№ 1070
гр. С., 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110212027 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.”ЕООД, представлявано от управителя Д.
Л., против Наказателно постановление (НП) № 481346-F489735/29.11.2019.,
издадено от Л.П. ХР. – началник отдел „Оперативни дейности“ - С. в
Централното управление на Национална агенция за приходите, съгласно
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000,00 (три
хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерство на финансите (Наредба № Н-18), вр.чл.118, ал.4
от ЗДДС.
В жалбата се релевират възражения за неправилно приложение на
материалния закон. Излагат се доводи, че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Развиват се аргументи за относимост на изведената
фактология към хипотезата на чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС. Моли се за
цялостна отмяна на атакувания санкционен акт. Алтернативно се търси
прилагане на закон за същото, по- леко наказуемо нарушение, като бъде
1
изменено основанието за налагане на санкцията и индивидуализирането й в
размер на 500,00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адвокат ТР., с пълномощно по делото, която поддържа
жалбата с изложените в нея аргументи. Претендира присъждане на
направените в съдебното производство разноски.
Въззиваемата страна Централно управление на НАП /ЦУ на НАП/ - С.,
редовно призована, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение
и възразява за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото
доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно
законовите разпоредби, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице , отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„Д.”ЕООД е търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.“Н.“, бл...., вх.Б,
ет.6, ап..... Управител на дружеството била Д. Л.. Дейността на същото била
свързана с търговия на дрехи. За нуждите на упражняваната търговска
дейност дружеството стопанисвало „търговски обект“, по смисъла на
параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин с №1147, находящ се на адрес: гр.
С., бул.”Р.” №31 – стоков базар „ИЛ.“.
На 28.05.2019г., в 10:25 часа, инспектори по приходите към ЦУ на НАП
2
–С. – свидетелят АДР. Д. В. и колегата му М.Я.В., извършили проверка на
магазина, стопанисван от „Д.“ЕООД. Служители на приходната
администрация извършили покупка, след което се легитимирали и
пристъпили към реализация на контролната дейност, за нуждите на която
изискали документи, свързани с реализираната търговия. Проверката
протекла в присъствието на свид. Д. Л., управител на дружеството.
В търговския обект било установено наличието на фискално устройство
(ФУ) модел „Т. M20”, с инвентарен номер на ФУ: ... и инвентарен номер на
фискална памет .... То било регистрирано в НАП-С. на 10.04.2019г.
Контролните органи изискали от управителката да състави писмен опис на
наличните парични средства в касата на обекта, за което тя попълнила
предоставена й бланка. В нея отразила като фактическа наличност сумата от
419,17 лева. След това контролните органи изкарали дневен финансов отчет
без нулиране от фискалното устройство, като от отразените в него данни
установили, че общият оборот за деня към този момент в обекта възлиза на
сумата от 50,00 лева, служебно изведени суми в размер на 0,00 лева или обща
касова наличност 50,00 лева. Така контролните органи констатирали, че
търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на
касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във фискалното
устройство, експлоатирано в обекта, чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, каквито функции то притежавало. Установена
била разлика между отчетената от ФУ и фактически наличната суми, която
възлизала на 369,17 лева.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА
№0397481 от 28.05.2019г., в който били описани и съответни документи
(съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана
до управителя на търговеца да се яви в сградата на ТД на НАП – гр.С. с оглед
съставяне на АУАН.
След като преценил, че е извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, на 31.05.2019г. свид. А.В. в присъствието на управителя на
търговеца Д. Л. и на свидетеля М.Я.В. (присъствала и при установяването на
3
нарушението), съставил АУАН № F489735/31.05.2019г., в който описал
констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразил цифром и
словом нарушените разпоредби. Препис от акта бил предоставен на
управителя на търговеца след подписването му. В съответната графа Д. Л. не
вписала възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН било издадено НП №481346-F489735
от 29.11.2019г. от Л.П. ХР. – началник отдел „Оперативни дейности“ - С. в
Централното управление на Национална агенция за приходите, съгласно
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от АУАН на дружеството – въззивник, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция” в
размер на 3000,00 (три хиляди) лева за неизпълнение на правно задължение
по чл.33, ал.1 от Наредба № Н -18/2006г. на МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетеля А.В., частично тези на свид. Л., разписка за
връчване на НП, протокол за извършена проверка от 28.05.2019г. № 0397481,
дневен отчет от фискално устройство за 28.05.2019г. и опис на парите в
касата от същата дата, извлечение от Търговски регистър по партидата на
дружеството – въззивник, Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/2018г. на
изпълнителния директор на НАП, писмо от ЦУ на НАП – С., изх.№ 1686-
17/17.09.2021г. с приложения – извлечение от информационната система на
НАП – Регистър за административнонаказателни преписки, както и
пълномощни за процесуално представителство, всички приобщени по реда,
предвиден в чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А.В. - актосъставител, като
непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и
относими към предмета на доказване материали. Те позволяват да се
проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея
акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Свидетелят
логически свързано възпроизвежда фактите, възприети непосредствено от
него и колегата му В. в качеството им на контролни органи при извършената
проверка, вида и съдържанието на проверените документи, удостоверени
4
идентично и в изготвения от тях констативен протокол, респ. залегнали като
основа на фактологията, възпроизведена в АУАН. В. подчертава, че пред него
в хода на контролната дейност самият управител на търговеца е изброил
наличната в касата сума, изводимо като факт и от приложения към
материалите по делото опис на парични средства в касата. Депозираните от
него сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост
и изопачаване на споделените факти. Независимо от служебната му
ангажираност към структурата, към която принадлежи и
административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да
обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от В. информация.
Още повече, когато тя кореспондира и с изводимите от другите обективни
доказателствени източници (писмени и гласни такива) факти. Поради това
следва да се кредитират с доверие така обсъжданите показания и да бъдат
поставени в основата на изводите по съществото на делото.
Приетият за установен факт, свързан с намерената в търговския обект
касова наличност, се потвърждава от приложения по делото опис на
паричните средства, изготвен от управителя на дружеството, изброил същите
в присъствието на проверяващите – факт, удостоверен и в показанията на
свид. В.. Допълнителна увереност в правилността на извода за отсъствието на
въведени данни в паметта на фискалното устройство позволява и надлежно
приложеният към преписката дневен финансов отчет.
Допълват възприетата от съда фактология и показанията на свид. Д. Л..
Разпитана в качеството на свидетел, управителката на санкционираното
дружество не отрича факта на неотразяване на сумата от 369.17 лева в
паметта на фискалното устройство чрез наличните функции. Излага
твърдения обаче, че размерът й се обяснява с отсъствието на инициатива от
нейна страна да събира сумите, постъпили в предходните дни в касата. Т.е.,
излага, че се касае за неотразено начално салдо за съответния ден. Така
изложеното от свид. Л. съдът не намира за опровергано от други обективни
източници на факти. По делото не са събрани доказателства, указващи друг
реален произход на установеата разлика между фактическата наличност и
тази, установена като отчет от фисканото устройство. Доводи в различна
насока не предлага дори констатираното от проверяващите преди проверката
отсъствие на издаден фискален бон за деня по повод извършена от тях
контролна покупка, доколкото последната възлиза едва на 2 лева, което като
5
стойност е несъпоставимо с установената разлика, още повече спрямо часа на
извършената проверка – сутринта, в непосредствена близост до началото на
работния ден и при отсъствие на убедителни доказателства за други
реализирани в същия ден и преди проверката неотразени продажби.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени
доказателства по делото – протокол за извършена проверка, Заповед № ЗЦУ –
ОПР – 17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП и справка от
регистър на наказателни постановления, предоставена от НАП, като същите
са в унисон помежду си и с показанията на свидетеля, което и по аргумент от
нормата на чл.305, ал.3 от НПК не налага подробно и отделно обсъждане.
Цялостният анализ на писмените и гласните доказателства по делото водят
този съд до еднозначни и категорични фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдебният състав извърши служебна проверка относно
компетентността на органите и длъжностните лица, които са съставили
АУАН, респ. са издали НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
фатални срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
6
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и
онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението е описано
подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото извършване, със
съответната правна квалификация. Липсата на конкретно обсъждане за
наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на л.28 от ЗАНН
съдът не намира за съществен пропуск. С факта на издаване на процесното
наказателно постановление, наказващият орган ясно и несъмнено е
обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност
нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на
търговеца – въззивник. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз
основа на която се определя видът на наложената имуществена санкция,
както и конкретно е ангажиран размер. Т.е., изпълнени са правните
предписания на чл.57, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере
фактическите параметри на предявеното му административно нарушение и да
съобрази с техните рамки своята теза.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника “Д.“ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, като на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в
размер на 3000,00 /три хиляди/ лева.
Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа
правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на
7
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Инкриминираната разпоредба е посветена на
отчетността на паричните потоци от дейността на съответните задължени
лица и тяхното регистриране и част от установения ред за регистрация и
отчетност, който е задължителен за лицата, използващи фискални устройства
и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от
продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в
началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата
във връзка с извършени разплащания с други търговци. Всяка разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата
за регистрация и отчетност. Следователно задължението е промяната в
касовата наличност (независимо, дали положителна или отрицателна) да бъде
отразена чрез фискалната памет на фискалното устройство, а не по друг
начин, ако има работещо такова в съответния търговски обект.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят “Д.“ЕООД не е изпълнил задължението си да отбележи всяка
промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в
касата, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във фискалното
устройство с № на памет ... чрез операцията „служебно въведени“ суми, с
каквато функция то разполага, което нарушение е установено в хода на
извършена на 28.05.2019г. проверка от органите по приходите в
стопанисвания от въззивника търговски обект. Жалбоподателят не е
регистрирал във фискалното касово устройство оставените от него в касата в
началото на деня парични средства, като е установена положителна разлика
възлизаща на сумата от 369,17 лева, с които фактическата касова наличност е
била повече от отчетената като реализирана във фискалното устройство.
Разликата не се дължи на нерегистрирани продажби, дококото такъв неин
произход остава недоказан. В тази връзка съдът приема като неопровергани
твърденията на управителката свид. Л. за оставените от предходни дни
парични суми в касата. Независимо от причината, поради която е наложено
8
обаче, въвеждането на сумата в касата е следвало да се отрази чрез
операцията „служебно въведени“. Отсъствието на инициатива в тази насока,
констатирано от проверяващите, е основание за ангажиране на отговорност.
Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 не се интересува за
причините, поради които се въвеждат или извеждат суми във/от касата, а
единствено изисква тези действия да бъдат надлежно отразени чрез
съответните операции във ФП на ЕКАФП, което в случая не е било
направено. В подзаконовия нормативен акт е предвидено задължение
промяната в касовата наличност да се въвежда във всеки един момент чрез
функциите на фискалния апарат, така че да намери отражение в дневния
финансов отчет, изведен от паметта му. Твърденията на управителя на
жалбоподателя, с които обяснява причините за установяване на сумата в
повече в касовата наличност, в случая не могат да бъдат приети като
извинителни, респ. относими към отговорността на дружеството, тъй като
последната е обективна и не зависи от способността на неговите служители и
управляващи да организират своята дейност.
Доколкото намерените в повече парични средства съставляват оборотни
такива и с тях се оперира за нуждите на извършваната търговска дейност,
съдът приема нарушението на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н- 18 за
извършено от обективна страна. Същото е формално, като за
съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни последици.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в случаите на
нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл. 118
ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал.
4 ЗДДС) на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3 000
до 10 000 лева. Административнонаказващият орган обаче е наложил
предвидената в чл. 185, ал. 2 ЗДДС санкция, без да мотивира в конкретика
поради какви причини и въз основа на какви обективни доказателства приема,
че с извършеното нарушение, към което и тя имплицитно препраща, се е
стигнало до неотразяване на приходи – квалифициращ елемент, обуславящ по
- високата санкция. Липсват каквито и да е аргументи защо се приема, че
9
разликата в касовата наличност представлява приход по смисъла на закона.
Остава неясно, върху какви данни се извежда твърдението, че отсъствието на
документално отразяване на паричните суми, непременно води до извод за
неотразяване на приходи, след като то реално може да обуславя и хипотезата
на първата алинея на чл.185 от ЗДДС, в която попадат случаите на оборотни
средства, а не печалба, въведени фактически в касата, без да бъдат отразени.
В тази връзка несъстоятелно е съждението на наказващия орган, че
търговецът не е представил никакви доказателства на какво се дължи
установената разлика. Съгласно разпределената доказателствена тежест по
чл. 103 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН,
административнонаказващият орган следва да докаже, че с нерегистрирането
на процесната сума от 369,17 лева във фискалното устройство се е стигнало
до неотразяване на приходи. За въззивника не възниква задължение, а право
да представя доказателства, ползващи тезата му. Управителят изрично
потвърждава, че разликата е резултат на оставени от предходни дни суми в
касата, които не са били събрани. Този факт не се опровергава и от свид. В..
По делото не са събрани доказателства за различен произход и
предназначение на намерените в касата суми в повече. Тяхната наличност
обаче не дава възможност да се презюмира, че те са оборот от извършени
продажби в търговския обект от същия ден. Тоест, не може да се твърди
убедително и еднозначно, че с неотразяването на тази стойност в паметта на
фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. В случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 303 НПК, вр. чл. 84 НПК, а
именно, че съответното лице може да носи административнонаказателна
отговорност единствено когато "административното обвинение" е доказано по
безспорен начин, както и че същото не може да почива на предположения.
При това положение, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че
процесната сума в размер на 369,17 лева представлява приход от извършени
доставки на услуги (продажба на стоки в търговския обект), то и не може да
се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че нарушението по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до неотразяване на
приходи. С оглед на това в случая следва да намери приложение
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, а именно
налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, поради това,
че с извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи.
10
Посочената санкционна разпоредба е по-благоприятна за нарушителя,
доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията (от 500 до 2000 лева,
вместо от 3000 до 10 000 лева). Същевременно не е налице вменяване на нови
факти на нарушителя, по които последният да не се е защитавал в хода на
административнонаказателното производство, като приложението на
материалния закон относно извършеното нарушение и неговата правна
квалификация остава непроменен. Единствената промяна в случая касае
отпадане на елемент от санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а
именно, че с извършване на нарушението се е стигнало до неотразяване на
приходи. В този смисъл разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС
се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2,
изр. 1-во ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на санкцията за
извършеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В
случая е допустимо изменение от въззивния съд на санкционната разпоредба
за така извършеното нарушение от 185, ал. 2 ЗДДС в такава по чл. 185, ал. 2,
изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, предвид изричната разпоредба на чл. 84, вр. чл. 337, ал.
1, т. 1 НПК. В този смисъл е и съдебна практика на АССГ - Решение № 3110
от 04.05.2015 г. по адм. дело № 152/2015 г. по описа на АССГ, IV-ти
касационен състав (с което е оставено в сила Решение на СРС, с което е
изменено НП в частта относно санкционната разпоредба - от чл. 185, ал. 2
ЗДДС на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС), Решение № 4895 от 19.07.2018
г. по адм. дело № 5171/2018 г. по описа на АССГ, I-ви касационен състав,
Решение № 3227 от 16.05.2018 г. по адм. дело № 1905/2018 г. по описа на
АССГ, ХII-ти касационен състав, Решение № 4098 от 19.06.2017 г. по адм.
дело № 3740/2017 г. по описа на АССГ, ХVIII-ти касационен състав, Решение
№ 7450 от 28.11.2016 г. по адм. дело № 7189/2016 г. по описа на АССГ, VII-
ми касационен състав.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът
счита, че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 185, ал.2, вр.ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са
събрани отегчаващи отговорността на въззивника обстоятелства, които да
обуславят определянето й над предвидения минимум. С оглед на това
обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се намали
наложената на търговеца имуществена санкция от 3000,00 на 500,00 лева.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл.28 от
11
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС, доколкото
обществените отношения по регулиране на финансово-стопанската дейност
имат за цел недопускане ощетяване на фиска. Извършеното от въззивника
нарушение не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т.9 от НК
следва да бъде приложена в административно-наказателното производство по
аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната
класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на
общественоопасни последици, нарушението по чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 год., следва да се отнесе към така наречените „Нарушения на
просто извършване”. Същото се явява довършено със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на
промяна в касовата наличност посредством използването на функцията
„служебно въведени” суми, с която разполага фискалното устройство, като не
предполага настъпването на съставомерен резултат. Макар и извършено за
първи път, деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност,
доколкото се касае за нерегистрирани средства при това на стойност, която не
е незначителна като относителен дял спрямо реализирания оборот в този
търговски обект от началото на работното време до момента на извършената
проверката от екипа на ТД на НАП. Ето защо в разглеждания случай
извършеното деяние с достатъчна интензивност е застрашило обществени
отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е административно
нарушение.
При законосъобразно воденото административно-наказателно
производство и при безспорно установено нарушение от страна на наказаното
лице, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл.
С оглед изхода на делото и съобразявайки актуалните промени в
нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, публикувани в ДВ, бр.94/2019г., в сила от
12
03.12.2019г., съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Няма изрична норма,
която да указва, че новото правило няма да се прилага към заварените случаи
на започнали, но неприключили административнонаказателни производства.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН препраща към реда, установен в чл.143
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на
тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата
страна – ЦУ на НАП – С.. Този извод не се опровергава от обстоятелството,
че се изменя в частта на наказанието издаденото от нея наказателно
постановление и това разбиране намира своята опора в ТР №3 от 08.04.1985г.
по н.д.№98/84г. на ВС, което не е изгубило своето значение. Съгласно
същото, доколкото производството по обжалване на административно
наказателните постановления е вид наказателна процедура, то за нея важат
правилата относно делата за престъпления от общ характер, като ако
наказателното постановление бъде изменено, разноските се възлагат на
нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени. Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт в
производството, претендиращ в изявлението си и юрисконсултско
възнаграждение, поради което и с оглед определяне дължимия размер на
разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно същата съдът определя размера на дължимото
възнаграждение, при ограничението той да не надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал.1 предвижда:
„Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба
за заплащане на правната помощ, в чл.27е от която е определен относително
размер на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН от 80,00 до
120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и
предвид че производството не се отличава с фактическа и правна сложност,
съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена
от жалбоподателя „Д.”ООД по сметка на ЦУ на НАП – С..
13
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 337,
ал. 1, т. 1 НПК Софийски районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №481346-F489735/29.11.2019г,
издадено от Л.П. ХР. – началник отдел „Оперативни дейности“ - С. в
Централното управление на Национална агенция за приходите, с което на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на „Д.”ЕООД, е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за неизпълнено правно
задължение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
Министерство на финансите, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, като ИЗМЕНЯ
основанието за налагане на санкцията за така извършеното нарушение от чл.
185, ал. 2 ЗДДС на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 3000,00 лева на 500,00 лева.
ОСЪЖДА „Д.”ЕООД, ЕИК *********, да заплати по сметка на ЦУ на
НАП – С. разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд – С.-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14