Решение по дело №3540/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 874 / 3.7.2020г.

гр. П., 03.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, III- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                    Районен съдия: Мария Милушева                                                                                                                                                                            

При участието на секретаря Лили Добрева като разгледа гр. д. № 03540 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пощ. код. 1407, район „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ 55, Експо 2000, срещу Д.Н.Н., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от  9873.89 лева, представляваща главница по Договор за студентски кредит от 30.08.2011г., сумата от 242,07 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.04.2018г. до 24.09.2018г. включително, сумата от 81,01 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2018г. до 17.10.2018г. включително. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за сумата от 8924,10 лева, представляваща главница по Договор за студентски кредит от 30.08.2011г., чиито месечни вноски са с падежи от 15.10.2018г. до датата на връчване на исковата молба на ответника, както и за сумата от 83,00 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2018г. до 28.02.2019г. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищецът „Райфайзенбанк България" ЕАД с ЕИК: ********* и ответника  Д.Н.Н., с адрес: ***, е налице обигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за студентски кредит от 30.08.2011г. /Договора/. Въз основа на Договора „Райфайзенбанк България" ЕАД кредитор е предоставил на кредитополучателя Д.Н.Н., с адрес: ***, кредит в размер на 9600,00лв. /девет хиляди и шестотин лв./ за заплащане на осем броя такси за обучение на кредитополучателя със срок на издължаване до 15.02.2022г.  и  гратисен период от 66 месеца.

Сочи се, че уговорената възнагарадителна лихва е в размер на 7 % фиксирана лихва. Постигнали съгласие за заплащане на неустойка при забава в заплащането на месечните вноски. Кредитът следвало да бъде погасен на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 15 – то число от съответния месец, платими от 15.03.2017 г. до 15.02.2022г. От 15.05.2018г. ответникът не изпълнил задължението за заплащане на месечни вноски, при което същият е уведомен за предсрочната изискуемост на договора за кредит, която настъпила на 27.08.2018 г. На 22.10.2018г. кредитора е депозирал ЗИЗИ по реда на чл.410 от ГПК  за принудително събиране на вземането си. Заповедтта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с която изразява становище за липса на уведомяване за предсрочна изискуемост на кредита и моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

            За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5473 от 23.10.2018г. по ч. гр. д. № 07254 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях. Съдът намира за допустими и предявените осъдителни искове, поради което следва да се произнесе и по тях.

            По основателността:

От фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че страните по делото са сключили договор за студентски кредит на 20.08.2011г. /Договора/. Въз основа на Договора „Райфайзенбанк България" ЕАД кредитор е предоставил на кредитополучателя Д.Н.Н., с адрес: ***, кредит в размер на 9600,00лв. /девет хиляди и шестотин лв. за заплащане на осем броя такси за обучение на кредитополучателя със срок на издължаване до 15.02.2022г. с гратисен период от 66 месеца.  Уговорената възнагарадителна лихва е в размер на 7 % фиксирана лихва. Постигнали съгласие за заплащане на неустойка при забава в заплащането на месечните вноски. Кредитът следвало да бъде погасен на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 15 – то число от съответния месец, платими от 15.03.2017 г. до 15.02.2022г. От 15.05.2018г. ответникът не изпълнил задължението за заплащане на месечни вноски, при което същият е уведомен за предсрочната изискуемост на договора за кредит, която настъпила на 27.08.2018 г.

От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че кредита е усвоен. На 30.08.2011г. е подписан договор за студентски кредит между Райфайзенбанк (България) банка и Д.Н.Н. /кредитополучател/ /. Кредита е в размер на 9600,00 лева, с цел заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка всяка в размер на 1200,00 лева.

Съгласно сключения договор сумите от кредита се превеждат по сметка BG02BPBI79401052399902 в БПБ на Нов Български Университет.

За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 7,00%. При забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателно изплащане на забавените задължения.

В случай на недостатъчно за покритие на задълженията по договора плащания същите се погасяват в следния ред: 1. Просрочена лихва 2. Лихва за забава на дължими суми 3. просрочена главница 4.редовна главница, освен ако страните не са уговорили изрично за друго.Крайния срок за погасяване на кредита е 15.02.2022г. при гратисен период 66 месеца ,считано от сключване на договора до 15.02.2017г. като лихвата се капитализира годишно.

Кредитът се издължава на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.03.2017г. до 15.02.2022г. Размерът на анюитетната погасителна вноска е 243,66 лева.

Експертът посочва,  че размера на непогасените задължения на длъжника Д.Н.Н. по договора за студентски кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.10.2018г. е в размер на 10196,97 лева - общ размер на вземанията към съответната дата са : усвоена и непогасена главница в размер на 9873,89 лева, в това число : -редовно изискуема главница /главница по вноски с настъпил падеж/в размер на 949,78 лева и -предсрочно изискуема главница в размер на 8924,11 лева. Начислена редовна лихва /възнаградителна лихва/ в размер на 242,07 лева за периода от 15.04.2018г до 24.09..2018 включително в размер на 17,35 лв. върху предсрочно изискуема главница от 25.09.2018г. за периода от 15.09.2018г. до 24.09.2018г. включително. Начислена наказателна лихва за забава в размер на 23,99 лева върху просрочените главници за периода от 15.05.2018г. до 15.09.2018г-включително.

Начислена наказателна лихва за забава в размер на 57,02 лева върху предсрочно изискуема главница за периода от 25.09.2018г. до 17.10.2018г.включително

Начислена наказателна лихва за забава в размер на 81,01 лева е сбор от начислена наказателна лихва за забава в размер на 23,99 лева върху просрочените главници за периода от 15.05.2018г. до 15.09.2018г-включително и начислена наказателна лихва за забава в размер на 57,02 лева върху предсрочно изискуема главница за периода от 25.09.2018г. до 17.10.2018г-включително.

  Към исковата молба е приложено уведомление изх. № 001-72771 на ищцовото дружество, адресирано до Д.Н.Н. на посочения в договора постоянен адрес като  е изпратено уведомление с из№ 001-72771 на настоящия адрес на ответника. С обсъждания документ банката уведмоява ответника, че счита кредита за предсрочно изискуем поради забава плащанията на месечните вноски. Представени са известия за доставка, от които се установява, че уведомлението не е връчено на ответника.

От правна страна:

Предявени от страна на ищеца са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и  вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

По делото се установи, че ответната страна е получила кредит в размер на9600,00 лева, с цел заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка всяка в размер на 1200,00 лева със срок на издължаване издължава на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.03.2017г. до 15.02.2022г. Размерът на анюитетната погасителна вноска е 243,66 лева. Уговорената възнаградителна лихвае  фиксирана годишна лихва в размер на 7,00%. При забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателно изплащане на забавените задължения.

В случай на недостатъчно за покритие на задълженията по договора плащания същите се погасяват в следния ред: 1. Просрочена лихва 2. Лихва за забава на дължими суми 3. просрочена главница 4.редовна главница, освен ако страните не са уговорили изрично за друго.Крайния срок за погасяване на кредита е 15.02.2022г. при гратисен период 66 месеца ,считано от сключване на договора до 15.02.2017г. като лихвата се капитализира годишно.

Видно от приобщените доказателства по делото и изслушаната съдебно икономическа експертиза ответникът е  преустановил плащанията по предоставеният кредит.

Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Нейното обявяване  става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.

В настоящия случай назначеният особен представител е получил на 04.09.2019г.  исковата молба заедно с уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуемт. Връчването на особения представител представлява лично връчване на ответната страна (в този смисъл разясненията в решение от 10.08.2018 г. по в. гр. д. № 41 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – П.; по този въпрос е образувано т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I – во т. о., но към настоящия момент не е поставено решение). Предвид на това следва да се приеме, че препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и с това изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита е достигнало до длъжника.

Съдът намира, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение неплатената главница с настъпил падеж е в размер на 949,79 лева. Тази сума не е заплатена от ответника на определените падежи на съответните месечни вноски,  което води до извод за основателност на исковата претенция .

Установи се, че  8924,10 лева е общият размер на неплатената главница по кредита, отнасяща се за погасителните вноски с падежи от 15.10.2018 г. до 15.02.2022г., т. е. главницата с ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение Установи се ,че сумата от  242,07 лв. /двеста четиридесет и два лева и 07 ст./ изискуема възнаградителна лихва начислена за периода от 15.04.2018 г. до 24.09.2018 г. Включително не е платена, воето води до уважаване на исковат претенция.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това задължение. 

В чл. 3.2 от договора се съдържа клауза за неустойка при забава плащането на дължимите суми по кредита, чийто размер се определя като към размер на дължимата възнаградителна лихва се прибавят 10 %, т. е. 17 % върху неплатената главница по всяка погасителна вноска. От заключението на вещото лице се установи, че размерът на неустойката е 23,99 лева – наказателна лихва върху просрочените главници за периода от 15.05.2018 г. до 15.09.2018г. и сумата от 57,02лв., – наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 25.09.2018 г. до 17.10.2018г. вклю. т. е. основателен е предявения иск за установяване същтвуването на вземането за неустойка.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в исковото и заповедното производство. По ч. гр. д. № 07254 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд са направени разноски както следва: 203,94 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, т. е. в общ размер на 253,94 лева. В исковото производство разноските са следните: 203,94 лева – държавна такса, 450,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, 500,00 лева – депозит за адвокатски хонорар на особен представител и 100 лева – депозит за вещо лице, т. е. в общ размер на 1253,94 лева. В този смисъл ответникът следва да заплати на ищеца горепосочените суми за разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Н.Н., с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Никола Вапцаров” № 55 сумата в размер на : 949,79 лв. /деветстотин четиридесет и девет лева и 79 ст./   - изискуема главница с настъпил падеж  по Договор за студентски кредит от 30.08.2011 г. формирана по месечни погасителни вноски с падежи от 15.05.2018 г. до 15.09.2018 г.; сумата 8924,10 лв. /осем хиляди деветстотин двадесет и четири лева и 10 ст./   предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на предсрочната изискуемост 25.09.2018 г.;сумата 242,07 лв. /двеста четиридесет и два лева и 07 ст./ изискуема възнаградителна лихва начислена за периода от 15.04.2018 г. до 24.09.2018 г. включително; сумата 81,01 лв. /осемдесет и един лева и 01 ст./ изискуема наказателна лихва начислена за периода от 15.05.2018 г. до 17.10.2018 г. включително и  законна лихва върху главницата 949,79 лв. от дата – 22.10.2018 г.  до изплащане на вземането, които вземания произтичат от договор за студентски  заем  от 30.08.2011г.  сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Д.Н.Н. и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07524 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА Д.Н.Н., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Никола Вапцаров” № 55 сумата от 253,94 лева– разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 07524 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд,  както и сумата от 1253,94 лева, представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 07524 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: