мотиви към присъда № 96/ 07.07.2020г. по
н.о.х.д.№ 2143/ 2020г. по
описа на
Районен съд -Бургас
Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Районна
прокуратура–гр.Бургас против А.Ж.А. ЕГН ********** ***, съдържащ обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и “б“от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие
да не се събират доказателства за тези факти в съответствие с чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът е
разгледал делото по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Представителят на Бургаска
районна прокуратура, счита че авторството на подсъдимия е безспорно доказано.
Пледира за виновност и
индивидуализация на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 вр.
вр. чл.58а, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия не оспорва правната квалификация на деянията. Моли съда да определи наказанията при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, като счита, че целите на наказанията биха
били постигнати с наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години.
Подсъдимият разбира
обвинението. Признава вината си. Моли съда за по-леко наказание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното :
На 12.01.2020г. в гр.Бургас подсъдимият А.Ж.А. *** забелязал паркиран
лек автомобил „Опел Астра“с рег.№****, който бил управляван от С.Х.Т.. Няколко
минути по-рано свидетелят Т. паркирал автомобила си и се отдалечил от него,
като го оставил отключен. След като забелязал това, подсъдимият А. се приближил
до автомобила, погледнал през прозореца и видял, че на таблото има поставена
мултимедия. Тя привлякла вниманието му и по тази причина той се опитал да влезе
в него и отворил предната му врата. Тогава забелязал и подлакътника с капак,
който се намирал между двете предни седалки. Отворил капака му и в него намерил
пари на стойност 190,00 лева, които взел. После хванал дисплея на
мултимедията модел „9601 G“, която била на стойност 173,00
лева, издърпал го и цялото устройство излязло. Подсъдимият А. взел
парите и мултимедията и излязъл от автомобила, след което се оттеглил. По-късно
похарчил парите за храна, а мултимедията прибрал в дома си.
Няколко дни по-късно подсъдимият А. бил повикан в полицията, където
разказал на свидетеля Я. Д. – полицейски служител за извършената кражба и
доброволно предал отнетата от него вещ - мултимедия модел „9601 G“, която на
22.01.2020г., била върната на собственика и С.Т. с протокол.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство материали,
които обхващат гласните и писмени доказателства в т.ч. протоколи за разпити на
свидетелите С.Т., Я. Д., заключението по изготвената оценъчна експертиза,
протокол за доброволно предаване, от останалите писмени материали, както и от
самопризнанието на подсъдимия. Показанията
на посочените свидетели са събрани съобразно предвидените в НПК способи и са обективни, непротиворечиви, последователни и логични,
като същите кореспондират напълно с останалия доказателствен материал в
подкрепа на обвинителната теза, така и с направените самопризнания на
подсъдимия, поради което следва да
бъдат кредитирани в полза на обвинителната теза.
При така установената фактическа обстановка се
налага изводът, че подсъдимият А.Ж.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б.„а“ и „б“ от НК, като на 12.01.2020г. в ****, на
ул. „Х.“ пред № *, от лек автомобил „Опел Астра“ с peг.№ ****, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи - мултимедия, модел „9601 G“ на стойност 173.00 лева и парична
сума в размер на 190.00 лева, всичко на обща стойност 363.00 лева, от
владението на собственика С.Х.Т. ЕГН **********, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимият А. с поведението си е застрашил
обществените отношения, свързани с нормалното упражняване правото на
собственост и така е възпрепятствал възможността на владелеца в случая и
собственик на вещите да, ги ползва, управлява и да се разпорежда с тях.
Деянието е осъществено в условията на опасен рецидив, като преди
извършването му подсъдимият е бил осъден по НЧД № 5705/2018г. по описа на Районен
съд-Бургас на лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, което
изтърпял на 26.05.2019г. и осъден на наказание лишаване от свобода в размер на
три месеца, което да изтърпи отделно и което изтърпял от 26.05.2019г. до
25.08.2019г.. Наложеното и изтърпяно наказание по първото осъждане в размер на една
година и два месеца обосновава приложението на чл.29, ал.1, б.“а“от НК, а
осъждането на лишаване от свобода от година и два месеца по НОХД № 7035/2016г. по
описа на Районен съд-Бургас от една страна и осъждането от друга страна на лишаване
от свобода от три месеца по НОХД №1273/2018г. и по НОХД №4796/2018г., наказанията,
по които са кумулирани по НЧД №5705/2018г. по описа на Районен съд-Бургас,
обосновават приложението на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
От субективна страна подсъдимият А. е е осъществил деянието при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си, произтичащ от отнемането на
чуждите вещи, предвиждал е произтичащите от това общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Причина за извършеното деяние е
стремежа на подсъдимия към противоправна облага и незачитане на установения
правен ред.
При определяне на
наказанието на подсъдимия съдът
съобрази степента на обществена опасност на престъплението с оглед на
конкретните условия, място, време, обстановка на осъществяване на деянието и личността на подсъдимия. Подсъдимият А. е с
обременена съдебна биография, признава вината си, оказал е съдействие в хода на
разследването и е предал доброволно част от отнетите вещи. Предвид липса на предпоставки за индивидуализиране
на наказанието за извършеното престъпление в съответствие с чл.55 от НК, съдът определи наказанието
на подсъдимия при превес на смекчаващите обстоятелства, като на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и
„б“ от НК, вр. с чл.54 от НК, определи
наказание лишаване от свобода за срок от три години, като след приложение на
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наложи на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода за срок от две
години. Наложеното наказание кореспондира в оптимална степен целите на генералната и специалната превенции на наказанията.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим
на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две
години.
Съдът,
след като призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, на основание
чл.189, ал.3 от НПК възложи в негова тежест разноските, извършени в досъдебното
производство
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата.
Председател
:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.