Определение по дело №33856/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8960
Дата: 27 февруари 2024 г. (в сила от 27 февруари 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20211110133856
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8960
гр. София, 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110133856 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 27.02.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 33856 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. И. М., с ЕГН **********, от гр.
София, вилна зона Симеоново, ул. „Илинден“ № 1В, против П. В. И., с ЕГН **********, и
В. П. И., двамата от гр. София, кв. Драгалевци, ул. „508-ма“ № 12, за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 13 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на нанесен побой на 15.06.2016 г. около 17,30 часа в гр. София, кв. Драгалевци, ул.
„508-ма“, и причинени вследствие на побоя увреждания, ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от извършване на увреждащото действие – 15.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 15.06.2016 г. около 17,30 часа пътувал с лекия си автомобил
„Тойота“ от кв. Симеоново в гр. София към конна база „Хан Аспарух“, където работел като
инструктор по конен спорт. Поради лошата пътна настилка ищецът шофирал внимателно и
при движение по ул. „508-ма“ настигнал негов познат, който дал път на ищеца да го
изпревари. При движение напред видял, че по средата на улицата стоял мъж, който държал в
ръцете си метална тръба с дължина около метър и половина. Мъжът не се отместил. При
преминаване с колата покрай мъжа, ищецът видял, че мъжът размахал тръбата и започнал да
крещи. Ищецът спрял колата и отишъл при мъжа, за да разбере какъв е проблемът. Мъжът
започнал да обижда ищеца и го заплюл в лицето, замахнал с тръбата и нанесъл няколко
удара по тялото, лявата ръка и левия крак на ищеца. Впоследтвие ищецът разбрал, че името
на мъжа е В. П. И.. Докато разбере какво е станало, дошъл още един мъж, за когото ищецът
разбра, че е баща на първия, и се казва П. В. И.. В началото вторият мъж нанесъл на ищеца
удари в лицето и след това в гърба, в кръста и в областта на бъбреците и седалището.
Ищецът усетил силни болки в лицето, ръцете и тялото. По-младият мъж го ударил в лицето
и замахнал с тръбата. Осъзнал, че може да бъде ударен в главата и този удар да бъде
фатален за него. Предприел действия да се защити, успял да се предпази от удара. Започнал
да вика за помощ и на виковете му се отзовал неговият познат В.Ф., който паркирал колата
си. Застанал до ищеца, започнал да крещи на нападателите да спрат и успял да издърпа
металната тръба от ръцете на В. И.. П. И. се отдалечил, а В. И. продължавал да отправя
обиди към ищеца. Излага твърдения, че изпитвал силни болки в цялото тяло, лицето му било
подуто и в кръв, не можел да вижда нищо с дясното си око, което се затворило от отока.
В.Ф. му помогнал да се качи в колата и го откарал до конната база, където го чакали колеги
за сключване на договор за участие в кинопродукция. Когато отишъл в конната база
получил помощ от колегите си. След нападението разбрал от свои познати, които живеят
близо до нападателите, че ответниците са агресивни и почти всеки ден предизвикват
скандали на улицата, като правят забележки на шофьоир на преминаващи автомобили, а
често се стигало и до саморазправа. Също така твърди, че няколко дни по-късно В. И.
организирал нападение над ищеца, като дошъл до дома на ищеца с още седем души. Излага
твърдения, че от побоя, нанесен му от ответниците, ищецът получил травми, които били
установени от съдебен лекар, описани в съдебномедицинско удостоверение. Ищецът бил
обезобразен, не можел повече от две седмици да се вижда със сина си, за да не го травмира,
не можел да ходи на работа, за да не се злепоставя пред учениците си. Повече от два месеца
не можел да работи и да изпълнява сложните фигури при конна езда. За дълъг период от
време не можел да заспи. Към исковата молба са приложени писмени доказателства,
направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
от ответниците П. В. И. и В. П. И., с който оспорват предявения иск по основание и размер.
Оспорват изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Твърдят, че на
2
посочения ден и в посочения час се намирали на ул. „Проф. Иван И.“№ 12 в кв. Драгалевци
и поставяли гума н товарен автомобил, собственост на търговско дружество на П. И.. По-
рано същия ден им се обадил В.Ф. - приятел на В.. Когато тръгнали към къщата, чули звуци,
характерни за бързо движещ се автомобил, като впоследствие разпознали като „Тойота“,
който се приближавал към пресичащия улицата В.. В.Ф. се принудил да отбие управлявания
от него автомобил, за да пропусне бързо движещия си автомобил „Тойота“. В. носел
инструменти и когато автомобилът минавал покрай него, извикал на шофьора да кара по-
бавно. Ищецът рязко натиснал спирачките на автомобила, и след като автомобилът спрял,
ищецът излязъл раздразнен от колата. Насочил се към В. и му нанесъл удар в лицето с глава,
при което причинил разкъсно-контузна рана на устата на В., след което започнал да дърпа
носената от В. тръба, за да я отнеме и да удари В., като крещял и заплашвал с убийство.
Когато видял какво се случва П. се притекъл и се опитал да вземе тръбата, като също
пострадал. Намесил се и В., който избутал ищеца встрани от ответниците. Малко след като
ищецът напуснал мястото, В. се обадил на тел. 112, като на място пристигнали
представители на полицията. Ответниците посетили УМБАЛСМ „Пирогов“ за преглед и
лечение. В болницата се установило, че получената от В. рана се нуждаела от хирургична
обработка. На П. били направени изследвания, като били установени травматични
увреждания, наложили оперативна намеса. П. бил приет в Отеделението по лицево-
челюстна хирургия към Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“.
Продължително време П. бил нетрудоспособен. Продължителен период от време след
болничното лечение П. изпитвал болки, страдания и неудобства, имал главоболие, приемал
обезболяващи. Страдал от безсъние, не можел да се храни, имал кръвоизлив в окото,
налагало се да има придружител. След случилото се П. се променил, отчаял се. При
извършен повторен преглед се установило, че състоянието на П. се характеризирало с
трайни увреждания, изразяващи се в трайно затруднение на дъвченето и говоренето. На
04.10.2016 г. здравето на П. рязко се влошило, при което бил спешно приет за лечение в
УМБАЛСМ „Пирогов“. Установено било намаление на слуха. Излагат се твърдения за
наличие на вина у ищеца за настъпване на инцидента. Сочат наличие на образувано ДП №
1733/2016 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 24967/2016 г. по описа на СРП. Ищецът
бил привлечен към наказателна отговорност, като му било повдигнато обвинение, по повод
на което било образувано НОХД № 659/2017 г. по описа на СРС, 7 състав. Ищецът бил
признат за виновен, като бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а,
ал. От НК и му било наложено административно наказание. Присъдата влязла в законна
сила на 16.07.2020 г. Твърдят, че ответниците са били нападнати и бити, което наложило да
действат в условията на неизбежна отбрана. Правят възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, както и възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да
отхвърли исковата претенция, претендират направените по делото разноски. С отговора на
исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени
искания.
След изпълнените разпореждания на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 128
ГПК и с оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
3
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявена е искова претенция за осъждане на ответниците да платят солидарно на
ищеца сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на нанесен побой на 15.06.2016 г.
около 17,30 часа в гр. София, кв. Драгалевци, ул. „508-ма“, и причинени вследствие на побоя
увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от извършване на
увреждащото действие – 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 52 във връзка с чл. 45
ЗЗД, чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чл. 110 от ЗЗД и чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като ищецът
следва да докаже елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение,
увреждане и причинната връзка между тях, вида на претърпените вреди, а ответниците
следва да докажат фактите, на които основат възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че
могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва
да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение,
а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9
от ГПК.
Приложените към исковата молба и отговора на ответниците писмени доказателства
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца за
събиране на гласни доказателства съдът намира за частично основателно, поради което
същото следва да бъде уважено. По отношение на направеното от ответниците
доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание след изслушване становището на ищеца.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 33856/2021 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 02.04.2024 г., 12.00 часа, за която дата и час
4
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искова претенция от Б. И. М. против П. В. И. и В. П. И. за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 13 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на нанесен побой на 15.06.2016 г. около 17,30 часа в гр. София, кв. Драгалевци, ул.
„508-ма“, и причинени вследствие на побоя увреждания, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от извършване на увреждащото действие – 15.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответниците П. В. И. и В. П. И., с който оспорват исковите претенции,
излагат подробни съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 52 във връзка с чл. 45
ЗЗД, чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чл. 110 от ЗЗД и чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права: Влязла
в сила присъда по НОХД № 659/2017 г. по описа на СРС, 7 състав.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основават своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже елементите от
фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане и причинната връзка
между тях, вида на претърпените вреди, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основана възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл.78, ал.9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищцата двама от общо поисканите трима свидетели при режим на
довеждане, които да установят посочените в исковата молба факти и обстоятелства, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част относно организирането и
нападението на ищеца няколко дни след инцидента като неотносимо към предмета на спора.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
5
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6