№ 65
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000567 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №58/17.06.2022 г. по т.д.95/2021 г.
по описа на ОС - Добрич, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Я. Г. П.,
ЕГН ********** от гр. Добрич, иск с правно основание чл.422 от ГПК в.вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
в.вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.138, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването на парично задължение на
ответника в качеството му на поръчител по Договор за банков кредит № 06023/01.06.2006г.
към ищеца по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.
№905/202020г. по описа на ДРС за следните суми: 164 322,44 лв. - главница по Договор за
банков кредит № 06023/01.06.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 05.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за редовен
кредит от 27.07.2019г. до 09.03.2020г. в размер на 9 906,73 лв.; мораторна лихва в размер на
86,66 лв. за период от 09.03.2020г. до 10.03.2020г.; 63,44 лв. - такси по кредит за период
от 31.07.2019г. до 10.03.2020г.; 301,86 лв. - застраховки за период от 12.08.2019г. до
10.03.2020г., 528,00 лв. - нотариални разноски за период от 15.01.2020г. до
10.03.2020г.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила.
В писмен отговор, насрещната страна Я. Г. П. от гр. Добрич, оспорва жалбата и моли
съда да потвърди решението. За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК в
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД в вр. чл.138, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парично
задължение на ответника в качеството му на поръчител по Договор за банков кредит №
06023/01.06.2006г. към ищеца по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение,
1
издадена по ч.гр.д.№905/202020г. по описа на ДРС за следните суми: 164 322,44 лв. -
главница по Договор за банков кредит № 06023/01.06.2006г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
договорна лихва за редовен кредит от 27.07.2019г. до 09.03.2020г. в размер на 9 906,73 лв.;
мораторна лихва в размер на 86,66 лв. за период от 09.03.2020г. до 10.03.2020г.; 63,44 лв. -
такси по кредит за период от 31.07.2019г. до 10.03.2020г.; 301,86 лв. - застраховки за период
от 12.08.2019г. до 10.03.2020г., 528,00 лв. -нотариални разноски за период от 15.01.2020г. до
10.03.2020г.
Ищецът излага, че по силата на сключен между Българска пощенска банка АД /сега
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД / и „КОДИАК" ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *********,
договор за кредит от 01.06.2006г., е отпусната сумата от 165 000 лв. под формата на
овърдрафт предназначен за финансиране на оперативните разходи на дружеството. Съгласно
т. III, чл. 11 от договора, кредитът се е усвоявал и погасявал по сметка №**********, а
крайният срок за ползването и погасяването му е удължен до 08.11.2028 г. Твърди се, че
банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор като е предоставила
заемната сума по сметката на кредитополучателя. Излага, че въз основа на договор за
встъпване в дълг от 14.01.2009 г., П И П и З М П, са се задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя „КОДИАК" ООД, за задълженията му относно погасяване на кредита. С
последващи договори за поръчителство и анекси Я. Г. П. и П И П, действащ като ЕТ
„ПЛАМЕН ИВАНОВ-ПИП-92", ЕИК *********, също са се задължили да отговарят
солидарно с кредитополучателя „КОДИАК" ООД за задълженията му относно погасяване на
кредита. Твърди се, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва за
предоставения кредит, която включва действащия базов лихвен процент - малки фирми
(БЛПМФ) за лева, обявен от банката, намален с 8.10 пункта, а при просрочие на повече от 30
дни, на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се
увеличава, като кредитополучателя дължи лихва в размер на 8.25%, равна на действащия
базов лихвен процент малки фирми, обявен от банката, намален с 5.85%, като увеличението
на надбавката е валидно за целия остатъчен период на кредита. Уговорено е и задължение за
кредитополучателя да заплаща такса управление в размер на 0,05 % върху остатъчния
размер на кредита. Счита, че всички вземания спрямо търговеца-кредитополучател са
станали изискуеми по силата на закона, тъй като с решение №16 от 19.02.2020 г. по
търговско дело №256 от 2019 г. на ДОС е открито производство по несъстоятелност спрямо
„КОДИАК“ ООД /в несъстоятелност/, определена е началната дата на несъстоятелността и
длъжникът е обявен в несъстоятелност. Изложено е че са настъпили предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради просрочие на погасителна вноска с
падеж 22.07.2019 г. Сочи се, че длъжницата Я. Г. П. е уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането по банковата сделка с нотариална покана от 13.01.2020 г. с рег. №
338/2020, том 1, № 9, на нотариус Веселин Томов с рег. № 158 в НК, връчена на 14.02.2020г.
В тази връзка банката-кредитор е подала заявление по чл.417 от ГПК и съответно се е
снабдила със заповед за изпълнение за дължимите по договора суми, респ. с изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. № 905/2020 по описа на РС Добрич, за което е заплатила 3504.18
лв. държавна такса, както и 3789.76 лв. адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК, Я. Г. П. е възразила писмено срещу издадената заповед по образуваното
изпълнително дело №1405 от 2020г. по описа на ЧСИ Л Т, което обосновава правния
интерес от предявяване на иска по чл. 422 от
ГПК.
Ответната страна е оспорила основателността на исковата претенция като е
изразила становище, че не носи отговорност за изпълнение на процесното задължение в
качеството си на поръчител. Изложила е също, че отговорността й е погасена на няколко
самостоятелни основания. Въведени са твърдения, че исковата молба е предявена след
изтичане на срока по чл.147, ал.1, изр.1-во ЗЗД. В условие на евентуалност е посочено, че
договореното в анекс №12/16.08.2018г. удължаване на срока за погасяване на дълга се явява
ново задължение, за което Я. П. не е сключвала договор за поръчителство и не е давала
съгласие да отговаря като поръчител. Претендира се, че анекси от 7 до 13 вкл. не я
2
обвързват, тъй като не са подписвани от ответницата в качеството й на поръчител, а само
като солидарен длъжник. От друга страна са изложени аргументи за липса на възникнало
качество на солидарен длъжник по отношение на П., поради което е претендирано, че
същата не дължи изпълнение на задължението по договора за кредит и на това основание.
Оспорено е обявяването на задължението за предсрочно изискуемо с аргументи, че не са
били налице основания за това. Исковата претенция е оспорена и по размер поради
прекомерност на претендираните суми и непълно отразяване на всички погашения,
извършвани от длъжниците през годините. Варненският апелативен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
в полза на въззивника ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
905/2020 по описа на РС Добрич срещу длъжниците П И П, ЕГН ********** и Я. Г. П., ЕГН
********** в качеството на поръчители за солидарно заплащане на кредитора „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД следните суми: 164 322,44 лв. - главница по Договор за банков кредит №
06023/01.06.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит от
27.07.2019г. до 09.03.2020г. в размер на 9 906,73 лв.; мораторна лихва в размер на 86,66 лв.
за период от 09.03.2020г. до 10.03.2020г.; 63,44 лв. - такси по кредит за период от
31.07.2019г. до 10.03.2020г.; 301,86 лв. - застраховки за период от 12.08.2019г. до
10.03.2020г., 528,00 лв. -нотариални разноски за период от 15.01.2020г. до 10.03.2020г.;
3504,18 лв. - държавна такса и 3789,76 лв. - адвокатско възнаграждение. Срещу издадената
заповед е подадено възражение от Я. П. в срока по чл. 414 от ГПК, следователно налице са
предпоставките за допустимост на предявените искове.
От представените по делото доказателства се установява, че по силата на договор
за банков кредит №06023/01.06.2006 г., „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД /сега
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ в качеството й на кредитор е поела задължение да
предостави на „КОДИАК" ООД в качеството на кредитополучател, кредит в размер на
165 000 лева с краен срок за ползване и погасяване до 01.06.2007 г., променен с множество
представени по делото анекси с последна уговорка до 08.11.2028
г.
Съобразно заключението на приетата и неоспорена от страните ССчЕ, банката е
изпълнила задължението си по договора за кредит като е предоставила на „КОДИАК" ООД
сумата от 165 000 лв. Вещото лице е посочило, че първото просрочие е настъпило по
месечна вноска с падеж 21.07.2019 г., а считано от 22.07.2019 г. е преустановено плащането
на задълженията по процесния договор. Според изчисленията по експертизата,
неизплатеното задължение на кредитополучателя по договора за кредит, при предсрочна
изискуемост възлиза на общо 175 209.13 лв., от които: 164 322.44 лв.- главница; 9 906.73 лв.
договорна лихва по месечни вноски с падежи от 21.07.2019 г. до 09.03.2020 г.; такси 63.44
лв., от които 3.44 лв. такси ангажимент и 60.00 лв. такси за администриране на просрочен
кредит за периода от 31.07.2019 г. до 10.03.2020 г.; 86.66 лв. - мораторна лихва за периода от
09.03.2020 г. до 10.03.2020 г., изчислена върху главница от 164 322.44 лв.; 301.86 лв. -
застраховки с падеж 12.08.2019 г.; 528.00 лв. - нотариални разноски.
Видно от представените по делото договор за поръчителство от 19.07.2010 г., анекс
№1/18.02.2021 г. към договор за поръчителство от 19.07.2010 г. и договор за поръчителство
№ 06023-2 от 08.02.2012 г., Я. Г. П. се е задължила да отговаря солидарно с „КОДИАК"
ООД, за задълженията му относно погасяване на кредита.
Поръчителството разкрива белезите на акцесорен, обезпечителен, комутативен,
безвъзмезден и формален договор, с който поръчителят се задължава към кредитора на едно
трето лице да отговаря с цялото си имущество за изпълнението на чуждото задължение.
3
Отговорността на поръчителя е солидарна с тази на главния длъжник и съществува
дотолкова, доколкото е налице главното задължение. Тя обхваща всички последици от
неизпълнението, вкл. лихви, неустойки и разноски. Същевременно, поръчителството е
относително самостоятелно, тъй като отговорността на поръчителя не винаги е в зависимост
от съдбата на основното задължение. Тя може да се прекрати, както при погасяване
/прекратяване/ на главния дълг, така и с настъпване на останалите общи или специални
основания за прекратяване отговорността на поръчителя.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД урежда едно от специалните
основания за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск
срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според цитираната
разпоредба, отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на
главното задължение. Съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, срокът е краен и
преклузивен, и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявяви иск срещу
главния длъжник. Следователно бездействието на кредитора води до загуба на
обезпечението. Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е приел да отговаря
лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за изпълнението на чуждо
задължение, и същевременно санкционира кредитора, ако той не упражнява своевременно
правата си по обезпечението. Преклудирането на отговорността на поръчителя при
условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД представлява законово уредено изключение от акцесорния
характер на поръчителството.
В конкретния случай, всички анекси (сключени след договор за поръчителство №
06023-2 от 08.02.2012г.), с които страните по договора за кредит се споразумяват да се
удължи крайния срок на издължаване на кредита, последно до 08.11.2028 г., не са подписани
от Я. Г. П. в качеството й на поръчител. Видно от титулната част на анексите, при
сключването им П. е дала съгласието си за удължаване на срока единствено в качеството си
на съдлъжник. Предходното изключва действието на продължения с анексите срок за
погасяване на кредита спрямо поръчителя Я.П., на основание чл.147, ал.2 ГПК, тъй като
последната изрично и писмено в това си качество не е изразила съгласието си за
продължаване на срока за погасяване на кредита. Несъстоятелни са доводите на въззивника,
че съдът е следвало да приложи нормата на чл.20 от ЗЗД и да ангажира отговорността на Я.
П. като солидарен длъжник. Страните не спорят, а и от представените доказателства се
установяв, че въззиваемата П. е приела да встъпи като солидарен длъжник по договора за
кредит е наред с това е подписала и отдени договори за поръчителство, поради което и
нужда от тълкуване не е налице. След като кредиторът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение спрямо длъжника П., но само в качеството й на поръчител по
договора за кредит, то в предмета на иска по чл.422 от ГПК е установяване само на тези
обстоятелства свързани с договора за поръчителство и основанията за възникване на
отговорността на поръчителя. Настоящият състав намира и уговорката на чл. 4, ал.2 от
Договора за поръчителство от 08.02.2012 г. за недействителна като противоречаща на
нормата на чл.147, ал.2 ЗЗД. С тази клауза е уговорено, че поръчителят дава изричното си и
безусловно съгласие в случай на удължаване на срока /на който и да е от сроковете по
кредита/ и/или промяна на лихвите, да отговаря като поръчител солидарно с
кредитополучателя при всички условия, уговорени с настоящия договор, договора за кредит
и анексите към него до окончателното погасяване на всички задължения по кредита.
Действително такава уговорка е недопустима по смисъла на чл.147, ал.2 от ЗЗД, тъй като с
нея се дава предварително съгласие на поръчителя, с което да се преодолее правилото на
чл.147, ал.1 ЗЗД. Сключването на договор за поръчителство за бъдещо задължение е
допустимо, но само когато основните параметри на главния дълг, който поръчителите
обезпечават, са изрично посочени в самия договор за поръчителство. Доколкото срокът на
изпълнение на кредитно задължение при договора за банков кредит е елемент от основното
съдържание, а не обикновен модалитет, то същият следва да е предварително определен или
ясно и точно определяем, което изключва валидността на задължаването на поръчител, в
случаите на обща уговорка за ангажиране отговорността на поръчителите за всякакви
4
бъдещи промени в условията на сключения първоначален договор за кредит, при конкретно
уговореното съдържание, на който са поръчителствали. В този смисъл са и решение № 81 от
08.07.2014 г. по т. д. № 1705/2013 г., Т. К., I т.о. на ВКС и решение №52/10.10.2010 г. по т. д.
№ 63/2009 г., ТК, II т.о., ВКС. Видно от събраните по делото доказателства, към датата на
сключване на договор за поръчителство № 06023-2 от 08.02.2012 г., крайният срок за
погасяване на задължението по договора за кредит е бил 08.02.2013 г. Заявлението по чл.417
от ГПК е депозирано на 05.05.2020 г. /от тази дата се смята предявен искът за съществуване
на вземането - чл.422, ал.1 ГПК/ - повече от шест месеца след падежа на главното
задължение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че задължението на
въззиваемата Я.П. в качеството й на поръчител по процесния договор за кредит се е
погасило.
Искът по чл. 422 от ГПК е продължение на защитата на кредитора по повод
направени в заповедното производство възражения на длъжника. Съгласно установената
съдебна практика правен интерес от предявяване на такъв иск има само кредитор, който ще
установява съществуването на вече оспорено в заповедното производство вземане. Целта е с
решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта
за изпълнение. Изложеното обосновава извод за невъзможност да бъде променяна
материалноправната характеристика на вземането и да се иска от съда произнасяне по нещо
различно от предявеното в заповедното
производство.
Съобразно изложеното, настоящият състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, че следва да се извърши преценка единствено дали ответницата Я.
П. дължи претендираните суми в качеството й на поръчител по процесния договор за
кредит, тъй като в заповедното производство въззиваемата е осъдена да заплати
претендираните от заявителя суми единствено и само като поръчител. Качеството на Я. П.
на съдлъжник по процесния договор за кредит и дължимостта на изпълнение по същия в
това й качество, не е предмет на проверка в настоящото производство.
Гореизложеното обуслява извод за неоснователността на предявения иск, поради което
същият следва ад бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъждат всички останали
събрани доказателства, доводи и възражения на страните.
Като е стигнал до същите правни изводи, ОС – Добрич е постановил правилен
съдебен акт, поради което обжалваното решението следва да бъде
потвърдено. С
оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор
за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в п
олза на пълномощника на въззиваемата, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в минимален размер,
съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 11 658 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №58/17.06.2022 г. по т.д.95/2021 г. по описа на ОС -
Добрич, с което е отхвърлен предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София срещу Я. Г. П., ЕГН ********** от гр. Добрич, иск с правно
основание чл.422 от ГПК в.вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД
в.вр. чл.138, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на парично задължение на Я. Г. П. в качеството й на поръчител по Договор
за банков кредит № 06023/01.06.2006г. към ищеца по заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д. №905/202020г. по описа на ДРС за следните суми:
164 322,44 лв. - главница по Договор за банков кредит № 06023/01.06.2006г., ведно със
5
законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва за редовен кредит от 27.07.2019г. до 09.03.2020г. в размер
на 9 906,73 лв.; мораторна лихва в размер на 86,66 лв. за период от 09.03.2020г. до
10.03.2020г.; 63,44 лв. - такси по кредит за период от 31.07.2019г. до 10.03.2020г.; 301,86 лв.
- застраховки за период от 12.08.2019г. до 10.03.2020г., 528,00 лв. - нотариални разноски за
период от 15.01.2020г. до 10.03.2020г.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София
ДА ЗАПЛАТИ на Н Ж К – адвокат от АК – Добрич, служ.адрес гр.Добрич,
пл.“Независимост“ 2А, ет.3, сумата от 11 658 (единадесет хиляди шестстотин петдесет и
осем) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по в.т.д.№567/2022 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6