№ 79
гр. Свиленград, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100368 по описа за 2021 година
Производството е образувано по установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материално-правна квалификация чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът АНГ. ИВ. Х. твърди, че след договорка между страните, на 10.02.2016г.
превел по банкова сметка на ответника В. АНД. АРН. сумата 6 000 лева – за закупуване на
лек автомобил. Покупко-прадажбата не се осъществила по вина на ответника. Той изчезнал
без следа и без да върне на ищеца преведената му сума.
С оглед изложеното ищецът счита, че ответникът се е обогатил без основание за
негова сметка, тъй като била платена предварително сумата от 6000 лв., а продажбата не
била осъществена, поради което дадената сума подлежала на връщане.
За събиране на вземането си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на
което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
частно гражданско дело № 105/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград, с която
съдът разпореждал длъжникът /ответникът/ да заплати на заявителя /ищец/ сумата 6 000 лв. -
главница и сумата 1828,00 лв. – мораторна лихва за периода 04.02.2018г. – 04.02.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2021г. до пълното й
изплащане. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в
изпълнение на указанията на съда ищецът предявил настоящите установителни искове.
Предвид горното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 6 000 лева – главница,
представляваща вземане за неоснователно обогатяване, произтичащо от неосъществено
основание – договор за покупко-продажба на лек автомобил, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.02.2021г. до до пълното й изплащане, и сумата 1828,00 лева
– мораторна лихва за периода 04.02.2018г. – 04.02.2021г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №
105/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград. Претендира разноски в заповедното
и в настоящото производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от
1
ГПК особен представител, оспорва исковете като неоснователни. В хода на устните
състезания изразява становище за доказаност на твърденията на ищеца, че на 10.02.2016г. е
извършил банков превод на сумата 6 000 лв. по сметка на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
От приложеното ч.гр.д. № 105/2021 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 260056/10.02.2021г., с която е разпоредено ответникът да му заплати следните суми: 6 000
лв. – главница, представляваща подлежаща на връщане сума, дадена за закупуване на лек
автомобил, продажбата на който не е осъществена, 1828,00 лв. – мораторна лихва за периода
04.02.2018г. – 04.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.02.2021г. до пълното й изплащане, както и разноски по делото. Заповедта е връчена на
длъжника, на основание чл.47, ал.5 от ГПК, като настоящият иск е предявен в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално допустим.
С оглед твърденията на ищеца, с доклада по делото е прието, че основанието, от
което произтича претендираното вземане е договор за покупко - продажба между страните,
който не е бил сключен по вина на ответника. Прието е, че към момента да даване на
процесната сума е била налице уговорка между страните, имаща характер на предварителен
договор за покупко-продажба на лек автомобил, като сумата 6000 лв. е дадена като аванс по
договора за покупко-продажба, до сключването на който не се е стигнало, поради вина на
ответника.
Съгласно чл.183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му плати. С договора за продажба на МПС продавачът се
задължава да прехвърли собствеността върху притежаваното от него моторно превозно
средство заедно с всички принадлежности на купувача. Съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП,
прехвърлянето на собствеността на регистрирани на територията на Република България
МПС става с писмен договор с нотариална заверка на подписите, т.е. това е формата за
действителност на договора за продажба на такива МПС. За нови превозни средства или за
стари автомобили, представляващи внос от чужбина, които нямат регистрация в КАТ, както
и за мотоциклети с обем под посочената кубатура и ремаркета с товароносимост под 10
тона, формата за действителност на сделката е обикновена писмена, т.е. без нотариална
заверка на подписите. В такъв случай, какъвто е и процесният, предварителния договор за
покупко-продажба е неформален – по арг. на чл.19, ал.1 от ЗЗД.
От показанията на резпитания по делото свидетел Васил Любомиров Русев,
ангажиран от ищеца, става ясно, че в началото на 2016г. ищецът му споделил, че иска да си
купи МПС - джип. Някой го бил свързал с ответника, който внасял стари автомобили от
чужбина. Последният бил „дребен търговец и практикувалтака: като си хареса кола някой
клиент, предимно коли от Италия, той му я внасял“. Свидетелят присъствал на три - четири
срещи между Ангел и Венцислав, а и виждал изпратени от Венцислав на Ангел снимки на
коли по „Вайбър”. Ангел се спрял на „Ауди Q7”, около 10-годишна кола, която била черна и
изглеждала добре на снимката. Според свидетеля, на среща на кафето до
„Електротехникума“ в гр. Пловдив, на която присъствали тримата (свидетелят, ищецът и
ответникът), Ангел се съгласил да я купи колата, а Венцислав да му я продаде. Уговорили се
конкретно за тази кола от Италия, за цена от 20000 лв., включваща транспорт до България и
всички други разходи по прехвърлянето. Венцислав поискал от Ангел аванс, „за да може
тази кола да бъде свалена от продажба“, и поел ангажимент за срок до две седмици след
превода на аванс от 6000 лв. колата да бъде в България, за да се извърши продажбата. След
като страните се споразумели, те и свидетелят отишли до „Д Банк“, срещу Съдебната палата
в град Пловдив. Страните влезли в банката, а свидетелят ги изчакъл отвън. След като
излезли от банката, свидетелят узнал, че Венцислав си открил сметка на физическо лице, а
Ангел от същата банка му превел сумата 6000 лв. и поел ангажимент да му преведе
остатъкът от сумата веднага, щом „колата мине границата“. Когато минал уговореният срок
2
(две седмици след извършване на банковия превод) Венцислав започнал да си вдига
телефона все по-рядко и станал трудно откриваем, докато изчезнал - не вдигал на никакви
номера, не посещавал местата, които обичайно посещавал, никой не го бил виждал повече.
Ангел не получил договорената кола и впоследствие си купил друга.
Съдът изцяло кредитира цитираните свидетелски показания, тъй като са
последователни, непротиворечиви и допълващи с писмените доказателства –представената
с исковата молба вносна бележка от „Търговска банка „Д“ АД, ФЦ „6-ти септември“ – гр.
Пловдив, видно от която на 10.02.2016г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата
6000 лв., и писмо от „Търговска банка „Д“ АД, ФЦ „6-ти септември“ – гр. Пловдив, видно от
което ответникът е титуляр на посочената във вносната бележка банковата сметка, по която
на 10.02.2016г. е постъпила сумата 6000 лв.
С оглед така установените обстоятелства съдът приема, че е налице неизпълнение на
задължението на обещателя по предварителен договор за покупко-продажба на лек
автомобил, когато в уговорения срок не е сключен окончателен, което спада към
фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД. В този случай връщането на даденото от
купувача по него се дължи от продавача на неосъществено основание.
Предвид изложеното, предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Съдът намира за основателен и предявения от ищеца акцесорен иск – за присъждане
на мораторна лихва върху дължимата сума за периода от 04.02.2018г. до 04.02.2022г., т.е за
период от три години преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
При този изход на спора, на основание чл.78,ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят направените в производството разноски, каквито се претендират които се
установиха в размер на 1356,56 лева, от които 159,56 лв. – за внесена държавна такса, 600,00
лв. – за възнаграждение за особен представител на ответника и 600,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на делото, в тежест на ответника остават и разноските по
заповедното производство, които са в размер на 807,00 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на АНГ. ИВ. Х., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ж.к.Т.“, чл.266, вх.Б, ет.2, ап.4, от В. АНД. АРН., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.Л., ул. о.п., за сумата 6 000 лв. (шест хиляди лева) – главница,
представляваща подлежаща на връщане сума, дадена на 10.02.2016г. за закупуване на лек
автомобил, продажбата на който не е осъществена, и сумата 1 828,00 лв. (хиляда осемстотин
двадесет и осем лева) – мораторна лихва за периода 04.02.2018г. – 04.02.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2021г. до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА В. АНД. АРН., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Л., ул. о.п., да заплати на
АНГ. ИВ. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ж.к.Т.“, чл.266, вх.Б, ет.2, ап.4, сумата
1356,56 лв. (хиляда триста петдесет и шест лева и 56 стотинки/ - разноски по делото, както и
сумата 807,00лв. (осемстотин и седем лева) - разноски по частно гр. дело № 105/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3