Р Е Ш Е Н И Е
№ 40 22.02.2016 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: В.А.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1166 по
описа на Районен съд - Хасково за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е.Г.М. ***, чрез пълномощника адв. М.К. от АК - Разград срещу Наказателно постановление № 15-1253-000780 от 03.07.2015 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и по чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания съответно „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато съществено нарушение, както на материалния закон, така и на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована се явява, като лично заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество, чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. М.К. от АК – Разград, развива конкретни и подробни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 05.06.2015 г. свидетелите Ж.Г.Ж. и Н. В. В., двамата към този момент на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково участвали, заедно с други техни колеги от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково в провеждането на специализирана полицейска операция в град Хасково и били установени със служебните автомобили на МВР по бул. „Освобождение“ в района на Бензиностанция „Лукойл“.
В около 16:45 часа, свид. Ж.Г.Ж. *** лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“ с рег. № ******, управляван от жалбоподателя Е.Г.М. и нейна собственост. При отбиване на лекия автомобил, свид. Ж.Г.Ж. забелязал, че водачът на превозното средство го управлява без да използва обезопасителен колан, а в хода на извършената проверка, установил, че жалбоподателят представила Акт за установяване на административно нарушение № 119713, за който преценил, че бил с изтекъл срок на валидност. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в нейно присъствие и в присъствие на свид. Н. В. В., бил съставен от свид. Ж.Г.Ж. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 240489, който Е.Г.М., подписала, без да впише обяснения и възражения срещу съставения акт в съответната предвидена за това графа. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили в рамките на законоустановения срок от съставянето му, респ. връчването осъществено на дата 05.06.2015 г., според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетеля Ж.Г.Ж. относно фактите, възприети от него при извършването на процесната проверка, а така също и тези, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. За последната група факти – тези, свързани с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра на изложеното и от свид. Н. В. В..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Според чл. 157, ал. 6 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. По силата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Съгласно чл. 185 ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията на контролните органи по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. Действително, установи се в хода на производството пред Районен съд – Хасково, че само единият измежду двамата разпитани свидетели лично, при това пряко и непосредствено е възприел управлението на превозното средство от жалбоподателя Е.М. без обезопасителен колан и е участвал в извършване на проверката на документите, които водачът е представила – свид. Ж.Г.Ж., а другият свидетел – Н. В. В. е участвал единствено в процедурата по съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение. Изложеното обаче не обосновава само по себе си извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, очертани в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, което да се квалифицира като съществено такова, каквото е актуалното виждане в преобладаващата практика на съдилищата. Критерият за това дали едно процесуално нарушение може и следва да се квалифицира като съществено е този, основан на преценката дали с допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на жалбоподателя В случая, на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която жалбоподателят не се възползвала.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на тези по т. 4 от цитираната разпоредба в частта относно визираното нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. В конкретната хипотеза актосъствителят е вписал, че водачът управлява посоченото в него моторно превозно средство, „…..с Акт № 119713 с изтекъл срок на валидност“, като се налага уточнението, че очевидно се има предвид не какъв да е акт, а акт за установяване на административно нарушение. Липсва обаче каквато и да е конкретизация за датата на съставяне на цитирания „акт“ и предявяване на нарушителя, за да може да се преценят твърденията на актосъставителя за изтичане на едномесечния срок по чл. 157, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, което вероятно е искал да каже с употребата на израза „с изтекла валидност“. Тоест налице е привличане към административнонаказателна отговорност, без да се описва в какво конкретно се изразява поведението на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, съобразно изискванията на фактическия състав на визираната разпоредба. Не са уточнени времевите рамки на срока, определен по смисъла на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, кога започва да тече и кога изтича, според актосъставителя, за да може се прецени дали деянието е въобще съставомерно. По този начин е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените при описание на нарушението, по начин довел до ограничаване правото на защита на лицето, привлечено към наказателна отговорност. Това лице следва да знае и да е наясно за всички факти, от състава на нарушение, което се твърди, че е извършило, а контролните органи е необходимо да изложат ясни, конкретни и вътрешно безпротиворечиви твърдения за тяхното осъществяване. Нещо, което по изложените съображения не е изпълнено и по този начин е налице основание за отмяна на издаденото НП в същата част - по пункт 2 от НП относно нарушението по чл. 185, ал. 1, вр. 157, ал. 6 от ЗАНН на процесуално основание, доколкото наказващият орган е възприел изцяло констатациите, материализирани в съставения АУАН, без да се обсъждат въпроси по същество относно това нарушение. Последното впрочем се явява и невъзможно без твърдения за неговите белези, които да бъдат изследвани от съда в осъществявания контрол за законосъобразност.
По отношение на другото описано в него нарушение по чл. 137а, ал. 1 Закона за движението по пътищата, актът за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията за неговата редовност.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си в частта относно нарушението по т. 1, квалифицирано по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1, вр. чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в НП в частта относно нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1, вр. чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Е.Г.М. управлявала лек автомобил марка „Нисан”, модел “Джук”, с рег. № ******, нейна собственост, за което превозно средство няма спор, че е категория М, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗДвП, без да използва обезопасителен колан. Факт, възприет от пряко и лично от свид. Ж.Г.Ж. в момента на движение на превозното средство, непосредствено преди и след подаване на сигнал за спирането му от органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4 т.7, предл. 1 вр. чл.137, ал. 1 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган при липса на възражения, респ. доказателства за наличие на факти, сред визираните в ал. 2 на цитирания текст, обосноваващи изключение от задължението по ал. 1, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността.
Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните по - горе разпоредби за деянието по пункт 1 от НП. Законодателят не е предвидил възможност за съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба”, като размера на наложената глоба съответства на материалния закон и предвидено в приложимата санкционна разпоредба. В останалата част, с която на основание Наредба № I3-1959 на МВР на жалбоподателя са отнети общо 6 контролни точки за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП наказателното постановление няма санкционен характер, тъй като отнемането на контролни точки не съставлява административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „в” от ЗАНН, а се явява последица от извършеното нарушение, т. е. поставено е в зависимост от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено административно наказание.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна в частта, в която се обжалва процесното наказателно постановление за нарушението по пункт 1, квалифицирано по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, в която част санкционният акт следва да бъде потвърден от съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1253-000780 от 03.07.2015 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 185 от ЗДвП на Е.Г.М. *** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата обжалвана част за нарушението по пункт 1.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.