Р
Е Ш Е
Н И Е № 110
гр. Кюстендил,
25.05.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: И.Н ДЕМИРЕВСКИ
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
адм. дело № 355 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 4 ал. 1 и на чл. 9б от Закона за местните данъци и такси във
вр. с чл. 156 и сл. от ДОПК.
Делото
се разглежда за втори път след като с Решение № 9192/19.10.2022 г. по адм. дело
№ 10548/2021 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 108/08.04.2021 г.
постановено по адм. дело № 506/20220 г. по описа на КнАС и делото е върнато за
ново разглеждане от друт състав на съда.
Производството по
делото е образувано по жалба на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя С. И. Х., чрез пълномощника
адв. Р.Г., против Акт за установяване на задължение по
декларация № 4926/28.08.2020 г., издаден от старши инспектор „Проверки, ревизии
и контрол“ в Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, потвърден с Решение № 1/ 12.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи“ при
Община Кюстендил, с който са определени задължения на дружеството за данък
върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Релевирани са основанията за незаконосъобразност
на атакувания административен акт по чл. 146 т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
Твърденията са, че оспореният акт няма мотиви относно механизма за изчисляване
на данъчната оценка на имотите, приета за основа за определяне на задълженията
за местни данъци и такси. По същество се оспорва способът за определяне на
облагаемата основа, респ. на данъчната оценка на имота като несъответен на
правилата на Приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като не е съобразено действителното
фактическо състояние и предназначение на сградите в имота и има съществена
разлика с отчетната стойност на имота. Прави се искане за отмяна на оспорения
акт. Претендират се деловодни разноски. Представена е и писмена защита.
Ответникът
– Директорът на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, чрез процесуалния си
представител юк. И. А., изразява становище за неоснователност на жалбата,
като твърди, че оспорения АУЗД е
законосъобразен. Съображенията са за това, че обжалваният акт е
издаден от орган с материална и териториална компетентност, мотивиран е с посочване на фактическите и правните основания за
издаването му. По
същество се твърди, че задълженията са определени правилно върху основата и в
размерите, посочени в ЗМДТ, в Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ и в решенията на общинския
съвет, а данъчната оценка, послужила като облагаема основа за задълженията е
изчислена съобразно декларираните от собственика данни в подадената декларация
по чл. 14 от ЗМДТ. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки.
Кюстендилският
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С оспореният Акт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020г., издаден от
Е Ж. Ц. - старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в Дирекция „Местни
приходи“ при Община Кюстендил, са
определени задължения
за местни данъци и такси на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********, за недвижим
имот
в
Община
Кюстендил по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 2382/30.06.2020 г., както следва:
за 2017 г. - данък върху недвижимите имоти в
размер на
4342.51лв. и лихва
1316.74лв.
или общо 5659.25лв.,
както и ТБО в размер на 4390.51лв., от която са внесени
216.49 лв. и дължим остатък 4174.02 лв.
и лихва 1261.95 лв.
или общо 5435.97 лв.; за
2018 г. – данък върху недвижимите имоти в размер
на 4339.77лв. и лихва 877.06лв. или общо 5216.83 лв., както
и ТБО в размер на 4387.77 лв. и
лихва 886.75 лв.
или общо
5274.52 лв.
; за 2019 г.
- данък върху недвижимите имоти в
размер на 4337.03 лв.
и лихва 437.31 лв.
или общо 4774.34 лв.,
както и ТБО в размер на 4385.03 лв. и лихва 442.16 лв. или
общо 4827.19 лв., т.е. с оспорения АУЗД, на
търговското дружество са определени задължения за периода 2017 г. – 2019 г., съответно:
за ДНИ в размер на 13 019.31 лв. - главница и 2631.11
лв. – лихва или общо 15 650.42 лв., както и за ТБО в размер на 12 946.82
лв. - главница и 2590.86 лв. – лихва или общо 15 537.68 лв.
Видно от мотивите в АУЗД, размерът на ДНИ от 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот, е определен съгласно чл. 21 и чл. 22 от ЗМДТ, както и Решения №№
290/29.09.2016 г., 680/25.01.2018 г. и 948/28.12.2018 г., всички на Общински
съвет – Кюстендил и Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Кюстендил. Органът сочи, че данъчната основа е формирана
след съпоставка между отчетната стойност и данъчната оценка на всеки обект в
имота, като е приета по - високата стойност от двете по правилото на чл. 21 от ЗМДТ, а именно данъчната оценка на имота за всяка от годините в рамките на
процесния период е в размер на 3 101 795.10 лв. към 01.01.2017 г.; на
3 099 835.20 лв. към 01.01.2018 г. и на 3 097 875.40лв. към
01.01.2019 г., съответно дължимият ДНИ от 1,4 на хиляда е в размер на 4342.51 лв.
за 2017г.; на 4339.77 лв. за 2018 г. и на 4337.03 лв. за 2019 г. Следва таблица с данни за отчетната стойност
и данъчната оценка на земята и сградите в имота, декларирани от оспорващото
дружество.
По отношение на задълженията за ТБО, мотивите на органа са за приложимост на разпоредбите на
чл. 62 чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ, чл. 16 ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Кюстендил, както на Решения
№№ 361/29.12.2016 г., 663/29.12.2017 г. и 959/28.12.2018 г., всички на Общински
съвет – Кюстендил, съобразно които за
нежилищни имоти на предприятия, таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, след
подадена декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на общината в
срок до 31 декември на предходната година, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за
битови отпадъци, а при
неподаване на декларация в установения срок – се заплаща ТБО в размер и
пропорционално върху основа, определени от общинския съвет. Органът констатира, че дружеството е подавало
декларации за всяка от годините от процесния период, в които е посочено
ползване на един брой кофа за събиране
на отпадъци и честота на извозване – един път месечно, с оглед на което начислява
еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци в
размер на 48.00лв. /за 1 бр. кофа Х 4.00 лв., в това число 2.00 лв. за
сметосъбиране и сметоизвозване и 2.00 лв. за обезвреждане Х 1 път Х 12 месеца/,
както и годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване - 1,4 промила върху данъчната оценка по чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ. При така
описания механизъм, задължението за ТБО е определено: в размер на 4390.51 лв.
за 2017 г. /1 бр. кофа х 4.00 лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила х 3 101 795.10 лв./; в размер на 4387.77
лв. за 2018 г. /1бр. кофа х 4.00 лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила х 3 099 835.20 лв./; в размер на 4385.03 лв. за 2019 г. /1 бр. кофа х 4.00лв. х 1 път х 12 месеца +
1,4 промила х 3 097 875.40 лв./.
Следва таблица с данни за отчетната стойност и данъчната оценка на земята и
сградите в имота. Органът сочи, че дружеството е погасило част от задължението за ТБО за 2017 г. със сумата 216.49
лв., която е приспадната от определения размер 4390.51 лв. и дължимият
остатък възлиза на 4174.02 лв.
Във връзка със задължението за
лихва, органът е цитирал разпоредбите на чл. 28 и чл. 69 от ЗМДТ
относно сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО и предвид констатацията за отсъствие
на плащане, са начислени лихви за просрочие съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
Издаденият АУЗД е съобщен на
задължения субект, чрез пълномощника адв. Р.Г., на 18.09.2020 г.
В срока по чл. 152 ал. 1 от
ДОПК във вр. с чл. 9б и чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, е подадена жалба с вх. № 26-00-1103/05.10.2020г. на
дружеството, по която е налице
произнасяне с Решение № 1/12.10.2020 г. на Б. С. - Директор на Дирекция „Местни приходи“ при
Община Кюстендил, определен
от Кмета
на
община Кюстендил
за
решаващ орган. С постановеното
решение, оспореният АУЗД е потвърден. Приема се,
че жалбоподателят е задължено лице по
см. на чл. 11 и чл. 64 ал. 1 вр. с чл. 11 ал. 1 от
ЗМДТ; че
размерът на ДНИ е
определен по правилото на чл. 19 ал. 1 от ЗМДТ и решенията на общинския съвет, за
имоти по чл. 10 от ЗМДТ и върху данъчна основа, изчислена съгласно чл. 20 от ЗМДТ; че размерът на ТБО е определен за услугите по чл. 62 от ЗМДТ и за имотите по декларацията на дружеството, при способ съобразен с поредността въведена с разпоредбата на чл. 67 ал. 2 от ЗМДТ, при спазване правилата на чл. 16 вр. с чл. 17 от Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ и предвид подадената от собственика декларация по
чл. 16 ал. 2 от Наредбата; че
лихвата е изчислена съгласно ЗЛДТДПДВ.
Решението на решаващият орган е съобщено на дружеството с
известие за доставяне на 26.10.2020 г., а жалбата срещу
АУЗД е изпратена по
пощата на 09.11.2020 г.,
т.е. в срока по чл. 156 ал. 1 от ДОПК.
Посочената в
АУЗД декларация вх. № 2382/30.06.2010 г. е с
правно основание чл. 14 от ЗМДТ -
подадена е от търговското дружество като собственик на недвижим имот,
придобит чрез покупка от публичен търг с
постановление за възлагане от 08.04.2009 г. на АДВ. Видно от приложената към
административната преписка декларация, предмет на деклариране е следният
недвижим имот: земя - УПИ ІІ в кв. 2г по ПУП на гр. Кюстендил, на ул.
„Николичевски път“ № 21, т.е. имот в строителните граници на гр. Кюстендил, в
ІV зона, разположен в производствена зона, с площ от 3185 кв.м., вкл. 8628
кв.м. застроена площ, който имот се ползва със стопанска цел, както и 27
сгради, разположени в УПИ, а именно: 1. производствена сграда на 3 надземни
етажа, построена през 1974 г., с РЗП 3504 кв.м., с масивна монолитна
конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване
и канализация; 2. производствена сграда на 2 надземни етажа, построена през 1974 г., с РЗП 3036
кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 3. друга нежилищна сграда на 5 надземни етажа (стълбища), построена през 1974 г., с
РЗП 586 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана; 4.
производствена сграда на 1 надземен
етаж, построена през 1974 г., с РЗП 232 кв.м., с масивна монолитна
конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване
и канализация; 5. друга нежилищна сграда на 1 надземен етаж (трафопост), построена през 1974 г., с
РЗП 279 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана; 6. производствена
сграда на 1 надземен етаж ( пристройка
трафопост), построена през 1970 г., с РЗП 50 кв.м., с масивна монолитна
конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване
и канализация; 7. друга нежилищна сграда (комин), построена през 1974 г.,
с РЗП 20 кв.м., с масивна монолитна конструкция; 8. производствена сграда на 2
надземни етажа, построена през 1968 г.,
с РЗП 1300 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с
водоснабдяване и канализация; 9.
производствена сграда на 1 надземен
етаж, построена през 1970 г., с РЗП 165 кв.м., с панелна конструкция,
електрифицирана, с водоснабдяване и
канализация; 10. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1970 г., с РЗП 15 кв.м.,
с масивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 11. производствена сграда на 2
надземни етажа, построена през 1971 г., с
РЗП 1498 кв.м., с масивна монолитна конструкция, без електрифициране, без водоснабдяване и без канализация; 12. производствена сграда
на 1 надземен етаж ( мазутно стопанство
– ГСМ), построена през 1970 г., с РЗП 93 кв.м., с масивна монолитна
конструкция, електрифицирана, с
водоснабдяване и канализация; 13.
производствена сграда на 1 надземен етаж
(склад смазочни материали), построена през 1970 г., с РЗП 158 кв.м., с масивна
монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 14. производствена сграда на
2 етажа, от които един надземен
(пристройка към ГСМ), построена през 1970 г., с РЗП 168 кв.м., с масивна
монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 15. производствена сграда на 1
надземен етаж, построена през 1990 г., с
РЗП 268 кв.м., с панелна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и
канализация; 16. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1972 г., с РЗП 155
кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 17. друга нежилищна сграда на
1 етаж (ПРЦ), построена през 1984 г., с РЗП 320 кв.м., с масивна монолитна
конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване
и канализация; 18. производствена сграда на 1 надземен етаж (склад), построена през 1986 г., с РЗП
325 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 19. производствена сграда на 1
надземен етаж (домакински склад -
полуразрушен), построена през 1963 г., с РЗП 48 кв.м., с полумасивна
конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване
и канализация; 20. друга нежилищна сграда на 1надземен етаж (домакински склад – тип „холандски“,
метален), построена през 1980 г., с РЗП 138 кв.м., с масивна конструкция,
електрифицирана; 21. друга нежилищна сграда на 1надземен етаж ( три броя складове по 216 кв.м.,
метални), построена през 1986 г., с РЗП 648 кв.м., с масивна конструкция,
електрифицирана; 22. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1970 г., с РЗП 751
кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 23. друга нежилищна сграда на
2 надземни етажа (администрация),
построена през 1970 г., с РЗП 645 кв.м., с масивна монолитна конструкция,
електрифицирана, с водоснабдяване и
канализация; 24. друга нежилищна сграда на 1 надземен етаж (портиерна/,
построена през 1970 г., с РЗП 27 кв.м., с масивна монолитна конструкция,
електрифицирана, с водоснабдяване и
канализация; 25. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1981 г., с РЗП 74 кв.м.,
с полумасивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 26. производствена сграда на 1
надземен етаж, построена през 1976 г., с
РЗП 26 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 27. друга нежилищна сграда на
1 надземен етаж (навес/, построена през 1990г., с РЗП 520 кв.м., с полумасивна
конструкция / лист 28-86 от дело № 506/2020 г/. Декларирания имот се води по
партида *********/001 в информационния масив на дирекция „Местни приходи“ на
Община Кюстендил.
Към преписката е приложена
справка, изготвена от органа, за облагаемата основа за определяне на
задълженията за ДНИ и ТБО на дружеството за имота – земя и сгради съгласно
подадената декларация вх. №
2382/30.06.2010 г., съдържаща данни за характеристиките, относими за формиране
на данъчната оценка по правилата в Приложение № 2 към ЗМДТ / лист 83 - 85 от дело № 506/2020 г./.
Във връзка с размера на данъка върху недвижимите имоти и на ТБО, както и с
основата за определяне на същите, както и относно районите за
сметосъбиране и честотата на извършването му, от ответната страна са
представени писмени доказателства, както следва:
Решение
№ 290/29.09.2016 г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен размера на данъка върху недвижимите имоти за
2017 г., което е 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;
Решение № 680/25.01.2018 г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен размера на данъка върху
недвижимите имоти за 2018г., който е 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот и Решение № 948/28.12.2018 г. на Общински съвет – Кюстендил, с
което е определен размера на данъка върху недвижимите имоти за 2019 г., който е
1,4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Решение № 361 по Протокол № 16/29.12.2016
г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен годишен размер на ТБО за 2017 г. за
нежилищни имоти на предприятия на
територията на гр. Кюстендил в левове според количеството битови отпадъци, в
зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, както
следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване - 1,4 промила върху данъчната оценка по чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ;
еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци – за 1
бр. кофа – 4.00лв. , в това число 2.00 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2.00
лв. за обезвреждане; Решение № 663 по Протокол № 28/ 29.12.2017 г. на Общински
съвет – Кюстендил, с което е определен годишен размер на ТБО за 2018 г. за нежилищни имоти на
предприятия на територията на гр.
Кюстендил в левове според количеството битови отпадъци, в зависимост от вида и
броя на декларираните съдове за битови отпадъци, както следва: годишна такса за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 1,4 промила върху
данъчната оценка по чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ; еднократна такса за извозване на
декларираните съдове за битови отпадъци – за 1 бр. кофа – 4.00лв., в това число
2.00 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2.00 лв. за обезвреждане; Решение
№ 949 по Протокол № 40/28.12.2018 г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е
определен годишен размер на ТБО за 2019 г.
за нежилищни имоти на предприятия на
територията на гр. Кюстендил в левове според количеството битови отпадъци, в
зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, както
следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване - 1,4 промила върху данъчната оценка по чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ;
еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци – за 1
бр. кофа – 4.00 лв., в това число 2.00 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и
2.00лв. за обезвреждане.
Решение № 764/31.01.2011 г. на
Общински съвет – Кюстендил за приемане на Наредба определяне размера на
местните данъци на територията на Община Кюстендил, която е многократно
изменяна и допълвана. Относима за спора по делото е разпоредбата на чл. 15 от
Наредбата, съобразно която ДНИ е в размер на 1,4 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот, съобразен с границите установени в чл. 22 от ЗМДТ, като е предвидено, че данъкът
се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 - ти юни и до 30 - ти
октомври на годината, за която е дължим / арг. чл. 28 ал. 1 от ЗМДТ/.
Решение № 765/31.01.2011 г. на Общински съвет – Кюстендил за приемане на Наредба за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Кюстендил,
която е публично достъпна на електронната страница на Община Кюстендил https:\\kustendil.bg. Относими за спора са разпоредбите на чл. 16 ал. 1 и ал. 2,
както и на чл. 17 от Наредбата, съобразно които размерът на годишната
такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятия се определя в размер
и пропорционално върху основа, определени от общински съвет – Кюстендил, като
за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци,
предприятията подават декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на
община Кюстендил в срок до 31 декември на предходната година, а когато
предприятието не е подало съответната декларация по чл. 16 ал. 2 или
по чл. 22а
в установения срок, заплаща годишна такса за битови отпадъци в размер и
пропорционално върху основа, определени от Общински
съвет – Кюстендил.
Със Заповеди №№ РД-00-974/20.10.2016 год.; РД-00-983/30.10.2017 год. и
РД-00-1178/10.10.2018 год., всички на Кмета на община Кюстендил, на осн. чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ са определени границите и районите, както и
честотата на сметоизвозване на територията на общината през процесните периоди.
Компетентността на издателя на оспорения
АУЗД се установява със Заповед № РД-00-350/12.03.2020 г. на Кмета на община Кюстендил, с
която на осн. чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4 ал. 3 и ал. 4
от ЗМДТ, служители от Дирекция “МП” са
определени да упражняват правата и задълженията на органи по приходите, вкл. Е
Живкова Ц. – старши инспектор „Проверка, ревизии, контрол“.
Към административната преписка са
представени декларации на управителя на „Лега консулт“ ЕООД от 06.12.2016 г.,
31.10.2017 г. и 29.10.2018 г. с адресат Кмета на Община Кюстендил, в които се
сочи, че за нежилищен имот – земя и сгради, с партиден № *********-001, находящ
се в гр. Кюстендил, ул. „Николичевски път“ № 21, таксата за битови отпадъци за
2017 г., 2018 г. и 2019 г. ще се определя в зависимост от количеството
отпадъци, което ще се измерва чрез 1 брой кофа при честота на извозване – един
път месечно / лист 15 – лист 18 от дело № 506/2020 г./.
По делото е прието експертно
заключение вх. № 886/21.02.2023 г. на вещото лице инж. К.Д., изготвено по
назначената от съда съдебно – техническа експертиза, със задача, след като
установи действителното състояние на всеки един от обектите в процесния имот,
да определи нова данъчна оценка. В изпълнение на поставената задача при
изготвяне на заключението, вещото лице се е езапознало и анализирало
приложените по делото документи и направило обстоен оглед на процедния имот
чрез посещение на място. Към експертизата е приложен снимков материал,
удостоверяващ огледа на всяка една от сградите и нейното актуално фактическо
състояние. Вещото лице е констатирало, че сградите са загубили функционалното
си предназначение, като някои от тях посочени в заключението, са самосрутващи
се. В резултат на извършената документална и физическа проверка, СТЕ е
изчислила нова данъчна оценка на процесния имот – земя и сгради, при прилагане
на Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, съдържащо нормативните
изисквания за изчисляване на данъчната оценка, която данъчна оценка е в
размери, както следва: за земя – 209 896.60 лв; за сгради – във варианти –
Приложение 1 и Приложение 2, с оглед посочената квадратура на сградите в
доказателствените документи за собственост. Същите са приложени в табличен вид,
както следва: 2017 г. – Приложение 1 – 1 612 727.48 лв. и Приложение 2
- 1 571 480.25 лв.; 2018 г. – Приложение 1 – 1 611 550.71
лв. и Приложение 2 – 1 570 258.05 лв. и 2019 г. – Приложение 1 –
1 610 373.94 лв. и Приложение 2 – 1 569 035.85 лв. Така
посочен размерът е почти двойно по – нисък от този определен от
административния орган.
Двата варианта са разработени,
поради несъответствието в квадратурите на сградите в Постановлението за
възлагане и допълнението към него. Застроените площи съответстват на нанесените
такИ. в КККР.
По делото е прието експертно
заключение вх. № 1194/20.03.2023 г. и допълнително такова с вх. № 1542/11.04.2023
г. на вещото лице Е.З.Т., изготвено по назначената от съда съдебно - икономическа експертиза, със
задача след като се установи действителното състояние на всеки от обектите в
процесния имот и се определи нова данъчна оценка, въз основа на нея да се
изчислят дължимите ДНИ и ТБО за процесните периоди от време. Вещото лице при
определения от СТЕ действителен размер на данъчната оценка на имота – земя и
сгради, е изчислило дължимите за процесните периоди задължения за ДНИ и ТБО. Заключенията
отново са представени в два варианта – Приложение 1 и Приложение 2 на СТЕ
относно размера на данъчната оценка, служеща за основа за определяне на размера
на ДНИ и ТБО.
По делото са представени и приети
като доказателства 8 /осем/ броя платежни нареждания за извършени от „Л.К.“ ООД
плащания по АУЗД № 4926/28.08.2020 г., както следва: 1. Платежно нареждане от
14.09.2020 г. за сумата от 4500 лв. ТБО; 2. Платежно нареждане от 14.09.2022 г.
за сумата от 4500 лв. ДНИ; 3. Платежно нареждане от 03.11.2022 г. за сумата от
4500 лв. ТБО; 4. Платежно нареждане от 03.11.2022 г. за сумата от 4500 лв. ДНИ;
5. Платежно нареждане от 05.12.2022 г. за сумата от 4500 лв. ТБО; 6. Платежно
нареждане от 05.12.2022 г. за сумата от 4500 лв. ДНИ; 7. Платежно нареждане от
20.02.2023 г. за сумата от 4500 лв. ТБО; 8. Платежно нареждане от 20.02.2023 г.
за сумата от 4500 лв. ДНИ.
Констатациите и изводите на
съдебния експерт по въпросите от предмета на експертизата като краен резултат
са следните: предвид размера на задълженията за ДНИ и ТБО за процесните
периоди, изчислени на база новата данъчна оценка /в два варианта/ на процесния
имот и предвид извършените от дружеството погасителни плащания по АУЗД №
4926/28.08.2020 г., е налице надвнесена сума, подлежаща на възстановяване от
Община Кюстендил на „Л.К.“ ООД, по дати и варианти, както следва:
Вариант 1:
06.12.2022 г. – ДНИ /2 656.07
лв./; ТБО /2 450.70 лв./; ОБЩО /5 106.77 лв./;
20.02.2023 г. – ДНИ /
7 156.07 лв./; ТБО / 6 950.70 лв./; ОБЩО / 14 106.77 лв./;
Вариант 2:
06.12.2022 г. – ДНИ /2 903.38
лв./; ТБО /2 698.01 лв./; ОБЩО /5 601.39 лв./;
20.02.2023 г. – ДНИ /7 403.38
лв./; ТБО /7 198.01 лв./; ОБЩО /14 601 39 лв./;
Експертните заключения на вещите
лица се приемат от съда за обективни, съответстващи на писмените доказателства
по делото.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по - горе доказателствени средства.
Съдът, като прецени събраните доказателства по делото, доводите и възраженията на
страните, както и след проверка за
допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен
акт, приема следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Оспореният АУЗД засяга пряко имуществената сфера на
жалбоподателя като адресат на публичните
задължения за ДНИ, ТБО
и лихви за забава, а жалбата е подадена от законен представител на легитимиран
от закона правен субект и в срока по 156
ал. 1 от ДОПК пред компетентния за
разглеждането й съд.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна
поради
следните
обстоятелства:
Предмет на обжалване е Акт за установяване
на задължение по декларация, издаден от административен орган с материална и
териториална компетентност –старши инспектор „Проверка, ревизии, контрол“ в дирекция „Местни приходи“ при
Община Кюстендил, който по
силата на оправомощаване от Кмета на община Кюстендил,
има качество на
орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 във вр. С чл. 9б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по
установяване на задълженията за ДНИ, ТБО
и лихви съгласно регламентацията на чл. 107 ал. 3 от
ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ. Страните не спорят по
компетентността.
АУЗД е издаден при спазване на общите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 ал. 2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР на ДОПК.
Посочени са правните и фактически основания за постановяване му. Налице
е дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, както и
разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата с
диференциране на ДНИ и ТБО за отделните периоди и яснота за реда за
изчисляването им с оглед правилата на чл. 19 ал. 1, чл. 67 ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ; Наредбите по
чл. 9 от ЗМДТ и решенията на ОбС - Кюстендил;
налице е разграничение по видовете публични задължения, а във връзка със задължението за ТБО – и по отделните видове услуги; съществуват данни за размера на данъчната оценка на земята и сградите в
процесния недвижим имот.
Идентични са констатациите и по отношение на начислената лихва - посочено е, че лихвата е изчислена на
основание на ЗЛДТДПДВ с посочения там размер; че периодът от време е определен
съобразно сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО
в ЗМДТ и Наредбите по
чл.9 от ЗМДТ. С оглед на горното, съдът счита за неоснователни наведените в жалба
оплаквания за липса на мотиви, вкл. относно механизма за изчисляване на данъчната оценка на имота, приета за основа за определяне на задълженията за
местни данъци и такси. В съдържанието на АУЗД в табличен вид, органът е посочил данъчната оценка на земята и сградите в
процесния недвижим имот, както и относимите за определянето й индивидуални характеристики на същия,
съответстващи на показателите в Приложение № 2 към ЗМДТ. Следователно
още в административното производство, до етапа на съдебното оспорване, задълженото лице е имало
яснота относно вменените му парични задължения, техния произход и обхват.
При издаване на АУЗД не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден
служебно в хипотезата на чл. 107 ал. 3 изр. последно от ДОПК въз основа на
данните от подадените от дружеството декларации по чл. 14 и чл. 17 /отм./ от ЗМДТ, доколкото задълженията за данък и ТБО не са платени в сроковете,
определени в Наредбите по чл. 9 от ЗМДТ. АУЗД е съобщен на адресата, който е
провел задължителното му оспорване по административен ред пред Директора на
Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил.
Последният като
решаващ орган съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 ал. 4 от ДОПК, се е
произнесъл в срока по чл. 155 ал. 1 от
ДОПК с решение за потвърждаване на акта.
Проверявайки съответствието на АУЗД с
материалния закон, както и възраженията на жалбоподателя в тази им част, съдът констатира следното:
С оспорения Акт за установяване на задължение по декларация №
4926/28.08.2020 г., са определени задължения
за местни данъци и такси - данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, на „Л.К.“
ООД, ЕИК *********, за недвижим
имот
в
Община
Кюстендил по декларация по чл.14 от ЗМДТ за 2017г., 2018г. и 2019г. Видно
от мотивите на органа, ДНИ и ТБО за услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, са изчислени в промили върху данъчната
оценка на декларирания имот. До това,
как е определен размерът на данъчната оценка и дали са спазени нормативните
правила по Приложение № 2 към ЗМДТ, се концентрира единственият спор по делото, което е видно от
релевираните от пълномощника на оспорващия доводи в съдебното производство.
Съдът счита възраженията на
жалбоподателя по основния спорен въпрос по делото, за основателни. От анализа
на събраните писмени доказателствени средства и на експертните заключения, се установява
нарушение на органа при определяне на данъчната оценка на процесния имот, а
именно налице е неправилно завишаване на стойността на данъчната оценка на имота, послужила като основа за определяне
на оспорените задължения за ДНИ и ТБО.
Съгласно чл. 20 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването, а съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по - високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Не е спорно, че отчетната стойност на имота, включващ земя и 27 броя сгради, е посочената от дружеството в качеството му на собственик, в подадената декларация по чл.17 / отм./ от ЗМДТ и е отразена коректно в таблиците към оспорения АУЗД. Очевидна е съществената разлика между отчетната стойност и данъчната оценка, като последната е значително по-висока. С оглед на горната констатация и с твърдения за неправилно прилагане на показателите, относими към фактическо състояние и предназначение на сградите в имота, оспорващият обосновава възраженията си срещу размера на данъчната оценка, приета от органа в издадения акт.
По делото е представена данъчната декларация на жалбоподателя, т.е. по делото
са налични всички релевантни за
определяне на данъчната оценка данни така, както са декларирани от задълженото
лице, защото данъчната декларация съдържа визираната в Приложение № 2 към чл.20 от ЗМДТ относима за определяне на данъчната оценка,
информация. Вярно е,
че няма нормативно правило, което да задължава органа при изготвяне на данъчна оценка да извърши оглед на недвижимия имот с цел
установяване на актуалното му състояние и предназначение. В случая обаче, ВАС в
отменителното си решение, изрично указва, че фактическото състояние на сградите в процесния имот е относимо към
критериите за формиране на данъчната им оценка и следва да се вземе предвид при
нейното определяне. Допуснатата комплексна съдебно – икономическа и техническа
експертиза, констатира при извършения оглед, че сградите са загубили
функционалното си предназначение, като някои от тях /изрично посочени/ са
самосрутващи се. Разликата между отчетната стойност на имота – 492 158.84
лв. за всяка от процесните години и определената данъчна оценка –
3 101 795.10 лв. за 2017 г.; 3 099 835.20 лв. за 2018 г. и
3 097 875.40 лв. за 2019 г. е фрапираща – над 6 пъти за всяка от
годините.
Заключенията на СТЕ и
ССЕ /основно и допълнително/ не са оспорени от страните по делото. Заявеното в
о.с.з. от 28.03.2023 г. оспорване на основното заключение по ССЕ е единствено до
това, че изчисленията са различни от
тези, направени в ССЕ по адм. дело № 506/2020 г. Изчисленията са различни, тъй
като е различна основата на която са направени, предвид определената от СТЕ
нова данъчна оценка, от която в.л. Т. по ССЕ е обвързано в заключението си.
Предвид горните
констатации, съдът изцяло кредитира като обективни и компетентни дадените експертни
заключения и приема, че данъчната оценка на имота е определена
неправилно от органа, както с оглед действителното фактическо състояние на
сградите, така и с оглед разпоредбите на Приложение № 2 от ЗМДТ. Данъчната
оценка е силно завишена. Доколкото данъчната оценка е неправилно определена,
неправилно определени и недължими са начислените в обжалвания акт суми за ДНИ и
ТБО за процесните периоди.
Настоящият състав на съда приема
вариантът по Приложение 2 на заключението, доколкото вещото лице сочи, че
разликата се формира от площите на сградите по документ за собственост и по
кадастрални данни, като направените контролни измервания сочат, че коректни са
площите по кадастрални данни, подробно описани в Постановление за допълване на
постановление за възлагане на недвижим имот № 9418/2008/000244/16.04.2009 г.
Доколкото органът е възприел друг
размер на данъчната оценка на имота, различен от съответстващия на нормативните
правила и спрямо него е изчислил задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО, то
оспореният АУЗД се явява незаконосъобразен.
По отношение начислената лихва, изводите са за недължимост на същата,
доколкото неправилно е определена главницата по основното задължение.
Съгласно приложените платежни
нареждания по делото от страна на дружеството – жалбоподател, приетите
заключения по допуснатите експертизи, съгласно изричните указания на ВАС, съдът
приема, че дължимите суми за ДНИ и ТБО са изцяло внесени от жалбоподателя,
съответно дължи се възстановяване на надвнесените суми, съгласно вариант 2 на
допълнителната съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът указва, че процесуалният
ред за връщане на недължимо платени местни данъци и такси е този по чл. 129 и
сл. от ДОПК, във вр. с чл. 4 ал.1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и
такси. Съгласно чл. 129 ал. 4 от ДОПК, възстановяването на недължими суми,
внесени от задължения субект или събрани въз основа на подадената от него
декларация, се осъществява по негово искане.
Предвид изхода по делото и на основание
чл. 161 ал. 1 от ДОПК, съдът присъжда разноски на дружеството – жалбоподател,
съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, подробно описани,
които съдът приема за извършени и доказани.
Воден от горното, Кюстендилският административен
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020 г., издаден
от старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в Дирекция „Местни приходи“
при Община Кюстендил, потвърден с Решение № 1/12.10.2020 г. на Директора на
Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил и
ВРЪЩА преписката на
административния орган със задължителни указания по определяне на размера на
данъчната оценка на процесните имоти и връщане на надвнесените суми, съгласно
вариант 2 на заключението на съдебно – счетоводната експертиза в общ размер на
14 601.39 лв., заедно със законната лихва за забава.
ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, деловодни разноски в общ размер на 3087.11 лв. по адм. дело №
355/2022 г. и 2 413 лв. по адм. дело № 506/2020 г.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: