№ 251
гр. Велико Търново , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600238 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производстово по чл.440 ал.2 от НПК.
Въззивното производство е образувано по частна жалба от осъдения
Ш. М. ИС. против определение от 24.06.2021год., постановено по ЧНД №
406/2021год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване.
С жалба се прави оплакване за неправилност на атакуваното с нея
определение на първоинстанционния съд. Твърди, че неправилно съдът е
приел, че не са налице и двете предпоставки, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, тъй като той участва във всички мероприятия и
работи. Иска отмяна на определението на ПлОС и постановяване на ново, с
което да бъде уважено искането му за условно предсрочно освобождаване.
След като се запозна с частната жалба, атакуваното с нея определение
и с материалите по делото, въззивнният съд намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на контрол, поради което е
допустима.
1
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От приложените към делото доказателствата, включително и досието
на лишеният от свобода Ш.И. се установява следното:
Ш. М. ИС. търпи наказание лишаване от свобода в размер на
петнадесет години лишаване от свобода за извършено деяние по чл. 199 ал.2
т.2 от НК.
Началото на изпълнение на наказанието е започнало на 21.07.2009г.
Видно от приложената по делото справка към 01.07.2021год. И. е изтърпял
фактически единадесет години единадесет месеца и 10 дни, от задържане под
стража – осем месеца и единадесет дни, от работа една година четири месеца
и 12 дни и му остават да търпи единадесет месеца и 27 дни.
От затворническото досие на осъдения Ш. М. ИС. се установява, че по
време на изтърпяване на наказанието в Затвора в гр. Плевен същият е
наказван шест пъти, награждаван е девет пъти.
Съгласно приложеното съвместно становище от ИСДВР, зам.
началник РНОД, началник сектор СДВР, началник сектор ЗООТ, инспектор
режимна дейност и инспектор психолог осъденият е постъпил с висок риск от
рецидив 60 т., а понастоящем е с риск от рецидив 42т. - т.е. за изтеклият
период от време рискът от рецидив е спаднал с 18 пункта. Дефицитните му
зони са липса на осъзнатост на мотивите за криминалното му поведение,
стремеж да се прехвърля отговорността върху обстоятелства, външни за
него. Същият е учил до четвърти клас и отношението му към образователни
процес е напълно апатично. И. не осъзнава проблемите си и е силно зависим
от обкръжението си. Налице са конформни нагласи по отношение на групови
правила и норми. Импулсивен е и емоцията при него превалира пред разума.
По отношение на него съществуват опасения за уязвимост, тъй като е
неавтономен и е възможно да бъде използван за изпълнител на различни
нерегламентирани дейности. Въпреки тези първоначални дефицитни зони, и
вследствие на изпълнение плана към присъдата администрацията на затвора
Плевен е отчела, че е налице положителна тенденция към поправянето на И..
Постигнат е напредък по отношение на мисленето – вече осъзнава наличието
на проблеми и предлага алтернативи за решаването им. Режимът му е сменен
2
на общ от 06.07.2017г. Преминал е през общежитие от закрит тип, след което
е настанен в общежитие от открит тип. Лишеният от свобода спазва
правилата във взаимоотношенията с другите лишени от свобода, сдържан е и
избягва влизането в конфликтни ситуации. Изпълнява съвестно и отговорно
поставените му задачи. Освен това показва позитивно отношение към труда,
работил е на ферма „Веда“ и понастоящем полага доброволен труд към
фондация „Кайлъка“.
Според окончателното становище на администрацията на затвора са
налице трайни позитивни промени резултат от работата с И.. Изложеното в
становището се подкрепя и от разпита на св. Ж. Н. по отношение на Ш.И..
Първостепенният съд подробно е изследвал събраните по делото
доказателства относно данните за личността на осъдения по време на престоя
му в Затвора. Обсъдил е всички обстоятелства, които следва да се вземат
предвид, за да се отговори на въпроса налице ли е добро поведение у
осъденото лице, независимо от изразеното становище от администрацията на
затвора. Обосновавайки своите изводи, напълно аргументирано съдът е
приел, че все още не са налице убедителни доказателства за изпълнение на
плана на присъдата в пълен обем. Поради изложеното, окръжният съд не е
намерил да са налице предпоставките осъденият Ш. М. ИС. да бъде условно
предсрочно освободен.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло този правен извод.
Безспорно е, че осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му наказание от петнадесет години лишаване от свобода.
Безспорно се установява и че е започнал и тече процес на поправяне на
осъдения. Налице са положителни промени в неговото мислене, в
отношението му към труда, същият спазва правилата в затворническото
заведение. Едновременно с това следва на първо място да се отбележи, че
остатъкът от наказанието – единадесет месеца и двадесет и седем дни е взе
още значим на фона на извършеното от него деяние от една страна. На
следващо място въпреки, че е налице спад в рискът от рецидив с 18 пункта,
той все още е към средните граници – 42 т. Както правилно е отбелязал
първия съд все още са налице и дефицитни зони, върху които следва да се
работи. Видно от обобщения доклад на администрацията на затвора все още
3
лишеният от свобода И. не умее да прави анализ на миналия си негативен
опит. Не е направил нищо, за да подобри образователното си равнище или да
придобие професионална квалификация с оглед бъдещата си ресоциализация.
Гореизложените фактически констатации относно поведението и нагласите на
осъдения И. при изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от
свобода налагат извода на въззивния съд, че изследването на цялостното му
поведение, нагласи и отношение към извършеното правонарушение по време
на престоя му в затворническото заведение сочи, че е започнал процес на
поправянето му. Този процес обаче все още не е завършил, тъй като все още
има дефицитни зони в поведението му върху които следва да се работи за да
се стигне до устойчива и трайна промяна на поведението и мисленето му в
положителна насока. Което пък от своя страна е основание да се приеме, че
към настоящия момент поправянето на осъдения Ш.И. все още не е
завършено и не е пълно, респективно, че осъденият все още не е дал
достатъчно доказателства за поправянето си. За да се приеме, че съществуват
предпоставките за условно предсрочно освобождаване, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства за поправянето и
превъзпитанието на лишеният от свобода, че същите да не дават възможност
да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други
противоправни действия. Поведението в местата за лишаване от свобода на
съответното лице, следва да е надхвърлящо обичайното добро такова, за да
може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици,
привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин.
Всъчко изложено до тук обосновава извода на въззивния съд, че все
още не може да бъде прието по несъмнен начин, че е налице втората
изискуема кумулативно предвидена в чл.70 ал.1 от НК предпоставка, а
именно с примерното поведение и честното отношение към труда да е дал
доказателства за своето поправяне. Очевидно, че работата с осъдения в
условията на затвора следва да продължи.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, частната жалба за
неоснователна. Атакуваното с нея определение на първоинстанционния съд е
обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.06.2021год.,
постановено по ЧНД № 406/2021год. по описа на Плевенски окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване
на изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Плевен – Ш.
М. ИС..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5