Решение по дело №2466/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 205 ал.5 и чл. 203 ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

Образувано е по жалба от адвокат Л. Д. от АК – Варна, като пълномощник на А. Е. П. с [ЕГН] - майка и законен представител на малолетния А. Т. А. с [ЕГН] и адрес – [населено място], [улица], със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 5, офис № 6, против заповед № РД – 06 - 348/14.12.2023 година на директора на основно училище (Училището) „Св. Св. К. и М.“ – [населено място] (лист 6 – 7).

С оспорената заповед на А. А., за неизпълнение на задълженията му по чл. 172 ал. 1 т. 3 и т. 9-10 от ЗПУО и на чл. 98 ал. 1 т. 3 т. 24 и т. 31от Правилника за дейността на Училището, изразяващо се в системна употреба на обидни думи, квалификации и ругатни срещу съучениците му, засягащи тяхната чест и достойнство, обидни думи срещу родителите на съучениците му, системни подигравки и различни прояви на агресия (включващи ритане, удряне, скубане и блъскане), е наложена санкция „предупреждение за преместване в друго училище“.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта.

Цитират се нормите на чл. 199 и чл. 205 от ЗПУО и се твърди, че обжалваната заповед не е мотивирана, защото в нея не е описано поведението на ученика с посочване на всички факти, съставляващи основание за квалифициране на това поведение като неизпълнение на задължения по ЗПУО. Заявява се, че в заповедта не са конкретизирани датите и мястото на нарушенията, не е посочено в какво точно поведение се изразява неспазването на установените правила, като такива мотиви не се извличат и от приложената административна преписка. Поддържа се, че в заповедта и преписката към нея не се сочи и в какво конкретно се изразява агресивното поведение на Айгъров спрямо неговите съученици. Изтъква се, че в производството по налагане на санкцията е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяване на ученика и неговите родители за образуваното производство, поради което те са били възпрепятствани да упражнят правото си на изслушване и защита.

Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение.

След съпоставка на доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

В началото на учебната 2023/2024 година А. А. е бил ученик в пети „а“ клас в Училището.

Н. 25.10.2023 година, в резултат на лошата дисциплина на ученика в часовете на различни преподаватели по различни учебни предмети, директорът на Училището издала заповед № РД – 06 – 147/25.10.2023 година, с която наложила на Айгъров санкция „забележка“ по чл. 203 ал. 1 от ЗПУО, поради допуснатите от него пет забележки от учители за лоша дисциплина на конкретни дати – на 20.09.2023 година по Б.; на 05.10.2023 година, на 13.10.2023 година и на 19.10.2023 година по английски език, и на 17.10.2023 година по математика (лист 51 - 52).

Н. същата дата – 25.10.2023 година – А. П. подала заявление за ползване на психологически услуги за А. А. от експерт „Образование“ в О. Н. и декларирала писмено, че е съгласна на детето да бъде предоставено психологическо консултиране (лист 54 и 53).

Н. 17.11.2023 година класният ръководител на Айгъров предложила писмено на директора на Училището на детето да бъде оказана обща подкрепа за личностно развитие и за превенция на поведение, което излиза извън рамките на приличието. Към предложението си класният ръководител изготвила писмено мотиви, в които посочила, че Айгъров има нужда от обща подкрепа за личностното си развитие, предвид неизпълнението на задълженията му по ЗПУО и системна употреба на обидни думи, квалификации и ругатни срещу съучениците му и техните родители, системни подигравки и различни прояви на агресия, включващи ритане, удряне, скубане и блъскане. Класният ръководител предложила общата подкрепа за Айгъров да продължи до 29.03.2024 година като посочила следните дейности – обсъждане на проблема с класния ръководител, използване на педагогически съветник/психолог за разрешаване на конфликти и психологическа консултация (лист 93 и 92).

Н. 20.11.2023 година със заповед № РД – 06 – 212/20.11.2023 година директорът на Училището назначила екип (класния му ръководител и психолог) за подкрепа на личностното развитие на А. А. предвид констатираното неизпълнение на задълженията на ученика, изразяващо се в системна употреба на обидни думи, квалификации и ругатни срещу съучениците на Айгъров срещу и техните родители, системни подигравки и различни прояви на агресия, включващи ритане, удряне, скубане и блъскане. Със същата заповед директорът утвърдила план и график за работа с Айгъров – за консултации и психологическа подкрепа (лист 94 - 99).

Н. 07.12.2023 година класният ръководител на Айгъров изпратила съобщение до майка му – А. П. – посредством приложението „Школо“. В съобщението си тя посочила, че поведението на Анод е изключително неприемливо и се изразява в системно нанасяне на обиди на неговите съученици чрез нецензурни думи, [жк], засягащи честта и достойнството им, като обидни думи и подигравки са били употребени от А. и по отношение на дете със специални образователни потребности. Класният ръководител определила това поведение на Айгъров като „психически тормоз“ (лист 38).

Н. същата дата, с две последователни съобщения, отново през приложението „Школо“, А. П. благодарила за сигнала, а след това цитирала А., който заявил, че „боя го е започнал първи С.“ и че „на камерите може да се провери кой е започнал“. П. написала, че според А., в „понеделник“ трябва да „дойдем в училището“, но А. не знае в колко часа (лист 38).

Н. 07.12.2023 година, на основание чл. 65 от Наредбата за приобщаващото образование, директорът, заместник – директорите, класният ръководител и психологът на Училището се събрали на съвещание и изслушване на А. А., във връзка с постъпили сигнали от негови съученици за системен психичен и физически тормоз, упражняван от Айгъров. От децата – жертви на агресията, били взети писмени обяснения, като такива били дадени и от самия Айгъров. Съученикът му К. написал, че е бит от А. с „изкуствена трева до мивката“, а освен това, че бил обиждан с думата „безполезен“. К. написал, че се е смял, защото така се е сдържал да не се разплаче (лист 32). Съученичката му В. написала, че била обиждана от А. с думите „мръсна“, „тъпа“, че нейната майка е била обиждана от А. с думите „мръсна“ и „дебела“. В. написала, че се страхува да влиза в училището, защото Айгъров я обижда (лист 32). Съученикът му С. написал обяснение, в което посочил, че е обиждан от А. с думите „педерас“, „тъпанар“, „глупак“, „шибаняк“ и „малко копеле“, че е бил псуван от А. „на майка“, както и че при направена му забележка от С. (който е бил дежурен в класната стая) А. е „тръгнал на бой“ (лист 34). Писмено обяснение дал и А. А.. За конфликта със С. той посочил, че е бил наречен „балък“, но е игнорирал обидата, както и че С. го е обиждал много „на майка“ в четвърти клас (т.е. през предходната година). Признал, че е ударил К. с парчето трева, но заявил, че това е било „на бъзик“ и К. се е засмял. По отношение на съученичката си М. (по делото не е приложено писмено оплакване, съдържащо името на това дете, приложено е без име – виж лист 33) той написал, че тя прави физиономии зад гърба му и го докосва, с което е предизвикала ответното му поведение (лист 30 - 31).

За установените факти в хода на заседанието директорът, заместник – директорите, класният ръководител и психологът на Училището съставили протокол, към който били приложени всички обяснения на децата (лист 29 - 34).

Н. 08.12.2023 година класният ръководител на А. А. изготвила мотивирано предложение за налагане на нова санкция на ученика – „Предупреждение за преместване в друго училище“, предвид продължаващото му поведение на нарушител на установените правила за поведение по чл. 172 ал. 1 т. 3 и т. 9-10 от ЗПУО и чл. 98 ал. 1 т. 3, подт. 24, 28 и 31 от Правилника за дейността на Училището. В предложението си класният ръководител описала мерките, които са били предприети спрямо Айгъров до момента – разговори и срещи с майката на ученика, регистрирани в дневника на класа, наложена санкция „Забележка“ и разговори с психолог. Класният ръководител поискала определяне на време за провеждане на изслушване на ученика за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с описаните нарушения и посочила ,че родител на Айгъров ще бъде уведомен за правото си да присъства на изслушването с оглед предстоящото налагане на санкция (лист 35).

Н. 08.12.2023 година директорът на Училището изготвила писмено уведомление до А. П. за откриване на процедура по налагане на санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“, предвид установените нарушения на А. А.. В уведомлението директорът посочила, че в процедурата малолетният ученик се представлява от родител, че има право да бъде изслушан, описала кои лица присъстват по време на изслушването и определила дата и час за провеждане на изслушването – 13.12.2023 година от 09:30 часа (лист 36 - 36).

Н. същата дата – 08.12.2023 година в 11:07:31 часа – класният ръководител на А. отново изпратила съобщение до А. П. през приложението „Школо“. В това съобщение тя посочила, че освен бой между А. и С. (за който П. е била осведомена от сина си), физически конфликт е възникнал и между А. и К. (детето, налагано с изкуствена трева по гърба и главата), че ръководството на Училището разполага със записите от камерите, разказите на децата и на учители, които са ставали свидетели на проявите на Айгъров. В съобщението си тя посочила, че използва възможността да изпрати на А. П. уведомителното писмо, изготвено от директора на Училището, за започване на производство по налагане на нова санкция на Айгъров. Класният ръководител прикачила към това съобщение и PDF – файл, съдържащ уведомлението от директора на Училището (лист 38 - 39). А. П. получила и прочела това ново съобщение през приложението „Школо“ на 08.12.2023 година в 11:07:35 часа (лист 116).

Н. 08.12.2023 година се провело заседание на училищния координационен съвет за справяне с тормоза в училище по изпълнение на „Механизма за противодействие на училищния тормоз между учениците“. Заседанието на съвета било посветено на системния вербален тормоз и прояви на агресия от А. А. към неговите съученици. Класният ръководител на Айгъров докладвала случая и посочила поименно децата (пет деца), които са ставали жертва на Айгъров като описала в какво, конкретно, се изразяват действията на Айгъров спрямо всяко отделно дете. Съветът предложил отново да се инициира среща с родител на Айгъров както и да бъде извършено консултиране на ученика с психолог (лист 100 - 101).

Отново на 08.12.2023 година директорът на Училището изпратила писмо до директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие (ДСП), с което го уведомила за откритата процедура по налагане на санкция на А. А., посочила причините за започване на административното производство, датата и часа, в които е насрочено изслушването на ученика и поискала определянето на социален работник от ДСП, който да присъства на изслушването (лист 40).

Н. насрочените дата и час – 13.12.2023 година от 09:30 часа – директорът, заместник – директорите, класният ръководител, психологът и служителят на ДСП се събрали за изслушване на ученика Айгъров във връзка с предложението за налагане на санкция. Айгъров и/или негов родител не се появили на срещата, въпреки надлежното си уведомяване за нея. За резултатите от изслушването бил съставен протокол (лист 41).

Н. същата дата – 13.12.2023 година – А. П. подала заявление до директора на СУ „Любен Каравелов“ – Несебър за преместването на А. А. от СУ „Св. Св. К. и М.“ – Свети Влас, където Айгъров се е обучавал до този ден. В по – късен момент, в началото на 2024 година, искането е била уважено и Айгъров - преместен по желание на П. (лист 42 - 43).

Н. 14.12.2023 година Педагогическият съвет на Училището с единодушие от 36 (тридесет и шест) гласа е взел решение за налагане на санкция на А. А. – предупреждение за преместване в друго училище (лист 44).

Н. 14.12.2023 година, въз основа на решението на Педагогическия съвет и преписката, събрана по случая, директорът на Училището издала заповедта за налагане на санкция на А. А., обжалвана в настоящото производство. Заповедта е била връчена на А. П. посредством приложението „Школо“ отново на 14.12.2023 година (лист 45 – 47 и 48 - 49).

Административният акт е обжалван пред АдмС – Бургас на 28.12.2023 година (лист 2).

В съдебното производство е разпитан свидетелят Т. – заместник – директор на Училището. Свидетелят описва механизма на действие на електронната платформа „Школо“ и начина на комуникация през нея с родителите на учениците. Т. потвърждава, че е присъствал на първоначалното изслушване на А. А., след като са били изслушани всички ученици, които са имали упреци към поведението на Айгъров и са били засегнати от поведението му. Свидетелят сочи, че Айгъров не е отрекъл нито един факт, изложен от неговите съученици – за нанасяне на системни обиди и за ругатни. Според Т., след първоначално наложеното наказание „Забележка“, родителите на Айгъров са пожелали консултиране с психолог и са попълнили заявление в тази насока, но с Айгъров е била проведена само една консултация. Свидетелят е отговорил в съдебното заседание на всеки един от писмено зададените въпроси от процесуалния представител на жалбоподателя. При отговорите си на поставените въпроси, свидетелят уточнява, че някои от обидите, отправяни от Айгъров към други деца, са били свързани с техния произход и национална принадлежност, че са провеждани многократни разговори между класния ръководител, А. и родителите на А., че е използвана помощта на психолог, че преместването на Айгъров в друго училище не е било „наложено“ (в какъвто смисъл е поставения въпрос), а е било по инициатива на родителите му. Свидетелят поддържа, че е бил очевидец на обидни реплики и псувня, отправени от А. А. към негов съученик – И. У. – като майката на това дете е била наречена „уличница“ от Айгъров, а Агъров е напсувал с израза „Майка ти да еба!“ (лист 131 - 132).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта

Настоящият съдебен състав продължава да счита, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от оспорването към датата на първото съдебно заседание. Мотиви в тази насока са изложени в определение № 655/24.01.2024 година (лист 83 - 84), което е отменено с определение № 3652/26.03.2024 година по адм. д. № 2715/2024 година на Пето отделение на ВАС (приложено към настоящото дело).

Доколкото, обаче, въпросът с допустимостта на обжалването е разрешен с определението на ВАС, следва да се приеме, че жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, а, предвид датата на издаване на заповедта (14.12.2023 година) и датата на подаване на жалбата в съда (28.12.2023 година), оспорването е извършено в законоустановения срок. Следва да се приеме и че заповедта засяга неблагоприятно адресата – малолетния А. А., чиито законен представител е майка му – жалбоподателя А. П., явяваща се надлежна страна в съдебното производство. По изложените съображения, предвид определението на ВАС, жалбата е допустима.

По основателността

Компетентност

Заповедта за налагане на санкция е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 203 ал. 1 от ЗПУО, санкциите "забележка" и "преместване в друга паралелка в същото училище" се налагат със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител, а всички останали санкции – със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет.

В конкретния случай процесната санкция е наложена именно със заповед на директора на Училището и то след мотивирано предложение, отправено от класния ръководител до него.

Съблюдаване целта на закона

Административният акт е издаден при съблюдаване целта на закона – налагане на изпълнение от учениците на задълженията, определени в ЗПУО, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на съответното училище, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. От доказателствата по делото се установява, че поведението на А. А. е проблемно, защото той не спазва изискванията за етично и отговорно поведение към съучениците си, като по отношение на него вече е приложена една санкция („Забележка“) и очевидно са изчерпани останалите механизми, предоставени на училищните власти, за въздействие върху вътрешната му мотивация – да се съобразява с установените правила за поведение, като не обижда, удря и тормози съучениците си.

Форма

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59 по ал. 2 от АПК.

Процесуална законосъобразност

В чл. 204 и чл. 205 ал. 1 – 2 от ЗПУО е описан механизма, по който се налага санкцията, оспорена в настоящото производство.

Съгласно цитираните текстове от закона, за откриване на процедура по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 директорът задължително уведомява родителя, а в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 3 - 5 – и съответните териториални структури за закрила на детето. В процедурата по налагане на санкция малолетният ученик се представлява от родителя си или от оправомощено от родителя лице, а непълнолетният ученик извършва всички действия лично, но със съгласието на родителите си. Ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Изслушването задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник. Родителят на ученика има право да присъства на изслушването и да изрази мнение, както и да участва в процедурата по налагане на санкцията при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл. 199 се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Заповедта за налагане на санкцията се издава в 14-дневен срок от предложението по чл. 203. В заповедта по ал. 1 се посочват видът на санкцията, срокът и мотивите за налагането й.

Санкцията, наложена с процесната заповед, е такава по чл. 199 ал. 1 т. 3 от ЗПУО и за предстоящото  налагане своевременно е осведомена посочената в закона структура – в случая ДСП – Поморие при АСП, в чиито териториален обхват се намира Училището, а неин представител (А. Д.) е присъствала на насроченото изслушване на 13.12.2023 година и е удостоверила с подписа си фактите, констатирани от присъстващите – неявяването на Айгъров и/или негов родител.

В образуваната процедура по налагане на санкция малолетният ученик Айгъров се е представлявал от родителя си А. П., която е била уведомена на 08.12.2023 година от класния ръководител на Айгъров за започването на производството чрез изпратеното съобщение през електронната платформа „Школо“, към което е било присъединено като PDF – файл уведомителното писмо, съставено от директора на Училището. По делото по искане на съда е представено допълнително доказателство (извлечение от интернет - кореспонденция), от което се установява, че А. П. е получила незабавно съобщението – няколко секунди след изпращането му - и го е прочела, т.е. тя е била надлежно уведомена за началото на административния процес и е имала възможност да предприеме необходимите действия по защита на правата и законните интереси на сина си. Това доказателство не оспорено от жалбоподателя и съдът го кредитира за нуждите на процеса. Между датата на получаване на съобщението с уведомителното писмо (08.12.2023 година) и датата на насроченото изслушване на А. А. (13.12.2023 година) е имало достатъчно време за организиране на защитата на Айгъров.

Н. насроченото изслушване е присъствал психолог, както изисква закона, а на А. П. е била осигурена възможност да присъства на изслушването и да изрази мнение, както и да участва в процедурата по налагане на санкцията, съобразно нормата на чл. 204 ал. 4 от ЗПУО.

С оглед на изложеното, съдът приема за неоснователен един от трите конкретни аргумента, изложени в жалбата, за незаконосъобразност на административния акт – че в производството по налагане на санкцията е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяване на ученика и неговите родители за образуваното производство, поради което те са били възпрепятствани да упражнят правото си на изслушване и защита. Това твърдение е в очевидно противоречие с фактите, установени по делото и неоспорени от жалбоподателя или процесуалния  представител.

Материалната законосъобразност

Обжалваната заповед е съобразена с приложимото материално право.

Фактическите съображения за налагане на санкцията се съдържат както в заповедта, така и в административната преписка, която я предхожда. Въз основа на събраните доказателства в административното производство (писмени и устни обяснения) ответникът е приела, че Айгъров системно е използвал обидни думи, квалификации и ругатни срещу конкретни свои съученици, с което е засягал тяхната чест и достойнство, използвал е обидни думи срещу родителите им и е упражнявал различни форми на физическа агресия – ритане, удряне, скубане и блъскане. Издателят на акта е посочила поотделно – за всяко едно от пострадалите деца в какво се е изразило поведението на Айгъров, като единствено за детето К. К. е посочена и конкретна дата на насилие, упражнено от Айгъров върху него – 07.12.2023 година. Като пострадали деца са описани С. Р., К. К., М. Д., В. Р. и И. У..

Правното основание, посочено от ответника за налагане на наказанието, е неизпълнение от Айгъров на задълженията, определени в чл. 172 ал. 1 т. 3 т. 9 и т. 10 от ЗПУО, както в чл. 98 ал. 1 т. 3, т. 24, т. 28 и т. 31 от Правилника на Училището. Отделно е прието, че поведението на Айгъров покрива общоприетата дефиниция за „тормоз“ по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация. Изложени са и мотиви за необходимостта от прилагането на именно тази санкция, като директорът е приела, че тя е обусловена от личностните особености и възрастта на ученика, системността и тежестта на нарушението, т.е. степента, в която се засягат охраняваните обществени отношения.

Съгласно чл. 172 ал. 1 т. 3 т. 9 и т. 10 от ЗПУО, учениците имат следните задължения: 3. да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие; 9. да спазват правилата за поведение в паралелката и в училището; 10. да спазват правилника за дейността на институцията;

Нормите на чл. 98 ал. 1 т. 3, т. 24, т. 28 и т. 31 от Правилника на Училището (лист 55 - 82), приложен като част от преписката, постановяват, че учениците следва да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие; да спазват правилата за поведение в паралелката и Етичния кодекс на училищната общност на училището, да спазват училищните правилници, нормите на поведение в училище и в обществото, да не нарушават дисциплината и реда, определени от учителя в учебния час; да не ползват вулгарни и нецензурни определения и [жк], обиди, обръщения, ругатни, отправени устно, писмено или в социалните мрежи, засягащи достойнството и доброто име, както по отношение на съучениците си, така и по отношение на преподавателите и служителите в училище.

Според нормата на § 1 т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация, "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

В жалба се твърди, заповедта не е мотивирана, защото в нея не е описано поведението на ученика с посочване на всички факти, съставляващи основание за квалифициране на това поведение като неизпълнение на задължения по ЗПУО. Заявява се, че в заповедта не са конкретизирани датите и мястото на нарушенията, не е посочено в какво точно поведение се изразява неспазването на установените правила, като такива мотиви не се извличат и от приложената административна преписка. Поддържа се, че в заповедта и преписката към нея не се сочи и в какво конкретно се изразява агресивното поведение на Айгъров спрямо неговите съученици.

Тези твърдения са неоснователни.

Заповедта е надлежно мотивирана. Правната теория и практиката приемат, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени както в неговата обстоятелствена част, така и в преписката, която е създадена в процеса на издаването му. В случая, в текстовата част на заповедта е посочено, че Айгъров е използвал обидни изрази, ругатни и псувни по адрес на конкретно описани деца, както и по адрес на родителите им. Посочено е, че на 07.12.2023 година е проявил физическа агресия спрямо съученика си К. К. като го е удрял по главата и гърба с парчета изкуствена трева.

Така описаните факти се потвърждават напълно от съдържанието на административната преписка, приложена към заповедта. Д. К. К. изрично е написало, че е било удряно от Айгъров по начина, посочен в административния акт, както и че се е опитало да прикрие болката и унижението си, смеейки се, „за да не се разплаче“. В обяснението на К. не е посочена дата, но с оглед момента на първите действия, предприети от училищните власти по установяване на основателността на оплакванията от съучениците на Айгъров (07.12.2023 година), съдът приема, че липсата в обяснението на К. на дата на извършване на тормоза от А. не съставлява каквото и да е нарушение, защото тази конкретна дата е установена от класния ръководител и училищното ръководство, вписана е в заповедта за налагане на санкция и фактите по упражнената агресия се установяват от доказателствата, събрани в съдебното производство.

Действително, от писмените обяснения на другите деца – едното неподписано с име (вероятно от М. Д., съдържащо изразите „тъпа“, „гадна“, „тъпанарка“, „дебела тъпанарка“, използвани от Айгъров – лист 33), не са описани конкретни дати, на които той е използвал тези обиди, но по мнение на съда този пропуск не е съществен. В случая, А. А. е бил наказан със „забележка“ на 25.10.2023 година – за лоша дисциплина, констатирана с пет забележки на конкретни дати от различни преподаватели. Очевидно, директорът на училището е приел, че системността в проявите на А. А. е в периода между налагане на предходното наказание и 07.12.2023 година, когато е установена физическата агресия срещу К. К. и са събрани писмените обяснения от другите пострадали деца. Този интервал от време, не е определен изрично в заповедта, но е определяем от преписката и непосочването му не съставлява съществен порок на административния акт, водещ до отмяна. Дори само проявата, описана с дата – налагането с изкуствена трева по главата и гърба на К. К. – е достатъчна да обоснове материалноправно процесната санкцията, с оглед предходното поведение на А. А., вече наложеното му наказание и очевидната невъзможност на училищните власти да му въздействат по друг начин в посока коригиране на поведението му.

Проявите на физическо и психическо насилие от страна на А. А. върху съучениците му са класически случай на тормоз по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация, защото засягат честта и достойнството на децата, обиждат техните родители и в крайна сметка рушат тяхната вяра, че правилата са за всички и те трябва да се спазват, без изключение. Едва ли Айгъров е достигнал самостоятелно до прозрението, че може да нарича съучениците си и родителите им с обидни епитети, да бие дете и да го нарича „безполезен“, „дебела тъпанарка“ или да псува. В хода на делото не са събрани доказателства, че той е почерпил тези „знания и умения“ от училищната среда, която го заобикаля. С издадената заповед ответникът е използвала правомерно и целесъобразно механизъм, предвиден в закона, за коригиране на поведението на детето. В крайна сметка, този опит е останал неуспешен. От прегледа на доказателствата, представени по делото, за настоящия съдебен състав няма съмнение, че опитите на учителите и психолозите да приведат поведението на А. А. в границите на обществено приемливото са останали неуспешни поради липсата на съдействие от страна на родителите на Айгъров и семейната му среда, като цяло. Вместо да използват възможностите, които са им предоставени и въпреки, че те са поискали психологическа помощ за детето си в предходен момент, семейството на А. А. не е проявило необходимото търпение, за да го подкрепи, като така подпомогне усилията на училищните власти. Основният губещ от тази линия на поведение е детето…

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в процеса върху жалбоподателя, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 1000 лева по банков път (лист 127 - 129). Така заплатеното възнаграждение няма прекомерен характер с оглед правната и фактическата сложност на казуса и нормата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Затова, на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на адвокат Л. Д. от АК – Варна, като пълномощник на А. Е. П. с [ЕГН] - майка и законен представител на малолетния А. Т. А. с [ЕГН] и адрес – [населено място], [улица], със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 5, офис № 6, против заповед № РД – 06 - 348/14.12.2023 година на директора на основно училище „Св. Св. К. и М.“ – [населено място].

ОСЪЖДА А. Е. П. с [ЕГН] да заплати на основно училище „Св. Св. К. и М.“ – [населено място] сумата от 1000 лева – разноски по делото, адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.