С присъда № 8/26.02.2009 година, постановена по н.о.х.д. № 1228/2008 година, Кърджалийският районен съд е признал Десислав Сашев Колев от гр. Кърджали за виновен в това, че на 30.10.2004 година в гр.Кърджали противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд Орион” с ДК № К 34 46 АК, собственост на Мехмед Сейдахмед Юсеин от гр.Кърджали, от владението и без съгласието на Нурай Ибрям Юсеин от гр.Кърджали, с намерение да го ползва, като за отнемането му е била употребена сила, последвала е повреда на превозното средство и същото е било оставено без надзор, поради което и на основание чл.346, ал.5, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието на основание чл. 46, б. „б” от ЗИН. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски в размер на 222 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Десислав Сашев Колев. Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства не се установявало по безспорен начин, че подсъдимият е извършил престъплението. Осъдителната присъда почивала единствено на показанията на св. Селифджан Рефик Мехмед, които не били подкрепени от други доказателства. Ето защо подсъдимият следвало да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Предлага се на съда, ако не възприеме тази теза, да приеме, че по отношение отговорността на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да бъдат взети под внимание относно размера на определеното от първоинстанционния съд наказание, което да бъде намалено до размер от три години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява. Явява се адв. В. Янев от АК-Кърджали, назначен за служебен защитник от първоинстанционния съд по реда на чл. 94, ал.1, т.8 от НПК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Предлага първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 НПК, констатира следното: Досъдебното и съдебните производства са проведени при условията на чл. 269, ал.3, т.3, б. „а” от НПК- в отсъствие на подсъдимия Десислав Сашев Колев, за който данните по делото са, че е напуснал границата на страната на 31.10.2004 година през ГКПП Кап. Андреево - шосе, няма данни да се е завръщал в страната след тази дата и се намира в Република Турция, в гр. Истанбул, на неустановен адрес. В наказателното производство се защитава от служебен защитник- адв. В. Янев от АК- Кърджали, назначен на основание чл. 94, ал.1, т.8 от НПК. Първоинстанционният съд е събрал и проверил всички необходими и относими към предмета на доказване доказателства, като е изяснил делото от фактическа страна. Установява се, че на 29.10.2004 г. около 22.00ч. подсъдимият Десислав Сашев Колев /Джингиз Юмероглу/ и св. Салифджан Рефик Мехмед /Дано Левенов Данов/ посетили заведение „Ориентал”, намиращо се в кв. „Възрожденци” на гр. Кърджали, където консумирали алкохол до около 02.00 ч. на 30.10.2004 година, когато напуснали заведението и наели таксиметров автомобил марка „Форд Орион” с ДК № К 3446 АК, собственост на Мехмед Сеидахмед Юсеин, управляван от св. Нурай Ибрям Юсеин от гр. Кърджали. На предната седалка до шофьора седнал св. Мехмед, а на задната, зад шофьора- подс. Колев. Поръчали на водача на таксиметровия автомобил- св. Юсеин, да ги откара до бар ”Сиси”, намиращ се до хотел Арпезос”. Пред бар „Сиси” св. Мехмед слязъл от автомобила и влязъл в заведението, като се забавил няколко минути, след което, качвайки се автомобила казал на подс. Колев, че Алкан го няма. След кратък разговор, двамата поръчали на св. Юсеин да ги откара до клуб-дискотека „Рим” в гр. Кърджали. Свидетелят потеглил и тъкмо навлязъл по ул. „Волга”, подс. Колев издърпал рязко ръчната спирачка, при което автомобилът спрял, а двигателят му – изгаснал. Едновременно с това подс. Колев с лявата си ръка направил захват около врата на св. Юсеин и започнал да го души, а с дясната си ръка му нанесъл удар в областта на лявата буза и устата. Веднага след това подс. Колев слязъл от автомобила, отворил шофьорската врата и започнал да дърпа навън св. Юсеин за ръкава на дрехата му. След като го издърпал, го изблъскал на около два – три метра настрани и седнал на неговото място. Подсъдимият потеглил с автомобила по бул. „България”, в посока към автогарата, като на своето място вътре останал св. Мехмед, който поради поетото количество алкохол не разбрал какво се случва и като попитал подсъдимия какво става, последният му отговорил, че не става нищо. Подсъдимият продължил да управлява автомобила, напускайки града в посока към гр. Момчилград. В района на разклона за с.Глухар подс. Десислав Колев изгубил управлението на автомобила и катастрофирал в крайпътна канавка, като превозното средство се преобърнало. Двамата със свидетеля се измъкнали от автомобила и побягнали обратно към гр. Кърджали, като го изоставили. Стигнали до кръстовище в кв.”Веселчане” в гр.Кърджали, откъдето се качили в таксиметров автомобил, който ги откарал до дома на св. Хаджер Тахсин, братовчедка на св. Мехмед, където останали до сутринта на 30.10.2004 година. В 8.30 часа се качили в автобус и се придвижили до гр. Хасково, откъдето си купили автобусни билети за Истанбул. На 31.10.2004 година около 01.00 часа били спрени на границата с РТурция, като св. Мехмед бил задържан и върнат обратно в гр. Кърджали, а подс. Колев продължил за Истанбул, където се намира и понастоящем, на неустановен адрес. Междувременно, веднага след като свидетелят Нурай Юсеин бил свален от автомобила си от подс. Колев, се обадил в дежурната част на РПУ- Кърджали, където подал сигнал за кражбата на автомобила му. При него бил изпратен патрулен автомобил в състав от свидетелите Красимир Христов и Цветан Чакъров, които заедно със св. Юсеин започнали да обикалят улиците на града в търсене на таксиметровия автомобил на свидетеля. След около половин час отнетия автомобил бил установен аварирал и изоставен край пътя за с.Глухар, за което сигнал бил подаден от св. Невен Велев, който видял катастрофиралия автомобил, минавайки покрай него със своя. От заключението на съдебната- автотехническа експертиза № 169/02.11.2004 година, приета като доказателство, се установява, че стойността на щетите по отнетия лек автомобил възлиза на 4 200 лева, като повредите на автомобила били от такъв характер, че последващото им възстановяване с нови части /агрегати, детайли, механизми/ било икономически неизгодно.. От заключението на съдебномедицинска експертиза № 100/2004 година по писмени данни, изготвена от д-р Н. Маринов- съдебен лекар, приета от първоинстанционния съд като доказателство, се установява, че на Нурай Ибрям Юсеин е причинено оток и кръвонасядане в областта на левия долночелюстен ъгъл. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалия. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, разпитани от първоинстанционния съд: Нурай Юсеин, Салифджан Мехмед, Красимир Христов, Цветан Чакъров, Стойчо Стойчев, Огнян Ангелов и Ангелина Пандева, които се кредитират изцяло; от писмените доказателства по делото- заключения на съдебноавтотехническа и съдебномедицинска експертизи, протокол за разпознаване на лица по снимков материал, справка за съдимост, характеристична справка и др. Авторството на деянието се установява от следните доказателства по делото: от показанията на св. Салифджан Мехмед, които във всички етапи на проведеното наказателно производство и във всичките му разпити са еднопосочни и непротиворечиви относно факта, че вечерта на инкриминираната дата- 29.10.2004 година, през цялата нощ на 29 срещу 30.10.2004 година, на и през деня на 30.10.2004 година са били заедно с подс. Колев, не са се разделяли, с тях е нямало друго лице и двамата са отпътували за София с намерение да продължат за Турция. Това обстоятелство, - че св. Мехмед е бил именно с подс. Колев, а не с друго лице, не се опровергава от други доказателства по делото, нито са събрани такива, които да създават някакво съмнение. Напротив, потвърждава се още от извършеното разпознаване на лица, при което пострадалият- св. Юсеин, е разпознал подсъдимият Колев и свидетелят Мехмед като лицата, които е превозвал с таксито си в инкриминираната нощ с последващото отнемане на автомобила му. Протоколът от 01.11.2004 година за извършеното процесуално- следствено действие е годно доказателствено средство, при съставянето на който, съответно извършеното разпознаване на лица по снимков материал, не е допуснато процесуално нарушение, налагащо изключването му от доказателствата по делото. Налице са също така показанията на полицаите- свидетелите Христов и Чакъров, които първи са посетили местопроизшествието и са провели разговор със св. Юсеин, в които показания свидетелите сочат, че пострадалият е описал извършителят и придружаващото го лице по външни белези. Именно въз основа на обсъдените доказателства се налага несъмненият извод, че подс. Колев е бил другото лице със св. Мехмед и именно той е упражнил насилието срещу пострадалия и отнел автомобила му така, както е описано във фактическата обстановка, възприета от двете съдебни инстанции. По така описания начин, подс. Колев е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.346, ал.5, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1 НК, а именно- на 30.10.2004 година, в гр.Кърджали противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд Орион” с ДК № К 34 46 АК, собственост на Мехмед Сейдахмед Юсеин от гр.Кърджали, от владението и без съгласието на Нурай Ибрям Юсеин от гр.Кърджали, с намерение да го ползва, като за отнемането му е била употребена сила, последвала е повреда на превозното средство и същото е било оставено без надзор, в извършването на което правилно е бил признат за виновен от първоинстанционния съд и осъден. Налице са всички обективни признаци на престъплението- противозаконно отнемане на лекия автомобил от владението на пострадалия Юсеин, без негово съгласие с намерение за ползване, като за отнемането е използвана сила, които факти са безспорно установени по делото. Св. Юсеин е бил нает от подсъдимия и св. Мехмед, за да бъдат превозени с управлявания от първия лек таксиметров автомобил до различни заведения в гр. Кърджали. В един момент, подс. Колев е попречил на св. Юсеин да продължи да управлява автомобила, като издърпал рязко ръчната му спирачка и автомобилът спрял. Започнал да души пострадалия с едната си ръка, а с другата му нанесъл удар в долната лява част на челюстта му. Слязъл от автомобила, отворил шофьорската врата, издърпал пострадалия от местото му и го избутал настрани, след което седнал на шофьорското място, привел автомобила в движение и потеглил. Продължил да се движи с автомобила, като в последния останал св. Мехмед, извън града, към гр. Момчилград. След като катастрофирал в крайпътна канавка по пътя, заедно със св. Мехмед слезли от автомобила, изоставили го и тръгнали обратно към гр. Кърджали, без да подадат сигнал за произшествието. Установява се, че на автомобила били причинени щети на стойност 4 200 лева, като повредите на автомобила били от такъв характер, че последващото им възстановяване с нови части /агрегати, детайли, механизми/ било икономически неизгодно. Показанията на св. Юсеин за упражненото му насилие- нанесения му удар в областта на челюстта му, се потвърждава при прегледа му от съдебния лекар, констатирал оток и кръвонасядане в областта на левия долночелюстен ъгъл. Деянието подсъдимият Колев е извършил с пряк умисъл, при който е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Внезапният пряк умисъл за отнемане на автомобила е възникнал у подсъдимия при потеглянето към бар „Рим”, най-вероятно под въздействието на изпития през нощта алкохол, с което се обясняват и насилието срещу пострадалия, свалянето му от автомобила, привеждането му в движение и потегляне в неизвестна посока. Умисълът намира израз и в последващите действия на подсъдимия, който след като е катастрофирал, го е изоставил без надзор и е избягал от местопроизшествието, без да сигнализира за последното; още на същата сутрин е предприел успешно напускане пределите на страната, като и понастоящем не се е завърнал именно поради страха от наказателно преследване. При определяне на наказанието на подс. Колев първоинстанционният съд е отчел като завишена обществената опасност на деянието, предвид настъпилия тежък противоправен резултат- автомобилът е почти унищожен вследствие на отнемането му и последвалата катастрофа; бил е изоставен без надзор; подс. Колев е неправоспособен водач и като такъв е представлявал потенциална опасност за движението; за отнемането е била употребена сила. От друга страна, обществената опасност на дееца е сравнително ниска: същият е млад човек, с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Налице е превес на тези обстоятелства над отегчаващите отговорността, към категорията на които следва да се отнесе завишената обществена опасност на деянието. При това положение, така определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от пет години, макар и под средния размер на предвиденото такова от три до дванадесет години, се явява несъразмерно тежко с обществената опасност на личността на дееца и като такова явно несправедливо, поради което следва да бъде намалено до размер от четири години. Намаляването на наказанието до размер от три години с приложението на чл. 66 от НК, съобразно искането на защитника на подсъдимия, би било проява на неоправдано снизхождение към деянието и дееца и настъпилите общественоопасни последици, а и отлагане изпълнението на наказанието при условие, че подсъдимият след 31.10.2004 година не се е завръщал в страната, намира се в чужбина и най-вероятно се укрива от наказателно преследване, би довело до това изобщо да не понесе наказателна отговорност, изчаквайки в чужбина изтичането на изпитателния срок на евентуално условно осъждане. Ето защо, определянето на наказание лишаване от свобода за срок от три години и отлагането му по реда на чл. 66 от НК не би било в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК. Във връзка с наказанието следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно не е наложил на подсъдимия предвиденото по чл. 346, ал.5 от НК кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, тъй като се установява от доказателствата по делото, че Колев е неправоспособен водач, поради което не може да бъде лишен от право, което не притежава, както и не му е наложил предвиденото кумулативно наказание конфискация на имуществото, тъй като е установено от доказателствата по делото, че не притежава движимо и недвижимо такова. Предвид изложеното, следва постановената присъда да бъде изменена в частта й, с която подс. Колев е осъден за извършено престъпление по чл.346, ал.5, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1 НК на наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален „общ” режим, което следва да бъде намалено на лишаване от свобода за срок от четири години. В останалата й част, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 337 , ал.1, т.1 от НПК и чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда № 8/ 26.02.2009 година, постановена по н.о.х.д. № 1228/2008 година по описа на Районен съд- Кърджали в частта й, с която за извършено престъпление по чл.346, ал.5, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1 НК ДЕСИСЛАВ САШЕВ КОЛЕВ от Кърджали, ЕГН **********, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален „общ” режим на основание чл. 46, б.”б” от ЗИН, като намалява така наложеното наказание лишаване от свобода от пет години на лишаване от свобода за срокчетири годинипри първоначален „общ” режим на основание чл. чл.46, б."б" от ЗИН. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|