Р Е Ш Е Н И Е
№216/3.2.2021г.
Град Пловдив, 03.02.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия
Харитева к.а.н.д. № 3097 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Индустриален
въжен достъп, обучение и обслужване в открито море – Иратос“ ООД против решение
№ 260450 от 23.10.2020 г., постановено по а.н.д. № 3720 по описа на Пловдивския
районен съд за 2020 година, с което е потвърдено наказателно постановление №
497701-F533888 от
02.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ към ТД Пловдив на НАП, с
което на „Индустриален въжен достъп, обучение и обслужване в открито море –
Иратос“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Горолом“ № 8, ет.2, представлявано от управителя Л.Б.М., на основание чл.178 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за административно
нарушение по чл.97а, ал.4, вр. чл.97а, ал.1 ЗДДС.
Според касатора решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяна на
обжалваното решение.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в
отговора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че фактическата обстановка е установена по безспорен начин от
свидетелските показания и събраните писмени доказателства, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят
на формалните изисквания на ЗАНН и са издадени от материално компетентни лица,
при тяхното съставяне не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство, спазени са императивните правила на чл.42, чл.43 и чл.57 ЗАНН,
спазени са също сроковете по чл.34 ЗАНН. При преценка на всички доказателства в
тяхната съвкупност районният съд е направил извод, че дружеството е нарушило
чл.97а, ал.4, във връзка с чл.97а, ал.1 ЗДДС, за това, че като лице по чл.97а,
ал.1 ЗДДС не е подало заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни
преди датата, на която данъкът става изискуем, т.е., до 17.01.2018 г.
включително. Като неоснователно е преценено възражението, че в мотивите на
наказателното постановление е посочена проверка, документирана с протокол №
********** от 16.12.2019 г., а в частта за събраните доказателства се цитира
протокол № ********** от 26.11.2019 г., което навеждало на съмнение за
неизяснена в хода на проверките фактическа обстановка или колебание, защото в
наказателното постановление и в АУАН непротиворечиво е посочено, че нарушението
е установено на 16.12.2019 г. при проверка, документирана с протокол №
********** от 16.12.2019 г., и не възниква никакво съмнение относно
установената на фактическа обстановка. Според районния съд документите, описани
в частта за събраните доказателства, имат значение само при преценка за
доказателствената съвкупност, която е изцяло непротиворечива, а сочената от
жалбоподателя като неизяснена фактическа обстановка по същество не се оспорва
от самия него. Предвид датата на протокол № ********** от 26.11.2019 г., според
районния съд липсва съмнение за спазването на тримесечния срок за съставяне на
АУАН от датата на откриване на нарушението по смисъла на чл.34, ал.1 ЗАНН. Като неоснователно е преценено също възражението за издаване
на девет наказателни постановления на същото лице, а за други данъчни периоди
са издадени предупреждения с еднакви мотиви, което създава впечатление за
прилагане на двоен стандарт при извършване на преценката. Според районния съд по
делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за издаване на друго
наказателно постановление за същото нарушение, което би било от значение за
преценка законосъобразността на разглежданото. Другите наказателни постановления,
издадени срещу дружеството за подобни/други нарушения на същия законов състав,
са неотносими към предмета на делото, като съдът не може да коментира мотивите
на наказващия орган да не издаде наказателно постановление, а да даде
предписание по други случаи, касаещи други нарушения. Като неоснователно е
преценено и възражението, че липсва информация за мястото на извършване на
нарушението съобразно изискването на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, защото
административнонаказателната отговорност на дружеството не е ангажирана за
неначисляване на ДДС, а за неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС,
което се подава в компетентната ТД на НАП, в случая ТД Пловдив. Според районния
съд в случая не се констатират основания за приложение на чл.28 ЗАНН, защото
установеното нарушения и обстоятелствата по неговото извършване разкриват
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
по чл.103 ЗДДС, съобразена от законодателя при създаване на правната норма.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо и не е възможно да се установява във всеки отделен случай. В този
смисъл съдът е преценил като неоснователно възражението, че дружеството само е
инициирало производство по регистрация по ЗДДС, нарушението е отстранено много
преди съставяне на АУАН, извършено е за първи път, като деянието разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновения случай.
Фактът, че деяние е извършено за първи път е такъв, който следва да се съобрази
при индивидуализация на наказанието, а заявлението за регистрация е подадено
близо две години след извършване на нарушението, поради което според районния
съд деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновения случай на такова нарушение. Районният съд е приел, че наказанието
отговаря на тежестта на установеното нарушение и е определен в предвидения в
закона минимален размер.
Решението е правилно. Въз основа на правилно
установени факти първоинстанционният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон правни изводи, които напълно се споделят на настоящата
инстанция и няма да бъдат преповтаряни,
като на основание чл.221 , ал.2 АПК
препраща и
към мотивите на първоинстанционния съд.
Напълно обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, защото в
административнонаказателната преписка се съдържа протокол № ********** от
16.12.2019 г. за извършена проверка, констатациите на който са дали основание
за издаването на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление. Този протокол е цитиран както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление, и в него в достатъчна степен ясно, конкретно и точно е описана
доставката за януари 2018 г. – номер на фактурата, предмет на доставката и
стойност, а самата фактура е изрично посочена и в акта за установяване на
административно нарушение, и в наказателното постановление, т.е., изпълнени са
императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и не е налице
такова съществено процесуално нарушение, което да обосновава
незаконосъобразност на наказателното постановление само на това основание. Още
повече, че по никакъв начин не е засегнато правото на защита на дружеството.
От друга страна, цитираният протокол за проверка №
********** от 16.12.2019 г. представлява официален писмен документ и съгласно
чл.50, ал.1 ДОПК е доказателство за извършените от и пред органа по приходите
действия и изявления и установените факти и обстоятелства, т.е., този протокол
се ползва с материална доказателствена сила и тази негова доказателствена сила
не е била оборена в хода на съдебното производство.
Неоснователно е възражението на касатора, че
актосъставителят не е посочил датата на настъпване на данъчното събитие, тъй
като изрично в акта за установяване на административно нарушение е цитирана
фактурата от 24.01.2018 г., следователно, за да е налице точно изпълнение на
задължението по чл.97а, ал.4 ЗДДС, дружеството е следвало да подаде заявлението
за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди посочената във фактурата дата
или най-късно на 17.01.2018 г. Т.е., изводите на районния съд за спазване на
материалния закон и процедурните правила са правилни.
Противно за застъпеното от касатора становище,
настоящата инстанция намира, че в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, съдът не е изменил квалификацията на нарушението, нито е установил
нови факти за първи път в съдебното производство, които факти да не са били
известни и предявени на дружеството-нарушител в производството пред наказващия
орган.
С оглед всичко изложено касационната инстанция намира,
че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение
като допустимо, обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед
изхода на делото и направеното от процесуалния представител на касатора искане
за присъждане разноски като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено
дружеството да заплати на НАП сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260450
от 23.10.2020 г., постановено по а.н.д. № 3720 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
ОСЪЖДА „Индустриален въжен достъп,
обучение и обслужване в открито море – Иратос“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Горолом“ № 8, ет.2, представлявано от
управителя Л.Б.М., да заплати на Националната агенция по приходите сумата 80
(осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.