Р Е Ш Е Н И Е
№ 250/08.03.2023 година, град Бургас
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на
08.02.2023 г. в състав:
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1010 по описа на съда за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда за обжалване на ревизионни актове, на
основание чл.156 и сл. от ДОПК, вр. с чл.129 от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Метал Про инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Славянска“ № 55,
представляван от Р.И.С., против Акт за прихващане или възстановяване с №
П-02000222019619-004-001/18.02.2022 г., издаден от инспектор по приходите при
ТД на НАП Бургас в частта, в
която на дружеството е отказано възстановяване на лихва съобразно чл.129, ал.6
от ДОПК. Оспореният акт е изцяло потвърден
с Решение № 71 от 13.05.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при централно управление на НАП.
Жалбоподателят твърди, че в
оспорената част АПВ е незаконосъобразен,
постановен в нарушение на материалноправните норми. Сочи, че приходната
администрация дължи връщане на лихва за забава върху суми, които са били
недължимо внесени и вече са възстановени/прихванати. Иска се отмяна на акта в
оспорената част и връщане на преписката на приходната администрация за ново
произнасяне. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от пълномощник,
който поддържа жалбата. Поддържа искането за отмяна на акта в обжалваната част
и за присъждане на разноски.
Ответникът – директор на дирекция
„ОДОП“ Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска същата
да бъде отхвърлена. Представя доказателства относно проведения търг с тайно
наддаване. Поддържа становище, за недължимост на претендираната лихва. Претендира разноски.
Факти:
По изпълнително дело №
**********/2015г. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, с длъжник „Спектър-Г“ ЕООД,
ЕИК *********, е проведен търг с тайно наддаване по реда на чл.251-254 от ДОПК за продажба на
недвижим имот: УПИ №VII в кв. 12 по плана на
гр. Приморско, с идентификатор №58356.501.255, целият с площ 2 211 кв.м. Дружеството – жалбоподател
подало предложение за закупуване на имота, като за това внесло определения
депозит в размер на 13 500 лв. (л.28). За провеждането на търга е съставен протокол (л.114),
съгласно който за търга има постъпило едно предложение от „Метал Про инвест“
ЕООД.
С обявление изх. № С-190002-118-0000595/22.08.2019
г. (л.111) е обявено класирането на подадените в търга оферти, като подадената
от „Метал Про инвест“ ЕООД оферта е класирана на първо място с предложена цена
67 700 лв.
С писмо изх. № С190002-108-0000554/22.08.2019
г. (л.108) дружеството е уведомено, че е обявено за купувач на недвижим имот УПИ
№ VII в кв. 12 по плана на гр. Приморско, с
идентификатор №58356.501.255, целият с площ
2 211 кв.м., на цена в размер на 67 700 лв. Определен е
седемдневен срок от уведомяването за внасяне на остатъка от сумата в размер на 54 200
лв.
С платежно нареждане от
23.08.2019 г. (л.107) по сметка на приходната администрация сумата от
54 200 лв. била платена.
Издадено е постановление за
възлагане на недвижим имот с изх. № С190002-091-0000619/26.08.2019 г. (л.106),
по силата на което „Метал Про инвест“ ЕООД е обявен за купувача на имота. Извършен
е въвод във владение на купувача, съгласно протокол за въвод във владение с
изх. № С1900002-115-0000215/29.08.2019 г. (л.24).
По жалба на „Спектър-Г“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение №
109Б/31.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП Бургас, с което на основание чл.267,
ал.1, във връзка с чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх.
№ ИТ-00-8712/23.08.2019 г., както и допълнение към жалба вх. № ИТ-00-8712#3/28.08.2019 г. по описа на ТД на НАП Бургас, е
образувано адм.д. №1882/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас. С решение
№ 397/12.03.2021 г. (л.38) съдът отменил Решение № 109Б/31.07.2020 г. на директора
на ТД на НАП Бургас и Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С190002-091-0000619/26.08.2019
г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, с което на основание
чл.253 от ДОПК е възложен на „Метал Про инвест“ ЕООД с ЕИК ********* недвижим
имот – УПИ VІІ в кв. 12 по плана на гр. Приморско, обл. Бургас, ул. „Лагуна“, с
идентификатор 58356.501.225, целия с площ от 2 211 кв.м. С решение №
12548/08.12.2021 г. по адм.д. № 5106/2021 г. по описа на ВАС (л.45) е
отхвърлена жалба на „Метал Про инвест“ ЕООД срещу решението на Административен
съд – Бургас.
С искане с вх. № ИТ-00-405/19.01.2022
г. „Метал Про инвест“ ЕООД (л.21) сезирал директора на ТД на НАП Бургас за възстановяване
на платените от дружеството разходи във връзка с придобиването на имота по
отмененото постановление за възлагане, включващи сумата платена за закупуване
на имота: платен депозит 13 500 лв. и доплащане на цената на имота 54 200
лв., разходи за придобиване на имота: д.т. за
обнародване в ДВ 20 лв., данък придобиване 2 031 лв., разноски за
въвод във владение 20 лв., д.т. за вписване в имотния регистър 67,70лв., местни
данъци и такси 1 117,87 лв.
Във връзка с подаденото искане с
АПВ № П-02000222019619-004-001/18.02.2022 г., издаден от инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас (л.48) е прието за установено, че дружеството има
надвнесена сума в размер на 67 700 лв., представляваща сбора от платен
депозит за търг – 13 500 лв. и доплащането на цената на имота в размер на
54 200 лв. Съгласно служебна бележка с изх. № С220002-181-0014470/18.02.2022
г. (л.68) „Метал Про инвест“ ЕООД има изискуеми публични задължения по изп.д. №
*********/2018 г. в размер на 74 743,80 лв. (в т.ч. главница 51 145,29
лв., лихва 23 498,51 лв. и нелихвоносна част 100 лв). С акта са прихванати
надвнесените суми в размер на 67 700 лв., като на дружеството не са
възстановени сумите, представляващи разходи за придобиване на недвижимия имот и
лихви.
„Метал Про инвест“ ЕООД подал
жалба срещу АПВ № П-02000222019619-004-001/18.02.2022 г. (л.18), с която иска
отмяна на акта, в частта, с която на дружеството не са възстановени всички
разходи, свързани с придобиването на имота, както и законната лихва за извършените
разходи.
В становище от инспектор по
приходите (л.47) е прието, че в искане с вх. № ИТ-00-405/19.01.2022 г.,
дружеството не е претендирало начисляване и възстановяване на законна лихва.
С решение № 71/13.05.2022 г.
директорът на дирекция „ОДОП“ Бургас потвърдил акта за прихващане или възстановяване
№П-02000222019619-004-001/18.02.2022 г. в частта, с която на дружеството не е
възстановена сумата в размер на 3 256,57 лв., представляваща разходи за
придобиване на недвижим имот, както и законната лихва за всички извършени
разходи. В мотивите е посочено, че всички разходи, извършени във връзка с
придобиването на имота, освен депозит – 13 500 лв. и доплащане –
54 200 лв., са платени на други субекти, поради което същите следва да се
претендират именно от тях.
Правни
изводи:
На основание чл.129, ал.7 от ДОПК актовете за
прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на
ревизионните актове. Предвиденото в чл.152 от ДОПК обжалване по административен ред е извършено и
АПВ е потвърден в обжалваната му част. Жалбата е подадена в срока за обжалване от
лице, което е адресат на акта.
Разпоредбата
на чл.160, ал.1 от ДОПК указва, че съдът решава делото по същество, като може
да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част
или да отхвърли жалбата.
Обжалваният АПВ е издаден от орган
по приходите при ТД на НАП Бургас, който е компетентен съобразно чл.129 от ДОПК. АПВ в
оспорената част по административен, респективно по съдебен ред е издаден в
изискуемата от закона писмена форма и е мотивиран, като са посочени
фактическите основания за издаването му и приетите за приложими правни норми.
Обжалваният АПВ е издаден при спазване на административнопроизводствените
правила, като липсват оплаквания в тази насока и съдът не установява служебно
допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Жалбоподателят не оспорва размера
на направените с АПВ прихващания, нито размера на определената за
възстановяване сума. АПВ е предмет на оспорване в частта, с която на
дружеството не са определени лихви върху признатата за възстановяване сума.
Съгласно чл.129, ал.5 от ДОПК органът
по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в
сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на
ал.2, т.2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал.6 лихва,
когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на:
1. суми за неправилно или
недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или
наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или
становище;
2. незаконосъобразно отказани за
възстановяване суми;
В случая не е налице нито една от посочените
хипотези, тъй като не е налице влязъл в сила съдебен или административен акт,
който да установява недължимост на внесената сума.
Съгласно разпоредбата на чл.129,
ал.6 от ДОПК недължимо
внесени или събрани суми, с изключение на задължителните осигурителни вноски се
връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани
въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи, сумите се връщат
със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда
на ал.1-4. Цитираната норма разграничава две хипотези, при които началният
момент на дължимост на лихвата за забава е различен, в зависимост от това дали
внасянето или събирането на недължими суми е въз основа на акт на органа по
приходите или не.
Настоящият състав счита, че
дължимостта на лихвата следва по силата на закона и в този смисъл липсва
нормативно изискване същата да бъде изрично поискана.
В конкретния случай жалбоподателят
е заплатил суми въз основа на постановление за възлагане, издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас, който съгласно чл.7, ал.2 от Закона за
Националната агенция по приходите, е орган на приходната агенция.
Не могат да бъдат приети
наведените в жалбата доводи, че публичният изпълнител е орган по приходите,
съгласно чл.7, ал.1 от Закона за националната агенция по приходите. Видно от
изчерпателното изброяване държавните публични изпълнители не са органи по
приходите, поради което внесените по техни указания суми не представляват
внесени и събрани въз основа на акт на орган по приходите по смисъла на чл.129,
ал.6, предл. първо от ДОПК. За издадените от държавните публични изпълнители
актове е приложима разпоредбата на предл. второ на чл.129, ал.6 от ДОПК, която
указва начисляването на лихва по актове, издадени от органи различни от
органите по приходите (Решение № 903/23.01.2017 г. по адм. д. № 1563/2016 г. на
ВАС).
Настоящият
състав намира, че посочената в жалбата съдебната
практика и цитираните решения на СЕС, не са относими към конкретния случай, тъй
като тези актове касаят правоотношения, свързани с недължимо платени данъци и не
засягат уредбата на дължими лихви при недължимо платени суми в изпълнителното
производство, още повече че са приложими само в случаите на липса на национална
правна уредба.
Обжалваният АПВ е издаден
в противоречие с приложимия материален закон и в процесния случай при условията
на чл.129, ал.6, предл. второ от ДОПК, върху недължимо платената сумата следва
да се начисли законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена
от приходната администрация.
Ето защо, обжалваният акт в
частта, с която е отказано заплащане на лихва върху внесените на отпаднало
основание суми, следва да се отмени.
Приходната администрация е получила искането
за възстановяване на недължимо платената сума на 19.01.2022 г., като
предвиденият в чл.129, ал.3 от ДОПК 30-дневен срок е изтекъл на 18.02.2022 г.,
като АПВ е издаден на 18.02.2022 г. Тъй като естеството на акта не позволява
решаването на делото по същество, на основание чл.160, ал.3 от ДОПК, съдът следва да върне преписката на компетентния орган по приходите
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно – да
възстанови сумата за законната лихва на жалбоподателя при съобразяване на
правилото на чл.129, ал.6, предл. второ ДОПК.
С оглед изхода от
спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в претендиран
и доказан размер на 50 лв. – платена държавна такса.
Предвид изложеното и на основание чл.197, ал.3 от ДОПК и чл.143,
ал.1 от АПК, Административен съд –
Бургас, II – ри състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ акт за
прихващане или възстановяване с № П-02000222019619-004-001/18.02.2022 г.,
издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден в обжалваната
част с Решение № 71 от 13.05.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при централно управление на НАП, в частта, с която се отказва
начисляване на лихва върху недължимо платени суми.
ВРЪЩА административната
преписка на ТД на НАП – Бургас за ново произнасяне при спазване на
задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени
в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Бургас
да плати на „Метал Про инвест“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Славянска“№55, представляван от Р.И.С., сума в
размер на 50 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: