Определение по дело №2167/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2981
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20227050702167
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2022 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2022г.

 

Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА ПЕКОВА

                                  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Пекова ч. к.адм.дело №2167 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е частна жалба от процесуалния представител на ТД Митница Варна ю.к.Роева против определение №95/21.07.2022г. по НАХД № 20213120200107/2021г. на ДРС, ІІІ състав в частта за разноските, в която дирекцията е осъдена да заплати на „Силвърсан България“ЕООД сумата от 1816.36лв., представляваща направените по делото разноски. Твърди, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за касационно обжалване на прекратителното определение на ДРС не съответстват на фактическата и правна сложност и са необосновано завишени. Твърди, че с определение по ч.к.адм.д.№ 2204/2021г. Варненският административен съд е отменил определение № 29/12.05.21г. по адм.д.№ 107/21г. на ДРС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Силвърсан България“ ЕООД срещу наказателно постановление № 11/26.03.2021г., издадено от директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“, относно отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушение – 96 колета, бруто тегло 16 656кг. и 15 360кг. нето – тютюн за пушене, акцизна стока по смисъла на чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка № 3/13.01.2021г. Твърди и че пред РС- Девня са образувани 8 дела, по които са постановени различни суми за претендирани разноски, както и че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото и е направено своевременно възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Моли да бъде отменено определението в обжалваната му част, в частта на разноските, а в условията на евентуалност моли да бъде намален размера на присъдената сума.

Ответната страна счита молбата за неоснователна. Твърди, че размерът на претендираните и присъдени разноски е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, същите са направени и техният размер е съобразен с материалния интерес- митническата стойност на отнетата с НП стока. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Частната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на оспорване.

С определение №95/21.07.2022г., постановено по НАХД № 20213120200107/2021г. Девненският районен съд е отменил определението за даване ход на делото по същество, прекратил е съдебното производство по АНД № 207/2021г. по описа на Районен съд-Девня и е осъдил Териториална дирекция Северна морска- Агенция Митници –старо /Териториална дирекция Митница Варна- Агенция Митници-ново да заплати на „Силвърсан България“ЕООД сумата от 1816.36лв., представляваща направените по делото разноски.

АНД № 107/2021г. по описа на РС-Девня  е образувано по жалба на „Силвърсан България“ЕООД против наказателно постановление № 11/26.03.2021г. на директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“, с което на „Терминален оператор“ ЕООД за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ на основание чл. 234, ал.3, т.1 вр. чл.1 т.1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 4 227609.32 лева, представляваща 150% от избегнатите публични държавни вземания и е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушение – 96 колета, бруто тегло 16656кг., нето тегло 15360кг. тютюн за пушене, акцизна стока по чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка № 3/13.01.2021г.

С Определение № 29/12.05.2021г. състав на РС-Девня е прекратил съдебното производство по НАХД № 107/2021г., тъй като НП № 11/26.03.2021г. е било оспорено от „Терминален оператор“ ЕООД

С определение от 25.10.21г. Административен съд-Варна е отменил определението по АНД №107/2021г. на ДРС в частта относно отнемането в полза на държавата на стоката, предмет на нарушение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.

За да постанови определението, чието изменение в частта на разноските се иска, ДРС е взел предвид, че с влязло в сила на 12.04.22г. решение РС-Девня е отменил НП № 11/26.03.2021г. изцяло.

В проведеното по делото съдебно заседание на 21.07.2022г. процесуалният представител на „Силвърсан България“ЕООД е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък. Съгласно списъка са претендирани разноски в размер на 1816.36лв., т.е. колкото са присъдени с оспореното определение, от които за представителство по делото- 1666.36лв. и ДТ – 150лв. Съгласно ф.№ 7074/30.11.21г. предмет на същата са услуги-процесуално представителство по делото – 1486.43лв., допълнителни разходи- 179.93лв., общо данъчна основа – 1666.36лв. и ДДС- 333.27лв. Представено е б.б., че по ф.№ 7074/30.11.21г. е извършено плащане по банков път.

В същото съдебно заседание процесуалният представител на ТД Митница Варна  е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Безспорно е, че страната, за която актът е благоприятен има право на разноски.

В случая производството по делото е прекратено, тъй като актът, който е оспорен от дружеството е отменен с влязло в сила съдебно решение.

Дружеството има право на разноски по делото и е направило искане своевременно за присъждането им. С определението си ДРС е присъдил направените по делото разноски, съобразно представеният списък.

Жалбоподателят в настоящото производство счита, че присъденото възнаграждение за процесуално представителство е прекомерно.

При прекомерно възнаграждение за адвокат съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определеният размер съгласно чл.36 ЗА, съгласно който адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, той трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет.

Съдът намира, че в случая не е налице прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Размерът на претендираното и присъдено възнаграждение е съобразен с разпоредбите на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 и §1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на спора, както и обстоятелството, че по делото е било постановено и предходно определение, с което производството е било прекратено и което определение е обжалвано пред Административен съд-Варна.

Същото е реално платено и съответства на предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на делото, като е определено съобразно  митническата стойност на стоката.

По делото са направени разноски и за ДТ в размер на 150 лв. за касационно обжалване, които безспорно представляват разноски по делото.

В представената фактура № 7074/30.11.21г. са посочени и допълнителни разходи в размер на 179.93лв. без ДДС/с ДДС – 215.91лв./, за които не са представени доказателства относно техния характер, поради което не може да бъде извършена преценка попадат ли в хипотезата на разноски по делото. В тази част определението на ДРС е необосновано  и незаконосъобразно.

Предвид горното следва да се измени определение №95/21.07.2022г. по НАХД № 20213120200107/2021г. на ДРС, ІІІ състав в частта за разноските, като се измени размерът на присъдените на „Силвърсан България“ЕООД разноски от 1816.36лв. на 1600.45лв.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ИЗМЕНЯ  определение №95/21.07.2022г. по НАХД № 20213120200107/2021г. на ДРС, ІІІ състав в частта за разноските, като намалява размерът на присъдените на „Силвърсан България“ЕООД разноски от 1816.36лв. на 1600.45лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

2.