/ се установява, че ищцата е наследник на П.М.Ш., б.ж.на с.***, община Троян, починал на 01.10.1986година.                                  От представената  по делото преписка по заявление 356ГЖ/07.01.1992г. на ПК-Троян /понастоящем ОСЗ“Троян“ се установява, че имот, представляващ  ОВОЩНА ГРАДИНА от 2,5 дка местността „***" / т.8 от емлячния регистър на с.Ж. -том 2 парт.№ 547/ е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ .                              

       Установява се, че с Решение № 7907/05.04.1994г. Поземлена комисия Троян е признала правото на наследодателя на ищцата  да си възстанови имоти в землището на с.Г.Желязна, като в т.4 фигурира: "Овощна градина от 2.500 дка, местност „***" при съседи-Ц.К., М. Б., Д.Б. и път, заявен с пореден №8 от заявлението и установен с емлячен регистър том 2 стр.547".

От приложеното по делото  Решение №11609/02.11.1995г.  на ПК-Троян, се установява, че гореописаният имот не фигурира.

Изискана е от ОЗС-Троян справка, от която е видно, че през  2007 г.  ищцата М.П.М., ЕГН **********, като наследник на П.М.Ш.  е депозирала молба за поправка на КВС за спорния имот. Към преписката са приложени Скица-проект №Ф28133/16.02.2006 г. по заявление вх.№ 356ГЖ за имот с проектен № 109127, попадащ върху имот № 109064, оригинали на удостоверение на наследници на Ц.П.К. от 30.03.2007 г. и Декларация от Д.Ц.П.и Д.Ц.П., от 30.03.2007г. заверена от Кмета на с. ***, както и подробна информация  за собствениците на имоти № 109072, №109073 и №109065.

Установява се, че ответниците са наследници на Ц.П.К.-б.ж.на с.Г.Ж., Община Троян.

От представената  по делото преписка по заявление 464 ГЖ/23.01.1992г. на ПК-Троян /понастоящем ОСЗ“Троян“ се установява, че с Решение №9201 от 18.11.1994г. е възстановено правото на собственост  на наследниците на Ц.П.К.  в съществуващи /възстановими/ стари реални граници.

В т.9 от Решението на ПК-Троян, понастоящем ОСЗ-Троян се установява, че е възстановен недв.имот, представляващ  ОВОЩНА ГРАДИНА от 2,0 дка местността „***", при граници /съседи/: К.Б., М.К., Път, свое, с отбелязване, че същият е заявен с пореден №16 от Заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.3 от  ЗСПЗЗ  от 12.04.1992г.  

Извън горните писмени доказателства и проведената по делото СТЕ по делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите Д.П.Д.- 80 години,  без родство, Н.Б.Н.– 82 години, без родство; П.К.С.– 67 години- трета братовчедка на ищцата; Т.И.Я.- 44 години - син на ответницата К.Я. и племенник  на К.П., Ц.П. и  Г.В.; Д.И.И.– 50 години -  без родство и М.П.Н.– 44 години, без родство.

От показанията на свид. Д.П.Д. се установява че е роден на 200-300 метра от проц.имот. Твърди, че е бил 10 годишен, откакто помни кой е работил имота. Описва имота като „бахчия“, в която имало череша, с двуметрови клони,  която зреела „по празника на „Кирил и Методий“. Заявява, че имота е „..на бай П., на  *** на баща й,  той  ни брулеше череши….“ Свидетелят твърди, че имота се намира в местността  „***“ , като посочва границите му:„…На север граничи с Ц.К.или имота е закупен от Б.Б. и продължава надолу на Ц. и на Б. и на техни роднини, на запад е  път,  който минава покрай дерето,  а на юг граничи с Ц.К.  и С.Д.…“. Свидетелят твърди, че сега имота е в същите граници, както е бил преди ТКЗС,  като заявява категорично „ … откакто го помня е все в тези граници….“. Сочи, че след като върнали земите, имота го владее „***“ – ищец по делото, която имала спорове с „…П /П.Н./който  гледаше животни там. Категорично заявява, че има спомен за този имот в рамките на едни 70 години,  през които не се е променяла нито една от границите на този имот. …“.

На свидетелят беше предявена  извадка от скицата на карта от КВС /лист 85 от делото/, като същият заяви, че не може да посочи кой е имота на ищцата,  нито може да разпознае съседните имоти, но твърди, че „…имота на *** е между 2.5 дка и 3.0 дка.   На Ц. имота е на юг, но не знам колко декара е, те нататък са имотите на Ц. и на К., която е майка на свид. Т.Я.….“.

Заявява, че в имота на Ц.К. не е имало сливови насаждения, нито в имота на „К.“.  Сочи, че „…последно преди 20 дни минах покрай имота  / около средата на януари 2022г. / и видял,  че имота на *** и на Ц. и на С.Д. и на Д.б.  ги е заградила някаква фирма.  Заявява, че новата ограда,   която е поставена от фирмата е на същото място, където е била и старата  и  границите  не са променяни на имота. Категорично заявява, че в имота на М. има насадени преди 15-16 години овошки, около 150-200бр. дръвчета, като тя заградила имота с тел и поставила един вратник.

От показанията на свид. Н.Б.Н.се установява, че от 1959г. е омъжена в с.***, познава страните и знае имота,   за който се води делото, тъй като от 1964г. работила в ТКЗС като агроном. Сочи, че през 1965-1966 година по решение на „Дирекционен съвет“ на ТКЗС  изкоренили всички дървета, оформили слоговете, подравнили мястото и след това насадили малини. Твърди, че след 1966 година имота на ищцата бил приобщен към „блока“. Сочи, че  границите на имота на М. били същите,  както на  Д.П. Ц.в север- юг.  Твърди, че техният имот граничил с имота на М.  и имота на Ц.  П.. Заявява, че през 1991г. когато „върнали“ имотите, „…всеки застана долу - горе на парчето си,  което е имал….“. Твърди, че когато идвала комисията ,  която извършвала измерването и раздаването на място присъствала тя,  майката на ищцата и Ц. П., който е син на Д.Ц.и дядо на Т.. Заявява, че  Д.Ц.не е имал никакви спорове  и кавги с майката на М..  Свидетелката твърди, че преди две години минала покрай имота на М., който бил ограден, а сливите се били „…увели от плод, може би 10 см в диаметър бяха дърветата. Не мога да кажа дали границите на имота преди и сега са едни и същи,  но мога да кажа,  че никога не са имали спорове….“.                                                                         

На свидетелката  беше предявена  извадка от КВС /лист 85 от делото/, като заяви, че „….Имота на Ц.К. и на П.Ш.бяха на изток и запад от моя имот,  нашия имот беше север- юг,  с когото граничихме.  Този имот на Ц.К., който е посочен в извадката от скицата с № 64 не е така,  както е на скицата,  а е правоъгълен и на *** имота е правоъгълен….“. Сочи, че имота на М. е от изток и върви върху имот № 73 и имот № 74, а нейния имот е от север и „… върви север –юг. Твърди, че имота на ищцата е около  2 декара и нещо, че на Ц.К. в имота не е имало сливови дървета, а сливи имало в имота на П.Ш.…“.

От показанията на свид. П.К.С.се установява, че познава страните по делото,  знае имота,  за който се спори, тъй като е пораснала в м. „***“. Заявява, че преди ТКЗС нейните родители са ходили да помагат на „баба П. и на дядо П. да берат сливи“. Твърди, че имота е „върнат“ през 1991 година, а след 1992 година М. го оградила с бодлива тел и малко след това посадила сливи “Стенлей“. Заявява, че от 1992 година до миналата година имота го владее М.П., като тя се грижила за него и окопавала сливите, а наемала човек да ги пръска и тори. Твърди, че до миналата година /2021 година/ не е имало никакви спорове….“.

На свидетелката се предявява извадка от КВС- л.85 от делото , като същата добросъвестно заявява, че не може да се ориентира кой имот на кого е, но е категорична, че: „ От север имота  на М.  граничи с имота на  Ц.М.Б. /№ 58/. От юг имота на М. граничи с Ц.К.. От изток имота граничи с път, който е далече и от запад  е черен път и двата  пътя са по – далече.  Сочи, че „… Ц. е разделил имота с бащата на д-р П.. Този имот са го делили отдавна, преди ТКЗС-то. Аз не съм била родена още.  След като е възстановено ТКЗС-то не  е имало спор за собственост, когато са чертали границите на картата….“. Свидетелката заявява, че преди като имали животни -преди 5-6 години е минавала често покрай този имот, покрай оградата и тогава само на П. в имота имало сливи,  а на Ц. в имота не.

От показанията на свид. Т.И.Я.се установява, че  имота е стопанисван от дядо му през последните 40 години. На свид. се предяви скица  на лист 85 от делото, представляваща извадка от КВС, като същият посочва, че възстановеният имот на дядо му е имот с№ 64, имот №79.  Твърди, че по време на ТКЗС имота е насаден с малини, като след премахването на малините, имота се е  стопанисвал винаги от дядо му. Посочва, че на север имота на дядо му граничил с имота на бащата на М. – П.Ш., като уточнява, че  никога не е имало спор за границите. Заявява, че „.. Към настоящия момент и по КВС мисля,  че няма  разминаване на имотните граници…“. Твърди, че след смъртта на дядо му през 1997г. започнали да го отдават под наем, а през 2018г. той го придобил, заградил и отдал под аренда. Заявява, че през 2018г. засадили сливи и първо заградил около 5 дка.  „млади насаждения“, а „старите насаждения“ са в северната част, близо до имота, който граничи с М..

Сочи, че от 2006-2007г. имотите ги „чертаел“ Д.Б., който получавал субсидии за тях, като една част от около 2 дка ги заявявал като овощна градина, а другата част, от около 5 дка като ливада.

Твърди, че съпругата му работи в Общинска служба по „Земеделие“ гр. Троян и през 2018г. случайно разбрал, че бившия кмет  на с. *** отишъл „… като представител на М. П. и представил фалшиво удостоверение за  наследници и някаква декларация подписана от дядо му и  баба му, а според него, подписите не са положени от тях..“.Не може да каже къде попада имота на П.Ш.по новата  кадастрална карта, не  може да каже старите дръвчета, които са около 80-90 на брой, кой ги е садил, като заявява: „…просто са си там от едно време…“

От показанията на свид. Д.И.И.се установява, че има „наблюдения“ върху имота на Т.Я. в с.*** от 7-8 години. В имота е ходил „инцидентно“, помагал е на Т. да огражда имота, в който има фиданки. Знае, че  в долната част имота е спорен между Т. и някаква жена. Не знае в спорната част кой е садил овощните дървета, не познава и не знае кои са: Г.В.,  Ц.П.,  К.П.. Не знае дали Т. е давал този имот  под наем на други хора. Според него, в „спорната част“ насажденията са  по стари. Твърди, че през  2018 година,  когато ходил да ограждат имота, „… сме ограждали насажденията на Т. с младите фиданки.  Имаше съседни имоти в близост настрани,  които личаха,   че са скоро заградени и те,  но в спорната част нямаше ограда….“.

От показанията на свид.М.П.Н.се установя, че от 2017г. ползва целият имот с №64 под аренда. Свидетелят сочи, че в едната част си насадил сливи, а в другата /северната/ имало стари насаждения.  Знае, че преди него тези имоти ги е „чертал“ Д.Б.. Знае, че Т. има имота от дядо си и баща си. Твърди, че е от село *** и от около 10 години има наблюдение върху този и съседните имоти. Знае, че не са сменяни границите на имота. Не познава Г., Ц. и К.. Твърди, че е на 44г. и помни  повече от 20 години,  че този имот се стопанисва от тях. Твърди, че младите дръвчета са засадени през 2017 година.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства е допусната и реализирана СТЕ, по която вещото лице е изготвило заключение, според което претендираният от ищцата имот представлява овощна градина с площ от 2.478 дка, части от които попадат в следните имоти по КККР на с.***, както следва: 2.162 дка в имот 15703.109.64 собственост на ответниците по делото и 0.316 дка в имот 15703.109.60 собственост на Община Троян.

В проведеното на 29.03.2022г. открито с.з., вещото лице заяви, че имот № 109.59 - записан по КВС на името на П.М.Ш. /наследодател на ищцата/, нанесен върху действащата КК не засяга имот №109.64 / на ответниците/, а засяга северните имоти с №109.131, 109.130 и 109.65, които са на граница.                                                                            

С оглед на констатираното от настоящият състав противоречие в заключението на вещото лице и дадените от инж. К. обяснения в с.з., съдът реализира на 28.10.2022г. оглед на място на недв.имот. В присъствие на страните, експерта „констатира“, че в спорният имот се намират  „..възрастни сливови дървета, които са оградени със стара ограда с бодлива тел и стари дървени колове. Заяви, че претендираният имот е възстановен с „…Решение № 109.64, /не помня цялото решение/, като уточни, че старата сливова градина на „неговата“ скица е с проектен идентификатор на имота № 109.206 и те се застъпват един върху друг….“. В съдебното заседание, проведено с оглед на недв.имот вещото лице излага становище, че имотът, който е по КВС на ищцата с проектен №109.59, застъпва в северозападния край  316 кв.м., които са на ответника -Община Троян, но не застъпва имота на другите ответници с № 109.64. Според вещото лице имотите в КВС са „преначертани, имало е някаква преработка…. този зеленият имот по старото КВС  с № 109.59, той не съществува в този вид. Там първоначално е бил начертан, след това този имот № 109.59 изчезва и на негово място идват № 109.131 и 109.103 и част от общинския имот….“, като уточнява, че „….Тази преработка на КВС и по действащата КК според него не е засягала имот № 109.64 на ответниците….“.

На място, при извършения оглед съдът констатира, че ограденият процесен имот, в едната част е засят с млади сливови дървета с височина около 2 метра и диаметър на стеблата 4-5 сантиметра, а в спорната част, откъм север се намират стари сливови дървета, които са с височина около 4-5 метра и с диаметър на стеблата около 20-25 сантиметра. Видно е, че между старата и новата овощна градина няма никакви видими граници - топографски елементи, като огради, синори, които да разделят имота на две части.

От ответната страна бяха оспорени следните документи: у-ние за наследници на Ц.К. от 30.03.2007г. и Декларация от Д.П. и Д.Цветков от 30.03.2007г.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявеният от ищците установителен иск е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и е процесуално допустим .

По допустимостта на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ:

Предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации.

С Тълкувателно решение N 1/97г. на ОСГК на ВКС, постановено по гр. д. N 11/97г., е прието, че правният интерес е предпоставка за допустимостта на установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Правният интерес е налице, когато по отношение на ищеца при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 106 от ЗСПЗЗ. При евентуално уважаване на иска ОСЗ като административен орган ще бъде задължена да измени решението за признаване на права на ответника на основание чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, като се съобрази с решението на съда по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

   Със задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, обективирана в следните решения - решение № 134/7.04.2010г. по гр. д. № 813/2009г. на ВКС, II г. о., решение № 288/26.05.2010г. по гр. д. № 1145/2009г. на ВКС, II г. о., решение № 526/11.06.2010г. по гр. д. № 1032/2009г. на ВКС, I г. о.,  решение № 853/6.01.2011г. по гр. д. № 1287/2009г. на ВКС, I г. o., и решение № 20/21.01.2011г. по гр. д. № 280/10г. на ВКС, I г. o., е прието, че когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС. Спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е налице не само в случаите, когато различни лица претендират, че са собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собственост на различни имоти в стари реални граници, но се спори за тяхното точно местоположение. В този случай искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е единствения способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот. Предявяването на такъв иск е допустимо и при наличие на необжалван план на възстановените имоти, тъй като поправката на явна фактическа грешка в този план може да се извърши само след разрешаване на спора за материално право, което е изрично предвидено в чл. 26, ал. 14, изр. 2 от ППЗСПЗЗ. Влезлият в сила план, който съдържа непълноти и грешки, свързани със спор за материално право, може да бъде изменен по административен ред едва след като имущественият спор бъде разрешен в исково производство с участието на двете спорещи страни. Спорът за границите между два земеделски имота по същество е спор относно това, кой е бил собственик на спорната част от имота към момента на неговото обобществяване и поради това този спор следва да се разреши в гражданско производство по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а не в административно производство по обжалване на решенията на поземлената комисия или за изменение на влязлата в сила карта на възстановената собственост.

   От събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на ищцата е налице висящо административно производство, тъй като  по депозирана молба  от М.М. за заснемане на имот по преписка вх.№356ГЖ, процедурата не е приключила, следователно за ищцата е налице правен интерес от предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и същият е допустим.

   Предвид изложеното по – горе следва да се приеме, че е налице спор за материално право - с него се цели установяването на точното местоположение на имота на наследодателя на ищцата към момента на внасянето му в ТКЗС, част от който е възстановен в стари реални граници на ответниците.

   Приемането на КВС не е пречка за разглеждане на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като съдебното решение ще е основание за постановяване на решение по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, ако съдът прецени, че искът е основателен. КВС отразява правото на собственост, а не го създава и при евентуално уважаване на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, съдебното решение ще е основание за нанасяне на имота в КВС – по арг. от чл.18д, ал.7 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл е Решение № 395/27.05.2010г. по гр. д.№ 514/2009г., I г. о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.

   По основателността на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ:

Ищцата М.П. е наследник на П.М.Ш., б.ж.на с.***, починал на 01.10.1986г.  Наследодателката на ищцата е заявила имота за възстановяване със заявление 356ГЖ/07.01.1992г. Заявеният имот е удостоверен с извлечение от емлячния регистър - т.8.  Постановено е решение №7907/05.04.1994г.  на Поземлена комисия Троян /т.н."първично"/, с което в т.4 се  „възстановява правото на собственост" върху овощна градина от 2,5 дка, при граници-описани в решението.

Съдът счита, че към датата на постановяване на решение №7907/05.04.1994г.  на Поземлена комисия Троян,  по действащата към този момент редакция на ЗСПЗЗ не изисква решението да бъде придружено със скица.  Съдебната практика приема, че когато решението на ПК с което е възстановено правото на собственост е постановено при първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, която не изисква решението да бъде придружено със скица, то има конститувно действие за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, ако описания в него имот е достатъчно индивидуализиран. /Решение № 104 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 3151 / 2018 г. на ВКС, 1-во гр. отделение/.

В първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, включително и след изменението с ДВ бр. 28 от 1992 г., не съществува изискване за съдържанието на решението на поземлената комисия, с което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи. Такива изисквания са въведени с последващите изменения на текста (ДВ, бр. 45 от 1995 г. и ДВ бр. 98 от 1997 г.). /Решение № 60 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 4407/ 2019 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение/. За придобиването на собствеността от правоимащите лица не е необходимо издаването на скица, тъй като действащата към този момент разпоредба на чл.14, ал.1, т.З ЗСПЗЗ не изисква такава. Достатъчно е в решението имотът да е описан с граници или по кадастрален, помощен или друг план, така че да може точно да бъде индивидуализиран, дори и все още да не е изготвен и приет плана за новообразуваните имоти /ПНИ/. Решение № 127 от 09.03.2020 г. по гр. д. № 4851 /2018 г. на ВКС, 1-во гр. отделение/.

 В представената от ПК-Троян в оригинал преписка по заявление 464ГЖ/23.01.1992г. на ПК-Троян /понастоящем ОСЗ“Троян“ се установява, че с Решение №9201 от 18.11.1994г. е възстановено правото на собственост  на наследниците на Ц.П.К.  в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като в т.9 от Решението на ПК-Троян, е описан  недв.имот, представляващ  ОВОЩНА ГРАДИНА от 2,0 дка, местността „***", при граници /съседи/: К.Б., М.К., Път, свое, с отбелязване, че същият е заявен с пореден №16 от Заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.3 от  ЗСПЗЗ  от 12.04.1992г. 

В приложеното на л.171 от делото  Заявление са описани  14 имота, но имот под № 16 не съществува. Нещо повече, видно е,  че в заявлението има очевидни поправки с друг почерк и химикал – има добавка „ов.градина *** 2 дка“, като е очевидно, че добавката е  след оформянето на документа, тъй като заявените декари вече са били сумирани. В представената опис -декларацията на Ц.К. за влизане в ТКСТ / л.223/ от делото  фигурира само един имот-овощна градина *** - 2 дка. В оригинала на заявлението на  Д. Ц. до ПК – /л.220/ има добавка „ов.гр.***" 2 дка, като в протокола за въвод /л.170/ - също се възстановяват 2.00 дка  в „Дойновото“ по  т.9 , а е видно, че имот №64 е  с площ 7.000дка.

По отношение на оспорените по реда на чл.193 от ГПК документи:

Оспореното у-ние за наследници представлява официален документ, издаден от субект в качеството му на „длъжностно лице” – такова, на което закон или подзаконов нормативен акт предоставя властническа компетентност, в предвидената от закона форма. Същото като официален документ, притежава формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда относно авторството на документа и относно съдържанието му.                                                                                                                         

По отношение на оспорената Декларация, подписана  от Д.П. и Д.Ц. от 30.03.2007г., същата представлява частен свидетелстващ документ, притежаващ формална доказателствена сила, която се състои единствено в това, че съдът приема факта на писменото изявление и неговото авторство. Тя не обхваща никакви други данни, за които документът свидетелства. По принцип свидетелстващите документи се ползват и от особената материална доказателствена сила, състояща се в доказателственото значение на документа за стоящия извън него факт, който се удостоверява от материализираното вътре удостоверително изявление. Тази постановка има различно проявление в съдебния процес, в зависимост от вида на свидетелстващия документ. В настоящият казус, обсъжданата декларация безусловно е частен документ, като фактът на извършената от Кмета на с.*** нотариална заверка на подписа не променя това положение и не превръща документа в официален, тъй като в качеството на длъжностно лице, на което законът е вменил тези правомощия Кметът на с.*** е верифицирал със своя подпис единствено полагането на подписа на Д.П. и Д.Цветков под писменото изявление – тоест потвърждава само формалната му доказателствена сила. Тази заверка не придава на съдържанието на декларацията материална доказателствена сила, обвързваща съда, с която се ползват официалните свидетелстващи документи – че фактите, предмет на удостоверителното изявление на издателя са се осъществили, както се твърди в документа. Видът не се променя от частен в официален, тъй като това разграничаване се извършва само на базата на качеството в което издателят на документа прави обективираното в него изявление. За да е официален един документ, той трябва да бъде издаден от орган на държавна власт в това му качество, което условие не намира тъждество в настоящия случай.

Съдът намира, че това е автентичен частен свидетелстващ документ, чиято истинност по отношение на верността му /само досежно подписа/, е оспорена от насрещната на представилата го страна, поради което е налице в този фрагмент отричане на материалната доказателствена сила на документа, която му се признава, доколкото в него се удостоверява неизгоден за лицето факт.                                                                                 

В настоящият казус се установява, че децата на Ц.К. –Д. и Д., са родени 1922 и 1927г. Несъмнено следва да се приеме, че те най-добре са знаели къде и в какви граници са имотите на баща им. Подписаната от тях декларация, че имота по скицата - проект попада в техния имот №64, но не е тяхна собственост, а е собственост на П.Ш.-наследодател на ищцата, е надлежно и неоспоримо доказателство за правата на ищцата. Ц.К. е починал 1974г., и към датата на декларацията неговите наследници Д. и Д. са били  действителните собственици. В правната теория по начало е застъпено становището, че тъй като материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи не е обвързваща съда, то той я преценява с оглед на всички събрани доказателства и по вътрешно убеждение.

Според проф. Живко Сталев  и някои решения в съдебната практика, ако са удостоверени изгодни за издателя обстоятелства, документът няма доказателствената стойност, а ако обстоятелствата са неизгодни (т.е. от тях произтичат неблагоприятни правни последици), доказателствената стойност е висока и има характер на извънсъдебно признание на факт.  В настоящият казус се установи, че  собственик е направил признание,че една част от имота му по КККР не е негов, а на друго лице, направил е надлежна декларация и я е предоставил на това лице да направи промяна в картата на ПК, което само по себе си е  доказателство в полза на ищцовата страна.

Съдът счита, че показанията на свидетелите Д.П.Д.- 80 годишен и Н.Б.Н.– 82 годишна следва да бъдат кредитирани с доверие като обективни, непосредствени, незаинтересовани и подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелите са имали лични и непосредствени възприятия за проц. имот преди внасянето му в ТКЗСС и към момента на земеделската реституция.

Показанията на свид. П.К.С.– 67 годишна- трета братовчедка на ищцата съдът внимателно анализира с оглед евентуална заинтересованост при условията на чл.172 ГПК,  но счита същите за обективни и безпристрастни, поради което ги кредитира. Фактите и обстоятелствата за които свидетелства /местоположение, площ и граници на имота на ищцата/ се потвърждават от показанията на св.Д. и Н..

Показанията на св.Т.И.Я.настоящият състав счита, че не следва да бъдат кредитирани с доверие. От една страна свидетелят е син на ответницата К.Я. и племенник  на К.П., Ц.П. и  Г.В., поради което се явява заинтересован по смисъла на закона. От друга страна неговите показания съдът намира за противоречиви, тъй като първоначално в обясненията си свидетелят сочи че:  „… на север имота на дядо му граничил с имота на бащата на М. – П.Ш., като уточнява, че  никога не е имало спор за границите. На предявената  скица  на лист 85 от делото, представляваща извадка от КВС, свид.  посочва, че възстановеният имот на дядо му е имот с№ 64, а малко по-късно заявява, че не може да каже къде попада имота на П.Ш.по новата  кадастрална карта. Съдът намира, че показанията му стоят изолирани от събраният по делото доказателствен материал, тъй като свидетелят знае, че този имот е на дядо му от 40г. , но „..не  може да каже старите дръвчета, които са около 80-90 на брой, кой ги е садил.

Съдът намира същите и за нелогични, в частта, в която  установява обстоятелството, че през „…2018г. случайно разбрал, че бившия кмет  на с. *** отишъл  като представител на М. П. и представил фалшиво удостоверение за  наследници и някаква декларация подписана от дядо му и  баба му, а според него, подписите не са положени от тях….“ И тогава решил, че ще има нещо „нередно“ с този имот.

Показанията на свид. Д.И.И.и М.П.Н.съдът счита, че следва да кредитира с доверие, но намира, че същите не внасят яснота и не установяват факти и обстоятелства, релевантни за спора. Свид.И.  говори за „наблюдения“ върху имота от 7-8 години, за инцидентни посещения, а Н. познава имота едва от 2017г.

По отношение на представените  арендни  договори , съдът намира, че същите отново не са годно доказателство, което да установява факти и обстоятелства, свързани с предмета на спора по отношение на предявеният иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. От друга страна, в депозираните по делото отговори на ИМ ответниците  /без Община Троян/ посочват,  че имотът, който притежават са го отдавали под наем и под аренда, като изрично се заявява, че  не са ходили на място да установят какво в действителност получава наемателя, а и сключваните договори  не установяват владение.

По отношение на заключението на вещото лице:

Съдът счита, че същото следва да бъде кредитирано с доверие в частта, в която вещото лице констатира и отбелязва в заключителната част, че претендираният от ищцата имот представлява овощна градина с площ от 2.478 дка, части от които попадат в следните имоти по КККР на с.***, както следва: 2.162 дка в имот 15703.109.64 собственост на ответниците по делото и 0.316 дка в имот 15703.109.60 собственост на Община Троян.

При огледа на място се установи, че претендирания от ищцата  имот е със стари сливови насаждения с височина 5-6 м. и дебелина на ствола-25-30см. Останалата част от имот №64 е засаден с млади сливови насаждения с височина около 2 м. и дебелина на ствола 4-5 см.

          Събраните по делото писмени и гласни доказателства, съпоставени с приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза на вещото лице К.К. в частта, в която е кредитирано с доверие, водят до извода, че е налице частична идентичност на претендирания от ищцата като наследник на П.М.Ш. имот с възстановеният на ответниците К.Т.Я.,  Г.Т.В., Ц.Д.П.  и К.Д.П. имот 15703.109.64  от 2.162 дка, и 0.316 дка в имот 15703.109.60 собственост на Община Троян представлявана от Кмета Донка Михайлова.

         По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да се уважи като основателен и следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че  към момента на образуване на ТКЗС в с. ***,  наследодателят на ищцата е бил собственик на основание на земеделска реституция на недвижим имот, представляващ "Овощна градина от 2.500 дка, местност „***" при съседи-Ц.К., М.Б., Д.Б. и път, заявен с пореден №8 от заявлението и установен с емлячен регистър том 2 стр.547".

         Ще следва изготвената от в.л. инж. К.К. комбинирана скица, находяща се на л.244 от делото да бъде неразделна част от заключението.

         По разноските:

         Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците К.Т.Я.,  Г.Т.В., Ц.Д.П. и  К.Д.П. следва да заплатят на ищцата по равно направените от нея разноски (за държавна такса, за адвокатско възнаграждение и за депозит за експертиза) в общ размер на 480.00 лв., съгласно представен на л.266 от делото, по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските,   или всеки от тях следва да заплати на ищцата по 120.00 лв., представляваща дължима част от разноските.

         С оглед липсата на оспорване от Община Троян и заявеното от ищцовата страна становище, че от нея не претендира разноски, съдът счита, че не следва да и се възлагат в тежест такива.

          

         Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от М.П.М., ЕГН ********** ***, чрез адв.К.Н. от ЛАК, срещу К.Т.Я. ***,  ЕГН **********, Г.Т.В. ***, ЕГН **********, Ц.Д. ***, ЕГН ********** и К.Д.П. ***, ЕГН **********, в качеството им на наследници на Ц.П.К., б.ж. на с.***, община Троян, че към момента на образуване на ТКЗС в с.***, обл.Ловешка, П.М.Ш.- б.ж. на с.***, починал на ***г. е бил собственик на имот-ОВОЩНА ГРАДИНА от 2.478 /две, точка, четири, седем, осем/ дка. в землището на с.***, местност *** –с проектен №15703.109.206- съгласно приложената на л.244 от делото скица, изготвена от вещо лице инж. К.К., представляваща неразделна част от решението, от който имот  реална част от  2.162 / две, точка, едно, шест, две/дка. попада в поземлен имот с кад.№17703.109.64  по КККР на с.***, м.***– възстановен на н-ците на  Ц.П.К., б.ж. на с.***, община Троян, починал на *** година.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от М.П.М. ***, ЕГН **********, чрез адв.К. ***, представлявана от Кмета Донка Михайлова, че към момента на образуване на ТКЗС в с.***, обл.Ловешка, П.М.Ш.- б.ж. на с.***, починал на ***г. е бил собственик на имот-ОВОЩНА ГРАДИНА от 2.478 /две, точка, четири, седем, осем/ дка.,  в землището на с.***, местност *** – с проектен №15703.109.206 - съгласно приложената на л.244 от делото скица, изготвена от вещо лице инж. К.К., представляваща неразделна част от решението, от който имот  реална част от  0.316 /нула, точка, три, едно, шест/ дка., попада в  имот кад.№ 15703.109.60 по КККР на с.***, м.***, вид собственост-стопанисва Община Троян.

         ОСЪЖДА К.Т.Я. ***,  ЕГН ********** да заплати на  М.П.М. ***, ЕГН ********** сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева, представляваща дължимата част от общо сторените разноски в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.

         ОСЪЖДА Г.Т.В. ***, ЕГН ********** да заплати на М.П.М. ***, ЕГН **********,  сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева, представляваща дължимата част от общо сторените разноски в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.

ОСЪЖДА Ц.Д. ***, ЕГН **********  да заплати на М.П.М. ***, ЕГН **********,  сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева, представляваща дължимата част от общо сторените разноски в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.

         ОСЪЖДА К.Д.П. ***, ЕГН ********** да заплати на М.П.М. ***, ЕГН **********,  сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева, представляваща дължимата част от общо сторените разноски в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.

         Решението може да се обжалва пред ОС – Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: