Решение по дело №188/2024 на Административен съд - Силистра

 

Производството е образувано по жалба на Л. Л. П. от гр.Тутракан, подадена срещу Заповед №24-0453-000065/22.05.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.1 б. “б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по вид „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт бил засегнат от пороци по смисъла на чл.146 т.3-т.5 АПК,включително и при неспазена форма,тъй като бил издаден при отсъствие на условията от чл.5 ал.1 от Наредба №1/19.07. 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г.,посл.изм.ДВ,бр.81/23г.),за извършване изобщо за проверка от процесния вид. Липсвали мотиви относно съществена част от предмета на административното производство, вкл. същото било приключило при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая (арг.чл.35 АПК), довело до нарушаване на базовия принцип от чл.7 АПК за истинност (действителност) на фактите.

Оспорената ЗППАМ била материално незаконосъобразна, защото базовата предпоставка за приложение на релевираната разпоредба от ЗДвП - „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ не била установена. Това било така, тъй като административната принуда е наложена въз основа на показанията на Drug Test 5000,с фабричен №:***, отчел наличие на амфетамин (проба №212), при полицейска проверка на водача, които (показания) обаче, са били изрично оспорени. Издаден му бил Талон №**** и оспорващият е дал биологичен материал за химико-токсикологично изследване, което активирало правилото от чл.3а т.2 Наредба №1/17г. На същия терен релевира и оплакване, че полицейският орган бил приложил неправилно закона, в сегмента за постигане на нормативната цел, с оспорената заповед. Акт от процесния вид се издавал с оглед на изрично нормираните цели с чл.171 ЗДвП, както и с чл.22 ЗАНН, а не за да бъде необосновано ограничена правната сфера на неговия адресат, родеещо се (административното ограничение) с наказание. Поддържа, че при дадени проби за медицинско изследване, неговите стойности, са определящи. В този контекст счита, че ответният орган е дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване, след което да формира извод за наличие/липса на нарушение - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което като не е направил, бил нарушил закона. Твърди липса изобщо за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, защото не употребявал наркотични вещества, поради която си увереност бил дал биологичните проби за токсикологичното изследване.Със становище вх.№44/13.01.2025г. (л.94-л. 98) на АС-Силистра, е представил Постановление от 07.01.2025г. на прокурор при РП гр.Русе за прекратяване на воденото срещу него ДП №102/24г. по описа на ОД МВР гр.Русе за престъпление по чл.343б ал.3 НК, настоявайки жалбата му да бъде уважена с отмяна на оспорената ЗППАМ и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - Началник група „Охранителна полиция“ към РУ-Сливо поле при Областна дирекция на МВР Русе, чрез представител по пълномощие Т.Й. - главен юрисконсулт в ОД МВР Русе,в Писмено становище (л.85- л.87), поддържа неоснователност на жалбата. Представя доказателства относно компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ, на базата на които и представените с административната преписка, твърди че процесният индивидуален административен акт бил съответен на фактите и на закона. Поддържа, че безспорно била доказана материалната предпоставка за прилагане на оспорената административна принуда по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП. Ответният орган, действайки при обвързана компетентност, е нямал възможност да преценява дали да издаде или не акт от процесния по делото вид. Счита, че евентуалното изчакване на резултата от химико-токсикологичното изследване на дадените от водача биологични проби, би обезсмислило изобщо идеята за превантивния и преустановителен характер на ПАМ по чл.171 ЗДвП и чл.22 ЗАНН. Последното имало значение за нормативно въведеното прекратително условие - „до решаване на въпроса с отговорността“, но не и за административната принуда, наложена при безспорно отчетен положителен резултат за амфетамин с годен Дръгтест, преминал съответна метрологична проверка. Позовава се още и на чл.142 ал.1 АПК, като счита, че евентуалното последващо отричане на резултата от Дръг теста, за употреба на наркотични вещества от оспорващия към правнозначимия период,с химико-токсикологичната експертиза, не попадало в обсега на правилото от чл.142 ал.2 АПК, тъй като нямало ретроактивно действие, т.е. не можело да промени фактическото положение към момента на издаване на процесната ЗППАМ. Ето защо настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като заявява, в условията на евентуалност, възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения хонорар от оспорващия за един адвокат, какъвто няма упълномощен по делото.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата. Съдът, като обсъди становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока от чл.149 ал.1 АПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и при наличие на правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №24-0453-000065/22. 05.2024г. за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, по вид „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Свидетелството за управление на МПС №**** е иззето със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1203354/21.05.2024г., съгласно регламентацията от чл.172 ал.3 ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, извършено от Л. Л. П. от гр.Тутракан, при управление на собствения му лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер].

Административната принуда е приложена по отношение на оспорващия, като водач на автомобила, затова че на 21.05.2024г. около 16:03 часа, по път втори клас; №21 Русе-Силистра, в посока към гр.Силистра на км.26.500, го е управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с Drugtest 5000, с фабричен номер:***, като електронният индикатор е отчел положителен резултат за амфетамин, с проба №212. Показанията са били оспорени от водача, видно от Обяснение от 21.05.2024г. (л.81). Издаден му бил Талон за изследване №**** (л.79) и в определения срок е дал биологичен материал за химико-токсикологично лабораторно изследване.Предал е доброволно лекия си автомобил, ведно с контактен ключ, на полицейските служители (л.80) и бил отведен до УМБАЛ „К.“ гр.Русе за даване на кръв и урина за медицинско изследване, след което е бил върнат в РУ-Сливо поле и освободен (Вж.Докладна записка - л.66). С преписката е представен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (л.78), съгласно чл.5 ал.2 от Наредба №1/2017г. Допълнително е депозиран и Протокол №*********-10000 (л.93) за сервизна проверка на Drugtest 5000, инв.№***,удостоверяващ, че в срока на установената изправност на апарата е извършена процесната проверка на жалбоподателя.

С административната преписка е представена Мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство, съгласно чл.54 ал.1 т.9 във връзка с чл.33 ал.2 ЗАНН (л.69), като от същата става ясно, че е образувано досъдебно производство №102/2024г. по описа на ОД МВР гр.Русе за престъпление по чл.343б ал.3 НК. В хода на същото е назначена химико-токсикологична експертиза на дадените биологични проби от жалбоподателя, като Протокол за извършена такава, ведно с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.01.2025г. на прокурор от РП гр.Русе, са представени от ответния орган с вх.№71/15.01.25г. на АС-Силистра. От писменото заключение на токсикохимичната експертиза (л.105-л.109) е видно, че след проведеното изследване в проба кръв и проба урина (т.8.3.), не е установено наличие на наркотични вещества от следните групи: амфетамин, метамфетамин, МDМА (екстази), респ. и на техни метаболити, което опровергава резултата от DrugTesta, отчел употреба на амфетамин. Съгласно заключението по т.8.4., същите проби са били подложени на твърдофазни екстракции и елуиране, като при обобщаване на резултатите в обектите на експертизата не е било установено наличие на упойващи и наркотични вещества от следните групи: кокаин, морфин, амфетамин, метамфетамин, MDMA (екстази), метадон, EDDP (метаболит на метадон), респ. и на техни метаболити.

Същите проби, подложени на следващи изследвания са показали наличие на метаболит на тетрахидроканабинола. В т.9.2. е посочено наличие на специфичен метаболит (карбокси-ТНС), който е биомаркер за доказване на употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, съдържащо се в марихуана, канабис,които са поставени под контрол съгласно чл.3 ал.2 ЗКНВП.

Въпреки това, обвинителната власт е установила, със средствата за доказване по НПК, че жалбоподателят е употребявал СВD продукт „Pure Gold“, закупуван по електронен път посредством сайта „kannaway.com“, тъй като през 2020г. е бил диагностициран с онкологично заболяване, след което, през 2023г. е починала майка му също от онкологично заболяване, употребявала същия продукт. След направена проверка в сайта на търговеца, се установило, че той съдържа тетрахидроканабинол под 0.010%, което обяснява наличието на неговия метаболит в организма на жалбоподателя. Всичко това е дало основание на водещия досъдебното наказателно производство (управлението на МПС след употреба на наркотици винаги е престъпление, без значение от установените количества в организма на водача, за разлика от употребата на алкохол), а и на наблюдаващия го прокурор, да приемат, че не е осъществено наказуемото деяние „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“. В съзнанието на оспорващия е отсъствал умисъл, изобщо представа, че употребяваният от него продукт „Pure Gold“ съдържа (макар и незначително количество) тетрахидроканабинол. Още повече, че същият и други на основата на масло от коноп (Hemp Oil), се продават свободно на пазара, като търговците ги описват като ненаркотични вещества. Следователно, жалбоподателят в нито един момент не е съзнавал, че употребява наркотично вещество посредством приеманите от него ежедневно по 10 копки от СВD продукта, което изключва каквато и да е форма на вина у същия.

А щом нарушението, за което е съставен АУАН серия GA №1203354/21. 05.2024г. не е извършено от жалбоподателя (отсъствие на субективния елемент, тъй като деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл), то следва, че процесната по делото административна принуда няма своята законна цел, изведена от чл.22 ЗАНН, както и от специалния чл.171 ЗДвП. Съгласно чл.22 ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на преките последици от тях. Тази законова дефиниция на целта на ПАМ сочи, че те са обусловени от административно нарушение. Независимо дали е налице опасност от извършване на правонарушение - за превантивните; дали е започнало право-нарушение - за преустановителните, или е налице извършено правонарушение - за възстановителните мерки, винаги е необходимо надлежно да бъде установено съответното правонарушение и в частност административното нарушение, защото точно то е материалноправното основание за прилагане на принудата. (Вж.Решение №11898/14.08. 2019г.,адм.д.№13236/18г., VIIО на ВАС)

В случая резултатите от техническото средство, с което е отчетено наличие на амфетамин, са оспорени освен изрично (Вж.Обяснение от 21.05.2024г.- л.81) и посредством даването на кръвна проба и урина в темпоралния периметър, посочен в талона и, под контрола на полицейските служители, извършили проверката с Дръг Тест 5000. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че такава проба е била дадена, а резултатите от нейното изследване, не потвърждават наличие на наркотично (упойващо) вещество „амфетамин“,респ. на негови метаболити. Химико-токсикологичното изследване на пробите, взети по реда на ЗДвП и Наредба №1/2017г., е установило наличие на метаболит на тетрахидро-канабинола, за което, от Постановлението на РП гр.Русе, става ясно на какво се дължи. (Вж.Решение №302/13.01.25г.,адм.д.№7537/24г., VIIО на ВАС).

Доколкото всеки акт от вида на процесния, е основан на административно нарушение (в случая същото е и криминализирано), макар и обсъдените по-горе доказателства - Протокол за извършена експертиза №24/ТКХ-302 от 16.07.2024г. и Постановление от 07.01.2025г. на прокурор при РП гр.Русе, да не са събрани по реда на АПК, същите са приобщени към доказателствената съвкупност по делото и са годни да обосноват решаващи изводи относно неговия предмет. Още повече, че биологичните проби за медицинско изследване, взети по реда на Наредба №1/17г., са предоставени за целите на наказателното производство, а са с определящо значение и в настоящото административно производство.

При горните установявания,от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива белезите на индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК.Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски орган, видно от Заповед рег.№336з-5066/22.12.2023г.(л.89), основана на МЗ №8121з-1632/ 02.12.2021г. (л.90-л.91). Директорът на ОД МВР гр.Русе е делегирал правомощия на началник група „Охранителна полиция“ в районните управления при ОД МВР Русе,вкл. РУ-Сливо поле, каквато длъжност изпълнява издателят на оспорения акт (л.92), да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. С министерската заповед са определени службите за контрол по ЗДвП, съгласно чл.165 ал.1 ЗДвП, като министърът няма правомощие да делегира компетентност на длъжностни лица за издаване на заповеди по чл.171 ЗДвП, но той именно определя службите за контрол на движението по пътищата, каквито съгласно МЗ, са областните дирекции на МВР.С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.1 ЗДвП, директорът на ОД МВР гр. Русе е оправомощил кръга от длъжностни лица с посочената по-горе заповед, което сочи на липса на порок по смисъла на чл. 146 т.1 АПК. Същото следва и от специалния чл.172 ал.1 ЗДвП. Спазена е и нормираната с последния писмена форма на акт от оспорения вид. Независимо от изложеното, същият е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел, при неустановеност на фактическото основание, послужило за упражняване на процесното правомощие от ответния орган.

Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че същите са от вида „преустановяващи ПАМ“ по смисъла на чл.22 ЗАНН. Съгласно чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, временно се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест …, като при наличие на изследване от кръвна проба …, установените стойности са определящи. За да е материално законосъобразна процесната ПАМ,следва да е приложена при безсъмнено установено управление на лекия автомобил от жалбоподателя, след като е употребил наркотични вещества (амфетамин), защото това именно е централният съставомерен факт и без неговото осъществяване/установяване няма нарушение на ЗДвП, а следователно и нормативна основа за прилагане на оспорената мярка.

В настоящия случай е безспорно установено,че при проверката на водача на 21.05.2024г. за употреба на наркотици с техническо средство, същото е отчело наличие на „амфетамин“, но той не е приел този резултат и е дал незабавно, в рамките на необходимото технологично време, биологични проби за извършване на медицинско изследване за наличието на наркотични вещества. Това е и нормативният ред, съгласно чл.3а т.2 Наредба №1/17г. Видно от получения първоначален резултат (т.нар „бърз тест“) същият е отрицателен, т.е. не се открива наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози в предоставените за изследване биологични проби от Л. Л. П. на 21.05.2024г. Заключението на Химико-токсикологичната експертиза не е потвърдило наличието на вещества от групата на амфетамините, вкл. техни метаболити, което опровергава показанията на Drugtest 5000. Същата е извлякла специфичен метаболит, който е биомаркер за доказване употребата на наркотичното вещество тетра- хидроканабинол, за който обаче, в хода на досъдебното наказателно производство, са били събрани достатъчно и убедителни доказателства, обясняващи наличието му в организма на жалбоподателя, които изключват съзнаването, вкл. умисъла му за управление на МПС след употреба на наркотици.

По аргумент за противното от чл.6 ал.10 от Наредба №1/17г.,резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на Дръг теста, какъвто настоящият случай не е. При това положение, органът не е следвало да приема безкритично показанията на техническото средство, още повече след категоричното им оспорване от водача, а да изчака резултата от медицинското изследване, за което са дадени надеждни проби. Видно от Докладна записка на младши автоконтрольор Ш. С. Х. (актосъставител), намираща се на л.66 от делото е, че първоначално Дръг Теста е отчел отрицателен резултат за кокаин, опиати, бензодиазепин, канабис-25 и амфетамин, а за метамфетамин и метадон - невалиден резултат. Последното наложило да бъде повторена пробата с нов тест, който вече отчел положителен резултат за употреба на амфетамин.В настоящото производство, по аргумент от чл.3а т.2, във вр. с чл.6 ал.10 от Наредба №1/17г. и във връзка с чл.174 ал.4 ЗДвП, с приоритет следва да бъде ценен резултата от токсико-химичната експертиза, посредством който се оборва презумптивната доказателствена сила на АУАН, серия GA №1203354/21.05.2024г., съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП.

А щом всичко това е така, то липсва правно основание за прилагане на процесната по делото ПАМ по отношение на оспорващия водач, който е управлявал собствения си лек автомобил **** с рег.№[рег. номер], на 21.05.2024г. по път, втори клас, №21 Русе-Силистра, но при отсъствие на умисъл (изобщо на съзнание), че приемайки по 10 капки ежедневно от CBD продукт „Pure Gold“, същият съдържал 0.010% тетрахдроканабинол, на което се дължи отчетения резултат на наличие на негов метаболит в изследваните проби на жалбоподателя.

Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл.168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е основателна, а оспорената заповед, като материално незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

При такъв изход на процеса, на оспорващия се дължат съдебни разноски, съгласно чл.143 ал.1 АПК.Същите следва да бъдат присъдени в установения по делото размер от 10.00 лева (л.21) - платена държавна такса. Заявеното възражение по чл.78 ал.5 ГПК в писменото становище от процесуалния представител на ответния орган, следва да бъде отклонено, доколкото жалбоподателят не е упълномощил адвокат да го защитава и следователно не е заплащал на такъв. Основателно поисканите разноски от подателя на жалбата, в посочения по-горе размер, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР гр.Русе, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Л. Л. П. от гр.Тутракан, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0453-000065/22. 05.2024г.,издадена от началник група в РУ-Сливо поле при ОД МВР гр.Русе, с която на основание чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата, е разпоредено „временно отнемане на Свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Русе, с административен адрес: гр.Русе, ; ЕИК:*********, да заплати на Л. Л. П., с [ЕГН] от гр.Тутракан, [улица],****, сумата от 10.00 (десет) лева - съдебни разноски.

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.