№ 187
гр. София, 24.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600583 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от защитника на
подсъдимия ЯВ. СТ. ИВ. – адв. Здр. Н. от САК, - срещу определение от
14.10.2021 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 104/2021
г. по описа на районен съд - К..
Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е
оставил без уважение искане на защитника на подсъдимия, предявено в
разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на обвиняемия, лишавайки ги от
възможността да участва в досъдебната фаза на наказателното производство.
Твърди се конкретно, че подсъдимият е бил привлечен в качеството на
обвиняем в предходната процесуална фаза на наказателното производство,
след като са били извършени всички възможни процесуално-следствени
действия и след привличането му не са извършвани никакви други. Изразява
се несъгласие с довода на първия съд, че констатираното нарушение не може
да бъде преодоляно в пълна степен с връщането на делото на прокурора, тъй
като решаването на този въпрос е изцяло в правомощията на разследващия
орган на досъдебното производство, както и че в съдебната фаза това
1
нарушение може да бъде компенсирано.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, атакуваното определение на районен съд - К. и материалите
по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.
249, ал. 3 от НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва
постановения съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна и
съображенията за това са следните:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано
по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна
прокуратура - С., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия ЯВ. СТ.
ИВ. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание
по чл. 248 НПК, проведено на 14.10.2021 г., първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото
е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство и за прекратяване на съдебното
производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като
същевременно е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения.
Изводът на първоинстанционния съд за липса на основания по смисъла
на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, допуснати на досъдебната фаза, е правилен и се споделя от
въззивната инстанция, а доводите на защитника, развити в обратния смисъл
не намират правна подкрепа.
Вярно е твърдението на защитника, че след привличането на ЯВ. СТ.
ИВ. като обвиняем (постановление за привличане от 30.04.2018 г. – л.л.124 и
125, том 2 от ДП) не са извършвани действия по разследването за събиране на
доказателства. Това обстоятелство обаче не може да бъде разглеждано като
процесуално нарушение. Изцяло в дискреционна власт на разследващия
орган, респ. на прокурора в досъдебната фаза на наказателното производство
2
е преценката за наличието на достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършване на престъпление от общ характер и да го
привлече като обвиняем, ако едновременно не са налице някои от
основанията за прекратяване на наказателното производство. Тези
правомощия на разследващия орган, респ. на прокурора и реда за
упражняването им са разписани в разпоредбата на чл. 219, ал. 1 НПК. В този
случай правото на обвиняемия да участва в производството е в достатъчна
степен обезпечено чрез предоставените му права по чл. 228 и 229 НПК - да се
запознае с материалите по делото при предявяване на разследването и след
проучване на материалите да направи искания, бележки и възражения. Освен
това несъбирането на определени доказателства на досъдебното производство
може да се отнесе единствено до доказаността на обвинението и не засяга по
никакъв начин правото на защита на обвиняемия на досъдебното
производство, доколкото същинското доказване се провежда в хода на
съдебното следствие в условията на състезателност, устност и
непосредственост, при които всяка от страните, вкл. подсъдимият и неговият
защитник, разполага с процесуалното право да прави искания за събиране и
проверка на доказателства.
Видно от приложените материали, с постановление на разследващия
орган от 30.04.2018 г. подсъдимият е бил привлечен в качеството на обвиняем
за същото престъпление, за което му е повдигнато обвинение с внесения
обвинителен акт, т.е. спазено е правото му да научи за какво престъпление е
обвинен; предоставено му е било и правото да даде или да откаже да даде
обяснения по обвинението му; не е бил лишен от правото да участва в
производството - да прави искания, бележки и възражения, както и да
обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси; имал
е защитник, - поради което не са налице визираните в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК
основания за прекратяване на съдебното производство поради допуснато на
досъдебното производство съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правата на обвиняемия.
Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд за липсата
на основания по смисъла на чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4,
т. 1 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, са
правилни и следва да бъдат потвърдени.
3
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3 НПК
Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2021 г., постановено в
разпоредително заседание по н.о.х.д. № 104/2021 г. по описа на районен съд -
К., с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване
на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4