РЕШЕНИЕ
№ 4370
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110209473 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-133
гр.София, 31.05.2024г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от
ЗАНН на С. М. М., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева
за административно нарушение по 52, ал.1, т.1 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115,
ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ С. М. М. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба чрез защитника си адвокат
Борислав Димитров инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност.
Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се
подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Иска се отмяната на санкционния акт. Не се претендират разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), редовно призована, се
представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира пред
съда доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба.
Претендират се разноски.
Съдът в качеството си на последна инстанция по фактите, като
обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно
1
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 25.06.2024г., в законоустановения
14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован
и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, връчено на 13.06.2024г. с разписка на „Български пощи“
ЕАД, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят С. М. М. заемал длъжността - „член на Съвета на
Директорите“ към „Студентски столове и общежития“ ЕАД. На 06.10.2023г.
влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията (ЗПК). В КПК била
извършена проверка на 22.01.2024г. от свидетелите Р. Д. Д. и Г. Н. Т. (този
свидетел е участник само при съставянето на АУАН) - служители на
Комисията, като след справка в „Публичния регистър“ на КПК е било
установено, че до 06.11.2023г. следвало да се подаде встъпителна декларация
за имущество и интереси. Жалбоподателят М. не е бил подал в КПК в
гр.София, пл. „Света Неделя“ № 6 (нито към датата на АУАН, нито към датата
на НП) такава декларация в срока до 06.11.2023г. на основание чл.52, ал.1, т.1
вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите Р. Д. Д. и Г. Н. Т. . Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по
закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики и други.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма
и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от
2
ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и
подробно описано в акта за установяване на административното нарушение,
като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.
Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния
закон.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на
неговите права и правото му на защита.
Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Административно-наказателното производство е образувано в сроковете
по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Нарушената материалноправна норма е посочена правилно. Нарушението
по чл.115, ал.1 вр. чл.52, ал.1, т.1 вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗКП е формално - на
просто извършване е. Осъществено е било с продължено бездействие. В срок
от 06.10.2023г. до 06.11.2023г. и след тази дата (въобще) жалбоподателят М. не
е подавал в КПК встъпителна декларация за имуществото му и неговите
финансови интереси. Нарушението по вид (че не е подадена такава
декларация) не се оспорва от нарушителя. Оспорва се, че жалбоподателя не
притежава качеството на длъжностно лице, заемащо висша държавна
длъжност, за да се счита, че същия има законовото задължение да подава
такава декларация по ЗПК. Съдът приема, че жалбоподателя М. е длъжностно
лице, тъй като е бил назначен в Съвета на Директорите в дружеството
„Студентски столове и общежития“ ЕАД от административен орган - а
именно от министъра на образованието с индивидуален административен акт.
Представителството на ЮЛ от две лица по закон не освобождава
жалбоподателят М., като длъжностно лице на Държавата, посочено от
административен орган и избрано за член на управителното тяло на
дружеството (чийто собственик е Държавата), от задълженията му по чл.52,
ал.1, т.1 вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗКП да представи в КПК в разумен срок до
06.11.2023г. встъпителни декларация за имуществените си права и неговите
финансови интереси. Следва да бъде отчетено, че жалбоподателя М., като
член на Съвета на Директорите на държавно ЮЛ, участва в управлението, във
вземането на решения и/или в извършването на действия, които са свързани с
финансовите интереси на Държавата, на самото ЮЛ и/или на самите студенти.
Държавата чрез КПК следва да знае какви са имуществените права и
задължения на жалбоподателя М. към трети лица и организации, за да знае
3
публичния орган дали може да извърши съответен контрол на действията,
актовете или решенията в дружеството, които се вземат и са свързани
например с финансовата отговорност на Държавата - а именно с ползите и
задълженията за нея в рамките на публичната дейност в обществен интерес,
която е реализирана и се реализира от „Студентски столове и общежития“
ЕАД чрез Съвета на Директорите (изпълнителен/управителен орган на ЮЛ.
Поради изложеното, релевираните в жалбата обратни по съдържание доводи
са неоснователни и недоказани.
Размерът на наложената парична глоба е определен в законовия среден
предел (в разумен размер) и не се явява несправедлив. Паричната глоба от
1600.00 лева е съответна на тежестта на нарушението - декларация по ЗПК от
жалбоподателя М. не е била подадена въобще. Наложената парична глоба в
размер от 1600.00 лева има и своя достатъчен предупредителен ефект да
мотивира жалбоподателя М. занапред да изпълнява задълженията си по ЗПК
да подава съответни декларации за имуществените си права и интереси. Това е
целта на административното наказание, което е справедливо по размер. Съдът
изцяло споделя мотивите за размера на глобата от НП. В тази си част то е
законово обосновано. Задълженията за деклариране на имущество и интереси
на лицата, заемащи висши публични длъжности, са ясно и изчерпателно
дефинирани в ЗПК, като сроковете за това са императивни. Непознаването,
незнанието и неполагането на необходимите грижи по реда на закона не
освобождава от отговорност нарушителя.
В заключение, съдът не споделя останалите изводи на въззивния
жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното административно-
наказателно обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на
тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна се опровергават обратните по съображения доводи на
жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е
отговорено и не следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
4
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-133 гр.София,
31.05.2024г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от
ЗАНН на С. М. М., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева
за административно нарушение по 52, ал.1, т.1 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115,
ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА С. М. М., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА КОРУПЦИЯТА чрез законният й представител с адрес гр.София, пл.
„Света Неделя“ № 6 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.144 от АПК вр.
чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр.
чл.63д от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5