О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 3462 Година 30.09.2019 ГрА. С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесети септември Година
2019
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа доклА.ваното от съдията Р. гражданско дело номер 3370 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно
нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а
предявения с нея иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД допустим.
Следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно, искането в отговора на ответника съединяване в
общо производство и постановяване на общо решение по тях на настоящото дело с
гр.д. № 2256/2019 г. Не само защото тези дела, макар и между същите страни, са
на различен етап на развитие на производството, при което е недопустимо
съединяването им за общо разглеждане и решаване в едно производство (чл. 213 ГПК). Но и защото, съдът не е длъжен непременно да съединява няколко висящи
пред него дела между същите страни, дори и да са налице формалните условия на
чл. 213 ГПК за това (Р 1960-1960-I г.о.). Това зависи от съображения за
процесуална целесъобразност (ще се улесни или затрудни разглеждането на делата,
ако бъдат съединени, ще се постигне ли процесуална икономия). ПорА.и това и преценката му за приложението на тази норма
не полежи на инстанционен контрол (Р 831-2005-I
г.о.). А в случая е очевидно, с оглед множеството на сочените от ответника дела
между страните, че съединяването им за общо разглеждане и решаване в едно
производство, не само няма да улесни, но ще затрудни разглеждането и решаването
им, и порА.и това не би постигнало целената с нормата
на чл. 213 ГПК процесуална икономия, защото най-малко би увеличило неимоверно доказателствения материал по тях, а оттам и фактическата
сложност на същите дела. Ето защо съдът намери, че следва да отхвърли искането
на ответника за съединяване на посочените две от тези деца за общо разглеждане
и решаване в едно производство (чл. 213 ГПК).
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени
документи (чл. 183 ГПК).
С оглед исканията на
страните за назначаване на експертизи, следва с оглед зА.ачите им, да се назначи една комплексна
технико-икономическа експертиза, която да се изготви от две вещи лица –
икономист и електроинженер, които да отговорят на всички поставени в исковата
молба и отговора въпроси на страните към посочените в тях експертизи –
икономическа и техническа, за отговор на които въпроси съдът не разполага със
специални знания, което обуславя назначаването й (чл. 195 ГПК). За изготвянето
й следва да се определи депозит и зА.ължат страните да го внесат по-равно по сметка на съда (чл.
76 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта за доклА. на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис
от отговора на ответника с приложенията. За съдебното заседание следва да се
призоват и вещите лица, след внасяне от страните в цялост на определения от
съда депозит за изготвяне на комплексната експертиза. Страните следва да бъдат
приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят
преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на пълномощника на ответника в отговора по делото, за
служебно съединяване в едно производство на настоящото дело с гр.д. № 2256/2019
г. по описа на Старозагорския районен съд, и постановяване на общо решение по
тях.
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклА. на делото: обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца вземания,
са посочени в поправената му искова молба и изразяват в това, че осъществявал
основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпА.ни води, проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, управление и контрол при изграждане на водоснабдителни,
канализационни и пречиствателни системи на територията на О. и О.. Бил
потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТН - - Помпена станция „О.”
с. О., О., който бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „В.” 20
kV, негова собственост, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения негова собственост.
Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало
посредством собствения му трафопост на ниво ниско напрежение ( НН. Ответникът
притежавал лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004 г., която била издА.ена от ДКЕВР и осъществявал дейност по снабдяване на
потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. През периода от 01.11.2014 г.
до 30.11.2014 г., заплатил на ответника за м. ноември 2014 г. сумата от 59.40 лева
по фактура № **********/30.11.2014 г., представляващи такса за пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „О.”, намираща се в О.. По посочената фактура заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента нямал претенции и същите
не били предмет на настоящата искова молба. Посочената сума била измерена и
отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение
/НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена станция
„О.”. Измерването по този начин, и конкретно на това място, било
незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г., с решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената,
която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента -
цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период,
клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната
мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащали на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната
мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени. При отдаване на ел.енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващи трансформатор
на потребителя /ако имало такава трансформация/ или в мястото на присъединяване
на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
СТИ на ел.енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие. В случая, за Помпена станция „О. ",
границата на собственост между преносното или съответното разпределително
предприятие и ищеца било Подстанция „Т.” 20 kV, след
която подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „В." 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км, започвал от
Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „К.”, като от същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до
ЗРУ 20 kV /киловолта/ на
Помпена станция „О.”. И електропроводът „В.” 20 kV, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в
които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от него електроенергия, следвало
да бъде монтирано на тази граница - тоест между Подстанция „Т." 20 kV и Електропровод „В.” 20 kV, в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС „О.” и ПС „К.”.
С оглед изложеното относно мястото на измерване на използваната електрическа
енергия, отправил няколкократни писмени искания до „Е.Р." А. за промяна на
мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на
изпратено писмо, му изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с
приложени документи, за следните обекти: Подстанция „Т.” - извод „В."
/т.е. за електропровод „В.”/; извод „Р.”; В. – З. и ПС Х.. След получаване на
това писмо от „Е.Р." А., по отношение на всички останали обекти, посочени
в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН и ищецът не заплащал такса за пренос до ел.
разпределителната мрежа, като единствено по отношение на Електропровод „В.”
това не било сторено. Във връзка с това изпратил и следващо писмо изх. №
2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, че желаел да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция Т., като били посочени изрично и измервателните
точки за двата обекта, за които се изисквала промяната: ИТ № - - Помпена станция
„О.” с. О. и ИТ - „В." с. К. /сега с наименование Помпена станция „К.”/ с.
К.. На това искане „Е.Р." А. му изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с
което го уведомило, че следвало да му предостави документи за собственост на
Електропровод 20 kV извод „В.”. Това искане било
необосновано, тъй като още с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г. изпратил по
отношение на електропровод „В." всички необходими документи. Бил
собственик на Електропровод „В." 20 kV, на
Помпена станция „О.” с. О., на Помпена станция „К.”, и на намиращите се в
обекта ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи
собствеността му върху имотите и съоръженията. Независимо че бил собственик на
имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се променяло
от НН на СН, „Е.Р.” А. не изпълнило зА.ълженията си и продължило да измерва ел. енергия на ниво
ниско напрежение за целия процесен период, вместо на
ниво средно напрежение. Намирал за безспорно, че бил собственик на
Електропровод „В." 20 kV, на Помпена станция „О.”,
на Помпена станция „К.” и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били негова
собственост от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала му. Включването
им в капитала му станало по силата на заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на О.,
с която на основание чл. 2 от Наредбата за държавни имоти му се предоставяло и
на акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи му били
предА.ени. За тези обекти
бил подписан Акт обр.16 и издА.ено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г. ПорА.и липса на собственост на ел. разпределителната мрежа
на „Е.Р." А. и на ответника ищецът не дължа заплащане на такса достъп до
електроразпределителната мрежа. Заплащането за пренос на ел. енергия имало за
цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия
по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й били за негова
сметка, и той заплащал загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на
измервателна група, монтирана в началото й. Тогава ел.разпределителното и ел.
електроснабдителното предприятие нямало разходи по нея, в конкретния случай не
би имало разходи по електропровод В. и нямало основание да калкулира на ищеца
цена за пренос на ел. енергия на ниво средно напрежение през електропровод В..
Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в
ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през
ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в помпена станция О. и/или
след нея нямало ел. разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да имало
такава, тя не била собственост на ответника. Границата на собствеността била
изводите на електропровод В. в ЗРУ на подстанция Т. на ниво средно напрежение,
но това не изключвало факта, че В. не дължало цена за достъп на ответника и
същият я калкулирал недобросъвестно. Ответникът притежавал лицензия, но не
притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „В." Е.
гр. С.. Отделно от това, през процесния период
измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не било
извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с
изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи. ПорА.и това
като не изпълнило зА.ължението
си за правилно определяне местонахождението на измервателните уреди,
разпределителното предприятие допуснало нарушение на закона и не осигурило възможност
за точност на данните от тях, което водило до неоснователно претендиране за
заплащане на недоказани суми за достъп на електроенергия. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащала съгласно
измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на
измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.
Буквалното тълкуване на цитираната норма налагало извода, че дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването
на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена
именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Освен, че било ясно и точно дефинирано
в самата правна норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в
спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство,
разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп по
електроразпределителната мрежа отразявала разходите, които се отнасяли към
дейността по цялостно управление и А.министриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други А.министративни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта била при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явявало от решаващо значение
за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от
нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичало съответно
и тяхната недължимост. ПорА.и
това, за основателността на такава претенция било без значение обстоятелството,
дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до
неправилно измерване, увреждащо потребителя. С оглед изложените съображения
поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия
във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката
и подзаконовите нормативни актове било достатъчно основание за недължимост за заплащане на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, без да било необходимо да се изследва доколко
такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по
договора, /в тази връзка решение № 227/11.02.2013 г., постановено по т. дело № 1054/2011
г. по описа на ВКС/. При така дА.ения
отговор на релевантния за изхода на делото въпрос уважаването на предявения
иск, чийто предмет бил недължимост на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа, като част от цената на консумираната
от ищеца дружество електроенергия, отразена в процесните
фактури, било обусловено от преценката дали потребеното
от ищеца количество електроенергия през исковия период било измерено в местата,
определени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ,
бр. 38 от 11.05.2007 г.), приложими към случая, предвид липсата на изрични
уговорки между страните. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа, към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа. Тъй като в случая не бил налице „понижаващ трансформатор на
потребителя", приложима била втората от посочените две хипотези, т.е.
мястото на измерване било в мястото на присъединяване. ПорА.и
безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на
дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2
ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и
средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определяла от начина на присъединяване и
от вида на съоръженията за присъединяване. ПорА.и
обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод,
собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи
съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била
в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като
средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на
преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните
разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване била единствено границата на собственост на електрическите
съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната
или към електроразпределителната мрежа. Както било посочено по-горе обаче, това
зА.ължение подлежало на
изпълнение само ако било осъществено условието количеството консумирана
електрическа енергия да е измерено в местата, определени по нормативен ред. В
случая това условие не било налице. Количеството потребена
от ищеца електрическа енергия през исковия период било измервано не на
границата на собственост между собствения му кабелен електропровод и
електрическата уредба на електропреносното
предприятие, а в намиращите се след тази граница трафопостове. Следователно,
извършеното от разпределителното дружество измерване било неправомерно и порА.и това за ищеца не било възникнало зА.ължение за плащане на двата компонента от цената на
консумираната електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа. При това положение за ищеца възниквал правен
интерес да предяви срещу ответника иск за заплащане на платените суми за такса
за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния
период, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които
е получил от ищеца.
Искането е да се осъди
ответника да върне на ищеца сумата от 59.40 лева за главница, представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена
станция „О.", ИТН -, за периода 01.11.2014 г. - 30.11.2014 г., и законната
лихва върху тази главница от подаване на исковата молба в съда до изплащането
й, както и сторените по делото разноски.
Правната квалификация
на предявения иск е нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С подА.ения в срок отговор ответникът заема становище, че този иск
бил допустим, но неоснователен и го оспорвал изцяло по основание и размер.
Сумата, негов предмет, била дължима и основателно начислена по сметката на
ищеца. Обстоятелствата и фактите, изложени в исковата му молба, не я правели
недължима. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал
ел.енергия на клиентите си при публично известни ОУ. Действащите такива през процесния период били ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.С." Е., одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Бил титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и извършвал дейността „снабдяване с електрическа
енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 ЗЕ на обособената територия в Ю.. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗЕ, за една обособена територия се издавала само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според
разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от
2006 г.,
отм., бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012) и чл. 104а (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), крайните клиенти използвали електропреносната
или съответната електроразпределителна мрежа, към която били присъединени, при
публично известни общи условия", а според ал. 4 на същия член -
публикуваните общи условия влизали в сила за крайните клиенти без изрично
писмено приемане. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от
договора, поел зА.ължение
да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, с кл.
№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било процесното ИТН -. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се зА.ължил
да му плаща всички свои зА.ължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ и чл. 18
от договора, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на зА.ълженията си по общите
условия, доставил в обекта на ищеца за процесния
период електроенергия, пренесена от „Е.Ю." Е., като за стойността на
доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги издал фактурата,
представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която
съставлявала исковата сума. Действително, ищецът бил клиент на ответника,
явяващ се краен снабдител по смисъла на ЗЕ и на „Е.Ю." Е.
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с
ел.енергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл.
98а ЗЕ). Между ищеца и „Е.Ю." Е. по силата на общи условия бил сключен
договор за пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа. Разпределението
на ел. енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като
„транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежала на
лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 ЗЕ), а електроразпределителната мрежа
била „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служила за разпределение на електрическа
енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на ЗЕ). „Е.Р." Е., като притежател на
Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършвало услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия
по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвало следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени.
Тарифната структура била в съответствие със ЗЕ, ЗА.С и ПТЕЕ. Доставената
ел.енергия, описана в процесната фактура, била остойностена съгласно действащото в процесния
период решение на КЕВР и нивото на напрежение и мястото на измерване,
определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа,
собственост на „Е.Ю." Е.. Присъединяването било извършено преди влизане в
сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба. Доставената електрическата енергия, вписана
в процесната фактура, била остойностена
съгласно действащото в процесния период решение на
КЕВР. Кратка ретроспекция: За първи път с решение № Ц-021/26.06.2008 г. на
ДКЕВР, в сила от 01.07.2008 г. влизали в сила нови цени, както следва: цена за
достъп до електроразпределителната мрежа; цени за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа
енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за битови потребители. Т.е.
„цена за мрежа" се разделяла на два отделни компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа. При така издА.еното решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР цената за
достъп до електроразпределителната мрежа ставала зА.ължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени
към електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които „Е.Ю."
Е. извършвало за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като
оперативно управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по
осигуряване и поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се
включвала стойността на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното
поддържане. Тези разходи били включени в цената за пренос. Цената за пренос
през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички потребители
съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която бил
присъединен обектът им (средно напрежение или ниско напрежение) и отразявала
всички разходи, които „Е.Ю." Е. извършвало за физическото пренасяне,
трансформация и разпределение на консумираните от потребителите количества
електрическа енергия. Самото разделяне на „цена мрежа" на два компонента,
а именно - „цена достъп" и „цена пренос", било продиктувано от
стремежа да се приложат разходо-ориентирани цени,
отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на мрежовия оператор. Това
разбиране било възприето и от Комисията за енергийно и водно регулиране, която
има правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да одобрява цените,
предложени от енергийните предприятия. Решенията на КЕВР били зА.ължителни, както за
енергийните предприятия, така и за техните потребители. В ценовото решение,
цитирано по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган извършвал
за първи път, били: по потребители - в зависимост от вида им (бит или
стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия (високо,
средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две или
три скали). По отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от решението)
разграничение нямало - цената за достъп била относима
към всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това били
всички потребители, които консумирали електроенергия на средно или ниско
напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо
начина на присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на
електроенергия) не било релевантно по отношение на дължимостта
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки
клиент на лицензионната територия на „Е.Ю." Е.. Такъв се явявал и
"Водоснабдяване и канализация" Е.. Всички мрежови разходи, включени
във формирането на „цена достъп", били дължими от клиентите, присъединени
към електроразпределителната мрежа, тъй като те покривали предоставяните към
него услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за
непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване, диспечиране
и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого се снабдявал с
електроенергия) бил мрежови клиент на „Е.Ю." Е., тъй като консумирал в
границите на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за
което само и единствено „Е.Ю." Е. имало издА.ена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" не била прекъсвана, тъй като в спорния
период имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. А
ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" било
обвързано оперативно и технологично с консумацията на електроенергия. Нещо
повече - дори в обектите да не се извършвала консумация на електроенергия за дА.ен период от време, доколкото
те били присъединени към електроразпределителната мрежа и можели във всеки един
момент да започнат да консумират електроенергия, то се приемало, че услугата
достъп им била предоставена (т.е. предоставена им била възможността да
консумират електроенергия чрез достъпа до електроразпределителната мрежа). Впоследствие
от 2008 г.
до днес единственото разграничение, което държавният регулаторен орган бил
въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп, било в
зависимост от вида на клиента (небитов или битов). Такова било то и в решението
на КЕВР, послужило за определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура. Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора
за продажба на електроенергия "Е.С." Е. фактурирало ежемесечно на
клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща
фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени.
В ал. 3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото
фактури, издА.ени на ищеца,
било видно, че те отговаряли на изискванията на ОУ. Процесните
суми били дължими на „Е.С." Е., тъй като услугата „достъп до електоразпределитената мрежа” била предоставена от „Е.Ю."
Е.. След като бил сключил договор и бил приел ОУ, ответникът имал правата и зА.ълженията по тях. Аналогично
на издА.ените от КЕВР
лицензии, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от
КЕВР общи условия. Дейностите на „Е.С." Е. и „Е.Ю." Е. били
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да
спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на
крайния снабдител били съобразени с логиката, по която бил изгрА.ен и функционирал т.нар. регулиран пазар на доставка и
пренос на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа
енергия" (ПТЕЕ) КЕВР била създала зА.ължителни за лицензиантите норми
на поведение, съобразно които те били зА.ължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения
- както между самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти -
потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от
отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвеждала и утвърждавала правилото, че потребителите
на крайните снабдители, които използвали разпределителните мрежи при публично
известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги на крайния снабдител, а
Крайният снабдител събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна
мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период
за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия. Изложената
фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението
за недължимост на цена за електрическа енергия за
стопански потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво
ниско напрежение, начислени за процесния период. Сумите
по процесните фактури били основателно начислени и
дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна. ПорА.и
изложеното счита претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за неоснователна. Ищецът
претендирал присъждането на мораторна лихва за
забавено изпълнение на паричното зА.ължение, считано от датата на плащане на недължимо
платената сума до датата на предявяване на исковата молба в съда. Счита, че
искът бил неоснователен. Касаело се за зА.ължения, които били без точно определен срок за изпълнение,
порА.и което по силата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът
по него изпА.ал в забава от датата на поканата. По
делото липсвали доказателства за отправена покана преди датата на предявяване
на иска, порА.и което и не можело да се приеме, че до
тази дата ответникът бил изпА.нал
в забава. Претендира да му бъдат присъдени разноските, направени в настоящото
производство.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по
делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е
основал предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията
си срещу основателността на този иск.
На основание чл. 146,
ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил посочените в отговора
му писмени доказателства и общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.С.” Е. и общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.Р.” Е., както и
доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: решение № 4486/14.10.1991
г.; справка от ТР – 2 бр.; фактура № **********/30.11.2014 г.; извлечение по
сметка от 29.12.2014 г.; платежно нареждане от 29.12.2014 г.; писмо изх. №
6053-30/24.09.2008 г.; писмо изх. № 1784/23.10.2008 г.; писмо изх. №
2013/05.12.2008 г.; писмо изх. № 01/09.01.2009 г.; заповед № 135/12.12.1995 г.;
акт за приемане и предаване на основни средства; инвентаризационен опис от
16.10.2017 г.; характеристика на ДМА – Трафопост „О.”; акт обр.
16; разрешение за ползване № 261/09.08.1995 г. и констативен протокол №
238715/19.11.2015 г.
НАЗНАЧАВА
по делото комплексна съдебно технико - икономическа експертиза, като за вещи
лица определя Д.Д.Д. и Г.Д.К., които, след като се
запознаят с доказателствата по делото, извършат необходимите огледи на процесния обект и проверки при страните, и там, където това
стане необходимо, да представят по делото заключение, с което да отговорят на
всички въпроси на страните към тази експертиза в исковата молба и отговора, при
депозит в размер на 200 лева, вносим от страните
поравно – 100 лева от ищеца и 100 лева от ответника, по сметка на
Старозагорския районен съд, в 3-дневен срок от получаване на призовките с
препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на
платежните документи удостоверяващи внасянето му в цялост, като им указва, че
ако в дА.ения срок депозита
не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а те ще загубят
възможността да поискат назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен
ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.11.2019 г. от 10.10
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията към него. За същата дата да се призоват и вещите лица, след
внасяне от страните в цялост на определения от съда депозит за изготвяне на
комплексната експертиза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: