РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Велико Търново, 09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №350 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 186, ал.
4 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на Б.Б., в качеството му на представляващ „Бест
клима“ ООД от гр. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №10441/07.05.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с която е наредено налагане на
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС запечатване за
срок от 14 дни на търговски обект „павилион „Арбанашка закуска“, находящ се в гр. В. Търново, бул. „България“ №24. В
подадената жалба се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е
издадена в противоречие с основни принципи на административния процес, не е
мотивирана и липсват законовите предпоставки за издаването й. Жалбоподателят моли
същата да се отмени като незаконосъобразна. Претендира направени по делото
разноски.
Ответникът по
жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез пълномощника си по делото взема
становище за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на разноски.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №10441/07.05.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ – В. Търново при ЦУ на НАП, е разпоредено налагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.186, ал.3 от ЗДДС запечатване за срок от 14
дни на търговски обект „магазин за промишлени стоки“, находящ
се в гр. В. Търново, бул. „България“ №24. Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 29.05.2019г., видно от разписката за връчване на заповедта, стр. 14-гръб от
делото. Жалбата срещу нея е подадена на 07.06.2019г. чрез ТД на НАП – В.
Търново, където е заведена с вх. №15377/07.06.2019г. Спазен е срокът по чл.
149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от действието на оспорения акт, при
наличието на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че на 20.04.2019г. от органи на отдел „Оперативни дейности“ – В.
Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП е извършена проверка в търговски обект – павилион „Арбанашка
закуска“, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в
гр. В. Търново, бул. „България“ №24. Установено е, че продажбите в обекта се
отчитат чрез фискално устройство/ФУ/ – TREMOL ZM-KL-V2, с ИН на ФУ – ZK112447 и ИН на ФП – 50131282. В
обекта няма компютърна конфигурация за отчитане на продажбите, както и няма
налично ПОС- терминално устройство за отчитане на продажбите по банков път.
В хода на проверката е извършена контролна покупка от
проверяващия екип на стойност 2,40 лв., като за извършеното плащане е издадена
фискална касова бележка от наличното и работещо фискално устройство. При
поискване от страна на проверяващите органи не са им били представени паспорт,
свидетелство за регистрация и договор за техническо обслужване на ФУ за обекта.
При извеждане на дневен отчетена и засечка на
наличните пари в касата е установена отрицателна разлика между паричните
средства според данните на ФУ/120 лв./ и фактическата наличност в касата/66,40
лв./ в размер на 53,60 лв.
За установените факти и обстоятелства е съставен
Протокол за извършена проверка сер. АА №0362299 от 20.04.2019
г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК/стр. 15 и сл. то делото/.
При тази фактическа обстановка е издадена оспорваната
ЗППАМ №10441/07.05.2019г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради
установените нарушения чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на министъра на
финансите на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е
разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на посочения търговски обект и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши в
14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта също така е
указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове
стоки в срок до определената дата на запечатване.
По направеното с жалбата искане за спиране да
допуснато предварително изпълнение на заповедта, което в случая не е налице,
съдът се е произнесъл с определение от 12.06.2019г., което не е обжалвано и
влязло в сила.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или
оправомощено от него лице, което означава, че
заповедта, в качеството й на индивидуалния административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални
административни актове.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1
от АПК проверка съдът установи, че Заповед №10441/07.05.2019г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност,
определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална
агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изп. директор на НАП/стр. 23 от делото/. Издателят на
административен акт е притежавало необходимата за това материална
компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на
чл. 12, ал. 6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, посочена като материалноправно
основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази начина и реда за съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и
съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Начинът и редът
за съхраняването на посочените документи са указани в чл. 42, ал. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г., като т., т. 1 и 2 от същата изискват в обекта да се
съхраняват свидетелството за регистрация и паспорта на ФУ.
Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3
от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед,
т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства
като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК.
В заповедта са посочени фактическите
и правни основания за издаването й и формални мотиви относно срока на
наложената принудителна административна мярка. Това формално удовлетворява
изискването на чл. 146, ал. 2 АПК, за
излагане на мотиви и основания за издаване на административния акт, но изложените
мотиви не се съдържат съображенията на административния орган за прилагането на
посочения срок, за който се прилага ПАМ. От доказателствата по делото се
установява наличието на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС за
налагане на ПАМ, но продължителността на действието на тази мярка не се
определя произволно от органа, издател на заповедта, по негово свободно
усмотрение, а с оглед постигането на целта, заложена в закона, за която се
налага – преустановяване на нарушението и препятстване възможността да се
извършват нарушения в бъдеще, съгласно разбирането, прокарано с чл. 22 от ЗАНН.
При определяне на продължителността
на мярката като основания са посочени, че обектът работи с бързооборотни
стоки, с постоянна клиентела и може да реализира значителни обороти. Тези
обстоятелства нямат никакво отношение към установеното нарушение на
изискванията по чл. 42, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. и основанието за
издаването на заповедта – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС. По никакъв
начин реализираните приходи в търговския обект не се влияят от извършеното
нарушение, което няма пряко отношение към тях. Касае се за неизпълнение на формално
изискване за съхранение на документи в търговския обект, което не е свързано с
отчитане на приходите от продажби от този обект. То не може да води до
негативни последици за фиска, тъй като не влияе на
водената отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига
до отклонение от данъчно облагане. Така изложените мотиви не кореспондират с
вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната
административна мярка на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за неизпълнение на задължението на
дружеството по чл.
42, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. – да съхранява паспорта и
свидетелство за регистрация на ФУ в търговския обект, и за това, че при
поискване, те не са представени на органите по приходите до приключване на
проверката.
Няма пряко отношение
към налагането на ПАМ за посочения в заповедта срок и констатираното
обстоятелство на разлика между наличността на парични средства според данните
от ФУ и фактическата такава в касата на обекта. На първо място дори да се
приеме наличие на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.,
това не е основание за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е сред
основанията, посочени в чл. 186, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Отделно установената
отрицателна „касова разлика“ свидетелства, че са изваждани пари извън касата от
реализиран оборот/при начално салдо „0“/, а не че са въвеждани такива от
неотчитани продажби.
Извън това настоящата инстанция
счита за нужно да посочи, че обобщените мотиви за определяне на срока на
действие на ПАМ/извън посочените по-горе обстоятелства/ са напълно бланкетни и се ползват при налагане на еднотипни ПАМ с
други заповеди, което обстоятелство е служебно известно на съда. Така по АД
№266/2019г. по описа на АСВТ, разгледано от настоящия състав, при наличие на основания
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС/неиздаване на фискален бон при
извършена продажба и плащане в брой/ отново е наложена ПАМ за срок от 14 дни по
съображения, идентични на настоящите. Такава практика се забелязва при всички
актове за налагане ПАМ/запечатване за срок от 14 дни, с еднакви или подобни
мотиви/, издавани от ответника, независимо от основанията по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, вида на нарушението или вида и местоположението на търговския обект.
В редица свои съдебни решения
административните съдилища и ВАС приемат, че излагането на мотиви в заповедта
по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на наложената
ПАМ е задължително, като мотивите не следва да са бланкетни,
а да са съобразени с фактите, приети от органа при издаване на заповедта и
другите обстоятелства, включително предходни нарушения и личност на
извършителя, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с
целта на закона в изпълнение на изискването на чл.
146, т. 5 от АПК, че не посочването на мотиви относно определения срок, за
който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
и лишава съда от възможност да установи, дали актът е в съответствие с целта на
закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Нарушаването
на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение
представлява именно такова несъответствие с целта на закона – по арг. от чл. 6 от АПК.
Съдът намира, че за конкретното нарушение следва да се наложи ПАМ „запечатване на
обект", но не може да определи/измени размера на наложеното наказание,
като според вътрешното си убеждение определи друг срок, поради което следва да
отмени заповедта като незаконосъобразна. Това е така, защото мярката се налага
с мотивирана заповед на органа по приходите и съдът не може да го замести, а
липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на
акта като незаконосъобразен.
При този изход на делото основателни се явяват претенциите на оспорващя за разноски по производството. Съдът следва да му
присъди направените и доказани такива в процеса, възлизащи на сума в общ размер
на 450 лв. и представляващи държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №10441/07.05.2019г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ТД на НАП – В. Търново да заплати на „Бест клима“ ООД то гр. В. Търново разноски по делото в
размер на 450/четиристотин и петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: