Решение по дело №7416/2017 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н  И  Е

 

№ 534                                                 28.03.2018 година                         град Бургас

 

В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

Бургаският районен съд                                        пети граждански състав

На дванадесети март                                             през две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                   Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Недялка Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7416 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на чл. 310 от ГПК и е образувано по повод искова молба от И.Ж.Д. ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат М.М.Т.,  против „БОЛЕРО“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №70, представлявано от П.Ж.К., за признаване за незаконно уволнението й и за отмяна на заповед №104 от 01.08.2017 година на управителя на ответното дружество на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и за задължаване на ответника да извърши поправка на вписването в трудовата й книжка, като посоченото в трудовата книжка основание чл.188, т.3 от КТ бъде поправено на чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Ищцата претендира и присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:

            На 31.08.2015 г. между ищцата и ответното дружество е сключен трудов договор със срок за изпитване по силата на който изпълнявала длъжността „***" в Супермаркети „Болеро". Впоследствие трудовият договор е изменен с Допълнително споразумение от 01.04.2016г., по силата на което е променено основното трудово възнаграждение. С този Трудов договор е уговорен и падеж за заплащане на дължимото от работодателя трудово възнаграждение, а именно - до 30-то число на месеца следващ този, за който същите са дължими. Дължимото трудово възнаграждение за месец май 2017г. не е заплатено от работодателя на ищцата до изтичането на уговорения в трудовия договор падеж. След разговор с управителят на фирмата тя й обяснила че докато не каже „с кой играе" няма да и плати. Изложеното станало повод на 04.07.2017г. ищцата да упражни регламентираното й от закона право, на основание чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ да прекрати едностранно сключения между страните трудов договор без предизвестие. Ищцата неколкократно е правила опити да депозира пред своя работодател уведомлението за прекратяване на трудовото й правоотношение, но връчването е било постоянно и целенасочено възпрепятствано. Това принудило и ищцата да изпрати изявлението си за прекратяване на трудовия договор на електронния адрес на ответното дружество.

            В исковата молба ищцата излага още, че първият опит да уведоми своя работодател за едностранното прекратяване на трудовия договор е направен още на 04.07.2017г., когато е отишла лично при деловодителката в ответното дружество, която приема входящата кореспонденция и връзките на дружеството - ответник със служителите му г- жа В.К.. Тя обаче отказала да приеме уведомлението за прекратяване без да изложи някакви причини. Още на същия ден- 04.07.2017г. ищцата е изпратила изявлението си и на адреса на управление на ответното дружество, използвайки услугите на Български пощи, като е заявила и известие за доставяне. Така изпратено писмо обаче остава непотърсено. На 10.07.2017г. отново с обратна разписка изпраща на седалището и адрес на управление на дружеството изявлението, използвайки услугите на куриерска фирма. При опит служител на куриерската фирма да връчи пратката работник на ответното дружество е пренасочил пратката на друг адрес. При опит да се връчи пратката и на препратения адрес е направен отказ за получаване от Д.Д. - служител в ответното дружеството. След всички тези опити за връчване  пратката е върната на ищцата при условията на констатиран отказ за получаване. Отново на 10.07.2017г. ищцата е изпратила същото изявление, използвайки същите куриерски услуги, но е заявила пратката да не бъде доставяна до адрес, а да бъде поискана от съответния офис на куриерската фирма, което обаче отново е останало безрезултатно. При наличието на описаните откази от страна на работодателя да получи изявлението й на 13.07.2017г. тя го изпратила на електронна поща на дружеството. Вместо страните по настоящия спор да уредят отношенията си свързани с едностранното прекратяване на трудовия договор от името на ответното дружество на основание чл. 193, ал 1 от КТ й била изпратена покана за предоставяне на писмени обяснения с изх. № 18/20.07.2017г. по подробно изложени в цитираното писмо въпроси. Единият от въпросите касае и обосновава правното основание за издаване на заповед за  уволнение, предмет на настоящия спор, и се свежда до предоставяне на обяснения за извършено от ищцата нарушение на чл. 187, ал. 1, т.1 от КТ, а именно: неявяване на работа от 10.07.2017г. до момента на изходиране на писмото по чл. 193, ал.1 от КТ. В своите обяснения ищцата подробно и последователно описва всички действия, които е извършила, за да достигне изявлението й за прекратяване на трудовия договор до ответното дружество, като са изложени и отговори на поставените въпроси, а по отношение на твърдяната „самоотлъчка" е представила надлежен болничен лист преди момента на предоставяне на писмените обяснения. Своите обяснения ищцата се опитала да изпрати на ответното дружество използвайки отново услугите на Български пощи, като е заявила и известие за доставяне, но и обясненията остават неполучени от ответника. С цел да спази предоставения й от ответника срок за писмени обяснения ищцата отново ги изпратила на 24.07.2017г. на електронната поща на дружеството.

Въпреки изложеното на 03.08.2017г. ищцата получава Заповед № 104/01.08.2017г., с която й е наложено наказание „дисциплинарно уволнение". Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й ищцата вече е била прекратила едностранно трудовият си договор. Поради изложеното предявява иска за отмяна на уволнението като незаконно. Освен това, във връзка с гореизложеното и на основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, излага довод, че следва да бъде извършена и поправка на вписаното в трудовата й книжка като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, като посоченото в трудовата книжа основание - чл.188,т.3 КТ бъде поправено на такова по чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ.     

В преклузивния едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като неоснователни.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, не оспорва наличието на индивидуализирания в исковата молба трудов договор с ищцата. Посочва, че през време на действие на договора работодателят „БОЛЕРО“ЕООД е бил винаги коректен спрямо ищцата и заплащал трудовото възнаграждение редовно и съобразно трайно установената практика в магазините на това дружество относно изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, известна и на ищцата: заплащането на възнагражденията става в съответния търговски обект, от наличния оборот за деня, лично на всеки работник в периода между 18-20 -то число на месеца. Оспорва твърдението на ищцата, че „БОЛЕРО“ЕООД не са изплатили дължимото възнаграждение на ищцата виновно и в срок. Излага, че дължимите възнаграждения за месец май 2017 год. са изплащани в обекта, каквато е и практиката в дружеството на дата 17.06.2017год. и 18.06.2017год., когато И.Д. не е на работа в обекта по график. След връщането й на работа, в дините когато е в обекта по график й е съобщено, че заплатите са раздадените и каквато е практиката следва да си получи заплата в офиса на дружеството. Ответната страна твърди, че ищцата е отказала да получи възнаграждението си и да положи подпис, удостоверяващо получаването му. Междувременно били установени сериозни нарушения на трудовата дисциплина от нейна страна и се  е извършвала проверка в дружеството, което на нея й било известно. Оспорва обстоятелството, че ищцата по какъвто и да е начин да е отправяла уведомление по чл.327, ал.1, т.2 от КТ до работодателя и че реално тя не е имала правно основание за това. На 30.06.2017 година е поканена писмено да получи възнаграждението си в офиса на дружеството. Ищцата отказва да получи поканата и отказа е удостоверен от два свидетели. Действително на 04.07.2017год. тя посещава офиса на дружеството придружена от още една дама като желае среща с управителката на дружеството. В офиса и предлагат да й изплатят възнаграждението и да положи подпис, удостоверяващ получаването, но тя категорично отказва, като заявява, че не желае нищо да подписва. Служители в офиса отново правят опит да и връчат покана за получаване на възнаграждението, но тя категорично отказва. От вторник - 04.07.2017год. ищцата спира да идва на работа. Представя болничен лист за периода до 10.07.2017год. и след този период окончателно спира да идва на работа.  По тази причина на 20.07.2017год. работодателят й изпраща искане за даване на обяснения относно извършените от  нея нарушения на трудовата дисциплина, включително и относно неявяването й на работа в два последователни дни. Излага, че писмени обяснения от ищцата не са получени.  Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че тя е отправяла многократни изявления за прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, както и това, че е изпратила писмени обяснения. Видно от приложените към исковата молба копия на пощенски документи, обратни разписки и копия на товарителници от куриерски услуги, същите са адресирани до П.К. -лично, както и до лицето Я.Б.-лично, която не работи в дружеството. Пратките са до поискване. Счита, че твърдението, че лицето Д.Д. е отказало да получи пратките също е неоснователно. Д.Д. - *** в дружеството не е упълномощено да получава пратки до управителя. Отделно от всичко гореизложено ответникът твърди, че липсват каквито и да било доказателства, удостоверяващи съдържанието на тези пратки, посоченото собственоръчно изписано в обратните разписки съдържание на пратките не може да удостовери съдържанието им. Твърдението за изпратена кореспонденция по електронна поща до управителя също не е основателно. Посочената електронна поща не е официална поща на дружеството. Приложената като доказателство извадка от електронна поща с прикачен файл- видно в документен формат също не може да удостовери съдържанието на изпратеното. С оглед на гореизложеното ответната страна счита, че всички твърдения са необосновани и недоказани. Излага довод, че извършеното уволнение от работодателя „БОЛЕРО“ЕООД е законосъобразно. Ищцата не оспорва обстоятелството, че от 10.07.2017год. спира да ходи на работа в дружеството. Посочва, че тя не представя доказателства, обосноваващи нейното неявяване. В този смисъл работодателят е провел законосъобразно процедура по уволнение, включително е поискал обяснения от ищцата. Твърди, че всички дължими трудови възнаграждения на ищцата са платени.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, излага още, че в периода след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е сезирала ТД „Инспекция по Труда“ гр.Бургас, която извършила пълна проверка на прекратяването на правоотношението й, като в хода на тази проверка не били констатирани пропуски или нарушения на процедурата по прекратяване.  Поради изложеното ответната страна моли съда да отхвърли предявените искове.

Ответникът претендира присъждане на разноските, направени по водене на делото. Посочил е доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, сочи доказателства.  Моли съда да постанови решение,  с което да ги уважи. В писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по исковете, дадено в писмения отговор, сочи доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

            Исковете са с правно основание чл.344, т.1 и чл.344, т.4 от КТ.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:

            Страните не спорят, че между ищцата от една страна, като работник, и ответника, от друга – като работодател, е съществувало трудово правоотношение, възникнало на 31.08.2015 година /видно от приетия като писмено доказателство трудов договор от същата дата/, по силата на което тя е заемала длъжността „***“ в Супермаркети „Болеро“ с месечно трудово възнаграждение в брутен размер от  640 лева, съгласно Допълнително споразумение от 01.04.2016 година.

            Страните спорят относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, релевантно за изхода на спора за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказанието е наложено със Заповед №104 от 01.08.2017 година на работодателя. В нея е посочено, че ищцата не се е явила на работното си място, считано от 10.07.2017 година до 01.08.2017 година включително, без уважителни причини. В заповедта е посочено, че за посочения период не е постъпвала молба от И.Д. за ползване на платен или неплатен годишен отпуск и съответно такъв не й е разрешаван. До датата на издаване на заповедта тя не е представила болничен лист или друг извинителен документ за цитирания период и за това от името на работодателя е прието, че тя неоснователно не се е явила на работа за посочения период. В заповедта е посочено, че на 21.07.2017 година й е изпратена покана за предоставяне на писмени обяснения за отсъствието й с изходящ №17 от 20.07.2017 година №18 от 20.07.2017 година, чрез услугата Телепоща, която е връчена на ищцата на 21.07.2017 година по постоянния й адрес, а на 24.07.2017 година и на настоящия й адрес. Ищцата е представила обяснения, които според работодателя не се подкрепят от доказателства. Поради изложеното и на основание чл.188, т.3 от КТ вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ за допуснатото нарушение на трудовата дисциплина на ищцата е наложено оспореното дисциплинарно наказание.

            Ищцата твърди, че правоотношението между страните с източник трудовия договор,  е прекратено от нейна страна на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ  поради факта, че работодателят забавил заплащането на трудовото  възнаграждение за месец май 2017 година преди издаване и връчване на заповедта.  За установяване връчване на волеизявлението й на ответното дружество, в качеството му работодател, ищцата е представила  преписи на известия за доставяне, изпратено до „Болеро“ ЕООД, на адрес: град Б., ***, на който адрес, съгласно справката от Търговския регистър, се намира седалището и адреса на управление на дружеството. В нея е посочено, че съдържа изявление от  04.07.2017 година, прието като писмено доказателство по делото, за прекратяване на трудовия договор на посоченото по – горе основание. В тази обратна разписка липсва отразяване, че е получена. Изпратено е и писмо до представляващия ответното дружество на адрес: град Б., ***, който адрес не се установява да е на дружеството или на неговия представляващ. От това доказателство не се установява получаване на книжата.  Уведомлението за прекратяване на трудовия договор, което е отразено като съдържание на пратката, изпратено по куриерска фирма, е до адрес: град Б., ***, който видно от Търговския регистър е посочен като адреса за кореспонденция с НАП на територията на страната. На този адрес, видно от официалното удостоверяване от куриера, е получен отказ за получаване на пратката на 13.07.2017 година от Д.Д.. По делото са приети и други писмени доказателства относно уведомяването от страна на ищцата на работодателя за прекратяване едностранно без предизвестие  на трудовото правоотношение – изпратено на адреса, посочен като седалище и адрес на управление до Я.Б., до С.Ц. – до офис в ж.к. „И.“ бл.***; до управителя на дружеството на адрес: офис ***,***, База *** и други, за които липсва отразяване  в книжата да са получени.  От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото, съдебно – техническа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, настоящият състав приема, че не може да се установи към момента на регистрация под чие име е регистриран имейл адреса, както и IP адреса на ответника и съответно не следва извод, че уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение, изпратено от ищцата е получено от ответника по електронен път.

            При тази факти относно връчване на волеизявлението на ищцата за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, съдът приема следното:

            В решение №283 от 06.04.2010 година по гражданско дело № 507 от 2009 година на ВКС, III г.о., е прието, че   за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.46 и чл.47, във вр.с чл.41 ал.3 ГПК/отм.,но действащ към 2006г./-сега чл.42 и чл.44 от ГПК, както и съобразно специалния закон –чл.36 от Закона за пощенските услуги.

            В случая настоящият състав приема, че уведомлението е връчено при условията на отказ съгласно чл.44 от ГПК на дата 13.07.2017 година. В тази връзка с това следва да бъде посочено, че от показанията на свидетелката В.П.К., работеща  в ответното дружество в отдел „***“ се установява, че в офиса няма отдел за входиране на поща.

            Не е спорно, че работодателят не е заплатил на ищцата трудовото възнаграждение към момента, когато тя е изпратила и е получено уведомлението.  Съгласно трудовия договор възнаграждението се заплаща до 30 – то число на следващия месец. В случая трудовото възнаграждение е следвало да бъде платено до 30.06.2017 година. Видно от приетите като писмени доказателства преводни нареждания за кредитен превод трудовото възнаграждение на ищцата за месец май 2017 година и месец юни 2017 година е било изплатено по банков път на 31.07.2017 година. Страните спорят относно това дали е налице забава на кредитора, в случая на ищцата за получаване на трудовото възнаграждение, което би освободило работодателя от отговорност. От събраните по делото доказателства не се установява кога са били платени заплатите на работниците в ответното дружество за месец май, но не е спорно, че ищцата не е присъствала при плащането на другите работници, тъй като е била в почивка. От показанията на  свидетелката В.К. се установява още, че 04.07.2017 година ищцата се явила на работа и поискала среща с управителката. За това обстоятелство по делото е приета и писмена покана. Тъй като не било изплатено трудовото възнаграждение свидетелката поискала това да бъде направено, но ищцата отказала да подпише документ, който да удостовери това. Свидетелката Р.А.Б., чиито разпит е поискан от ищцата, установява, че била с нея когато посетила счетоводството на дружество и била много уплашена, тъй като знаела, че ще я карат да подписва документи, които не са в нейна полза и се страхувала. От показанията и на двете свидетелки се установява, че ищцата не е искала да подписва документи в ответното дружество. Предвид изпълнението на задължението на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение по банков път, настоящият състав приема, че това е можело да бъде направени и преди това, към датата на която е следвало да бъде изпълнено съобразно уговореното в договора.

           Обстоятелството дали е налице забава на кредитора /чл.95 от ЗЗД/ за получаване на трудовото възнаграждение е ирелевантно за иска по чл.344, т.1 от КТ, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с факта на получаване на изявлението на работника от работодателя съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ и е без значение дали са налице основанията за прекратяване към него момент. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение. В този смисъл е  Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г.   Обстоятелството дали е било налице основанието, посочено от ищцата,  има значение за иска по чл.344, т.4 от КТ.

            От писмения отговор на ответното дружество се установява, че ищцата е представила болничен за периода до 10.07.2017 година.

            При тези факти се налагат следните правни изводи:

            Трудовото правоотношение в конкретния случай е прекратено от ищцата на 13.07.2017 година при условията на отказ на работодателя да приеме уведомлението й за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ –поради незаплащане в уговорения срок на трудово възнаграждение. Съгласно чл.270 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата В ал.3 е посочено, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В конкретния случай, видно от извършеното плащане по банков път, работодателят е разполагал с банковата сметка на работника, поради което следва да се приеме, че не е налице забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД в резултат на което да е освободен от отговорност. Съгласно тази норма кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

От друга страна съдът взе предвид, че от изявлението на работодателя  в писмения отговор се установява, че ищцата е била в болничен до 10.07.2017 година. Съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ, за да е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание следва работникът да не се е явил на работа два последователни работни дни. От събраните по делото доказателства не се установява, че на дати 11.07.2017 година и 12.07.2017 година ищцата е следвало да бъде работа, за да се приеме, че преди прекратяване от нейна страна на трудовия договор тя е извършила нарушение на трудовата дисциплина, а и към този момент работодателя не е упражнил потестативното си право да наложи дисциплинарно наказание.  Наказанието е наложено със заповед от 01.08.2017 година, след като правоотношението между страните вече не е съществувало. В този смисъл е Решение № 266 от 5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., ГК, II г. о..  Поради изложеното настоящият състав приема, че уволнението, оспорено с предявения иск, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При тези изводи не следва да бъде обсъждано и дали е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание в частта относно поискване и даване на писмени обяснения от работника по чл.193 от КТ.

            По иска с правно основание чл.344, т.4 от КТ настоящият състав приема следното:

            В Определение № 654 от 15.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 533/2014 г., III г. о., ГК, е прието, че при наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. С получаването на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия е настъпило действието на прекратяването /съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ/ и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна.

        При това положение е основателен и искът за промяна на основанието за уволнение - действителното основание за прекратяване на трудовия договор е по чл. 326, ал.1,  т. 2 КТ, вместо вписаното в трудовата книжка – чл.188, т.3 от КТ.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде бъдат уважени предявените искове като уволнението бъде обявено незаконно и бъде поправено основанието за прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка на ищцата.

            При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищцата по водене на делото, които видно от приетите по делото писмени доказателства са в общ размер 900 лева и представляват платено адвокатско възнаграждение.

            На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на по  50 лева за всеки един от исковете, съобразно правилото на чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнение, извършено със Заповед №104 от 01.08.2017 година на представляващ  работодателя „Болеро“ ЕООД – град Бургас, ЕИК *********, с която на И.Ж.Д. ЕГН **********,  на длъжност „***“ на основание чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

            ПОСТАНОВЯВА да бъде извършена поправка от „Болеро“ ЕООД – град Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №70, представлявано от П.Ж.К., на основанието за прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка на И.Ж.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, като вместо: „чл.188, т.3 от КТ и считано от  01.08.2017 година“ да се чете „чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ – поради това, че  работодателят забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване, считано от 13.07.2017 година“.

            ОСЪЖДА „Болеро“ ЕООД – град Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №70, представлявано от П.Ж.К., да плати на И.Ж.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 900 лева /деветстотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

ОСЪЖДА „Болеро“ ЕООД – град Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №70, представлявано от П.Ж.К., да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на  100 лева/сто лева/, представляваща платена държавна такса и сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

                                                          

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД